Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28 28.02.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 347 по описа за 2017г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във
вр. с чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „Мототехника и автосервизи - Стара Загора“ АД против Заповед № ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017г.
на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/
Югоизточен район –ЮИР, с която в производство по чл.216 от ЗУТ е отхвърена
жалбата на „Еврострой инженеринг“ЕООД гр.Стара Загора; „Мототехника и
автосервизи - Стара Загора“ АД; „Аугуста
2006“ЕООД, гр.Стара Загора и „А.“
ЕООД,гр.Стара Загора, както и отделно подадената жалба от страна на
„Мототехника и автосервизи Стара Загора“АД,
и е оставено в сила Разрешение за
строеж № 19-219 /11.04.2017г., издадено от Главния архитект на община Стара
Загора за строеж: „Апартамент“ -преустройство на офис 27 на пети етаж в
апартамент със застроена площ /ЗП/ и разгърната застроена площ 106.80 кв.м,
находящ се в УПИ ІІ-мототехника, кв.403а по плана на гр.Стара Загора и
представляващ ПИ с идентификатор 68850.518.454 по КККР, с административен адрес
бул. „Цар Симеон Велики“ №157, вх.В, ет.5, с възложител И.Г.Г..
В жалбата и чрез пълномощника си по
делото - адв.Р.Р., е изразено становище за незаконосъобразност на Заповед № ДК-10-ЮИР-34
от 15.06.2017г. и оставеното в сила Разрешение за строеж № 19-219 /11.04.2017г.
на Главния архитект на Община Стара Загора, като са релевирани доводи за
постановяването им в противоречие с материалния закон. Поддържа, че се касае за
сграда /блок „Б“/, състоящата се само от
нежилищни обекти, а при издаване на РС за преустройство на офис №27 в жилище, е
следвало, а не е било проведено общо събрание на собствениците в етажната
собственост, един от които било и дружеството–жалбоподател. Твърди се, че за
самостоятелния обект не е осигурено паркомясто, в нарушение на чл.38 ал.9 от
ЗУТ, наличните смукателни комини били за аспирация на кухненското обзавеждане и
не можели да служат за отоплителни /чл.112 от Наредба № 7/22.12.2003г за
ПНУОВТУЗ/, жилището било с друг клас на пожарна опасност, не била налице
хипотезата на чл.38 ал.6 от ЗУТ, тъй като сградата не е въвеждана в
експлоатация като жилищна. Засягали се
общи части - коридора на етажа, осигуряващ достъп до покрива на сградата и до
противопожарния кран, преустройството засягало и конструктивните зидове.
Обратно на приетото от Началник РДНСК-ЮИР обосновава, че преустройството е в
обхвата на предвидените в чл.185 ал.2 от
ЗУТ хипотези, тъй като отнема от стълбището на сградата. Обосновава, че е
налице и хипотеза на чл.186 ал.1 от ЗУТ – изменение на съществуващи инсталации,
обща собственост и прокарване на нови, като предвижда свързване вътрешната инсталация несъществуващ
комин с общи мрежи, преминаващи през и до делителната стена и през обслужващо
помещение, покрив на сградата, в който случай също се следвало съгласие на
етажните собственици, решение на ОС на Етажната собственост. Твърди, че е
допуснато и нарушение на чл.154 ал.5 от ЗУТ и чл.149 ал.2 от ЗУТ, тъй като за
изменение в обхвата на съществените изменения на инвестиционния проект се е
следвало съгласие на „М.и а.З.“ АД,
като заинтересувано лице, собственик на ПИ, в който е построена сградата. В
заключение изтъква, че не били ясни размерите на преустройството, начин на
изграждане, видът на строителните и монтажни работи, които са необходими. По
така изложените съображения иска отмяна на Заповед ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017г.
на Началника на РДНСК ЮИР и на РС № 19-219 /11.04.2017., издадено от Главния
архитект на община Стара Загора. Претендира и разноски.
Ответникът
- Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен
район, в писмено становище и чрез процесуалния си представител юр.М., заема
становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения че се
касае за преустройството по чл.185, ал.1, т.6 от ЗУТ, в който случай не се
следва преди разрешаването му да се търси решение на общото събрание. В
писменото становище подробно обосновава, че не е отменително основание и необозначаването
в проекта на самостоятелно складово помещение. Позовава се на заключението и
становището на вещото лице, предмет на втората СТЕ, изпълнена по делото, според
което няма специален начин, по който да се обозначават пространствено
свързаните помежду си помещения, в частност складовите, като оформянето им
посредством обозначаване на обзавеждането –гардероби, шкафове и др, както е в
случая, е законосъобразно и изпълнява законовото изискване на чл.110, ал.1 от
Наредба № 7/2003г. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане разноски за
юрисконсултска защита.
Заинтересованата страна: Главен
архитект на община Стара Загора, чрез служител с юридическо образование М.Б.,
изпълняваща длъжността началник отдел „ПНО“ при община Стара Загора, заема становище за неоснователност на
оспорването. Също претендира разноски за юрисконсултска защита.
Заинтересованата
страна: И.Г.Г., чрез пълномощника си адв. Г., излага доводи за неоснователност
на жалбата. Иска отхвърлянето й и присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите страни - „Августа
2006“ ЕООД, „Еврострой инженеринг“ ЕООД, „А.“ ЕООД, гр.Ст.Загора, редовно и
своевременно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Въз
основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Обектът, предмет на разрешеното
преустройство е Офис № 27, с административен адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“ №157, вх.В, ет. 5, като сградата е построена в УПИ
ІІ-мототехника, кв.403а по плана на гр.Стара Загора /РС № 19-219 от
11.04.2017г, скица от 30.03.2017г на община Стара Загора, на л.79, схема от
кадастъра от 27.03.2017г на л.82/. Обектът е с идентификатор 68850.518.454.3.33.
Като собственик на същия е вписан в КР и се легитимира И.Г.Г., съгласно схема
на л.82 и постановление за възлагане на недвижим имот от 26.01.2017г., вписано
на 23.02.2017г., на ЧСИ К.А., рег.№ 766 / л.84 по делото/. Офисът е подробно
описан в постановлението за възлагане като обект с идентификатор
68850.518.454.33 по КККР, с посочена ЗП 106.80 кв.м., с общите части - 121.90
кв.м, състои се от четири стаи, коридор, баня-тоалетна, тераса, при посочени
граници, заедно с 4.202 % ид.части от общите части на сградата и толкова от
правото на строеж върху мястото.
Сградата, в която се намира описаният
офис е „Смесена сграда“ – ІІ етап Блок „Б““, с адрес гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“
№157, въведена в експлоатация, съгласно
удостоверение № Уве-И 275 от 31.10.2008г на община Стара Загора /л.87/. В удостоверението е посочено, че сградата се
състои от 32 бр. офиси, зъболекарски кабинет и зъботехническа лаборатория, 4
бр.магазини за промишлени стоки, склад, бюфет и 36 бр.подземни гаражи, сградна
газопроводна инсталация, вътрешни газопроводни инсталации (л.87).
Производството в община Стара Загора
е по заявление рег. № 19-21-205 от 11.04.2017г. от И. Г. Г. /на л.75 и сл./ с
искане за издаване на разрешение за строеж - за преустройство на офис в жилище
в горепосочената сграда, съгласно приложен проект. Към заявлението са приложени проектната
документация, документ за собственост и др.документи. Проектът за
преустройството е представен на л.81 и сл, част Архитектура. Според обяснителна
записка /л.89/, обектът – офис № 27, по
първоначално одобрен за сградата проект, е предначен за жилище, а впоследствие
е одобрен проект, като обектът е променен с предназначение – офис, а с
настоящия проект офисът променя отново предназначението си в жилище.
Офисът се състои от следните
помещения – канцеларии, кухненски бокс към една от канцелариите, баня с
тоалетна до входа /представени и графично
л.91/. Западните помещения се сочи, че се преустройват в спални, като стената
между двете се измества и застава в ос със съществуващите колони, за да се
разшири северната спалня. Преградната стена между източните помещения се
премахва, по този начин се обосява обширна дневна с трапезария и кухненски
бокс. Банята с тоалетна запазва своите размери и местоположение. Светла
височина в жилищните помещения е поне 2.60м. При преустройството не се
засягат конструкцията на сградата.
Преградните стени, които се премахват са от газобетонни блокчета, а новата преградна
стена се предвижда от щендерни стени от гипсокартон. Относно паркирането в т.4
от обяснителната записка се сочи, че обектът е обезпечен с паркомясто в рамките
на имота, съгласно първоначалния проект /л.90/. Според конструктивното
становище /л.93/ проектът предвижда: 1.
Да се премахнат две напречни, вътрешни , неносещи преградни стени от „Итонг“ с
посочени обозначения на осите, 2.изгаждане на нова преградна стена дебелина
8см, гипсокартон между двете стаи, 3.отваряне на врата размери 90/200см в
неносещ преграден зид от Итонг по ос Е. Изрично се сочи, че проектът не
предвижда извършване на СМР по носеща конструкция, нито засяга целостта на
съществуващите конструктивни елементи, несе изграждат такива, не се намалява
етажната и общата коравина в хоризонтално направление. Дадено е положително становище
за сеизмична осигуреност на сградата. Съгласно приложено становище,
осветителната инсталация няма да претърпи съществена промяна с изключение на
монтаж на нови осветителни тела и обикновени ел.ключове. Дадена е положителна
оценка за съответствие по чл.142 ал.10 от ЗУТ но само спрямо част
конструктивна.
С решение по т.6.11 от Протокол №15
на ЕСУТ при Община Стара Загора, е прието, че инвестиционния проект вх. №
19-04-106/29.03.2017г. – Преустройство на офис № 27 в жилище“ - УПИ ІІ
мототехника, кв.403А по плана на гр.Стара Загора, фаза ТП, съответства на
съществените изисквания към строежите /л.78/.
На 11.04.2017г. Главният архитект на Община Стара Загора е одобрил
инвестиционния проект.
С
Разрешение за строеж № 19-219 от 11.04.2017г. на Главния архитект на община
Стара Загора е удовлетворено заявлението на И. Г.Г. /рег. № 19-21-205 от
11.04.2017г./ като на основание чл.148 ал.1, ал.2 и ал.4, и чл.152 ал.1 от ЗУТ,
съгласуван и одобрен технически проект по части „Архитектурна“ „Конструктивна“,
„Електрическа“, за които е извършена оценка за съответствие с Решение по т.6.11
Протокол № 15/05.04.2017г на ЕСУТ, е
разрешено да се извърши строителство на апартамент (преустройство на офис 27,
на пети етаж в апартамент със застроена и разгърната застроена площ 106.80кв.м,
строеж четвърта категория) в УПИ ІІ мототехника, кв.403а по плана на гр.Стара
Загора, адрес бул.Цар С.Велики № 157 , вх.В, ет.5 /л.70/.
На
02.05.2017г. е съобщено за издаването на посоченото по-горе РС на собствениците
и носителите на ограничени вещни права в сградата, находяща се на адрес бул.Цар С.Велики № 157 , вх.В, ет.5 /чрез
съобщение от 02.05.2017г., залепено на входните врати и поставяне на самото
разрешение за строеж на адреса на сградата, както и на табло за обяви в сградата
на общината - л.71-72/.
Против издаденото РС № 19-219 от
11.04.2017г. на Главния архитект на община Ст.Загора на 09.05.2017г. е подадена
жалба от „Еврострой инженеринг“ ЕООД „Мототехника и автосервизи – Стара Загора“
АД, „Августа 2006“ ЕООД, „А.“ ЕООД
/л.67/. Същите се легитимират като собственици на обекти в сградата на адрес бул.“Цар Симеон Велики“
№157 - нотариален акт №43/05.02.2015г на л.62 за „Еврострой инженеринг“, „А.“ ЕООД -с нотариален акт №64 /2009г на
л.55, „Августа 2006“ЕООД л.61, а„ Мототехника
и автосервизи – Стара Загора“ АД е вписан като възложител и собственик на
изброени обекти в констативен акт обр.№15 от 02.08.2008г.
На 15.05.2017г. „Мототехника и
автосервизи – Стара Загора“ АД е подало самостоятелна жалбата срещу разрешения
за строеж, вкл. РС № № 19-219 от 11.04.2017г. на Главния архитект на община
Ст.Загора – л.58.
На
29.05.2017г., преписката е постъпила в РО НСК Стара Загора
/вх.№РС-СЗ-479-01-296 от 29.05.2017г./ на л.33.
На 15.06.2017г., със Заповед №
ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017г., предмет на оспорване по делото, Началник на РДНСК
-ЮИР, в производство по чл.216 от ЗУТ е разгледал по същество и отхвърлил
жалбите, подадени от „Еврострой инженеринг“ЕООД, „Аугуста 2006“ЕООД, „А.“ ЕООД и „Мототехника и автосервизи -
Стара Загора“ АД, и е оставил в сила
Разрешение за строеж № 19-219 /11.04.2017г., издадено от Главния
архитект на община Стара Загора. Органът е приел, че оспорването е допустимо -
актът подлежи на контрол за законосъобразност по административен ред – чл.216
ал.1 т.2, ал.2 и ал.3 ЗУТ. Жалбоподателите се легитимират като собственици на
самостоятелни обекти в сградата и подадените жалби са в срок. За да отхвърли
подадените жалби началникът на РДНСК – ЮИР е приел, че в случая се касае за
преустройство – промяна предназначението на обекти, разположени в нежилищна
сграда /сграда със смесено предназначение, съгласно удостоверения за въвеждане
на сградата в експлоатация № Уве-И 275/31.10.2008 и №Уве-161 от 22.08.2012г./,
като е налице хипотеза на чл.185 ал.1
т.6 от ЗУТ, поради което не се изисква решение на Общото събрание на
собствениците, нито изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички
собственици на жилища, непосредствени съседи на обекта. Приел е на следващо
място за доказано, че обектът, предмет на преустройство е бил жилище, а
впоследствие, в хода на строителството предназначението му е променено на офис,
съгласно чертеж, разпределение на кота +10.35 част Архитектурна от проекта за
преустройство /л.107 по делото/, от който било видно, че всички жилища на
посочената кота от строежа секция Б -стават офиси. Промяната на
предназначението на жилищата в офиси е допуснато със забележка по чл.154 ал.5
от ЗУТ от 14.12.2007 към първоначално издаденото РС № РС-И-888/22.10.2004г.
Със сегашното преустройство възложителят
желае да възстанови жилищното предназначение на офиса, за което органът е
приел, че няма законова пречка. Направен е извод, че не са налице хипотезите на
чл.185 ал.2 и ал.3 ЗУТ, не се засяга конструкцията на сградата, нито общи
части, и е приел че не се следва
съгласие на останалите собственици, нито решение на общото събрание.
Констатирал е на следващо място наличие на комин в дневната, в съответствие с
чл.112 от Наредба № 7 / 2003г на ПНУОВТУЗ. Изложени са и доводи за неотносимост
на изискването в чл.38 ал.9 от ЗУТ за осигуряване на място за паркиране, тъй
като то е спрямо обекти по чл.38, ал.1 -5 ЗУТ, касаещи преустройства в жилищни
сгради, а процесната сграда не е жилищна, отделно е изтъкнал отбелязване в част
архитектурна, че обектът е обезпечен с паркомясто. По изложените съображения и
на основание чл.216 ал.6 от ЗУТ, вр.с чл.185 ал.1, чл.48 ал.5 и 6 ЗУТ, Началник
РДНСК-ЮИР е постановил, че отхвърля жалбата на изброените 4 търговски дружества
като неоснователна и оставя в сила Разрешение за строеж № 19-219 /11.04.2017г,
издадено от Главния архитект на община Стара Загора / л.25/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите по преписката по
издаване на Заповед № ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017г, издадена от Началник на
РДНСК – ЮИР и по издаване на Разрешение
за строеж № 19-219 /11.04.2017г.
За изясняване на обстоятелствата по
делото са назначени, изпълнени и приети заключенията на две съдебно технически
експертизи.
Съгласно СТЕ, изпълнена от вещо лице
Р.П. /л.156 и сл/, обектът, предмет на преустройство е „офис“, част от сграда,
за която е било издадено РС № 888/22.10.2004г., към което е издадена забележка
от 31.03.2005г. с предвиждане на етапно строителство – Първи етап Бл.А - 17бр.жилища
и др., втори етап – Блок „Б“ - 24 бр.жилища, 3 бр. ателиета, магазини, подземни
гаражи, Трети етап бл.В. 15 бр.жилища, 3 бр.магазини, аптека, ресторант и др.
Впоследствие са издавани към същото РС и забележка от 27.07.2006г., от
16.04.2007г. – която касае Бл.“Б“, като се променя предназначението на жилища и
ателиета в офиси; забележки от 14.12.2007г., от 22.04.2008г., от 26.06.2008г.,
от 23.08.2008г., забележа от 19.01.2011г., от 03.01.2012г., заповед от
01.03.2012г. за изменение на забележка от 03.01.2012г. и др., които не касаят
бл.“Б“ от строежа. Последният е въведен в експлоатация /№ уве-И-275 от
31.10.2008г/. Експертът е направил извод, потвърждаващ извода на
Началника на РДНСК-ЮИР, че обектът е част от нежилищна сграда – „Смесена сграда
– ІІ етап – блок „Б“ – 32 бр. офиси, зъболекарски кабинет и зъботехническа
лаборатория, 4 бр.магазин за промишлени стоки, склад, бюфет и 36бр. подземни
гаражи, в т.ч.вътрешни газопроводни инсталации. Експертът констатира, че въз
основа забележката от 16.04.2007г., вписана към РС № 888/2004г. за промяна на
предназначението на инвестиционния проект – като се променят предвидените във
ІІетап Бл.“Б“ жилища и ателиета в офиси. Позовава се на проект, за кота
+10.35/пети етаж/, в който за офис 27 – изложение север-юг, е посочено, че се
състои от 4бр канцеларии, баня-тоалетна, коридор и тераса, като в него има предвидени
комини – канцелария №1 на източния зид с два отвора, канцелария № 3, западния
зид с два отвора и в канцелария № 4 на източния зид с един отвор. Експертът е
констатирал, че процесния проект за преустройство на офис № 27 в апартамент, предвижда
апартаментът да се състои от две спални, дневна с кухня, баня-тоалетна, коридор
и тераса, като няма предвидени комини в кухнята /канцелария №1/, в спалня
1/канцелария №3/ и дневна /канцелария №4/, но такива комини на практика са
изградени и съществуват на място. Експертът е посочил, че не се предвижда нов
комин, не се засягат от преустройството общи части на сградата и покривната
конструкция. В отговор на въпрос №3 дали се засяга целостта на конструктивните
зидове на сградата, експертът е дал отрицателен отговор. На въпрос 4
заключението е, че проектът не третира възпрепятстване на достъпа до отвора за
излаз на покрива на сградата и до противопожарния кран. Ако и да има на етажа
монтирана двойна метална входна врата, то не е ясно от кого е поставена. Сочи,
че проектът не предвижда авариен изход или самостоятелен вход към
преустройвания обект, не се отнемат общи части на сградата, не се присъединяват
общи части към преустройвания обект – апартамент, не се предвижда отстраняване
на части от вертикални щрангове, нито свързване на вътрешна инсталация- комин с
общи мрежи, преминаващи от и до отделителната стена и през обслужващо
помещение, покрив на сградата. В проекта не е предвидено и прекарване на нова
инсталация през обща част –димоотвод – комин в никое помещение. Посочва в
отговор на въпрос № 9, че одобреният проект за промяна на предназначението на
офис №27 на ет.V в жилище със ЗП 106.80 кв.м не предвижда складово помещение в
апартамента, с което е нарушен чл.40, ал.1 от ЗУТ. Вещото лице пояснява в
съдебно заседание, че законодателят изисква складово помещение към жилището -
то като функция може да е мазе, таван, дрешник, килер, но не и гардероб.
Начинът на изпълнение /вкл.и чрез гипсокартон/ е въпрос на проектантско
решение.
Съгласно повторната СТЕ, изпълнена
от в.л. арх.С.Я., в одобрения проект за преустройство на офис №27 в жилище,
представен на л.91 по делото, няма обособено помещение, което да е надписано
като „склад“, „дрешник“, „килер“ или друг подобен текст. Въпреки това, в
проекта били предвидени складови площи, пространствено свързани с основните
помещения в жилището. Това са един гардероб във всяка от двете спални и шкаф за
хранителни продукти в кухнята. Сочи, че не е задължително помещенията да се
отделят помежду си с ограждащи стени и врати. Позовава се на чл.40, ал.1
изр.второ от ЗУТ и чл.110, ал.2 от Наредба №7/2003г. ПНУОВТУЗ. Сочи съвременни
архитектурни решения, ориентирани именно към пространствена свързаност на
помещенията /л.196/.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна.
Жалбата е подадена по реда на чл.216,
ал.6 от ЗУТ спрямо подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност
административен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна - чието
оспорване е отхвърлено като неоснователно от Началника на ДНСК-ЮИР в
производство по чл.216 от ЗУТ. Оспорената заповед № ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017г.
е съобщена на 28.06.2017г., а на 07.07.2017г. срещу този акт е подадена жалба
на „Мототехника и Автосервизи Стара Загора“ АД до съда. Следователно жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и
основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началника
на РДНСК – Югоизточен район е компетентен да се произнесе по
законосъобразността на актове от посочените в чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ - разрешение
за строеж, заедно със съгласуван и одобрен инвестиционен проект.
Заповедта
е в надлежна писмена форма и съдържа подробни мотиви – разгледани, подложени на
преценка и отхвърлени като неоснователни са всички доводи, изтъкнати от
оспорващите лица.
Началникът на РДНСК ЮИР правилно е
приел, че жалбите са допустими. Процесуално легитимирани да обжалват
разрешението за строеж в хипотеза от предвидените в чл.185 ал.1 т.6 от ЗУТ – промяна
на предназначението на собствен обект, са лицата, определени за заинтересувани
според правилото на чл.149, ал.3, т.1 ЗУТ - собствениците и носителите на
ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната
собственост. Нежилищната сграда, част от която е офиса, е в режим на етажна
собственост, отделни обекти в нея принадлежат на различни собственици, поради
което при правилно приложение на закона жалбите са разгледани по същество.
Началникът
на РДНСК-ЮИР, съответно издателя на РС правилно са приели за приложима нормата
на чл.185, ал.1, т.6 от ЗУТ, според която
не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост
при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се променя предназначението на обекти,
разположени в нежилищни сгради.
Нормата визира такива преустройства,
при които: се променя единствено начина на ползване на съответния собствен
обект или част от него по смисъла на §5 т.41 ЗУТ /променя се начина на ползване
на обект или част от него, съгласно съответстващите им кодове, представляващи
основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове по
приложението му/, т.е. без да се предвиждат строително-монтажни работи в широк
смисъл /§5 т.40 от ДР ЗУТ/. Затова първата
материална предпоставка, обуславяща приложението на чл.185 ал.1 т.6 от
ЗУТ е тази – проектът да предвижда промяна начин на ползване на собствен обект
или част от него. Наред с това, като
втора материална предпоставка - обектът следва да е в нежилищна сграда и на
трето място /трета кумулативно необходима материалноправна предпостовка/ преустройството
да не е свързано с отрицателно въздействие върху етажните съсобственици по
смисъла на чл.38, ал.5, във връзка с чл.185, ал.1, т.6 от ЗУТ.
В случая от доказателствата по
делото се потвърждава извода на Началника на РДНСК-ЮИР, че е приложима
разпоредбата на чл.185 ал.1 т.6 ЗУТ. Разрешението за строеж касае собствен на
заявителя И.Г.Г. обект, съгласно постановлението за възлагане на недвижим имот
от 26.01.2017г, вписано на 23.02.2017г. /на л.84 по делото/ – това е офис № 27
на V ет., находящ се на адрес Цар Симеон Велики №157, бл.Б, в гр.Стара
Загора. Офисът е част от нежилищна
сграда /смесена сграда, състояща се от 32 бр.офиси, зъболекарски кабинет,
зъботехническа лаборатория, 4 бр магазини, склад, бюфет и 36 бр.подземни гаражи
– съгласно удостоверение №Уве-И 275 от 31.10.2008г л.87/. Преустройството има
за предмет промяна на начина на ползване на обекта – от „офис“ в „апартамент“.
За жилище/апартамент/ и офис са отредени различни кодове /“500“, съответно
„660“/ съгласно Класификатора по приложение №4 към чл.16 ал.3 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. На следващо място, видно е че
проектът визира устройване на
помещенията – от канцеларии в спални и трапезария, а предвидените строителни
работи по изместване на стена между двете западни спални и премахване преградна
стена не засягат конструкцията на
сградата. Според т.3 от обяснителната записка, потвърдено и от СТЕ на инж.П.,
при преустройството не се засягат конструкция на сградата, а преградните стени,
които се премахват са от газобетонни блокчета, като новата стена, която се
предвижда, ще се изпълни от щендерни стени от гипсокартон. От изложеното
следва, че са налице първата и втората предпоставки за приложение на чл.185
ал.1 т.6 от ЗУТ- проектът е за преустройство на собствен на заявителя
самостоятелен обект в нежилищна сграда и има за предмет промяната на
предназначението му.
Третото
условие, което следва да са налице за преустройство на собствен обект в
нежилищна сграда и изразяващо се в
промяна на предназначението му се извлича от чл.38 ал.5 ЗУТ, според която
самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да
се преустройстват и да променят предназначението си по общия ред, без да се иска
съгласието на собствениците на етажната собственост, при условие че се спазват
изискванията на чл.185 ал.1 т.2-4 и не се допуска наднормено и шумово
замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл.185
ал.2 и 3 ЗУТ.
Следователно, за да не е приложимо
изискването за съгласие на етажните собственици следва да са спазени т.2-4 на чл.185
ал.1 ЗУТ– да не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се
променя предназначението им /т.2/; да не се изменят съществено общите части на
сградата /т3./ и да не се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи,
преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една
вертикална ос / т.4/. В случая не е налице никоя от тези хипотези. Съгласно
изричното посочване в самия проект, при преустройството не се засягат конструкцията на сградата. Преградните стени,
които се премахват са от газобетонни блокчета, а новата преградна стена се
предвижда от щендерни стени от гипсокартон /л.90/ Според конструктивното
становище /л.93/ проектът предвижда: 1.
Да се премахнат две напречни, вътрешни, неносещи преградни стени от „Итонг“ с
посочени обозначения на осите, 2. Изгаждане на нова преградна стена дебелина
8см, гипсокартон между двете стаи, 3. Отваряне на врата размери 90/200см в неносещ
преграден зид от Итонг по ос Е. Изрично се сочи, че проектът не предвижда
извършване на СМР по носеща конструкция, нито засяга целостта на съществуващите
конструктивни елементи, не се изграждат такива, не се намалява етажната и
общата коравина в хоризонтално направление. В този смисъл е и СТЕ, изпълнена от
в.л. П. /л.162 и сл./. Според третия от отговорите не се засяга целостта на
конструктивните зидове на сградата, а според четвъртия, проектът не третира
възпрепятстване на достъпа до отвора за излаз на покрива на сградата и до
противопожарния кран, проектът не
предвижда авариен изход или самостоятелен вход към преустройвания обект, не се
отнемат общи части на сградата, не се присъединяват общи части към
преустройвания обект – апартамент, не се предвижда отстраняване на части от
вертикални щрангове, нито свързване на вътрешна инсталация- комин с общи мрежи,
преминаващи от и до делителната стена и през обслужващо помещение, покрив на
сградата. В проекта не е предвидено и прекарване на нова инсталация през обща
част –димоотвод – комин в никое помещение. Не се доказа да е налице и другото,
формулирано условие в чл.38, ал.5 ЗУТ не се очаква вероятност експлоатацията на жилището да
обуслови наднормено шумово и друго замърсяване, в който случай се следва
визираното от тази норма съгласие на етажните съсобственици. Следователно
изпълнени са всички изискванията на чл.38 ал.5, вр.с чл.185 ал.1 т.6 от ЗУТ и не
са приложими в случая нито чл.185 ал.2, нито нормата на чл.185 ал.3 ЗУТ,
доколкото не се засягат права на етажните собственици, поради което и не се следва тяхното съгласие
за предвиденото преустройство.
Не
се доказаха оплакванията на
жалбоподателя, че проектът не отговаря на изискванията за осигуряване на комин
на жилището. Макар в проекта да не е предвиден комин в кухнята /канц№1/, в
спалня 1/канц№3/ и дневна /канцелария №4/,
същите на практика са изградени и съществуват на място /СТЕ отговор на
въпрос №2, л.162/. Не се доказа и че бъдещият обект няма да съответства на
противопожарните изисквания, относими към него.
Не се споделя становището, изразено
от административния орган, че изискването на чл.38 ал.9 от ЗУТ е неотносимо в
случая. Според тази норма, не се допуска преустройство и промяна на
предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се
осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот.
Обектите, визирани в ал. 1 до ал.4 на чл.38
от ЗУТ касаят новоизграждащи се
или съществуващи жилищни сгради, но разпоредбата на ал.5 на чл.38, цитирана
по-горе не визира жилищна сграда, а заварена сграда. По делото се доказа, че
обектът, предмет на разрешеното преустройство е обезпечен с място за паркиране
/л.90/. Според СТЕ, л.164, в имота са реализирани в бл.Б – 36 бр.подземни
гаражи, 14бр места за паркиране по ул.“Подп.Калитин и 39 бр по бул.“Цар.Симеон
Велики“.
Несъобразен с материалния закон е
изводът на административния орган, че Разрешението за строеж № 19-219
/11.04.2017г. и одобрения инвестиционен проект са законосъобразни, доколкото от
двете СТЕ, изпълнени по делото се доказа, че в проекта за преустройство на офис
в жилище не е предвидено складово помещение, изискуемо съгласно чл.40, ал.1 от
ЗУТ. Според тази законова разпоредба всяко жилище трябва да има самостоятелен
вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и
баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с
изключение на тоалетни и бани-тоалетни. В същия смисъл, като посочения в чл.40,
ал.1 ЗУТ, е и разпоредбата на чл.110, ал.1 от Наредба № 7 / 2003г за ПНУОВТУЗ.
С
одобрения проект за промяна на предназначението на офис №27 на ет.V в жилище
/апартамент/ със ЗП от 106.80 кв.м, не е предвидено складово помещение в апартамента
/СТЕ л.164/. Изложеното се потвърждава от отговор на въпрос №1 от повторната СТЕ,
изпълнена от в.л.арх.С.Я. - в проекта не е обозначено складово помещение.
Според настоящия съдебен състав не изпълнява законовото изискване за
„помещение“ означаването в проекта наличие на гардероб в двете спални и шкаф в
кухнята, тъй като това означение се свързва с обзавеждането, а не с проектиране
на помещение, в какъвто смисъл е закона.
Допустимостта за пространствено свързване на отделните помещения не отменя
изискването за предвиждането им в архитектурния проект за съответния жилищен
обект. Това изискване в случая одобрения
на 11.04.2017г. инвестиционен проект не изпълнява, тъй като не е изобщо
обозначено складово помещение в преустройвания на жилище обект. От изложеното следва, че РС е издадено при
неправилно одобрен инвестиционен проект, оценката на който по аргумент от
чл.142, ал.5, т.7 ЗУТ е следвало да обхване и други специфични изисквания към
определени видове строежи съгласно нормативен акт, каквито за обекта жилище, в
случая са предвидени в нормата на чл.40 ал.1 от ЗУТ. Като е издал РС въз основа
на този неправилно в случая одобрен инвестиционен проект, главния архитект е
издал РС в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗУТ.
Това обуславя отмяна на оспорената
заповед и оставеното с нея в сила РС № 19-219/11.04.2017г. на главния архитект
на община Стара Загора за строеж: „Апартамент“ /преустройство на офис 27 на
пети етаж в апартамент ЗП и РЗП 106.80 кв.м/, находящ се в същата сграда, на
пети етаж и с възложител И.Г.Г..
С
оглед изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК жалбоподателят има право
на разноски, които следва да бъдат заплатени от бюджета на контролния орган. В
случая „Мототехника и Автосервизи Стара Загора“ АД е направило следните
разноски по делото: 50 лв за държавна такса, 150 лв депозит за
съдебно-техническа експертиза, и 1200 лв за адвокатско възнаграждение.
Направеното е от пълномощника на ответника по жалбата възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за основателно. Делото не е с
такава фактическата и правна сложност, че да се следва двойният размер на предвидения
в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №
4/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което на дружеството следва да се присъди минималния такъв в размер на 600лв. Следователно
претенцията на „Мототехника и Автосервизи Стара Загора“ АД за разноски се явява
основателна и доказана за сумата в общ размер на 800лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Мототехника и
автосервизи - Стара Загора“ АД Заповед №
ДК-10-ЮИР-34 от 15.06.2017г. на Началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Югоизточен район, с която в производство по чл.216 от ЗУТ
е отхвърлена жалбата на „Еврострой инженеринг“ЕООД, гр.Стара Загора;
„Мототехника и автосервизи - Стара Загора“ АД;
„Аугуста 2006“ЕООД, гр.Стара Загора
и „А.“ ЕООД,гр.Стара Загора, както и отделно подадената жалба от страна
на „Мототехника и автосервизи Стара Загора“АД,
и е оставено в сила Разрешение за
строеж № 19-219 /11.04.2017г., издадено от Главния архитект на община Стара
Загора за строеж: „Апартамент“ -преустройство на офис 27 на пети етаж в
апартамент със застроена площ /ЗП/ и разгърната застроена площ 106.80 кв.м
находящ се в УПИ ІІ-мототехника, кв.403а по плана на гр.Стара Загора и
представляващ ПИ с идентификатор 68850.518.454 по КККР, с административен адрес
бул. „Цар Симеон Велики“ №157, вх.В, ет.5 с възложител И.Г.Г., и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Разрешение за строеж № 19-219 /11.04.2017г., издадено от Главния архитект на Община
Стара Загора, за строеж: „Апартамент“ -преустройство на офис 27 на пети етаж в
апартамент със застроена площ /ЗП/ и разгърната застроена площ 106.80 кв.м
находящ се в УПИ ІІ-мототехника, кв.403а по плана на гр.Стара Загора и
представляващ ПИ с идентификатор 68850.518.454 по КККР, с административен адрес
бул. „Цар Симеон Велики“ №157, вх.В, ет.5, с възложител И.Г.Г., ведно със
съгласувания и одобрен инвестиционен проект към него, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ гр.София да заплати на „Мототехника и
автосервизи - Стара Загора“ АД, ЕИК
123028383, седалище и адрес на управление *** оф. №1, сумата от 800.00 лв. -
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: