Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272 06.11.2017г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 351 по описа за 2017 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на Е.Ж.М.-Д., ЕГН **********,*** против Решение №2153-23-22 /02.05.2017г.
на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт
/РУСО/ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №********** от
31.01.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр.Ст.Загора,
с което на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО й е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.68, ал.1, 2 от КСО
и по заявление от 27.01.2017г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателката твърди, че
неправилно е определен като числящ се към трета категория, вместо към втора, трудовият й стаж за периода 06.03.1991г. до
31.12.1999г., придобит като ветеринарен лекар в Тракийски университет Стара
Загора, Ветеринарно медицински факултет, катедра „Анатомия на домашните
животни”. Жалбоподателката счита, че работата й като ветеринарен лекар е
полаган при вредни условия, в среда с производствен риск, с трупен материал, обработван
с опасни и канцерогенни химикали /формалин, ксилол, органични разтвори на
алкохол, бензол, хлороформ и др. Счита, че макар мястото й на работа да не е
било екарисаж, а прилежащите на
учебното заведение морги, учебни зали, лаборатория, трудът й е полаган при същите вредност и
тежест като този на ветеринарния лекар в екарисажите. Твърди, че е била непосредствено ангажирана с
токсични и вредни вещества като изброява конкретните дейности. Условията, при
които е полаган труда като специфични, рискови и вредни са били признати от
работодателя, доказателство за което вижда в признатото право на безплатна
храна на всички работещи при такива условия служители, преподаватели в
медицински ВУЗ и в институтите на БАН на основание чл.9 от Наредба № 8/27.04.1987г., получаваните
добавки за вредни условия на труд, ползваното намалено работно време,
допълнителен платен годишен отпуск и др.
Твърди, че като служител на катедрата по Анатомия и на основание
Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена от министрите
на труда и социалните грижи и на здравеопазването, е ползвала добавка за
условия на труд по елемента „Токсични вещества” първа категория, втора и трета
степен буква А -втора категория и работа с биологично активни вещества,
създаващи опасност от възникване на инфекции. Получавала е безплатна храна и
добавки, също с оглед специфичните и рискови условията на труд на основание
Указание № ПК-25-3 от 31.08.2006г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и добавки към нея и
Наредба№ 13 от 30.12.2003г. за защита на работещите от рискове, свързани с
експозиция на химичните агенти при работа. Твърди, че е ползвала допълнителен
платен годишен отпуск, и за нея е била приложима Наредбата за определяне на
видовете работа, за които се установява допълнително платен годишен отпуск,
определяща в т.6 работата на изложените на експозиция на канцерогенни и
мутагенни или химически вещества над установените норми, а т.25 работата ”в
морги, екарисажи и лица, извършващи аутопсия”, като работа, извършвана при специфични условия и
рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат ограничени, отстранени
или намалени независимо от приетите мерки. Сочи също, че е ползвала намалено
работно време — 6ч., на същото фактическо основание и с оглед Наредбата за
определяне на видовете работа, за които се установява намалено работно време и
се определят видовете работа, извършвани при специфични условия и рискове за
живота и здравето и които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени
(Приложение №1 към Постановление № 267 от 12.12.2005г., в чл.2 т.1 от която са
включени звената по Атанатомия, Патоанатомия и съдебна медицина, секционните
зали и морги”, и в т.10 - които са изложени на експозиция на канцерогени или
мутагени, органични разтворители или тежки метали над установените норми.
По
аргумент, че изброените наредби признават вредността на условията на труд с
опасни вещества, вкл. какъвто е полагала тя, счита, че независимо от мястото на
работа, труда й като ветеринарен лекар, макар и не в екарисаж, се е
характеризирал със същите тежест и вредност като тези, характеризиращи труда на
ветеринарните лекари от екарисажите и че осигурителния й стаж за посочения период
е такъв от втора категория. Твърди, че именно в резултат от многогодишната й
работа в катедрата по „Анатомия на домашните животни” към Тракийски
университет, където е била изложена под действието на вредни фактори, страда от
редица заболявания, за каквито прилага документация, вкл че от продължителната
експозиция на формалин има проблеми с белите дробове - бронхиална астма с
алергичен компонент, емфизем на белите дробове, ХББ, хипертония, ИБС, два
инсулта, един инфаркт, тиреоидит на Хашимото, остеопороза ІІ ст.и др. По
подробно изложените съображения иска се отмяна на оспореното Решение и
потвърденото с него Разпореждане №********** от 31.01.2017г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр.Ст.Загора.
Ответникът
по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че към втора категория се
числи трудът на ветеринарните лекари, работещи в екарисажите, какъвто настоящия
случай не е, доколкото трудът на жалбоподателката е положен на работно място в
Тракийски университет Стара Загора.
Въз
основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира
за установено следното:
С разпореждане №********** от 25.10.2004г. на Началник
„ПО” при ТП на НОИ гр.Стара Загора на Е.Ж.М.-Д. са отпуснати пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и процент от социална пенсия за инвалидност
във връзка с определената й с ЕР на ТЕЛК от 07.07.2004г. втора група инвалидност /л.105-106/. След първото освидетелстване на
лицето от органите на медицинска експертиза на работоспособността /2004г/,
същата е освидетелствана и през 2005г, във връзка с претърпян мозъчен инфаркт.
С ЕР на ТЕЛК №1710 от 09.06.2005г е
определена 86.56 % трайно намалена работоспособност, водеща диагноза „мозъчен инфаркт”, и следните
общи заболявания: артериална хипертония ІІІ кл.стадий, кардио церебрална форма,
НСБ състояние след ИМИ в блема десностранна латентна хемипареза, състояние след
исхемичен инфаркт във ВБС м.03.2005, остатъчен дискоординационен синдром в лека
степен хипотиреоидизъм, тиреоидит на Хашимото, ИБС стабилна стенокардия ІІ
ф.клас по НИХА. Впоследствие е периодично преосвидетелствана. Съгласно ЕР №2045
от 09.09.2008г, водещата диагноза е Хронична исхемична болест на сърцето
/ХИБС/. Сочат се противопоказни условия на труд, вкл.тежък физически труд,
псих.пренапрежение, сменен и нощен труд, дежурства, невротоксични вещества
/л.91/. Процентът на трайно намалена работоспособност е различен, но все над 50
на сто. По делото е приложена обемна
медицинска документация. Последното по дата е Експертно решение е ЕР №2769 от
112 от 21.11.2014г. на ТЕЛК общи заболявания, І състав при МБАЛ „Проф.д-р
Ст.Киркович” АД, с което, след преосвидетелстване, е дадена оценка 59 % ТНР по
отношение на Е.Ж.М.-Д. със срок 3 години /03.11.2017г/, при водеща диагноза
ХИБС, общо залояване - хронична исхемична болест на сърцето - САП ІІ фк,
хипертония ІІІ кл.ст, кардиална форма, ум.ст. ХССН ІІ ФК по НИХА. Състояние
след ИМИ. Десностранна долна латентна монопареза. Тиреодит на
Хашимото-мед.компенсиран; Бронхиална астма-атопична, умерено тежки, редки
пристъпи; Остеопороза; Остеосклероза /л.159/.
Във
връзка с определяне на процент намалена работоспособност под 71 на сто, с
разпореждане от 26.11.2007г., е отменено разпореждането от 25.10.2004г. за
опускане на социална пенсия за инвалидност, както и е изменена личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване /л.94/. Във връзка с последващи
освидетелствания и преосвидетелствания на лицето, пенсията по чл.74 от КСО не е
била спирана, вкл. до придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
При
първоначалното отпускане на пенсията за инвалидност са издадени от работодателя
- Тракийски университет-Стара Загора удостоверение изх.№492/20.10.2004г. - л.107,
за това, че Е.Ж.М. –Д. в периода 01.01.1992г.-06.07.2004г. е работила в
университета като ветеринарен лекар на трудов договор, при 8 часов работен ден;
както и удостоверение по образец УП-2
изх.№493/20.10.2004г /л.108/, в който е вписано, че в полагащото се брутно
трудово възнаграждение в периодите 01.01.1992-31.12.1994г, от
01.01.1997г-30.06.1999г и от 01.07.1999г до 06.07.2004г, са включени „ОМЗ,
%прослужено време, вреден труд и
13-та заплата” /л.109/.
На
27.01.2017г. е Е.М.-Д. е подала заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст /л.42/, като е приложила издаденото й от
работодателя-Тракийски университет, където е работила като ветеринарен лекар до
27.12.2016г., удостоверение обр. УП-3, с изх.№15/09.01.2017г., в което
осигурителния стаж в периода 06.03.1991г.-27.12.2016г. (двадесет и пет години,
девет месеца и двадесет и един дни) като ветеринарен лекар е вписан като такъв
от трета категория /л.38/. На същата
дата - 27.01.2017г. Е.М.-Д. отделно е подала и възражение /вх.№1054-23-1 от
27.01.2017г. на ТП на НОИ Ст.Загора/, в което изразява несъгласие с
предложението в удостоверение обр. УП-3 от Тракийски университет за зачитане
като такъв от трета категория осигурителния /трудовия/ й стаж като ветеринарен
лекар. Сочи, че от назначаването й на 06.03.1991г. до освобождаването й със
заповед № 296/25.11.2016г., е работила в Тракийски университет Стара Загора, в
катедрата по „Анатомия на домашните животни” с хистология и ембриология, като
ветеринарен лекар, занимавала се е с
трупен материал в морга и с токсични вещества, вещества с канцерогенно действие
/изброява: формалин, ксилол, метанол, бензол, карбол, киселини за фиксиране на
учебни препарати и такива за научни цели/. Поради това счита, че попада в
условията на Наредба №8/27.04.1987г за здравословни и безопасни условия на труд
по точки за работа с токсични вещества и производствен риск. Приложила е
изброени в тринадесет точки документи /л.12—13/.
С разпореждане
№********** от 31.01.2017г. на Началник отдел „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ гр.Стара Загора /л.10/ по горепосоченото заявление е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 24.11.2016г. пожизнено, като е зачетен трудов стаж от трета
категория - 35г, 2м, 00 дни, в общ размер 330.94лв, и същата е изменена на
основание чл.15а от НПОС, считано от
27.01.2017г. на 331.79 лв /л.10/. На основание чл.95 ал.1 т.4 от КСО е
спряна пенсията за инвалидност. По повод подаденото от лицето възражение
вх.№1054-23-1 от 27.01.2017г. е налице коментар, че съгласно чл.63 от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) /отм/ работещите
в екарисажи, непосредствено заети в събиране, пренасяне и преработване на
трупове и трупен материал от животни, както и
ветеринарните лекари при екарисажите. Работници от крематориалните
комплекси, а именно мъртвоносител, прахосъбирач, чистач. Посочено е още, че тъй
като от регистъра на осигурените лица заявителката била осигурявана при условията
на трета категория, доколкото заеманата от нея длъжност „ветеринарен лекар” не
попада в записа на т.63 от ПКТП, то и осигурителният период 06.03.1991г.-27.12.2016г.
е зачетен по условията на трета категория труд, както е посочено в образец УП-3
изх.№15/09.01.2017г (л.11). Разпореждането е обжалвано от М.-Д. /чрез
възражение от 19.04.2017г. на л.9/.
С
оспореното по делото Решение №2153-23-22 от 02.05.2017г., в производство
по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на
НОИ Стара Загора след като е разгледал по същество, е оставил жалбата на Е.М.-Д. без уважение и съответно е потвърдил изцяло разпореждане № ********** от
31.01.2017г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора.
Изложени
са следните мотиви: съгласно удостоверение обр.УП-3 изх. №15/09.01.2017г,
трудовия стаж на жалбоподателката в периода 06.03.1991г.-27.12.2016г. като
„ветеринарен лекар” е посочен като трета категория труд. Възпроизведени са
оплакванията на жалбоподателката, че с оглед естеството на работата й, трудовият
и осигурителен стаж в периода 06.03.1991г.-31.12.1999г. /при действието на ПКТП
/отм, но действал в този период/, следва е от втора категория. Органът е
цитирал нормата на т.63 от ПКТП /отм/, според която норма от втора категория е
трудът на работещите и непосредствено заети в събиране, пренасяне и
преработване на трупове и трупен материал от животни, както и ветеринарните
лекари при екарисажите. Посочил е, че екарисажната дейност обхваща събиране,
преработване, обезвреждане и оползотворяване на екарисажните суровини - трупни
части от умрели животни, различни видове животински отпадъци от кланиците на
месопреработвателната промишленост, негодни за консумация продукти от
животински произход и има за цел опазване и поддържане в добро ветеринарно-санитарно
състояние на околната среда, предотвратяване разпространението на заразни и паразитни болести по животните.
Екарисажната дейност сочи, че се извършва само в специализирано предприятие - екарисажи.
Изтъкнал е, че ветеринарномедицинската дейност във висшите училища се
осъществява във ветеринарна клиника, ветеринарна амбулатория или ветеринарна
лаборатория. Позовал се е на следващо място и на производствените
характеристики на заеманата от жалбоподателката длъжност, в които било посочено
работно място -лаборатория, учебна зала, на открито, и на това, че работния
процес е включвал подготовка на практични знания със студенти, работа с трупен
материал, изготвяне на трайни микро и макроанатомични препарати, работа с
формалин, ксилол, органични разтвори, алкохоли, бензол, бензол, хлороформ.
Органът е посочил като безспорно, че жалбоподателката е работила на посочената
длъжност при производствен риск и с токсични вещества, за което е получавала
допълнителни възнаграждения, но е намерил неизпълнено условието по т.63 от
ПКТП относно мястото на осъществяване на
трудовите функции, което не е екарисаж. По изложените съображения е отхвърлил
жалбата като неоснователна.
По
делото е приложена преписката по издаване Решение №2153-23-22 от 02.05.2017г.
на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -
Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 31.01.2017г. на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора, заедно с актовете за отпускане и
прекратяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, експертни
решения и представените от жалбоподателката доказателства за характера на
работата й като ветеринарен лекар.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал.1 от КСО (решението е съобщено на 26.06.2017г., жалбата е
подадена на 03.07.2017г.), и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваното
Решение №2153-23-22 от 02.05.2017г. е постановено от материално и териториално
компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган -
Директор на ТП на НОИ – Стара Загора. Решението е подписано в условията на
заместване, във връзка с ползван от титуляра платен годишен отпуск, разрешен
със заповед № 7090/25.04.2017г от управителя на НОИ, вкл. за периода на
02.05.2017г, а именно - подписано е от
Златка Събева Колева, началник на отдел „Административен” в ТП на НОИ Стара
Загора, която е определена да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора в случаите на неговото отсъствие, съгласно заповед №
1016-40-519/04.05.2016г на управителя на НОИ.
Оспореното по административен ред разпореждане също изхожда
от компетентен административен орган, длъжностното лице, началник отдел
"Пенсии" в ТП на НОИ Стара Загора, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 98, ал.
1, т.1 от КСО.
Решението
е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване.
При преценка материалната законосъобразност на Решение
№2153-23-22 от 02.05.2017г на Директора на ТП НОИ Ст.Загора съдът съобрази
следното:
По
делото не са спорни въпросите, че правото на Е.Ж.М.-Д. на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68 ал.1 и 2 от КСО е възникнало и надлежно упражнено,
съответно че правилно й е отпусната такава пенсия от датата на придобиване на
правото, нито че се следва поради това и на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО
спиране на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
Спорът
е за категорията на трудовия стаж на жалбоподателката като ветеринарен лекар. Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
осигурителният стаж се установява се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от
КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз
основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и
договори за възлагане на труд. Въз
основа на трудовите книжки и документ по образец /УП-2 и УП-3/ се явява доказан
осигурителния стаж на жалбоподателката за периода 06.03.1991г-27.12.2016г /25г,
9 мес.и 21 дни/ като „ветеринарен лекар”.
Първоначално длъжността е заемана по трудов договор с Висшия институт по
зоотехника и ветеринарна медицина, впоследствие с правоприемника Тракийски
университет-Стара Загора, Ветеринарно медицински факултет, катедра „Анатомия”,
като наименованието на катедрата е променяно /удостоверение обр.УП-3 изх.№
15/09.01.2017г. на л.38, л.110, допълнително споразумение към трудов договор
л.122, длъжностна характеристика л.37/. От
мотивите на оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора се
установява, че трудовият стаж на жалбоподателката за периода 06.03.1991г.-27.12.2016г. е приет, признат и зачетен като осигурителен
стаж за трета категория труд.
Жалбоподателката
обосновава възражението си за неправилно определена категория труд с
обстоятелството, че характерът и тежестта на пряко изпълняваните трудови
функции, произтичащи от тази длъжност, били тъждествени с изпълняваните от
ветеринарен лекар при екарисаж, за която длъжност е относима втора категория
труд, съгласно т. 63 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
и по съображения, че вредността на труда произтича от работата непосредствено с
токсични вещества, проявена и във влошеното й здравословно състояние. На тези
основания претендира стажът й като ветеринарен лекар за периода 06.3.1991г.-31.12.1999г. да се признае като такъв при условията на
втора категория труд.
Съдът
намира за доказано, че жалбоподателката е работила при вредни и рискови условия
като ветеринарен лекар във Ветеринарномедицинския факултет на Тракийски
университет /предишно наименование Висш институт по зоология и ветеринарна
медицина гр.Стара Загора/. Наличието на производствен риск като елемент от
условията на работа идва от това, че
работата на ветеринарния лекар в катедрата по Анатомия има за обект
трупен материал, от което е и потенциалната опасност същия да е заразен и
съответно от работата с него да се предизвика инфекция или др.здравословни
проблеми. Наличието на вредни за здравето условия на работа при изпълнение на
длъжността се свързват с работата с токсични и опасни за здравето вещества.
Доказателства за това, че са били налице посочените риск и вредности, присъщи
на работата на жалбоподателката са: трудовия й договор, длъжностна
характеристика, вътрешно служебните актове, вкл.удостоверения по образец, сочещи
на признати от работодателя именно във връзка с рисковите и вредни условия,
характеризиращи труда на ветеринарния лекар в катедрата по анатомия, права на
служителя: на допълнително трудово възнаграждение, намалено работно време,
безплатна храна, допълнителен платен годишен отпуск. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността
„ветеринарен лекар” в катедрата по „Ветеринарна анатомия, хистология и
ембриология” на Ветеринарно медицинския факултет /л.37/, основни длъжностни задължения на заемащото я лице
са: свързани с лабораторни изследвания на трупен материал от животни, изготвяне на необходими за учебните занятия
със студентите и научноизследователска дейност препарати /остелогочини,
хистологични, анатомични, такива по топографска анатомия и др/ и фиксиращи
разтвори /формалин, кайзерлинг, алкохол, Карнуа и др/. Хистологията по определение е наука
изучаваща биологичните системи на ниво тъкан, а остеологията, наука, която
изучава костите. Част от използваните за
препаратите материали са посочени в длъжностната й характеристика, в
производствени характеристики и др.,
като включват формалин, ксилол, органични разтвори, бензол, хлороформ, киселини
и основи. Естеството на труда се свързва
следователно с риск, вредност и тежест,
обусловени от работата с трупен материал и с опасни за здравето вещества.
Наличието на производствен риск, наред с
вредни за здравето условия на труда, е признато от работодателя. На първо място
това е обективирано в допълнително
споразумение от 30.05.1991г. към трудовия й договор -л.122, с което са
договорени, освен основните елементи на трудовото правоотношение с ВИЗВМ за
длъжността „Ветеринарен лекар”, и допълнително заплащане - за продължителна
работа, „за производствен риск”, и допълнително заплащане за „работа с токсични
вещества” /л.23, л.122/. Не е спорно, отразено е и в издадените удостоверения
обр.УП-2 от Тракийски университет Стара Загора, че в спорния период 06.03.1991г.-31.12.1999г.,
полагаемото се трудово възнаграждение е включвало отделно добавка за вредни
условия, такава е начислявана и изплащана на лицето /л.80 гръб, л.108 гръб/
. Обстоятелството, че трудът на
работещите в катедрата е свързан с работа при рискови и вредни за здравето
условия и е основание за компенсация, се признава от работодателя и в Доклад изх.№112/07.12.1995г на катедрата по анатомия
до Председателя на Комисията по оценка условията на труд във ВИЗВМ /сега Тракийски университет
Стара Загора/, л.142, според който всички работещи в катедрата /в която е и
длъжността на жалбоподателката/, получават допълнително възнаграждение по три
пункта 1.работа с токсични вещества, 2. производствен риск І и ІІ степен, 3.специфични условия на труд. В доклада е
налице позоваване на Наредба № 8/27.ІV.1987г /действала през целия спорен
период 1991г.-1999г./, според чл.9 от която на работещите при условия, свързани
с вредни за здравето последици, всички преподаватели в медицинските ВУЗ в
страната и институтите на БАН получават безплатна храна. Работодателят е
определил намалено работно време, именно с оглед на наличието на вредни условия
на труд със Заповед №617 /10.04.1987г. на ректора на ВИЗВМ /л.24/, Заповед № 12 от 28.02.2000г. и Заповед №04 от
08.03.2006г. на декана на Ветеринарно медицинския факултет на л.29. В производствените характеристики от
01.07.2004г. /л.34/, от 30.05.2005г/л.35/, от 20.05.2008г. на л.125, при оценка
на работата на Е. Манфова-Д. като ветеринарен лекар са посочени безсменен режим
на работа, продължителност на работния ден—6ч, работно място —на открито и в
помещение, работния процес — подготовка на упражнения за студенти, работа с
трупен материал, изготвяне на трайни микро и макро-анатомични препарати. Работа
с формалин, ксилол, органични разтвори, алкохоли, бензол, хлороформ, киселини и
основи /л.34/. Формалинът и бензолът имат характеристиката на
канцерогенни, ксилолът, хлороформът са вредни за здравето, метанола е отровен,
използването му също крие опасност от увреждане на здравето /слепота, смърт.
Препаратите са пряко свързани с необходимостта от стабилизиране и дезинфекция на трупния материал, предмет на
работа, съответно и необходим за учебни цели.
Жалбоподателката с оглед характера на изпълняваната работа в учебното
заведение е използвала не е епизодично, а с постоянен характер, пряко и
непосредствено в работата си посочените опасни за здравето вещества, вкл.с
канцерогенно действие. Следователно съдът приема за доказано, че работата на
жалбоподателката като ветеринарен лекар във Ветеринарномедицинския факултет на
Тракийския университет се свързва с изпълнение
на работа при производствен риск и вредни за здравето условия.
Но
само по себе си това не е достатъчно за да се признае трудът като такъв от
втора категория.
За
периода от 01.01.2000г. до 27.12.2016г., разпоредбата на чл.104 ал.1 от КСО
предвижда, че Министерски съвет е органът, който определя кой труд към коя
категория се числи съобразно характера и особеностите на условията на труд. В
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, приета от Министерския
съвет на основание чл.104 от КСО и в
сила от 01.01.2000г., не е посочен изрично трудът на ветеринарните лекари /нито
в екарисажите, нито другаде/ нито е регламентирана възможност да се преценява
наличието на сходство с естеството, вредността и тежестта на такъв труд с труда
на изброените изрично работници и служители, причислен към първа и втора
категория /чл.1 и 2 от Наредбата/. Следователно и на основание чл.3 от същата,
трудовия/осигурителния стаж на жалбоподателката като ветеринарен лекар в периода
01.01.2000г.-27.12.2016. правилно е
причислен към трета категория.
За периода 06.03.1991г.-31.12.1999г.
е приложима нормата на § 9 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилник за категоризиране
на труда при пенсиониране /ПКТП/, сега отменен, който определя съответните длъжности, производство
и фирми, тръдът на които се причислява към съответните категории. Работните
места и видовете дейности и производства, които служат като основание за
зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора
категория, са изброени в съответните точки от ПКТП /отм./, като причисляването на даден труд към
първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две
възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на
работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната
категория и само формалното наличие на тези длъжност и място на работа,
презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е
законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП /отм./ и се
изразява във възможността да се установи и докаже по съответния ред, че макар и
да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в
правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на
тези длъжности и в тези отрасли. В случая труда на ветеринарните лекари в
екарисажите е посочен в нормата на т.63, включена в раздел ІІ от ПКТП, относим
за пенсионирането при условията на втора категория труд. В т.63 са посочени
работещите в екарисажи, непосредствено заети в събиране, пренасяне и
преработване на трупове и трупен материал от животни, както и ветеринарни
лекари при екарисажите. Работници от крематориалните комплекси. Тази норма е
обн.в ДВ бр.58 от 20.07.1991г. Действително, мястото на работа на
жалбоподателката като ветеринарен лекар не е в екарисаж, както е посочил
Директора на ТП на НОИ Стара Загора.
Подлежи
на преценка обаче налице ли е предпоставката на т.67 от ПКТП /отм/ за
причисляване на стажа й като ветеринарен лекар в периода 20.07.1991г.-31.12.1999г.
към втора категория труд, както посоченото за стажа на ветеринарните лекари при
екарисажите. Съгласно т.67 т.1 трудът на работниците и служителите, посочени в
раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е
свързана със същата вредност и тежест на труда. В този смисъл подлежи на
преценка дали вредността и тежестта на
труда на жалбоподателката като ветеринарен лекар са същите като тези, присъщи на труда на
ветеринарния лекар при екарисажа, независимо, че е положен на друго работно
място.
Екарисажната дейност обхваща
събиране преработване, обезвреждане и оползотворяване на екарисажните суровини.
Екарисажни суровини по смисъла на наредбата са трупове и части от умрели
животни, различни видови животински отпадъци от кланиците, месопреработвателната
и рибната промишленост и негодни за консумация продукти от животински произход.
Тази дейност е част от общите
ветеринарно-профилактични мерки и има за цел опазване и поддържане в добро
ветеринарно-санитарно състояние на околната среда и предотвратяване
разпространението на заразни и паразитни болести по животните, както и
пренасянето на някои от тях върху хората /чл.2 и чл.4 от Наредба№14/09.06.1994г
за екарисажната дейност, действала в периода 1994-1999г/. Ветеринарният лекар при екарисажа осъществява
контол по преработването и обезвреждането на екарисажните суровини и върху
готовата продукция, с цел недопускане и предпазване разпространението на
заразни болести/чл.18 т.4 и чл.20 ал.1 от Наредба №14 /1994г за екарисажната
дейност/. Според чл.20 ал.2 държавният ветеринарен лекар извършва епизоотичен
контрол върху дейността на екарасажа, при необходимост извършва
патологоанатомични изследвания
/аутопсиране/ на животински трупове, при съмнение или констатиране на заразно
заболяване незабавно уведомява регионалната ВМС и дава предписания за режима на
преработка на екарисажната суровина, изпраща материали от трупната маса за
лабораторни изследвания и проби от произведения продукт за биологичен контрол. Работата на ветеринарния лекар
при екарисажа е свързана следователно с риск от инфекции и болести поради
работата му с трупен материал, работа при вредни условия с оглед използваните
при изследванията на животински трупове препарати, съдържащи опасни за
човешкото здраве вещества.
Работата
с трупен материал също е присъща черта и на работата на жалбоподателката като
ветеринарен лекар в Тракийски университет, гр.Стара Загора. От длъжностната й
характеристика и др.документи се установява, че естеството на работата й е било
свързано с непосредствено боравене с трупен материал и части от животни,
лабораторни изследвания на такъв, изготвяне на необходимите в тази връзка
препарати /остелогочини, хистологични, такива по топографска анатомия и др./
които са били насочени и целяли осигуряване на учебния процес и за научноизследователска
дейност, развивана в катедрата. Връзката
между функциите и риска са посочени в заповед №617 /10.04.1987г на ректора на
ВИЗВМ, гр.Стара Загора /л.24/, като основание за ползване на намален работен
ден от всички служители от катедрата,а именно — за работа непосредствено с
трупен материал, носещ опасност от зараза с опасни за човека инфекции. Трудът на жалбоподателката, свързан с
изследвания на трупен материал е характерен, а не епизодичен елемент от работата
й, с оглед постоянството на учебния процес, и е също така отговорен като този
на ветеринаря при екарисажа. Макар този
труд да е полаган в лабораторна и учебна среда, а не в екарисаж, той се свързва
със същите вредност и тежест като вредността и тежестта, присъщи на труда на
ветеринарния лекар при екарисажа.
Следователно
трудът на жалбоподателката като ветеринарен лекар в периода 24.07.1991г./когато
влиза в сила разпоредбата на т..63 от ПКТП /отм/ до 31.12.1999г. следва да се
причисли към втора категория на основание т.67 от ПКТП /отм/, вр.с т.63 от същия правилник. Административния орган е
приложил неправилно материалния закон, поради което Решение №2153-23-22 от
02.05.2017г., и потвърденото с него разпореждане от 31.01.2017г на Ръководител
„ПО” при ТП на НОИ Стара Загора, следва да се отменят като незаконосъобразни на
това основание.
Предвид невъзможността да се реши по същество
въпросът относно следващия се размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст, при условията на чл. 173, ал.2
от АПК преписката следва да се върне на административния орган за
ново разглеждане и произнасяне при спазване на дадените указания по
приложението на закона.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Ж.М.-Д.,
ЕГН **********,***, Решение №2153-23-22 от 02.05.2017г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и
потвърденото с него Разпореждане №********** от 31.01.2017г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
гр.Стара Загора.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Е.Ж.М.-Д.
от 27.01.2017г., съобразно дадените указания по приложението на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: