Р Е Ш Е Н И Е
№250 29.09.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, шести състав, на двадесет и шести септември две
хиляди и седемнадесета год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от
съдия М. Русев
адм. дело №355 по описа на Административен съд Стара
Загора за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 118,
във връзка с 117, ал. 1,
т.2, б."а" от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от М.Г.Ж. *** против Решение №2153-23-27 от 16.06.2017 год.
на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което на основание чл.117, ал.3
от КСО е оставена без уважение като неоснователна жалбата й против
разпореждане №********** от 24.02.2017 год. на Ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Стара Загора, с което й е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение и при неправилно прилагане на материалния закон. Счита,
че при отпускането на пенсията, неправилно същата й е отпусната от 01.12.2016
год., вместо от 20.12.2016 год.. Изложени са съображения също така, че
неправилно й е определен размера на отпусната пенсия. Моли да се уважи жалбата,
а решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не
взема становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 20.02.2017
год. М.Г.Ж. ***-23-359 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /стр.40
от делото/. Въз основа на представените документи, е издадено разпореждане за
отпускане на пенсия за ОСВ в полза на М.Г.Ж. №********** от 24.02.2017 год. на Ръководителя
на "ПО" при ТП на НОИ Стара Загора. С него на основание чл. 69б, ал.2 от КСО органът е отпуснал пенсията, като същата
е определена в размер на 791.00 лв., считано от 01.12.2016 г.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред от М.Ж. по съображения за неговата
материална незаконосъобразност, изразяващи се в несъгласие с датата на
отпускане на пенсията, както и с нейния размер. С Решение №2153-23-27/16.06.2017
год. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, на основание чл. 117, ал.3
от КСО жалбата й е оставена без уважение като неоснователна, в
частта относно датата на отпускане на пенсията, а по отношение на нейния размер
и преизчисляването му, е посочено, че компетентния административен орган ще се
произнесе в отделно административно производство с разпореждане, съгласно
чл.99, ал.3 от КСО. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да се
произнесе единствено и само относно датата на отпускане на пенсията на
жалбоподателката, но не й относно нейният размер, доколкото такъв не е
определен в оспореното решение, а е постановен в отделно административно
производство, приключило с нарочно издадено за целта друго разпореждане.
От
фактическа страна органът е посочил, че жалбоподателката е правоимаща и са
налице предпоставките за отпускането на исканата от нея пенсия за осигурителен
стаж и възраст. През 2016 год. могат да се пенсионират при условията на чл.69,
ал.2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от кодекса или
когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст до 31
декември 2016 год. от 53 години за жените и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от КСО, считано от 1 януари
2016 год. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на
пенсия за ранно пенсиониране при: не по-малко от 15 години осигурителен стаж
след 31 декември 1999 год. при условията на втора категория труд и възраст, 5
години по-ниска от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО. Съгласно чл.168, ал.2 от
кодекса за преценяване правото на пенсия по ал.1 осигурителният стаж от първа
категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без
превръщане. Съгласно ал.4 наличието на изискуемия осигурителен стаж се доказва
с удостоверение от Националния осигурителен институт. Съгласно чл.4в, ал.1 от
КСО осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да
променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд
"Пенсии" на Държавното обществено осигуряване с увеличена
осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл.157, ал.1, т.2,
ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална
пенсия за ранно пенсиониране. Във връзка с горното от описа на стажа й е видно,
че г-жа Ж. не придобива право на срочна пенсия за ранно пенсиониране
от-професионален пенсионен фонд по чл.168 от КСО. Със заявление от 20.02.2017 год.
г-жа Ж. е упражнила правото си на избор съгласно чл.4в от КСО за прехвърляне на
средствата от партида в професионален пенсионен фонд във фонд
"Пенсии" на държавното обществено осигуряване. По повод последното е
безспорно, че г- жа Ж. отговаря на условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. В конкретния случай
правопораждаща дата за придобиване право на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст е 01.12.2016г., тъй като към тази дата лицето отговаря на изискването
за сбор от осигурителен стаж и възраст - 94, а именно: към 01.12.2016 год. г-жа
Ж. има навършена възраст от 54 год. 02 мес. и 13 дни и осигурителен стаж в
размер на 39 год. 09 мес. 17 дни превърнат към трета категория труд на
основание чл.104 от КСО.
В
правилото на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2017 год. е уреден начинът за определяне
на началната дата на отпускане на пенсиите на лица, които са придобили правото,
когато заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази
дата. Когато заявлението е подадено след изтичане на 6-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Видно
от административната преписка е, че жалбоподателката е подала заявление за
отпускане на пенсия на 20.02.2017 год. т. е. в 6-месечния срок от придобиване
на правото. С подаване на заявлението е инициирано и развилото се пред
пенсионния орган административно производство, приключило с издаване на
атакуваното понастоящем разпореждане, като това е и момента, към който следва
да се прецени налице ли са материалноправните предпоставки за придобиване на
правото на пенсия. С дотук изложеното е следно, че административният орган
правилно е констатирал, че пенсията следва да се отпусне, считано от датата на
окръгляне на 94-те точки. Съобразно гореизложеното, ответника по делото е
приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст правилно е отпусната, считано
от 01.12.2016 год.
От така
установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото
доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1
от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК,
съдът направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от лице, за което административният акт е неблагоприятен, в
законово установения срок по чл.118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното
Решение №2153-23-27/16.06.2017 год. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора
е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1,
т.2, б."а" от КСО административен орган - Директор на ТП
на НОИ гр. Стара Загора, в предвидената по чл.59, ал.2
от АПК във вр. с чл. 117, ал.5
от КСО писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване. Оспореното по административен ред разпореждане изхожда от
компетентен
административен
орган, длъжностното лице, Ръководител "ПО" в ТП на НОИ Стара Загора,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 98, ал. 1, т.1 от КСО.
Административният
орган служебно е извършил проверка и е събрал доказателства във връзка с
изясняването на фактическата обстановка, с оглед на което процесният акт е
издаден при спазване на административнопроизводствените правила.
При
постановяване на оспореното решение е съобразен изцяло приложимият материален
закон.
Спорът по делото
е свързан единствено и само с началната дата на отпускане на пенсията – дали
това следва да е 01.12.2016 год., датата когато М.Ж. е придобила правото на
пенсия или от 20.12.2016 год. – датата на която твърди жалбоподателката.
Между страните не
се спори, че Ж. е придобила правото на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от
КСО на 01.12.2016 год., а е подала заявлението за отпускането на пенсията на
20.02.2017 год. Датата от която следва да се отпусне исканата пенсия е
императивно определен в разпоредбата на §6 от ПЗР на Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2017 год. Съгласно тази разпоредба, пенсиите
на лицата, които са придобили право на пенсия до 31 декември 2016 год.
включително /какъвто е настоящия случай/, се отпускат от датата на придобиване
на правото, когато заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен
срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след изтичането на 6-месечния
срок от придобиване на правото на пенсия, пенсиите се отпускат от датата на
подаване на заявлението. С оглед на безспорно установените факти по делото, е
безспорно, че в случая ще намери приложение именно тази разпоредба, която е
специална по отношение на придобито право пенсия на осигурените лица, когато
това право е придобито до 31.12.2016 год. В този случай, не намира приложение
общото правило за датата на отпускане на пенсията, съдържащо се в общата
разпоредба на чл.94, ал.1 от КСО. Съгласно същата, пенсиите и добавките към тях
се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени
след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се
отпускат от датата на подаването им. Разпоредбите на §6 от ПЗР на Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. и чл.94, ал.1 от КСО
се намират в съотношение на специална към обща и съгласно чл.11, ал.2 от ЗНА,
приложение ще намери специалната норма. Не на последно място, специалната
разпоредба е по-благоприятна за жалбоподателката, тъй като ако би намерила
приложение общото правило, съдържащо се в чл.94, ал.1, предложение второ от КСО
и пенсията би следвало да й бъде отпусната от датата на подаването на
заявлението – 20.02.2017 год., а не от 01.12.2016 год. когато е придобила
правото на пенсия. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореното
решение съответства изцяло на приложимия материален закон.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на М.Г.Ж. *** против Решение №2153-23-27 от 16.06.2017 год.
на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което на основание чл. 117, ал.3
от КСО е оставена без уважение като неоснователна жалбата й против
разпореждане №********** от 24.02.2017 год. на ръководител "Пенсионно
осигуряване".
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: