Р Е Ш Е Н И Е

№ 374 05.01.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Х.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №362 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.К. *** против Заповед УРИ:1959зз-223/12.07.2017г, издадена от полицейски орган при I-во РУ на МВР Стара Загора, с която жалбоподателя е задържан в I-во РУ на МВР Стара Загора за срок от 24 часа. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че е налице липса на посочване на конкретните фактически и правни основания за осъщественото при условията на чл.72 от ЗМВР задържане – нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди се, че оспорения акт е издаден при наличие на висящо наказателно производство, което опорочава издаването му, както и че същият не съответства с целта на закона. Моли се съда за отмяна на оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган при полицейски орган при I-во РУ на МВР Стара Загора – Диан Милчев Стоянов, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Алексиев, оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обжалваната Заповед за задържане на лице УРИ:1959зз-223/12.07.2017г., издадена от Диан Милчев Стоянов – младши полицейски инспектор в РУ Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок до 24 часа на лицето Д.К. *** в помещение за временно задържане № 2В на РУ гр.Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.325, ал.3. Като фактически основания за издаването й са посочени „извършването на хулигански действия при управление на МПС”.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.

Заповедта за задържане на Д.К.К. е мотивирана, като в нея е посочено фактическото и правно основание за налагане на мярката. В тази връзка се явяват неоснователни изложените в жалбата доводи, че липсват конкретно изложени фактически и правни основания, с което е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Макар и кратко в оспорения акт са изложени фактическите основания за издаването му – „извършване на хулигански действия при управление на МПС”. Отделно, съгласно трайната практика на ВАС и ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, възможно е мотивите за издаването на административния акт да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед неговото издаването. Такъв документ в случая е докладната записка на полицейския орган, наложил принудителната административна мярка (л.14). Действително в заповедта не е посочено точното основание по чл.72, ал.1 от ЗМВР, която съдържа седем отделни хипотези. Непосочването или погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.2 от АПК поначало не опорочава акта, тъй като за разлика от фактическото не е обвързващо за съда. Освен това оспорената заповед е попълнена с всички необходими данни, както за лицето издало заповедта, така и за задържаното лице. Следователно е изпълнено както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.74, ал.2 от ЗМВР за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.

При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Макар в нея да липсва конкретно посочена хипотеза по чл.72, ал.1 от ЗМВР, очевидно се касае за основание по т.1 от този текст, според които полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК). Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно, административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. В случая задържането като принудителна административна мярка е предприето с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл.325 от НК. Според съда само по този начин, при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона - да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Възражението в жалбата, че заповедта е издадена при наличие на висящо наказателно производство, като е недопустимо при образувано такова едно лице да бъде задържано по него при условията и реда на ЗМВР, а не по реда на НПК, се явява неоснователно. Това е така, защото съгласно правилата на наказателния процес мярка за неотклонение може да се вземе на едно лице едва след като то придобие качеството на обвиняем. В конкретния случай към момента на извършените разпити на свидетелите – очевидци, жалбоподателя няма такова качество в досъдебното производство, но същевременно е установено, че именно той е лицето, извършило деянието, описано от свидетелите К.П.К. и В.Х.М.. Липсата на качеството на обвиняем на жалбоподателя се установява от приложените по делото протокол за разпит на свидетел на това лице и протоколи за очни ставки между него и посочените свидетели, които действия по разследване са извършени след задържането на жалбоподателя. С други думи жалбоподателя към датата на издаване на обжалваната заповед не е бил обвиняем по образуваното бързо производство, за да му бъде взета мярка за неотклонение по смисъла на НПК, но са били достатъчно данни, че е извършил престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР (в този смисъл Р №13288/08.12.2015г. на ВАС).

Неоснователни се явяват и доводите в жалбата досежно обстоятелството, че в оспорената заповед, след като е посочена разпоредбата на чл.325, ал.3 от НК, която съдържа няколко хипотези препращащи към нормите на ал.1 и ал.2 на чл.325 от НК, не е прецизирано точния текст от този кодекс за коя от всички хипотези на чл.325 от НК се касае конкретия случай. Това е така, защото в оспорената заповед е посочено престъплението - хулиганство, както и цифрово обозначение на правна квалификация от НК. Изрично следва да бъде посочено, че посочването, че задържането на лицето като евентуален извършител на престъпление „хулиганство” е достатъчно, за да се приеме, че на задържаното лице е станало ясно в какво престъпление се подозира, че има участие и не му е нарушено правото на защита. Преценката дали определено лице е извършило конкретното неправомерно действие - хулиганска проява, е в правомощията на полицейските органи, което им дава право в условията на оперативна самостоятелност да наложат съответната ПАМ, без да е необходимо да квалифицират деянието. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Точната квалификация е предмет на цялостен анализ на всички обстоятелства, включително и предходни осъждания на лицето, респективно погасяване на последиците от тях поради реабилитация или други причини, поради което в конкретния случая определянето й от полицейския орган би било особено затруднително. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му, което в случая не направено.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на Д.К.К. като неоснователна следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К. ***, ЕГН **********, против Заповед УРИ:1959зз-223/12.07.2017г, издадена от полицейски орган при I-во РУ на МВР Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: