Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  302

 

гр. Стара Загора  20.11.2017г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :       

при секретар   Стефка Христова                                                                                           и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 380 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози  /ЗАвтП/.

 

Образувано е по жалба от „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.”Вардар” № 10, ет.2  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1379/ 20.07.2017г, издадена от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора за спиране от движение за срок от 6 месеца на товарен автомобил влекач „Рено” с рег.№ Е 5710 МВ и прикачено към него полуремарке с рег.№ Е 2906 ЕЕ. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при липса на компетентност на органа, при съществени процесуални нарушения,  в противоречие с материалноправни разпоредби и при пълно несъответствие с целта на закона. Оспорват се констатациите в заповедта относно извършване на обществен превоз с процесния автомобил като предпоставка за налагане на ПАМ на лице без постоянен адрес на територията на Република България. Жалбоподателят изтъква, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на лицето не е разяснено на разбираем за него език в какво се състои нарушението му, а това е направено едва при връчване на обжалваната заповед. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

 

Ответникът - Началник на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената заповед № РД-14-1379/ 20.07.2017г на Началника  на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора, на „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД гр.Петрич са наложени две  ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство и спиране от движение за срок от 6 месеца. Първата е постановена  на основание чл.106а, ал.1, т.3, б.г и ал.2, т.2 и т.4 от ЗАвтП и се извършва чрез отнемане на предна регистрационна табела на влекач «Рено» с рег.№ Е 5710 МВ и регистрационен талон № 008641028 за срок от 6 месеца, а  документи, удостоверяващи регистрацията на превозното следство и свързаните с извършения п ревоз - до заплащане на наложената глоба. Втората е постановена на основание чл.106,а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 от ЗавтП и се извършва чрез сваляне и отнемане на табела и свидетелство за регистрация на влекач „Рено” с рег.№ Е 5710 МВ и регистрационен талон № 008641028, собственост на „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД гр.Петрич.

 

От фактическа страна заповедта е обоснована с извършена проверка на 19.07.2017г в 06.25ч от инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора, при която е установено, че KONSTSNTINOS SYMEONIDIS от Република Гърция около 13.05ч на входа на гр.Гълъбово по посока на движение към с.Пясъчево извършва международен превоз на товари от Република България към Република Гърция с влекач Рено” с рег.№ Е 5710 МВ и прикачено към него полуремарке с рег.№ Е 2906 ЕЕ, двете собственост на „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД гр.Петрич. При направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация” е констатирано, че влекач Рено” с рег.№ Е 5710 МВ е без издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или заверено копие на лиценз на Общността. Превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф, но водачът не представя своя карта, а извършва превоза с карта на водач, издадена на лицето ANTONIOS TZINOGLOY със срок на валидност до 28.07.2020г, видно от седмична разпечатка от 19.07.2017г.

 

Заповедта е издадена изцяло въз основа фактическите констатации в съставения срещу KONSTАNTINOS SYMEONIDIS от Република Гърция АУАН серия А-2017 № 240834/ 19.07.2017 г. от инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация” за нарушения на чл.19, ал.1, т.1  от Наредба № 11/ 31.10.2002 г на МТ и чл.27, §2, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/ 2014. Нарушителят не е направил възражения по съставения АУАН. Във връзка с този АУАН от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора е издадено наказателно постановление № 43-0000218/ 20.07.2017г, с което на KONSTАNTINOS SYMEONIDIS са наложени две административни наказания „глоба” в размер на 1500лв всяка.

 

 По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, включително товарителница CMR № 15959 и седмична разпечатка от дигитален тахограф с дата 19.07.2017г.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадени в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, за когото той е неблагоприятен, което обуславя правен интерес от оспорване, респективно процесуална допустимост на жалбата.

 

  Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

 

  Оспорената заповед № РД-14-1379/ 20.07.2017г на Началника  на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал.1 от ЗАвтП, според който принудителните административни мерки по чл. 106 и чл.106а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В случая Началник на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № РД-01-212/ 15.05.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 106а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗАвтП. Изпълнено е както общото изискване на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл. 107, ал.1 от ЗАвтП, за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано. При постановяването на заповедта не са допуснати допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на заповедта.

 

 

 

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, по т.1 от него - чл. 106а, ал.1, т.3, б.г от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство”, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. С оглед тази нормативна уредба кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са 1. извършен превоз на товари, 2. издадено наказателно постановление с наложено наказание „глоба” и 3. нарушителян да няма постоянен адрес в Република България. В случая не се спори, а и се установява от АУАН серия А-2017 № 240834/ 19.07.2017 г, че на 19.07.2017г с товарен автомобил влекач Рено” с рег.№ Е 5710 МВ е извършен превоз на товари. Издадено е и наказателно постановление № 43-0000218/ 20.07.2017г, с което на KONSTАNTINOS SYMEONIDIS, който безспорно няма постоянен адрес в Република България, са наложени две административни наказания „глоба”. 
 

По т.2 от заповедта - чл.106,а, ал.1, т.1 от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари”. При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката при условията на кумулативност са : 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Не е спорно, че влекач Рено” с рег.№ Е 5710 МВ е собственост на „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД гр.Петрич и към датата на проверката на 19.07.2017г за това превозно средство липсва издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или заверено копие на лиценз на Общността. Спорен е въпросът дали с описания в процесната заповед товарен автомобил е извършван превоз/обществен превоз.

 

Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според т. 2 "Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.

 

            От представения и приет като доказателство по делото АУАН серия А-2017 № 240834/ 19.07.2017 г, съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗАвтП, се установява, че на 19.07.2017г KONSTАNTINOS SYMEONIDIS от Република Гърция около 13.05ч на входа на гр.Гълъбово извършва международен превоз на товари от Република България към Република Гърция с влекач Рено” с рег.№ Е 5710 МВ и прикачено към него полуремарке с рег.№ Е 2906 ЕЕ, двете собственост на „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД гр.Петрич. Истинността на АУАН не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По аргумент от чл. 179, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, АУАН сер. А-2015, № 213950 от 27.07.2016 г., като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. 
 
            Освен това по делото е представена товарителница  CMR № 15959 с издател „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД гр.Петрич. Съгласно чл.50, ал.1 от ЗАвтП, договорът за превоз на товари се установява с товарителница. Следователно издаването на товарителница CMR № 15959 е доказателство за сключен договор за превоз на товари, в изпълнение на  който на 19.07.2017г  KONSTАNTINOS SYMEONIDIS е управлявал влекач Рено” с рег.№ Е 5710 МВ и прикачено към него полуремарке с рег.№ Е 2906 ЕЕ. Един от реквизитите на товарителницата е  превозната цена - чл.53, ал.1, т.9 от ЗАвтП. В случая такъв реквизит не се съдържа в товарителница  CMR № 15959, но според разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗавтП действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Доколкото жалбоподателят е търговец, който по занятие извършва транспортни услуги, в негова тежест е да докаже твърдението си, че конкретната услуга от 19.07.2017г е извършена без заплащане. Това е наложително и предвид обстоятелството, че конкретният превоз не отговаря на изискванията за „превоз за собствена сметка” по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАвтП. 
 
            Следователно при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел, че са налице всички нормативно регламентирани материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1и т.3 от ЗАвтП.
 

Само за пълнота на изложението е необходимо да се добави, че предмет на контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е заповедта за налагане на принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т.1 и т. 3, от ЗАвтП, поради което не следва да се обсъждат оплакванията за незаконосъобразност на съставения акт за установяване на административно нарушение Институтът на ПАМ, предвид неговите същностна характеристика, превантивна функция и цел, изключва зависимостта му от производството по осъществяване на административнонаказателната отговорност за същото нарушение. Административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Поради това между административният акт, с който се прилага ПАМ с преустановителен и превантивен характер и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.

 

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед.

 

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед № РД-14-1379/ 20.07.2017г, издадена от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора, е  формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - да се преустанови неправомерното и нерегламентирано използване на моторното превозно средство за превоз на товари на територията на Република България. Подадената срещу нея жалба като неоснователна подлежи на отхвърляне.   

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЖЕНЕРАЛ КАРГО” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.”Вардар” № 10, ет.2  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1379/ 20.07.2017г, издадена от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Стара Загора, като неоснователна.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: