Р Е Ш Е Н И Е № 357
гр.Стара Загора , 18.12.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и седми ноември
през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 387 по описа
за 2017 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с
чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба от Г.Р.И.,***, уточнена с искова молба от 31.08.2017г, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на
обезщетение в размер на 20 000лв за причинени
неимуществени вреди от неосигурени благоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора за периода от 10.03.2017 г. до
предявяване на иска на 24.07.2017г. Конкретните оплаквания на ищеца са
липса на достатъчна жилищна площ, вентилация, възможност за ползване на тоалетна по време на престоя на
открито, възможност за ползване на телефон по време на престоя на открито,
липса на мрежи против комари в килията, липса на медицинско обслужване спрямо
него и неизползване на ръкавици при сервиране на храната. Твърди, че тези
условия му причинили негативни преживявания, които следва да бъдат обезщетени.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Стефка Петрова Тенева-Стоянова в съдебно заседание и в представен
писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа,
че спалните помещения в Затвора Стара Загора отговарят на законовите изисквания
от м.април 2016г. Твърди, че няма законово задължение за наличност на
вентилационна инсталация и за санитарен възел с течаща вода в районите и
помещенията за общо ползване. Счита за неизискващо особено волево усилие ограничаването на възможността по време на
престой на открито да не се ползва тоалетна. Според ответника по делото не са
доказани медицински показания, нито възникнали ситуации на отказан достъп на
ищеца до медицинска помощ, които да надхвърлят неизбежния лемент на страдание,
произтичащ от ограничението вследствие изтърпяване на наказанито. Моли да се
вземе предвид краткотрайния период, за койнто се претендира обезщетение. По изложените съображения е направено искане
претенцията на Г.И. да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС,
чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Г.Р.И. *** на 10.03.2017г. за изтърпяване на
наказание «лишаване от свобода» при строг режим. След престой в приевно
отделение на 15.03.2017г е разпределен в група за обвиняеми и подсъдими, а след
получаване на присъда - от 07.06.2017г е разпределен в 9-та група. Настанен е в спално
помещение № 11 с други 4 до 5 лица. Помещението е с
площ 21 кв.м., разполага със собствен санитарен възел и течаща вода. В коридора
на 9-та група се намират общи умивалници с течаща вода, достъпът до които е
свободен от 6.00ч до 20.00ч., съобразно правилника за вътрешния ред и графика
за разпределение на времето. Всеки лишен от свобода разполага с легло, шкафче
за лични вещи. Килията е оборудвана с маса и столове. Осветлението се състои от
две тела по две лампи с луминисцентно осветление.
Изключва се от 22.30ч до 06.00ч. Прозорците на килията са три с обща площ 3.21
кв.м. През светлата част на денонощието има достъп на слънчева светлина.
Прозорците не разполагат с мрежа поради наличие на решетки и от съображение за
сигурност. Проветрява се по всяко време по желание на лишените от свобода.
Отоплението се осъществява от парна централа за целия затвор с два котела на
природен газ и газьол. В корпуса на затвора е изградена абонатна станция, в
която парата се превръща в гореща вода и чрез помпи циркулира в отоплитерната инсталация. През зимния период котлите
работят по график 3ч сутрин, 3ч на обяд и 3ч вечер. Абонатната станция работи
постоянно. В килията на ищеца има 2бр чугунени радиатори.
Поддържането на хигиената в групата се извършва от
лишените от свобода чрез регламентирани дежурства на всяка килия на ротационен
принцип с продължителност една седмица. Коридорът
на групата, помещението за сушене на дрехи и санитарните помещения /баня и
умивални/ се почистват три пъти дневно под надзора на дежурния надзирател и
отговорника по чистотата на групата. Хигиенизирането се извършва с почистващи
препарати, редовно предоставяни, както и с осигурени стирки, метли, лопати и
кофи.
Престой на открито се провежда веднъж през деня по
график. Възможността за провеждане на телефонни разговори е неограничена за
времето от 06.00ч до 20.00ч всеки ден. За оказване на медицинска и
стоматологична помощ има график, но не е отказвана такава на нуждаещо се лице.
При нужда и по преценка се правят консултации с външен специалист. Тези
обстоятелства са описани в приетите като доказателства писма изх.№ ЗД 102/ 2017
от 16.10.2017г и изх.№ ЗД 102/ 2017 от 22.11.2017г, двете на Началника на Затвора
Стара Загора /л.52-54 и л.77/, график за прегледи в Медицински център на
Затвора Стара Загора /л.76/, Справка за определения ред за провеждане на
престой на открито и за водене на кореспонденция на лишените от свобода в
Затвора Стара Загора изх.№ 2803/ 21.11.2017г, изготвена от Началника на Затвора
/л.79/.
От представените медицински справки се установява, че за периода
10.03.2017г-24.06.2017г ищецът Г.И. два пъти е ползвал медицинска помощ. На
22.05.2017г е посетил лекарския кабинет като при прегледа не са установени
проблеми в здравословното състояние /л.55/, на 23.08.2017г е посетил
стоматологичния кабинет като при прегледа не е установена нужда от сотоматологично лечение в спешен порядък /л.78/.
Разпитаният
по делото свидетел Д.Р.Д. пребивава с ищеца в една килия от 21.06.2017г. От
показанията му се установява, че в килията има течаща вода и санитарен възел. На
прозорците на килията няма противокомарни мрежи, на мястото за престой на
открито има само писоар, а наличието само на един телефон за 70-80 човека е
предпоставка за създаване на конфликти. Според него прозорците на килията са
много малки и от тях не влиза вятър, но влизат насекоми. Веднъж ищецът бил
ухапан от пчела, а служител на затвора е отказал да го изведе за медицински
преглед. Наложило се 40 минути ръката му да стои във вода. Оплаквал се от липса
на вентилация, от зъбите си, от коремни болки, температура, кашлица. На
медицински и стоматологичен преглед бил изведен само по едни път. Обещано му
било лечение извън затвора, но не било изпълнено. Търсел лекарства от другите
лишени от свобода, даже пил оцет да му преминат стомашните болки. Медицинското
обслужване по принцип ставало по график. Храната се сервирала от други лишени
от свобода без ръкавици и маски, с течащи сополи. Докато се хранели се
сървирало на друга група и се събаряли чинии.
По делото са представени и приети като доказателство относно условията в Затвора
Стара Загора Правила за хигиенното и противоепидемичното осигуряване в местата
за лишване от свобода, утвърдени от Главния директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” през 2014г /л.80-90/;
Удостоверение за регистрация № 15/ 30.04.2014г, издадено от Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”за обект „Затворнически хранителен
блок при Затвора Стара Загора с два разливни офиса”,
който отговаря на хигиенните изисквания /л.73/.
Относно личността на ищеца са
приети като доказателства формуляр на досие на Г.Р.И. - 1 стр./л.74/; справка
за съдимост рег.№ 3560/ 30.10.2017г на Районен съд Стара Загора /л.75/.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е неоснователен
и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването
на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до
доказване на противното.
В
случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия
и бездействия на ГД "Изпълнение на наказанията" и на длъжностни лица
от нея, за периода на престой в Затвора Стара Загора от 10.03.2017 г. до 24.07.2017г. Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от Г.И. претърпени неимуществени вреди, като последица от липса на достатъчна жилищна площ,
вентилация, възможност за ползване на
тоалетна по време на престоя на открито, възможност за ползване на телефон по
време на престоя на открито, липса на мрежи против комари в килията, липса на
медицинско обслужване спрямо него и неизползване на ръкавици при сервиране на
храната.
В част втора на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение наказанието
лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ
за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43,
ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС
е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като конкретните
условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/ 22.03.2010г
на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото
на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден, разпоредбата
на т.5 от същия текст - телефонна връзка
по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните условия на живот,
при които Г.Р.И. е бил поставен за времето на пребиваването му в Затвора
гр.Стара Загора в изпълнение на наказание „лишаване
от свобода”, сочат накърняване на признатото му
право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10,
т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/
1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват
нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е регламентирано, че никой не може да бъде подлаган
на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода
съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията
да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането
на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на
ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев
срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.
От доказателствата по настоящото дело
безспорно се установява, че за исковия период ищецът е настанен в килия № 11 с
площ от 21 кв.м. с 4 до 5 лица. При това положение жилищната площ в спалните
помещения за всеки от лишените от свобода е 4 и над 4 кв.м. Не липсва и е осигурена
възможност за естествено проветрение чрез три прозореца /вентилация/, не липсва
пряка слънчева светлина и достатъчно осветление. Не са ангажирани доказателства за ограничаване на
възможността лишените от свобода да отварят прозорците или за ограничаване на
времето за това. Действително прозорците не са оборудвани с мрежи, но това
е обосновано със съображения за сигурност, които се възприемат от съда като
оправдани и целесъобразни. Липсата на мрежи и свързаните с това неудобства за
лишените от свобода не сочат унижаване на човешкото им достойнство.
По делото
се установи, че на мястото за провеждане престой на открито е монтиран само
писоар, но не се събраха доказателства на ищеца да е отказан достъп до друг вид
тоалетна при изявено желание. Не са налице и данни за повишена нужда при ищеца
от тези потребности поради специфики във физиологичното му състояние или
заболяване, поради което неудовлетволяването им да му е причинило значителни
вреди. Видно от представената медицинска справка, Г.И. няма посочени оплаквания,
свързани с проблеми на отделителната система.
Неоснователни са твърденията в исковата
молба, че администрацията на затвора не е осигурила добро медицинско обслужване.
Видно от доказателствата по делото, спрямо него са осъществени медицински и
стоматологичен преглед. Ищецът не
доказа наличието на необходимост от специална медицинска помощ, нито наличието
на конкретно заболяване, за което да се нуждае от постоянен лекарски контрол
или конкретни медицински действия по лечение. Инцидентът с ухапване от пчела,
потвърден от показанията на свидетеля Д., не е с характер на сериозно
застрашаващ здравето и живота, причинената болка е отминала бързо, поради което
медицинска грижа очевидно не е била наложителна. Ето защо съдът приема, че не е налице
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на
ответника, което да е причинило неимуществена вреда, пряко произтичаща от
неоказване или недостатъчно оказване на медицинска помощ.
На лишените от свобода в Затвора Стара
Загора е обезпечена възможността да провеждат телефонни разговори ежедневно и в
продължение на 14ч в денонощието. Конкретната необходимост на всеки затворник
от телефонна връзка не може да бъде прецененявана и/или ограничавана от затворническата
администрация. Затова възникващите конфликти между лишените от свобода по повод
ползването на телефон не следва да бъдат квалифицирани като влошени условия на
изтърпяване на наказанието.
Твърденията
в исковата молба, че неизползването на ръкавици и маски от сервиращите храната
затворници, ще доведе до пренасяне на микроби и болести, касаят лично
субективно възприятие на ищеца. В относимата нормативна уредба и в Правилата
за хигиенното и противоепидемичното осигуряване в местата за лишване от свобода /в частите „Хигиенен контрол върху
кулинарната обработка на хранителните продукти и раздаването на готовата храна”
и „Медицински контрол над работещите в хранителните обекти”/ не е предвидено
изискване за задължително ползване на специални защитни средства за работещите
извън престилка и кепе. В условията на
липса на епидемия или опасност от такава поднасянето на храна без маска и
ръкавици, респективно неупражняването на
контрол от затворническата администрация, не съставлява незаконосъобразна
административна дейност, още по-малко водеща до унижаване на човешкото
достойнство.
В контекста на изложеното не може да се
направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на ответната
затворническа администрация, с които ищецът да е бил подлаган на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. С
оглед на така посоченото съдът не приема за доказани фактите относно описаните
в исковата молба лоши условия на живот, при които да е бил поставен ищецът при
пребиваването му в Затвора гр.Стара Загора. Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушенията на чл. 3 то
същия закон. Съгласно чл. 284, ал. 5 от същия закон, в тези случаи
настъпването на неимуществени вреди следва да се предполага до доказване на противното,
но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия,
които да подлагат задържания под стража на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Такива в настоящото
производство не бяха доказани, поради което предявеният от Г.Р.И. иск следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора неоснователно се явява искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76
ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от
ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената
от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. В тоди смисъл е Решение № 12445/
17.10.2017г по адм.д.№ 6338/ 2016г по описа на ВАС, ІІІ отд.
Водим от горните мотиви , Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Р.И.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София
за присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв за причинени неимуществени вреди от неосигурени благоприятни условия
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора за периода от 10.03.2017 г. до
предявяване на иска на 24.07.2017г, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: