Решение по Административно дело 396/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№260 01.11.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На трети октомври 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №396 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „Т.М.И.2” ЕАД ***, против Решение №РД05-41/12.05.2017г. на Ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ в резултата на процедура, чрез подбор на проекти BG05M9OP001.1-008 „Добри и безопасни условия на труд”, в частта му за проектно предложение– BG05M9OP001-1.008-1515.

Решение №РД05-41/12.05.2017г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОП РЧР е постановено на основание чл.38, т.2, т.3 и т.5 от ЗУСЕСИФ и Заповед №РД01-95/03.02.2017г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на конкретно лице за Ръководител на УО на ОП РЧР и във връзка с Решение №РД05-35/18.04.2017г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР за одобряване доклада на оценителната комисия за извършена оценка и класиране на проектните предложения по процедурата.

За да откаже предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение BG05M9OP001-1.008-1515 на „Т.М.И.2” ЕАД, Ръководителя на УО на ОП РЧР е посочил следните мотиви в т.33 от Решение №РД05-41/12.05.2017г. : При проверка относно приложимостта на чл.3 и чл.4 от Регламент / ЕС/ №1407/2013г., която се извършва преди подписването на всеки договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е установена свързаност на Т.М.И.2 ЕАД с организации, с които образува „едно и също предприятие” по смисъла на чл.2, параграф 2, буква „а” от Регламент /ЕС/ №1407/2013г.: „Т.М.И.2 /9 и 10/”, „Професионален футболен клуб „Берое-Стара Загора” ЕАД, „Български енергиен холдинг” ЕАД, „Булгаргаз” ЕАД, „Булгартел” ЕАД, „Енергийна инвестиционна компания” ЕАД, „Булгартрансгаз” , „Мини Марица –Изток ЕАД”, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, „Българска независима енергийна борса” ЕАД, „Набуко газ пайплайн България” ЕООД. На организациите, с които „Т.М.И.2” ЕАД образува едно и също предприятие е предоставена минимална помощ / de minimis/ за последните три години – 2015г, 2016 и 2017г., съгласно Регламент ЕС №1407/2013г., Регламент ЕС №1408/2013г. и Регламент ЕС №360/2012г, както следва: 1. „Мини Марица –Изток ЕАД” – 72 112.67лв. При извършена кумулация на помощите, предоставени на посочените по-горе предприятия, образуващи едно и също предприятие с „Т.М.И.2” ЕАД с помощта, която би се предоставила за изпълнението на проект BG05M9OP001-1.008-1515 „Подобряване достъп до заетост и качеството на работните места чрез въвеждане на нови процеси, практики и инструменти за безопасни и здравословни условия на труд и развитие на човешките ресурси в Т.М.И.2 ЕАД”- 390 948,80лв, се получава сума в размер на 463 061,47лв. Тази сума надхвърля максимално допустимия праг на помощта de minimis, който дружеството може да получи съгласно правилата на Регламент ЕС №1407/2013г., Регламент ЕС №1408/2013г. и Регламент ЕС №360/2012г.

С жалбата се твърди, че Решение № РД05-41/12.05.2017г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР е незаконосъобразно като постановено при липса на основание за приложение на чл. 3 и чл.4 във връзка с чл.2, параграф 2, буква „а” от Регламент ЕС №1407/2013г. на Комисията от 18.12.2013г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis, защото: Жалбоподателя е еднолично акционерно дружество, с едноличен собственик на капитала „Български енергиен холдинг” ЕАД със собственик на капитала Българската държава, чрез Министъра на енергетиката. Органите на управление на „Т.М.И.2” ЕАД са Общо събрание / „БЕХ” ЕАД/ и Съвет на директорите. Правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от Съвета на директорите на „БЕХ” ЕАД. Основен предмет на дейност е производството и продажба на електрическа енергия, за което е издадена Лицензия за производство на електрическа енергия №Л-091-01/21.02.201г. от ДКЕВР. „Мини Марица - Изток” ЕАД е еднолично акционерно дружество с основен предмет на дейност: „Добив и пласмент на въглища” с едноличен собственик на капитала „Български енергиен холдинг” ЕАД. Органите на управление са Общо събрание / Едноличния собственик на капитала т.е. „БЕХ” ЕАД/ и Съвет на директорите. „Български Енергиен Холдинг” е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала – Българската държава. Органите на управление на дружеството са: Общо събрание / едноличния собственик на капитала т.е. Българската държава ,чрез Министъра на енергетиката/ и Съвет на директорите. Основен предмет на дейност: Придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дружества, осъществяващи стопанска дейност в областите на производството, добива, преноса, транзита, съхранението, управлението, разпределението, продажбата и/или изкупуването на природен газ, електрическа енергия, топлоенергия, въглища, както и всякакви видове енергия и суровини за производството й, участие в управлението на такива дружества.

От дружествата, изброени като организации, с които „Т.М.И.2” ЕАД образува едно и също предприятие, две имат за едноличен собственик на капитала „Т.М.И.2” ЕАД и това са: „Т.М.И.2 /9 и 10/” ЕАД и „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ-СТАРА ЗАГОРА” ЕАД, а на останалите дружества, включително „Мини Марица –Изток” ЕАД, едноличен собственик на капитала е „Български Енергиен Холдинг” ЕАД. Макар част от дружествата да имат един и същи собственик на капитала, а именно – „БЕХ” ЕАД, предмета им на дейност е в различни стопански направления и икономически отрасли, като нямат друга връзка помежду си, освен тази със субекта, който ги контролира, а това според жалбоподателя е Българската държава в лицето на Министъра на икономиката. Тази хипотеза е намерила своята нормативна уредба в мотивите към Регламент ЕС №1407/2013г., в които Комисията е дала указания и насоки във връзка с прилагане на критериите за определяне на връзката между предприятията, въведени в чл.2 от същия Регламент ЕС №1407/2013г. Ясно е разграничено, че следва при всеки отделен случай да се отчитат спецификите между отделните предприятия и контролиращото ги предприятие. УО е достигнал до погрешни правни изводи за „едно и също предприятие” по смисъла на чл.2, параграф 2, буква „а „ от Регламента, въз основа на верни фактически констатации относно наличието на връзка между всички изброени дружества.

Ръководителя на УО на ОП РЧР е приложил чл.3 и чл.4 от цитирания Регламент при липса на правно основание. В подкрепа на твърдението е текста на т.4, стр.2 от Регламента, съгласно който „Предприятие по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира. Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират де юре или де факто от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият Регламент следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие. Критериите следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко едно от тях е пряко свързано с един и същи публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същи публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения.”

Следователно, се казва в жалбата, Управляващият орган не е отчел специфичното положение на предприятията, контролирани от „БЕХ” ЕАД, чийто собственик е Българската държава, както и обстоятелството, че правата на държавата се упражняват от Министъра на енергетиката и че всяко от изброените дружества има възможност да взема самостоятелни решения, а всички заедно се контролират от едни и същи публичен орган – Министърът на енергетиката, чрез „БЕХ” ЕАД.

Другия порок, от който страда решението е липсата на фактически основания за неговото издаване. Няма информация и не става ясно кога, по каква процедура или програма е сключен административен договор с „Мини Марица - Изток” ЕАД за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 72 112,67лв. Наличието на публичен регистър за минималните помощи не санира този порок на обжалвания акт, поради нормативната установеност на неговото задължително съдържание. Друг порок е липсата на индивидуално определено за всеки адресат правно основание за отказ да се сключи административен договор. От решението не става ясно коя от всички изброени хипотези на чл.38 от ЗУСЕСИФ се отнася до „Т.М.И.2” ЕАД. Липсата на конкретно правно основание за отказ да се предостави помощ по всяко предложение, включително и това на жалбоподателя не дава възможност за адекватно упражняване на правото на защита. Независимо от горното, след извършена справка в Регистър на минималните помощи към МФ, се е установило, че „Мини Марица изток” ЕАД са получили минимална помощ по Регламент №1407/2013г. на Комисията на 12.09.2016г., 27.10.2016г. и 12.12.2016г., а Решение за одобряване на Оценителен доклад №РД05-35 на Ръководителя на УО по ОП РЧР е издадено на 18.04.2017г. Очевидно Ръководителя на УО по ОП РЧР е издал решението за приемане на оценителния доклад няколко месеца след публикуване на информация за предоставена помощ в полза на „Мини Марица Изток” ЕАД, поради което е следвало към момента на оценяване на проектното предложение на жалбоподателя да се приложи процедурата за намаляване на помощта до размер на допустимата такава при условията на кумулация. Органа е знаел за предоставената помощ на „Мини Марица Изток” ЕАД, но тогава – при оценка на проектното предложение, дружествата не са третирани като едно и също предприятие, както е сторено в мотивите към обжалваното решение. На този етап „Т.М.И.2” ЕАД не може да иска намаляване на безвъзмездна финансова помощ по проектното си предложение, по аргумент от разпоредбата на чл.38 от ЗУСЕСИФ. С отказа си да сключи административен договор, въпреки одобряването на доклада за оценка на проектните предложения и класирането на предложението на „Т.М.И.2” ЕАД на 11-то място, Ръководителя на УО на ОП РЧР нарушава разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗУСЕСИФ като накърнява и ограничава правата на жалбоподателя по отношение ползването на безвъзмездни финансови средства, осигурени от ЕСИФ, чрез ОП РЧР.

От съда се иска да постанови решение, с което да отмени Решение №РД05-41/12.05.2017г., издадено от Ръководител на О на ОП РЧР в частта, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение № BG05M9OP001-1.008-1515, както и да бъде осъден ответника да заплати разноските по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

Ответника – Ръководител на УО на ОП РЧР, представя отговор, в който оспорва основателността на изложените в жалбата правни доводи против законосъобразността на т.33 от Решение №РД05-41/12.05.2017г. за отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение № BG05M9OP001-1.008-1515, подадено от „Т.М.И.2” ЕАД. Възраженията са следните:

Решение №РД05-41/12.05.2017г. е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл.4 т.7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС№266/10.11.2009г., Министъра на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от пред присъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със своя Заповед №РД01-95/03.02.2017г. Министъра на труда и социалната политика е оправомощил г-жа Л.С.да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват.

Съгласно рецитал първи, от Преамбюла на Регламент /ЕС/ №1407/2013г. на Комисията от 18.12.2013г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis, финансиране от държавата, което отговаря на критериите по чл.107, параграф 1 от ДФЕС, представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с чл.108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно чл.109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са изключени от това задължение за уведомяване. В съответствие с чл.108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. По силата на Регламент /ЕО/ №994/98г. и в съответствие с чл.109 от Договора Съветът е решил, че помощта de minimis може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis, която представлява помощ, отпускана на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, не отговаря на всички критерии по чл.107, параграф 1 от Договора и поради това не е предмет на процедурата за уведомяване. Това е така обаче единствено за помощта de minimis, която отговаря на всички изисквания на посочения Регламент. Схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по кято е класиран жалбоподателя, е определена като процедура, по която се прилагат правилата за минимална помощ по смисъла на Регламента. Изрично в Условията за кандидатстване по схемата /публикувани и публично достъпни на цитиран електронен адрес/ е посочено, че при подготовката на проектно предложение по процедурата следва да се има предвид, че за минимална помощ ще се счита челият размер на средствата от безвъзмездната финансова помощ, разходвани от кандидата при изпълнението на дейностите, включително и по подаденото от него проектно предложение, ако то бъде одобрено. Размерът на отпуснатата минимална помощ по процедурата е записан в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е въведен в Регистъра за минимални и държавни помощи от администратора на помощта / УО/. Помощта de minimis се смята за отпусната от момента на подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между УО и бенефициера, независимо от датата на нейното изплащане на предприятието.

Доводите на жалбоподателя, че не образува едно и също предприятия с посоченото в оспорваното решение дружества, са неправилно като противоречащи на рецитал 4 от Преамбюла на Регламента, в който изрично е отразено, че всички субекти, които се контролират де юре или де факто от един и същи субект, следва се разглеждат като едно и също предприятие. Преамбюлът на Регламента служи за неговото автентично тълкуване.

Едноличен собственик на капитала на Т.М.И.2 ЕАД е „Български енергиен холдинг” ЕАД, който е едноличен собственик на капитала и на дружествата подробно посочени в т.33 от Решение № РД05-41/12.05.2017г. в т.ч. и „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, който факт е публично оповестен в Търговския регистър и не се оспорва от жалбоподателя. С жалбата не се оспорва и факта, че общата стойност на получените от „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД безвъзмездни средства в размер на 72 112.67лв. и средствата, предвидени по проекта на кандидата, ще превиши максимално допустимия размер на помощта de minimis. Очевидна е свързаността на дружествата по смисъла на чл.2, §2, буква „А” от Регламента във връзка с цитирания рецитал 4 от Преамбюла. Едноличния собственик на капитала на всички изброени дружества има правна възможност да взема всички решения и да извършва всички действия, свързани с търговската дейност на дружествата, в това число и контролни. Преките отношения между дружествата се контролират от едноличния собственик на техния капитал, с което се осъществява състава на чл.2, §2 буква „А” от Регламента. До този извод се стига и от легалните определения на понятията „икономическа дейност” и „предприятие” по смисъла на Регламент ЕС 1407/2013г. Предприятие е всеки субект, осъществяващ стопанска дейност, каквато безспорно е налице за „БЕХ” ЕАД, като не е от значение правния статут на субекта и начина, по който той се финансира, тоест предприятия може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което упражнява икономическа дейност, а такава е всяка дейност, която се състои от предлагането на стоки и услуги на пазара. Такава дейност също е налице по отношение и на двете предприятия, които са под прякото оперативно управление на „БЕХ” ЕАД.

Изключението на т.4 от Преамбюла на Регламента не намира приложение. Съгласно изключението, не са свързани предприятия, онези които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същи публичен орган или органи. Следователно се отчита специфичното положение на предприятия, контролирани от един и същи публичен органи или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения. Съгласно Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл.107, параграф 1, от ДФЕС от 19.07.2016г., се приема че даден субект действа при упражняване на публична власт, когато дейността е част от основните функции на държавата или е свързана с тези функции по естеството си, целта си и разпоредбите, на които подлежи. Ако дадена държава членка не е решила да въведе пазарни механизми, дейностите, които по същество са част от прерогативите на официалната власт и се извършват от държавата, не представляват икономически дейности. Примери за това са дейностите, свързани с армията или полицията, безопасността и контрола на въздухоплаването, контрола и безопасността на морския трафик, наблюдението за борба със замърсяването, организирането на данни, които да се използват за публични цели въз основа на законоустановено задължение за разкриване на въпросните данни, което е наложено на съответните предприятия. Доколкото един публичен субект упражнява икономическа дейност, която може да бъде отделена от упражняването на публична власт, въпросния субект действа като предприятие по отношение на посочената дейност. Обратно ако тази икономическа дейност не може да бъде отделена от упражняването на публична власт, извършваните от въпросния субект дейности като цяло остават свързани с упражняването на публична власт.

В настоящия случай едноличен собственик на капитала на „Т.М.И.2” ЕАД и свързаните с него предприятия е търговско дружество, което осъществява икономическа дейност, а не е орган на публичната власт, както неправилно твърди жалбоподателя. Само в хипотезата, при която дружествата са с едноличен собственик публичен орган на власт, а не дружество, то тогава по отношение на тях би било приложимо изключението по т.4 от Регламента.

Неоснователно е оплакването за липса на посочено правно основание за отказ спрямо всеки един от адресатите на обжалвания акт, тъй като в него изрично е посочено както конкретното правно основание за отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ, така и фактическите обстоятелства, установени от административния орган. Подробно са описани предприятия, с които жалбоподателя образува едно и също предприятие, а също така и в Условията за кандидатстване изрично е посочено, че в случай, че бъде установена сума, която надвишава съответния таван, определен в чл.3 от Регламент ЕС №1407/2013г., в съответствие с чл.38, т.5 от ЗУСЕСИФ се издава решение за отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ. Текстът на чл.38 т.5 от ЗУСЕСИФ е императивен и в случая Ръководителя на УО на ОП РЧР действа в условията на обвързана компетентност.

Неоснователно е и твърдението, че при издаване на решението за одобряване на оценителния доклад и предоставяне на БФП, УО не е третирал кандидатите като едно и също предприятие, а това е станало на етап сключване на административен договор. Съгласно ЗУСЕСИФ, ПМС №162/2016г. и одобрените Условия за кандидатстване по схемата, всички проектни предложения подадени в срок, се оценяват в съответствие с критериите, описани в Условията за кандидатстване. Критериите не подлежат на промяна по време на провеждане на процедурата. Оценката на проектните предложения включва: 1. Оценка на административното съответствие и на допустимостта.2 Техническа и финансова оценка. В Условията за кандидатстване по схемата, които са одобрени с влязъл в сила административен акт, е указано, че обстоятелствата свързани с получените минимални помощи за период от три финансови години ще бъдат приемани на декларативен принцип. Детайлна проверка на декларираните обстоятелства ще бъде извършена преди сключването на административния договор с одобрените кандидати. В случай, че бъде установена сума, която надвишава съответния таван по чл.3 от Регламент /ЕС/1407/2013г., УО няма да сключи административен договор с кандидата. Проверката се осъществява посредством съпоставяне на цялата информация за получените минимални помощи, с която УО разполага, вкл. и проверка в Регистъра за минимални помощи, поддържана от Министъра на финансите. Съгласно чл.26 ал.4 от ЗУСЕСИФ е посочено, че проектите на документи при процедура, чрез подбор, се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН преди внасянето им за утвърждаване. Управляващия орган осигурява на заинтересованите лица възможност за писмени възражения и предложения в срок не по-малък от една седмица. Възражения от жалбоподателя не са постъпили, нито е искал разяснения по документите по чл.26 ал.8 вр. с ал.1 от ЗУСЕСИФ. На етап публикуване на схемата и подготовка на проектно предложение, кандидатът не е коментирал и не е искал разяснения, от което следва, че за него тези обстоятелства са били ясни още на етап кандидатстване.

От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78 ал.8 от ГПК вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата на „Т.М.И.” ЕАД е подадена на 30.05.2017г. по пощата в последния ден от 14-дневния срок за обжалване на Решение №РД05-41/12.05.2017г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР, считано от 16.05.2017г., деня следващ датата на получаването му по електронен път, и е подадена от лице – субект на неблагоприятен отказ да се сключи административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение №BG05M9OP001-1.008-1515 „Подобряване достъп на заетост и инструменти за безопасни и здравословни условия на труд и развитие на човешките ресурси в „Т.М.И.2” ЕАД по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M9OP001-1.008 „Добри и безопасни условия на труди” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г. Разгледана по същество е неоснователна.

Решение №РД05-41/12.05.2017г. в частта му по т.33, с която Ръководителя на УО на ОП РЧР 2014-2020г. отказва да сключи административен договор с „ Т.М.И.2” ЕАД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение №BG05M9OP001-1.008-1515 „Подобряване достъп на заетост и инструменти за безопасни и здравословни условия на труд и развитие на човешките ресурси в „Т.М.И.2” ЕАД по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M9OP001-1.008 „Добри и безопасни условия на труди” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г./ е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 9 ал.5 от ЗУСЕСИФ. Министъра на труда и социалната политика в качеството си на Ръководител на Министерството на труда и социалната политика -администрацията, в чиято структура се намира управляващия орган – Главна дирекция „Енергийни фондове, международни програми и проекти”, със своя Заповед №РД01-95/03.02.2017г. е определил конкретно лице да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган и Договарящ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2014-2020г., а именно Л.П.С.– главен директор на главна дирекция „ Европейски фондове, международни програми и проекти” към МТСП. Определянето на конкретно лице да изпълнява функциите на ръководител на управляващия орган по оперативната програма е в съответствие с редакцията на чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ / ДВ бр. 74 от 20.09.2016г/, действаща към датата на издаване на оспорения административен акт -12.05.2017г., според която Ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира управляващия орган може да определи конкретно лице за ръководител на УО, но не и да делегира правомощия на ръководителя на друг административен орган. Следователно от правно значение за компетентността на издателя на оспорения отказ е волеизявлението на определения от чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ Ръководител на УО – в случая Министъра на труда и социалната политика. От съдържанието на Заповед №РД01-95/03.02.2017г. на Министъра на труда и социалната политика може да се направи еднозначен извод за компетентност на лицето –издател на оспорения акт, защото същата обективира волеизявление за определяне на конкретно лице, което да изпълнява функциите на Ръководител на УО по ОП РЧР 2014-2020г. – Министъра на труда и социалната политика възлага на Л.С.– главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г., съфинансирана от Европейския социален фонд в пълния обхват от функции на управляващия орган по чл.125 от Регламент 1303/2013г. на ЕП и на Съвета за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета

С изменението на чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ, публикувано в ДВ бр. 85 от 24.10.2017г. текстът е прецизиран като израза „оправомощено от него лице” е заменен с „определено от него лице” и е добавено изречение последно – Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. При действащата към настоящия момент редакция на текста на чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ са налице основания, както за определяне на друго лице за Ръководител на управляващия орган, вместо Ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира този орган, така и за делегиране на правомощия.

Решение № РД05-41/12.05.2017г., в частта му по т.33 е постановено и при правилно приложение на чл.38 т.5 от ЗУСЕСИФ и Регламент /ЕС/1407/2013г., конкретно чл.2, §2 буква”А” във връзка с т.4 от Преамбюла като спрямо жалбоподателя не е допуснато нарушение на принципите на лоялната конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, закрепени в чл.29 ал.1 от ЗУСЕСИФ, чрез постановяване на отказ да се сключи административен договор, поради превишаване на тавана на помощта de minimis, която може да се отпусне на едно и също предприятия в период от три бюджетни години.

По делото няма спор по фактите, а единствено по правото, като от представената административна преписка се установява, че със Заповед №РД01-228/12.04.2015г. Ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г. /определен по силата на Заповед №РД01-706/14.08.2015г. на Министъра на труда и социалната политика/ е утвърдил Документацията за провеждане на процедура чрез подбор на проекти, включително Условия за кандидатстване, и е открил процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чрез подбор на проекти - BG05M9OP001-1.008 „Добри и безопасни условия на труд” по приоритетна ос 1: Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, операция „Добри и безопасни условия на труд”. Общия размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 80 000 000лв., от които 68 000 000лв /85%/ са средства от ЕСФ, а разликата от 12 000 000лв.. е национално съфинансиране. Допустимия минимален размер на безвъзмездната финансова помощ за конкретен проект е 50 000 лв., а максималния размер е 391 166лв., включително съфинансиране в размер на 20% от общата стойност на проекта за бенефициери – големи предприятия. В т.11.2 от Условията за кандидатстване „Специфични изисквания за допустимост на кандидата”, подточка 2-ра е вписано, че „Кандидатът отговаря на изискванията за предоставяне на минимални помощи, в съответствие с Регламент ЕС №1407/2013г. Оценителната комисия ще провери на етап оценка на административното съответствие и допустимост дали кандидатът не попада в забранителния режим на Регламент ЕС №1407/2013г. Всички други обстоятелства, свързани с изискванията на същия Регламент се приемат на декларативен принцип. Подробна проверка на декларираните обстоятелства ще се извършва преди сключването на административен договор за безвъзмездна финансова помощ. В т.15 от Условията – Приложим режим на минимални/държавни помощи е вписано, че в процедурата ще се прилагат правилата за минимална помощ по смисъла на Регламент ЕС №1407/2013г- на Комисията от 18.декември 2013г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз към помощта de minimis, публикуван в Официален вестник на ЕС L 352 ОТ 24.12.2013г, като са дадени определенията за минимална помощ, посочен е общия размер на помощта de minimis, който за период от три бюджетни години не може да надхвърля 200 000лв/391 166лв., колкото е максималния размер на БФП за конкретен проект/ за едно и също предприятие. Изрично е цитиран текста на чл.2, §2 от Регламента като е уточнено, че предприятия, поддържащи поне едно от посочените в букви от „а” до „г” взаимоотношения, се разглеждат като едно и също предприятие, включително ако поддържат едно от взаимоотношенията, посредством едно или няколко други предприятия. На следващо място е указано, че данните за получените предходни минимални помощи следва да бъдат надлежно посочени от кандидатите в Декларация за минимални и държавни помощи /Приложение ІІІ/. Когато с отпускането на новата помощ de minimis може да бъде надвишен съответния таван, определен в чл.3 от Регламент 1407/2013г., никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното му поле т.е. отказва се предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за цялата заявена за финансиране сума по проекта. Тук е мястото да се каже, че с посоченото съдържание на Условията се изпълнява задължението по чл.6, §1 от Регламент ЕС №1407/2013г. за писмено уведомяване на предприятието, независимо от неговата дерогация по силата на §3 от същата разпоредба на Регламента, спорят която, когато дадена държава членка е създала централен регистър на помощите de minimis, съдържащ пълна информация за всички помощи de minimis, отпуснати от всеки един орган в тази държава членка, параграф 1 спира да се прилага от момента, в който регистърът обхване период от три бюджетни години. Но, най-важното за повдигнатия въпрос относно уведомяването на кандидата за отпусната помощ на друго, свързано с него предприятие е правилото на чл.6, §3 от Регламент ЕС №1407/2013г., според което Държавите членки предоставят нова помощ de minimis в съответствие с настоящия регламент само след като са проверили, че с нея общият размер на помощта de minimis, отпусната на съответното предприятие, няма да достигне равнище, надхвърлящо съответния таван, определен в член 3, параграф 2, и че са спазени всички условия, установени в настоящия регламент. Текста не се нуждае от тълкуване и разясняване, а ясно и точно указва момента, в който се изпълнява задължението за проверка на посочените обстоятелства, а именно преди отпускане на безвъзмездната финансова помощ, което се осъществява посредством сключване на административен договор т.е. наблюдението по чл.6 от Регламента е задължение на държавата-членка, което се изпълнява преди сключване на административния договор. Следователно всички оплаквания касателно момента на проверката за съответствие на общия размер на помощта de minimis, отпусната на съответното предприятия с тавана, определен в член три, параграф втори от Регламента, са неоснователни. В Условията изрично е указан момента на проверката на тези обстоятелства, а именно преди сключване на административния договор, УО ще извършва проверка по същество на декларираната от одобрените кандидати помощ в режим de minimis. В случай, че бъде установена сума, която надвишава съответния таван, определен в чл.3 от Регламента, УО няма да сключи административен договор с кандидата. Проверката се осъществява посредством съпоставяне на цялата информация за получените минимални помощи, с която УО разполага, включително и проверка в Регистъра на минималните помощи, който обхваща бюджетен период от три години, поддържан от министъра на финансите.

Освен това, в таблицата за оценка на административното съответствие и допустимостта, конкретно за критерий 15 Декларация за минималните и държавни помощи е посочено, че същата се проверява за редовност от външна страна – попълнена по образец и подписана от лицата, представляващи предприятието, а източник на информацията е ИСУН 2020 и самата Декларация. Ако тази Декларация не е представена или не е попълнена коректно или не е подписана от поне едно от лицата, които представляват предприятието, същата се изисква за представяне от кандидата. На етап оценка на проектните предложения не е възможно кандидата да бъде предупреден за съществуването на факти от значение за сключване на административния договор, за наличието на които е длъжен да знае и да ги декларира, но които се проверяват за вярност преди сключване на договора. Знанието за предоставен на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД размер на безвъзмездна финансова помощ при условията de minimis е задължение на лицето, кандидатстващо за бенефициер по административен договор за безвъзмездна финансова помощ, след като има публичен достъп до Регистъра на минималните помощи, воден от Министъра на финансите.

Момента на проверката за съответствие на заявения и одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ определя и етапа от процедурата, в който се изследва въпроса аз едно и също предприятие, което от своя страна обуславя на довода, че УО не е третирал жалбоподателя като едно и също предприятие с изброените дружества на етап оценка на предложението, а е сторил това едва преди сключване на договора. Няма нормативна база, която да подкрепя това оплакване на жалбоподателя, което се оборва и от основанието за отказ да се сключи административен договор, установено от разпоредбата на чл.38 т.5 от ЗУСЕСИФ, а именно надхвърлянето на праговете за минимална помощ, установени в акт на Европейския съюз. Следователно след одобряване на доклада на оценителната комисия, Ръководителя на УО е длъжен да провери съществуването на основания да се откаже сключване на административен договор, въпреки положителната оценка за административно съответствие и допустимост и благоприятна техническа и финансова оценка на проектното предложение, позволила да бъде одобрено за финансиране.

По главния, повдигнат от страните спор по делото, а именно наличието на взаимоотношения по чл.2 §2, буква „А” от Регламент №1407/2013г. между „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД И „Т.М.И.2” ЕАД, съдът намира следното:

Не е налице изключението на изречение последно от рецитал 4 на Преамбюла на Регламент №1407/2013г., което има ясен недвусмислен текст: „Тези критерии следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения., Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие” Критериите са посочени в чл.2 §2 от Регламента и същите следва да се прилагат и разбират съобразно с насоките, дадени в същия рецитал 4 от Преамбюла, а именно: Съдът на Европейския съюз е постановил, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същи субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие [7]. С оглед на правната сигурност и за да се намали административната тежест, настоящият регламент следва да съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие. От ясно посочените критерии за определяне на „свързани предприятия" в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията [8] и в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията [9], Комисията избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече известни на публичните органи и, предвид приложното поле на настоящия регламент, следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия.

Изводите от текста: Критериите на чл.2, §2 от Регламента се прилагат и спрямо големите предприятия, а освен това те трябва да гарантират, че всички субекти, които се контролират от един и същи субект се разглеждат като едно и също предприятие. Гаранцията е дадена и в последното пояснително изречение на чл.2, §2 от Регламента – Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) — г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие. Настоящия случай попада под тази хипотеза, защото взаимоотношенията между жалбоподателя и „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, попадащи под критерия на чл.2 §2 буква „А” от Регламента, се поддържат, чрез едно друго предприятие – „БЪЛГАСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДНИГ” ЕАД. Факта, че БЕХ ЕАД е собственост на Българската държава не подвежда случая под изключението на изречение последно от рецитал 4 от Преамбюла на Регламента. Изключението следва да се прилага стриктно и точно и визира случаите, в които предприятията имат пряка връзка с един и същи публичен орган на власт. Пряка връзка между МИНИ МАРИЦА ИЗТОК ЕАД и Т.М.И.2 с Министъра на икономиката не съществува. И двете дружества са част от холдинг – търговско предприятие, което има за цел участие в други дружества, поради което е налице вертикална правна структура, в която холдинговото дружество е над дъщерните дружества, над които има пълна власт. Холдинга е йерархична структура, а последното изречение на рецитал 4 от Преамбюла визира хоризонтално разположени предприятия, които се управляват от едни и същи публичен орган на власт. Факта, че Министъра на икономиката представлява собственика на холдинга не води до дерогиране на критериите за едно и също предприятие, което не се управлява от този публичен орган на власт от търговското дружество „БЕХ” ЕАД. Холдинга е организация на отделни търговски дружества, участията в които са изцяло или отчасти обединени и се държат и управляват от холдинговото дружество. Именно против тези свързаности са насочени и критериите на чл.2 §2 от Регламент №1407/2013г., поради което може да се каже, че настоящия казус е пример за едно и също предприятие по определението на чл.2, §2 буква „А” от Регламента и като е стигнало до тези изводи Ръководителя на УО е постановил законосъобразен отказ да сключи административен договор, който противоречи на императивна законова разпоредба.

Непосочването на чл.38 т.5 от ЗУСЕСИФ като правно основание в мотивите по т.33 на оспореното решение не сочи на нарушение на изискването за съдържание на административните актове, защото тази норма е вписана в заглавната част, а изложените фактически основания за отказ да се сключи административен договор със жалбоподателя са ясни – превишаване на тавана на минималните помощи, установен в акт на Европейския съюз, като разпоредбата от този акт е вписана – чл.3 , параграф втори от Регламент ЕС №1407/2013г. Нещо повече, в Условията е вписано предупреждение, че превишаването на тавана от 200 000евро минимална помощ за едно предприятие за последните три бюджетни години, включително кумулирана с помощ, предоставена по Регламент №360/2012г. ще доведе до отказ да се сключи административен договор за целия заявен размер по проекта.

Претенцията за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, заявена от ответника е основателна, но размера следва да се определи по чл.25 ал.2 предл. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, към който от своя страна препраща чл.78 ал.8 от ГПК, посочен от ответника. Следователно, сумата на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде в размер на 450лв. / 300лв. плюс 150лв. за дела с материален интерес над 10 000лв./

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.М.И.2” ЕАД *** против Решение №РД05-41/12.05.2017г. в частта му по т.33, с която Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г. отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение BG05M9OP001-1.008-1515.

ОСЪЖДА „Т.М.И.2” ЕАД *** ЕИК 123531939 да заплати на Министерството на труда и социалната политика сумата от 450лв/четиристотин и петдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: