Р Е Ш Е Н И Е

№331 15.11.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На седми ноември 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №397 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на П.С.Б. против принудителна административна мярка по чл.171 т.5 от ЗДвП –преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на 18.07.2017г. от Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране” – Д.Б., длъжностно лице при Община Казанлък.

С жалбата се твърди, че на 18.07.2017г., около 12.05часа жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил Форд, рег. №СТ3936ВМ по улица „Л. ***. Поради изскочили внезапно на платното деца, изживяла стрес, за освобождаване от който преценила, че трябва да спре и да слезе от колата. Поради липса на място за паркиране в зоната за кратковременно платено паркиране, установена и от двете страни на двупосочната улица, подминала спирката и спряла така, че предните гуми на автомобила са били в последното обозначено паркомясто, а задните застанали в остров ограден с пътна маркировка. Знакът за спирка на градския транспорт бил видимо на 30 метра пред паркирания автомобил, като последния бил в редица от паркирали МПС, без да пречи на движението и да ограничава видимостта към знака. Потърсила магазин, за да си купи вода и казала на дъщеря си, че ще държат връзка по мобилните телефони. Минута-две по-късно, дъщеря й позвънила, че колата е качена на паяк. Жалбоподателката спряла случаен учебен автомобил, за да последва репатриращия автомобил, а при гледката на висящото от прозореца дете припаднала, като се наложило и оказване на спешна медицинска помощ. За случая била съставена и докладна записка от пристигналите на мястото на инцидента служители на РУ Казанлък. Въз основа на изложените факти счита принудителната административна мярка за незаконосъобразна като постановена в противоречие с целта на закона и при липса на доказателства за осъществен състав по чл.171 т.5 от ЗДвП. Липсват доказателства за мястото, на което е бил паркиран автомобила – на автобусна спирка или в близост до автобусна спирка, като не е ясно и конкретното законово основание по чл.171 т.5 от ЗДвП за преместването на автомобила без знанието на неговия собственик. Освен това иска да се вземе предвид и факта, че вътре в автомобила е имало дете, което сочи на несъразмерност на мярката спрямо целта на закона. От съда се иска да бъде отменена принудителната административна мярка. Претендират се и разноските по делото.

Ответника – Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране” при Община Казанлък Д.Б., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена с доводи, че от събраните по делото доказателства се установява паркиране на автомобила в нарушение на ЗДвП, а именно в близост до автобусна спирка, на място обозначено с пътен знак, с което е създадена опасност за движението. Претендират се разноските по делото.

В писмен отговор против жалбата, подаден лично от ответника не се оспорва факта на преместване на лекия автомобил, собственост на жалбоподателката на 18.07.2017г. от ул. „Л. ***. Оспорват се доводите за противоречие с материалния закон при налагане на принудителната административна мярка. Поддържа се твърдение, че с действията си по паркиране на пътното превозно средство жалбоподателката многократно нарушава чл.4 ал1. т.2 и чл.4 ал.3 т.7 от Наредба №4 относно реда за спиране, престой и паркиране на ПТП на територията на община Казанлък. На снимковия материал ясно се вижда, че няма силует на дете в автомобила, което да маха с ръка, тъй като е лежало и не е могло да бъде забелязано. Жалбоподателката е шофирала в насрещната лента за движение, с което е нарушила ЗДвП. В посока на движението има автобусна спирка, а при шофирането в насрещното платно се създават предпоставки за ПТП. Дори автомобила да не е паркиран на автобусната спирка, в двата края на улица „Л. Кабакчиев” има поставени указателни табели, на които ясно е записано, че автомобилите неправилно паркирали в този участък се отстраняват принудително. Служителите от Общината, правилно са извършили репатрирането на автомобила, съгласно Наредба №4 относно реда за спиране, престой и паркиране,. Към писмения отговор е представена преписката по налагане на мярката, която се състои от Заповед №160/06.02.2017г. издадена от Кмета на община Казанлък и четири броя снимки.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 31.07.2017г. в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на принудителната мярка, който тече от 19.07.2017г. -деня, следващ датата на нейното прилагане -18.07.2017г. и изтича на 02.08.2017г. / сряда, работен ден/, от собственика на преместеното без негово знание пътно превозно средство, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Представената пред съда преписка по налагане на принудителна административна мярка, предвидена в нормата на чл.171 т.5 от ЗДвП се състои от четири броя снимки по преместване на моторно превозно средство лек автомобил Форд, с рег. №СТ3936ВМ, без дата и Заповед №160/06.02.2017г., с която Кмета на община Казанлък определя длъжностното лице от Община Казанлък, имащо право да извършва или да нарежда принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач за извършени нарушения на Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък”, приета с решение №72/25.02.2016г. на Общински съвет Казанлък: Д.К.Б. – Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране”.

С писмения отговор против подадената жалба ответника не оспорва посоченото в жалбата твърдение, че на 18.07.2017г., около 12.05часа от ул. „Л. ***, е преместен лек автомобил „Форд”, с рег. №СТ3936ВМ, собственост на Б., съгласно свидетелство за регистрация част І, на стр.7 по делото. Ответника заявява в отговора, че автомобила е паркиран в насрещната лента за движение по улица „Л. Кабакчиев” гр. Казанлък, на която в двата й края са поставени знаци, указващи за последиците от неправилно паркиране в този участък, а именно принудителното им отстраняване, поради което дори да не е паркиран автомобила на автобусна спирка, то са налице основания за преместването му без знанието на неговия собственик, посочени в Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ПТП на територията на община Казанлък/Наредбата/. Заявява се в отговора, че начина на паркиране нарушава чл.4 ал.1 т.2 и чл.4 ал.3 т.7 от Наредбата, според които е забранено престояването или паркирането до престояващо или паркирано ППС от страната на движението, както и на спирките на превозните средства от градския транспорт. От посочените в отговора основания за прилагане на принудителната мярка се налага извод, че автомобила е паркиран в нарушение на чл.96 ал.3 от ЗДвП, което не може да бъде едновременно осъществено с паркиране до престояващо или паркирано ППС от страната на движението, предвид срещуположните посоки, посочени в двете хипотези, както и че е паркиран на спирка на превозните средства от градския транспорт. От отговора следва и извод, че принудителната мярка е приложена за нарушение на подзаконов нормативен акт, което е в нарушение на императивното изискване на чл.23 от ЗАНН за установяване на вида, случаите, органите и реда за налагане на държавната принуда само със закон или указ. Към отговора е представена преписката, състояща се от четири броя снимки, без дата, и Заповед №160/06.02.2017г. на Кмета на община Казанлък. На снимките се виждат номера и марката на автомобила, както и паркирането му след знака за автобусна спирка / стр. 45 по делото/, като предните гуми с в зона, с очертания, които не се виждат изцяло, за да се определи вида на пътната маркировка само от снимковия материал, и в близост до тротоара, но срещу редицата от автомобили, паркирани по посока на движението в отсрещната дясна лента спрямо автомобила, / стр.43/. От снимката на стр. 43 по делото, която дава изглед на автомобила отзад може да се види, че същият е паркиран в посока срещуположна на посоката на движение на автомобилите, като няма спор между страните, че улицата е двупосочна. Освен това от представената схема за организация на движението по ул. „Л. Кабакчиев” се установява, че в лявата лента за движение, в която е паркиран автомобила /лява при правилата за ориентиране на скици и схеми в посока север-юг/ има знак Д24 – спирка на градския транспорт и пътна маркировка за зоната на спирката, в границите на която, при съпоставяне на схемата със снимката на стр. 43, се налага извод, че твърдението в жалбата за попадане на предните гуми на автомобила в очертанията на „остров” е вярно, както и че този т.нар. „остров” е пътна маркировка за зоната на спирката на автобусите от градския транспорт. От снимковия материал, обсъден ведно със схемата за организация на движението по улицата следва и извода по фактите, че автомобила действително е паркиран в лявата лента срещу посоката на движение и част от него попада в зоната на автобусната спирка. Паркирането срещу посоката на движение е нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, за което са предвидени състави по чл.180 ал.1 т.1, съответно чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, с налагане на административно наказание „глоба”, които не се субсумират под хипотезите на чл.171 т.5 от ЗДвП. Попадането на част от автомобила в зоната на автобусна спирка сочи на нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, за което също е предвидена административна отговорност „глоба”. Същевременно, от представените снимки, които са допустими доказателствени средства, въпреки липсата на дата, но с оглед съвпадащите твърдения на страните за улицата и мястото на паркиране, както и за изготвянето им по случая, не се установяват факти, представляващи доказателства за осъществена хипотеза по чл. 171 т.5 б.”б” от ЗДвП, а именно: паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак – от схемата не се установява поставен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и факт, представляващ доказателство за създадена опасност или за невъзможно преминаване на другите участници в движението. Както се посочи и по-горе, установеното от снимковия материал, съпоставено със съвпадащите твърдения на страните сочи на следната фактология: паркиране в нарушение на чл. 94 ал.3 и чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, което може да бъде основание за принудителното му преместване, само ако са поставени съответните предупредителни знаци, указващи на прилагане на мярката. В тази връзка следва да се каже, че според отговора на ответника и Заповед №160/06.02.2017г. на Кмета на община Казанлък се налага извод за налагане на принудителна административна мярка за нарушение на подзаконов нормативен акт, което противоречи на чл.23 от ЗАНН и представлява основание за нейната нищожност.

Със Заповед №160/06.02.2017г. на Кмета на община Казанлък, на основание чл.168 ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.35 ал.1 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък / Наредбата/, определя Главния специалист „Кратковременно паркиране” – Д.Б. за длъжностно лице, компетентно да нарежда и извършва преместване на автомобили без знанието на техния собственик за извършени нарушения на Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък. Според текста на чл.35 ал.1 от Наредбата контролът по нейното спазване се осъществява от Кмета на Община Казанлък или чрез определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица, които по аргумент от чл.35 ал.2 т.3 от Наредбата извършват принудително преместване на ППС в случаите на чл.9 и чл.31 от същия подзаконов нормативен акт. Така формулирана и правно обоснована, волята на Кмета на община Казанлък не може да бъде разбирана като волеизявления по чл.186 ал.1 от ЗДвП, а именно за определяне на длъжностните лица, които могат да нареждат или да прилагат принудителната мярка по чл.171 т.5 от същия закон- преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Със Заповед №160/06.02.2017г. Кмета на община Казанлък е определил длъжностното лице, което е компетентно да прилага принудителна административна мярка, чийто вид е определен в закона, но за случаи, установени в подзаконов нормативен акт, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.23 от ЗАНН: Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техния вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Следователно с Наредба на общински съвет не може да се уредят случаи на принудителни административни мерки, тъй като тя е подзаконов нормативен акт, а чл.23 от ЗАНН императивно посочва, че съставите на принудителните административни мерки, техния вид, органите и начинът за тяхното приложение се уреждат само със закон или указ. Без значение е факта, че в чл.31 от Наредбата, към който препраща чл.35 от същия подзаконов нормативен акт, наред с останалите случаи на принудително преместване, са вписани и хипотезите на чл.171 т.5 от ЗДвП. По аргумент от чл.23 от ЗАНН във връзка с чл.168 ал.1 от Закона за движение по пътищата, собственика на пътя може да определи длъжностно лице, което да прилага държавната принуда само и единствено за случаите по чл.171 т.5 от ЗДвП. С налагането на принудителна мярка за случаи, предвидени в подзаконов нормативен акт и от длъжностно лице, което не притежава компетентност по смисъла на чл.168 ал.1 от ЗДвП, е постановено нищожен административен акт – от некомпетентен органи и на основание, което не е посочено в закона, уреждащ вида на приложената държавна принуда.

При този изход от спора на жалбоподателя се следват разноските по делото в размер на 10лв. държавна такса. Възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв е уговорено, но няма доказателства да е заплатено, нито е уговорен начин на плащане. Всички документи, удостоверяващи разноските по делото, включително възнаграждението за един адвокат следва да бъдат представени до приключване на устните състезания по делото.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОБЯВЯВА нищожността на принудителна административна мярка – преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена от Главен специалист „Кратковременно паркиране” при Община Казанлък на 18.07.2017г., по жалбата на П.С.Б..*** да заплати на П.С.Б. ЕГН********** сумата от 10лв /десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: