Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  300

 

гр. Стара Загора  15.11.2017г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :       

при секретар   Стефка Христова                                                                                           и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 405 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от И.Х. *** и от «ЕВРОКАРС» ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.»Стефан Карада» № 321 ет.1, представлявано от управителя И.Х.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000841 от 11.07.2017г на И. Манев - Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП спрямо И.Х.Х. е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при липса на компетентност на органа, при съществени процесуални нарушения,  в противоречие с материалноправни разпоредби и при пълно несъответствие с целта на закона. Оспорват се констатациите в заповедта относно допускане управлението на собственото на «ЕВРОКАРС» ЕООД гр.Стара Загора МПС от неправоспособно лице. Твърди се, че в случая не може ПАМ да бъде наложена на физическото лице И.Х.. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

 

Ответникът Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената заповед № 17-1228-000841 от 11.07.2017г на Началник група в сектор „Пътна полиция”  при ОД на МВР Стара Загора И. Манев, на И.Х. *** е наложена  ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са 2 бр регистрационни табели с № СТ7945ВР и свидетелство за регистрация на МПС № 800185072. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на 11.07.2017г в 06.25ч в гр.Стара Загора по ул. «Д-р Т.Стоянович» И.Х. като собственик и управител на «ЕВРОКАРС» ЕООД допуска управлението на лек автомобил «Ягуар» с рег. № СТ7945ВР от лицето Асен Йорданов Маринов, което не прижава съответното свидетелство.

 

Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Асен Йорданов Маринов АУАН серия Д № 2441494/ 11.07.2017 г. от компетентния орган за нарушение на чл.150 от ЗДвП за това, че на 11.07.2017г в 06.25ч в гр.Стара Загора по ул. «Д-р Т.Стоянович»  управлява лек автомобил «Ягуар» с рег. № СТ7945ВР, собственост на «ЕВРОКАРС» ЕООД, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Нарушителят не е направил възражения по съставения АУАН. Във връзка с този АУАН е съставен Доклад за установен факт и предприето действие от 11.07.2017г.

 

 По делото е представено и прието като доказателство свидетелство за регистрация на МПС № 800185072, от което се установява, че  лек автомобил «Ягуар» с рег. № СТ7945ВР е собственост на «ЕВРОКАРС» ЕООД гр.Стара Загора. Управителят на дружеството-собственик е упълномощил лицето Янко митков Стефанов да управлява автомобила до 30.09.2017г, видно от приложеното към жалбата пълномощно, нотариално заверено на 10.04.2017г, което е прието като писмено доказателство.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбите са подадени в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирани лица. Подателят И.Х.Х. е адресат на акта и независимо, че в качеството си на физическо лице не е собственик на МПС, спрямо което е постановено прекратяване на регистрацията, предвид възприетата формулировка от административния орган „като собственик и управител на „ЕВРОКАРС” ЕООД допуска управлението на лек автомобил от неправоспособно лице”, следва да се признае правният му интерес от оспорване. С издаване на заповедта се засягат правата и законните интереси на „ЕВРОКАРС” ЕООД, който е собственик на МПС с прекратена регистрация, т.е. за него индивидуалният административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно двете жалби са  процесуално допустими.

 

  Разгледани по същество, се явяват основателни.

 

 Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи  и Заповед № 349з-95/ 11.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а  от  ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е описано нарушения на чл.150 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. 

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 54 от 2017 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не притежава съответното свидетелство за управление. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.

 

Видно от доказателствата по делото, на Асен Йорданов Маринов като водач на МПС е издаден такъв акт за управление без свидетелство за управление и доказателствената му сила не е оборена. Всъщност жалбоподателите не сочат друга фактическа обстановка по отношение правоспособността на Маринов. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо И.Х. правомерно е постановена  ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния  орган правна норма на чл.171, т.2а от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В случая е безспорно, а и се установява от представеното свидетелство за регистрация на МПС № 800185072, че  лек автомобил «Ягуар» с рег. № СТ7945ВР е собственост на „ЕВРОКАРС” ЕООД гр.Стара Загора. Затова, въпреки че собственик на дружеството и негов управител е физическото лице И.Х., мярката е следвало да се наложи именно на търговското дружество. Доколкото не се касае за понасяне на административнонаказателна отговорност, която по принцип е лична /а по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на предприятие, отговаря и ръководителят, допуснал извършването/, то прилагането на ПАМ може се извърши спрямо юридическо лице. Оше повече, че в конкретната хипотеза, разпореденото прекратяване на регистрация спрямо лице-несобственик, не би могло да произведе целените от органа правни последици.

 

За пълнота на изложението е необходимо да се подчертае още, че ответният административен орган не е изпълнил задълженията си по чл.26 от АПК да уведоми заинтересованите лица за започване на производството и по чл.35 от АПК да издаде процесната заповед след изясняване на всички релевантни за случая факти. Ако беше направил това, би установил, че трето лице - Янко Митков Стефанов, е надлежно упълномощено да управлява автомобила с прекратена регистрация  до 30.09.2017г. Писменото доказателство за това - нотариално заверено пълномощно на 10.04.2017г /преди датата на констатиране на нарушението по чл.150 от ЗДвП, е с достоверна дата и няма основание за съмнение в неговата автентичност. Следователно направеният в заповедта извод, че И.Х. е допуснал управлението на автомобила от неправоспособно лице е правно и доказателствено необоснован.

 

По тези съображения съдът намира за основателни оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо ненадлежен субект.

 

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед № 17-1228-000841 от 11.07.2017г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, е  формално и материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

 

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК ОД на МВР Стара Загора като юридическото лице, в чиято структура се намира ответният административен орган, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски - на И.Х. сумата 10лв за заплатена държавна такса и сумата 400лв за адвокатско възнаграждение /уговорено и заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017г/, на „ЕВРОКАРС” ЕООД гр.Стара Загора - сумата 50лв за заплатена държавна такса и сумата 400лв за адвокатско възнаграждение /уговорено и заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017г/.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба от И.Х. *** и от „ЕВРОКАРС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Стефан Караджа” № 32, ет.1 Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000841 от 11.07.2017г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която е приложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на И.Х. *** сумата 410 /четиристотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРОКАРС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Стефан Караджа” № 32, ет.1 сумата 450 /четиристотин и петдесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: