Решение по Административно дело 411/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е № 245

гр. Стара Загора, 11.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 411 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3, изр. 5 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба „Земеделие” – Стара Загора, подадена от главен юрисконсулт Делка Пеева, против Решение № 449 от 17.05.2017г., постановено по гражданско дело № 5374/2016г. на Районен съд – Стара Загора, с което са прогласени за нищожни Решение №45211/28.02.1997г на ПК Стара Загора /сега ОбСЗ Стара Загора/ по преписка по заявление вх.№45034А от 04.10.1991г в частта, с която е отказано възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот – нива от 0.950 дка в местността „В село”, представляващ имот № 116 от кадастралния план от 1929г, и на Решение № 45001 от 30.05.2000г за определяне на правото на обезщетение за невъзстановено право на собственост. С решението е постановено връщане на преписката на ОСЗ Стара Загора за ново произнасяне по заявлението на Неда Василева Танева от 04.10.1991г за възстановяване на правото на собственост върху имот от 0.950дка, включващ части от парцели ІІІобщ, ІVобщ, Vобщ кв.26а по плана от 1929г.

Касационният жалбоподател оспорва извода, че не е съществувала посочената от ПК пречка за възстановяване на правото на собственост върху частта от 0.950 дка от бивша нива, и счита, че това не обуславя нищожност на решението на ПК в частта на отказа. Твърди, че производството пред ПК по възстановяване на имот в строителните граници на населено място /в случая в с.Сулица/, е поставено в зависимост от изхода на производството по чл.11, вр.с чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ по установяване от органите на общината на частта от имота, която може да бъде възстановена в съществуващи или възстановими стари реални граници. Решение №45211/28.02.1997г на ПК Стара Загора сочи съответно на тези правила, тъй като са налице удостоверение №351/21.07.1992г. и скица №500/14.02.1997г, издадени от техническата служба на община Ст.Загора. Счита, че не намира опора в доказателствата извода на съда за идентификация на отказаната част от бивша нива като попадаща върху части от парцели III-общ., IV-общ. и V-общ., кв.26а по регулационния план на с.Сулица, общ.Стара Загора от 1929г с оглед отговорите на вещото лице в съдебно заседание и свидетелските показания. Основавайки се на плана на с.Сулица от 1929г. твърди, че части от УПИ III и IV, кв. 26а са включени в други имоти (кад.№115 и 117), а не в имот №116, потвърждение за което вижда в свидетелските показания. Обоснова, че в противоречие с разпоредбите на чл.11 от ППЗСПЗЗ районният съд връща преписката на ОбСЗ Стара Загора за ново произнасяне, тъй като предвид разпоредбата на ал.4, при възстановяване на имот в границите на урбанизирана територия, частта от имота, която може да бъде възстановена се определя служебно от техническата служба на общината и общинската служба по земеделие постановява решението си въз основа на решението на тази служба. Моли се съда да отмени обжалваното решение вместо това да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Живка Тонева Иванова, Иван Тонев Иванов и Иванка Вълкова Иванова. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по касационната жалба – Живка Тонева Иванова, Иван Тонев Иванов и Иванка Вълкова Иванова, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че по делото е установено, че подлежащия на възстановяване имот следва да бъде този с кад.№70202.171.270 с площ от 505 кв.м, записан на Въльо Тонев Енчев /идентичен с Въльо Тонев Танев/, наследодател на жалбоподателите. Молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено с сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл. 210, ал.1 от АПК, е допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

С Решение № 449 от 17.05.2017г. по гражданско дело № 5374/2016г. Районен съд – Стара Загора, в производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, по жалба на Живка Тонева Иванова, Иван Тонев Иванов и Иванка Вълкова Иванова, е прогласил нищожността на частта от Решение №45211 от 28.02.1997г. на ПК Стара Загора (сега ОбСЗ Стара Загора) по преписка по заявление вх.№45034А от 04.10.1991г., с която е отказано възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот нива от 0.950 дка в местността в село, представляващ имот №116 от кадастралния план от 1929г., и на решение №45001 от 30.05.2000г. за определяне правото на обезщетение за невъзстановено право на собственост, като е върнал преписка на ОбСЗ- Стара Загора за ново произнасяне по заявлението на Неда Василева Танева от 04.10.1991г. за възстановяване на правото на собственост върху имот от 0,950 дка, включващ части от парцели III общ., IV общ., V общ., кв.26а по плана от 1929г.

Съдът е приел, че административното производство е по заявление вх. №1155/04.10.1991г. на Неда Василева Танева до Поземлена комисия Стара Загора /сега Общинска служба по земеделие/ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Въльо Тонев Танев, в т.ч. и на нива от 2,5 дка, м. „В селото”. Спрямо тази нива, със заявление вх.№45025 от 18.06.1992г. Неда Василева Танева е посочила, че попада в парцели IV и V в кв.26а по плана на с.Сулица, като е издадено удостоверение №351 от 21.07.1992г от община Стара Загора, че имотът не е застроен. С решение №45211 от 28.02.1997г. ПК Стара Загора (сега ОбСЗ) е признала правото на собственост върху имот – нива от 1,050 дка, V категория, находящ се в строителните граници на с.Сулица, м. „В село”, имот №116 по кадастралния план от 1929г. и е отказала да възстанови правото на собственост на 0,950 дка от същия имот поради извършено строителство.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че невъзстановения имот от 0,950 дка включва части от парцели III общ., IV общ., V общ., в кв. 26а по плана от 1929г., а възстановения имот, представляващ нива от 1,050 дка включва парцел VII общ., кв.26 и части от парцели IV общ. и V общ. в кв.26а по плана от 1929г., като в посочените парцели няма сграден фонд и такъв не е отразен и по плана за регулация от 1999г. Съдът е приел на база свидетелските показания в насока, че навремето бащата на наследодателя Въльо Тонев Танев, Тоньо Танев е дал на синовете си Въльо и Петко една нива 7 дка, като я разделил между двамата, нивата била на края на селото и част от нея била извън регулация, двамата братя построили къщи, като част от нивата била „взета”, но не била раздадена за ползване. Направен е извод, че решението на ОбСЗ в частта относно отказа да се признае право на възстановяване на собствеността е постановено при грубо нарушение на материалния закон по аргумент, че преценката дали съществува възможност за възстановяване на собствеността следва да се извърши само с оглед на установените в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ критерии, т.е. доколко проведено мероприятие или изградените в имота съоръжения и извършени строителни дейности по смисъла на §1в, ал.1 ДР на ППЗСПЗЗ, са пречка за възстановяване на реални граници, а такава в случая не се доказва спрямо „този имот”. По отношение на Решение № 45001 от 30.05.2000г съдът е посочил, че административен акт, който е основан на нищожен административен акт също е нищожен. Решение № 45001 от 30.05.2000г е постановено въз основа на частта от решение №45211 от 28.02.1997г на ПК Стара Загора, с която е признато, но не е възстановено правото на собственост при прилагане на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и което е нищожно в тази част, от което е направен извод, че и решението за определяне на право на обезщетение се явява нищожно.

Обжалваното Решение на РС Стара Загора по гражданско дело № 5374/2016г. е валидно, допустимо, но неправилно.

В случая, за да обяви за нищожно решение №45211 от 28.02.1997г. на ПК Стара Загора, в частта съдържаща отказ, съдът е формирал изводи за постановяването му в грубо нарушение на материалния закон, каквото е счел, че представлява липсата на визираната от органа пречка за възстановяване на собствеността в реални граници. АС Стара Загора, в настоящия касационен състав не споделя тези изводи. Производството по оспорване решенията на Поземлената комисия/ПК/, респ. тези на Общинската служба „Земеделие” е особено производство, уредено в специален закон – ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложение нормите на АПК. В чл.146 от АПК като основания за оспорване на административния акт общо са посочени негови пороци, без законът да провежда изрично разграничение кои от тях имат за последица отмяната му и кои - неговата нищожност, която следва да бъде обявена от съда. В теорията и съдебната практика се приема, че не всеки порок на административния акт, съставляващ основание за оспорване по чл.146 от АПК, води до неговата нищожност, а такива са само най-тежките пороци на властническото волеизявление, недостатъци толкова тежки, че да дисквалифицират като несъществуващ акта така, че той да не може да породи изобщо правни последици. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административните актове в хипотезата на липса на компетентност. Що се касае за нищожност на административния акт поради порока материална незаконосъобразност съдебната практика приема, че е налице когато се нарушават особено съществени изисквания на приложимата норма, така че административния акт да е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Разпоредените правни последици от такъв акт са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма. Само в описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали случаи – до неговата унищожаемост.

Наличието или липсата на част от предпоставките, с каквито нормата обвързва упражняването на предоставеното на органа правомощие не може да доведе до такъв порок, че да обуслови невалидност на административния акт. Липсата на строителството в един имот към релевантната дата, е една от предпоставките, наред с надлежната идентификация на бившия земеделския имот и наличието на право на съответния заявител, при които Поземлената комисия /сега ОбСЗ/ постановява възстановяване на правото на собственост в реални граници /чл.14, ал.1, т.1, вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1 и чл.18з от ППЗСПЗЗ/. Решение №45211 от 28.02.1997г на ПК Стара Загора е акт по чл.18ж ал.1 и чл.18з от ППЗСПЗЗ – за частично възстановяване, съответно отказ да се възстанови част от бивш земеделски имот в строителните граници на с.Сулица. Когато бившите земеделски земи са включени в строителните граници на града, възстановяването на правото на собственост се извършва с решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници – с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, съответно по чл.18ж, ал.1 вр. чл.18з от ППЗСПЗЗ след проведена процедура по чл.11, вр. с чл.13 от ППЗСПЗЗ. Съобразно установеното в тази процедура, се възстановява изцяло или частично свободната площ и се признава правото на обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ за застроената част от имота. С оглед особения характер на производството, извода за неправилно прилагане от страна на органа по поземлената собственост на материалния закон спрямо фактите относими към отказа, не би могъл да доведе до нищожност на постановения от него акт. Изводите относно идентификацията на бившия имот и наличието на пречки за възстановяване не се свързват с толкова груби нарушения на закона, че да водят до дисквалифициране на правните последици и до извод за липса на акт изобщо.

На следващо място, изводите на съда относно идентификацията на отказания имот не се подкрепят от събраните доказателства.

Заявеният от Неда Василева Танева, като наследник на Въльо Тонев Танев имот е „нива –двор”, „В селото” с площ от 2.5 дка в с.Сулица, част от който е и отказана. Релевантен за материалната законосъобразност на оспорения в частта на отказа акт би бил въпроса не за местоположението на отказаната част /отговор на който е потърсен чрез въпрос №1 на СТЕ/, а за местоположението на бившия имот. Бившият имот, посочен като кад.№ 116, е отразен с три граници, които обхващат УПИ V – 116, кв.26, който е застроен, УПИ VІІ, кв.26, който заедно с източната част от УПИ V и западната част от УПИ ІV е възстановен с Решение №45211/28.02.1997г. Имот кад.№116 по плана от 1929г не е затворен от юг. Както по административната преписка, така и по делото липсват доказателства докъде точно се е простирал бившия имот.

Заключението на СТЕ съдържа в условията на хипотетичност отговор че невъзстановената с посоченото решение на ПК част – нива от 0.950дка включва части от парцели ІІІ, ІV и V в кв.26а по план от 1929г, но скицата – приложение №13 изобщо не онагледява коя точно е „невъзстановената част” и кой точно е бившия имот. В съдебно заседание от 20.02.2017г. вещото лице е заявило, че допуска и възможността част от бившия имот да е бил извън регулация, тъй като в разписния списък на неодобрения кадастрален план на бившите собственици /територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от приложение №3 и приложение №14 към СТЕ/, имот кад.№270 е записан на наследниците на Въльо Тонев Енчев като бивш собственик. На комбинираната скица /приложение №14/ е видно, че имот кад. №270 /извън регулация/ се намира източно, в непосредствена близост и срещу възстановения имот в регулацията на с.Сулица /отразен по плана от 1999г. като имот № 410/. Данни, че част от бившата нива е останала извън регулация се съдържат и в свидетелските показания /св.Руска Тонева/. Следователно налице са противоречиви доказателства относно съществуването и местонахождението на въпросните 0.950дка от бивш земеделски имот, вкл. при неяснота дали са в строителните граници на населеното място или в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Отговор на този въпрос не се и следва в рамките на осъществявания контрол за валидност на частта от решението на ПК.

Преценката на ПК за наличието на пречки за възстановяване на собствеността върху бившия имот се формира на основание чл.13, ал.4, вр. с чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е на база удостоверение и скица от техническата служба на общината. Спрямо други части от бившия земеделски имот в строителните граници, извън посочените в удостоверението и скицата по чл.13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ като незастроени, поземлената комисия /сега ОбСЗ/ не би могла да постанови позитивен акт. В случая удостоверение и скица спрямо имота в строителните граници на с.Сулица са били издадени, като решението на ПК е съобразено с отразеното в тях и със заявеното от Неда Василева Танева – че бившата нива в регулацията на с.Сулица обхваща площ около 1дка и части от парцели ІV и V в кв.26а по кадастралния план на с.Сулица, при съседи Стоян Първов и Петко Тонев (заявление с вх.№45025/18.06.1992г до Община Стара Загора на л.44). Техническата служба на Община Стара Загора е издала удостоверение №351/21.07.1992г /л.45/, че парцели ІV и V от кв.26а с.Сулица са незастроени. Съответно на горното, издадена е скица от 14.02.1997г., на която е означено местоположението на бивш парцел №116 кв.26 и 26а по плана на с.Сулица от 28.03.1929г., с площ от 1050 кв.м, като такъв, попадащ върху парцели VІІ, кв.26, улица и части от парцели ІVобщ.и Vобщ, кв.26а /л.35/.

По делото не е формиран спор, че идентифицирания от техническата служба на община Стара Загора имот е възстановения имот, а не е отказания. В тази насока е и СТЕ, според която възстановения имот е нива 1.050дка, която включва парцел VІІ общ, кв.26 и части от парцели ІV и V кв.26а по плана от 1929г /л.64/. След като в частта на отказа Решение №45211/28.02.1997г на ПК Стара Загора не противоречи на удостоверението и скицата, издадени от Община Стара Загора, и при липса на категоричност на заявените от заявителката данни за местоположението на цялата бивша нива, то решението на ПК в оспорената част не е постановено нито при грубо нарушение на материалния закон, нито при неспазване на предвидената в закона процедура, което да доведе до най – тежкия порок – нищожност.

Оспореното решение №45211 от 28.02.1997г на Поземлена комисия гр.Стара Загора /сега Общинска служба „Земеделие” гр.Стара Загора/, изхожда компетентен орган на поземлената собственост, в съответствие с нормативно предвидените негови правомощия, разпоредените правни последици са съответни на предвидените в правната норма /чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, чл.60, ал.6, т.1, чл.18ж, ал.1 и чл.18з от ППЗСПЗЗ/. Касае се за акт на колективен орган, който в случая не се спори, че е заседавал в законен състав, с подписи на членовете от състава, с оглед на което е валиден акт.

Като е приел обратното, РС Стара Загора е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в частта, в която е прогласена за нищожна част от решение №45211 от 28.02.1997г на ПК Стара Загора, съдържаща отказ за възстановяване, и вместо това да се отхвърли жалбата на Живка Тонева Иванова, Иван Тонев Иванов и Иванка Вълкова Иванова като неоснователна.

Решение №45001 от 30.05.2000г на ПК Стара Загора е постановено на основание влязло в сила решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ – решение №45211 от 28.02.1997г, като определя в полза на наследниците на Вълю Тонев Танев, бивш жител на с.Сулица, правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи – за 0.950 дка V кат., обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 421 лв. Според чл.19, ал.8 от ППЗСЗЗ /редакция ДВ бр.113/1999г/, съответно чл.60, ал.6, т.2 от ППЗСПЗЗ, Поземлената комисия постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10, ал.8, чл.10б и чл.10в ЗСПЗЗ, в което посочва стойността на обезщетението и броят на поименните компенсационни бонове. Това решение следователно също е постановено от материално и териториално компетентен орган, разпоредените с него последици са съответни на законово предвидените, липсват такива съществени пороци, които да обуславят неговата нищожност.

Като е приел обратното, РС Стара Загора е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо това да се отхвърли жалбата на Живка Тонева Иванова, Иван Тонев Иванов и Иванка Вълкова Иванова като неоснователна.

С оглед изхода на спора, неправилно е и решението в частта за разноските – определение №1669 от 23.06.2017г, с което е допълнено Решение №449/17.05.2017г. по гр.д.№ 5374/2016г. Поради неоснователност на жалбата, не се следва присъждане в полза на Ж.Иванова, И.Иванов и И.Иванова на сторените от тях по делото разноски. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г.), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правна помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и съобразно вида и количеството на извършената дейност, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ