Р Е Ш Е Н И Е

№316 06.11.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи октомври 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №421 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на К.Г.К. *** с искане за осъждането й да заплати сумата от 350лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №260/07.03.2017г. издадено от Заместник Кмета на община Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №1286/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, съгласно Договор за правна защита и съдействие №100123/12.04.2017г., сключен с адвокат С.Р.от СтАК и представен към жалбата против наказателното постановление, ведно с разписка за плащане на сумата в брой. Предявен е и акцесорен иск за лихви върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до заплащане на сумата. От съда се иска присъждане на разноските и по настоящото исково производство в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв., съгласно представен документ за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017г., ведно с пълномощно за процесуално представителство.

Ответника Община Стара Загора представя в срок писмен отговор, с който не оспорва съществуването на фактите, посочени в исковата молба, но застъпва становище по същество, че не е осъществен фактическия състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, защото постановяването на наказателно постановление е резултат от правораздавателна, а не от административна дейност, като се позовава на Решения на ВАС на РБ от 2009г и 2011г., които сочи като по-нова съдебна практика. Иска от съда предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на исковата претенция и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

В приложеното АНД №1286/2017г. по описа на РС Стара Загора се съдържат Наказателно постановление №260/07.03.2017г. издадено от Заместник-кмета на община Стара Загора с наложено на К.Г.К. административно наказание „глоба” в размер на 5000лв. за нарушение на чл.29 ал.1 вр. с чл.6 ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, жалба от К., изготвена и подадена от адвокат Р., договор за правна защита и съдействие от 12.04.2017г. с уговорено и удостоверено плащане в брой на възнаграждение в размер на 350лв., преупълномощителна сделка между адвокат Р. и младши адвокат К., взела участие в откритото съдебно заседание от 30.05.2017г. и Решение №367/06.06.2017г., влязло в законна сила на 27.06.2017г. за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно с мотиви за липса на доказателства, че К. е субект на административното нарушение.

Въз основа на тези доказателства, настоящия състав на АС Стара Загора приема за установено, че спрямо ищеца е осъществена незаконосъобразна административно-наказателна дейност, чийто характер не се променя от правната природа на акта, с който приключва производството по ангажиране на административно наказателната отговорност на лицата. ВАС на РБ е разрешил категорично и задължително въпроса за характера и същността на административно-наказателната дейност на административните органи с Тълкувателно постановление №2/ 19.05.2015г., по ТД №2/2014г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС на РБ, според което с отмяната на наказателното постановление възниква основание за предявяване на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Според посоченото Тълкувателно постановление вида, функциите и правомощията на органа, а не характера на постановения от същия орган акт, са определящи за вида на дейността му т.е. не може да се приеме, че административния орган действа като правораздавателен, когато с издаване на наказателно постановление разрешава въпроса за административно-наказателната отговорност на лицето с налагане на административно наказание. Застъпеното в отговора правно становище противоречи на Тълкувателното постановление и освен това сочи на разбиране, че административните органи действат като особени юрисдикции при налагане на административни наказания, които обаче не съществуват в законодателството на РБ и не е допустимо да бъдат конституирани. След като в съдебната практика задължително е установила, че издаването на наказателните постановление е резултат от административни правомощия и дейност, то следва извод, че незаконосъобразното налагане на административно наказание съставлява основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата и общините, ако се установи настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от него. За причинно-следствената връзка между незаконосъобразното наказателното постановление и заплатеното възнаграждение за един адвокат с цел правна защита срещу наложеното наказание е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2017г.1 по Тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС на РБ, според което: При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Следователно, единствения въпрос, който подлежи да бъде изследван по настоящия казус е за съществуването на доказателства за заплатено възнаграждение на един адвокат. В кориците на АНД № 1286/17.г по описа на РС Стара Загора – стр.3 се съдържа договор за правна защита и съдействие от 12.04.2017г., в който е удостоверено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., който не е предмет на възражение за прекомерност от страна на ответника.

При този изход от спора на ищеца се дължат и разноските по настоящото съдебно производство в размер на 310лв., съгласно документ за платена държавна такса и разписка за платено възнаграждение за един адвокат, представени преди приключване на делото. Искането за присъждане на лихва върху сумата на разноските, сторени в хода на АНД №1286/2017г. по описа на РС Стара Загора следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Задължението за разноски не е възникнало, нито е установено в хода на посоченото административно-наказателно дело, предвид липсата на нормативна уредба, която да предвижда отговорност на административно-наказващия орган за съдебните разноски. Ликвидно и изискуемо вземане на обезщетение за имуществени вреди под формата на разноски за защита срещу наказателното постановление възниква с влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава предявения иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. На следващо място, приложение намира и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските не са лихвоносно вземане.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К.Г.К. ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 350лв. /триста и петдесет/, представляващо имуществени вреди от незаконосъобразно НП №260/07.03.2017г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К.Г.К. ЕГН:********** сумата от 310лв/триста и десет/, представляваща разноски по адм.д.№421/2017г. по описа на АС Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователено искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: