Решение по Административно дело 428/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 375 15.01.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 428 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Ф.С.С. ***, против Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Ф.С. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва направения от решаващия административен орган извод, че не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано положения от нея труд в периодите от 10.10.2000г. до 08.04.2002г. и от 13.11.2002г. до 15.09.2016г. като „шприцьор” в „Кремона България” ЕООД, е приет и признат като такъв при условията на трета категория. Твърди, че изпълнението на трудовите функции като „шприцьор”, е било свързано със смесване и нанасяне на лак и грунд върху музикални инструменти, като работата й е била при вредни за здравето условия. Обосновава, че естеството и характера на трудовата дейност при изпълнение на длъжността „шприцьор” и условията, при които е изпълнявала трудовите си функции, са сходни и следва да бъдат отнесени към някоя от хипотезите, предвидени в чл.2, т.8, т.9, т.10 и т.39 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, което обуславя зачитането на придобития трудов и осигурителен стаж като такъв при условията на втора категория труд. С подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения за възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, е направено искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Ф.С. заявление за отпускане на пенсия.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г. и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са правилни и законосъобразни. Излага съображения, че доколкото от една страна приложимата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ не регламентира труда на шприцьорите като такъв от втора категория, а от друга страна липсва нормативна разпоредба, допускаща причисляване на труда към други хипотези по чл.2 от НКТП при наличието на сходство във вредността и/или тежестта на труда, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че осигурителен стаж на Ф. С. за периодите 10.10.2000г. - 08.04.2002г. и 13.11.2002г. - 15.09.2016г. като „шприцьор” в „Кремона България” ЕООД, не може да бъде определен като такъв при условията на втора категория труд.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заявление вх.№ 2113-23-960 от 03.05.2017г. с приложени към него документи, жалбоподателката в настоящото производство – Ф.С.С., е направила искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.98, ал.1 от КСО, на Ф.С. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за Ф. С. не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на условието за минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст; нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Ф. С. не е навършила изискуемата се от закона възраст.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.

С оспореното Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от Ф.С. жалба и е потвърдил изцяло Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „ПО”. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на Ф.С. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, като решаващият административен орган е приел, че лицето няма изискуемия се осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години. Обосновано е, че трудовия и осигурителен стаж на С. за периодите след 31.12.1999г. като шприцьор в „Кремона България” ЕООД, при действието на НКТП и на издадената за нейното прилагане Инструкция №13, следва да се причисли към трета категория, тъй като посочените нормативни актове не регламентират труда на шприцьора като такъв от втора категория. Изложени са съображения, че независимо че лицето е работило в среда на производствен риск и работа с токсични вещества, релевантно за определяне на категорията труд е единствено дали изпълняваната длъжност попада в обхвата на изрично посочените в НКТП длъжности, за които е нормативно признато, че положеният на тези длъжности труд е при условията на втора категория. С оглед на което Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал извод, че обжалваното Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „ПО”, е правилно и законосъобразно.

Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане № **********/ 19.05.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, както и трудови договори, сключени между Ф.С. и ПП „Българска Кремона” ООД /Кремона-България” ЕООД/ гр. Казанлък за длъжностите „работник по производство на китара”, „работник по производство на китара /шприцьор/”, „работник в китарно производство”; длъжностни характеристики за длъжностите „шприцьор”, „работник на музикални инструменти”, „работник в китарно производство”; заповеди на Изпълнителния директор на „Кремона България” ЕООД по чл.137, ал.2 от КТ за определяне на намалено работно време за посочени работници и служители, вкл. Ф.С., извлечение от трудова книжка и др.

По делото е допусната, назначена и изпълнена комплексна съдебна експертиза, заключенията по която, неоспорени от страните, съдът възприема като компетентни, добросъвестни, обективни и безпристрастни. Съгласно първото заключение, в периодите 10.10.2000г.-08.04.2002г. и 13.11.2002г.-15.09.2016г., Ф.С. е работила в „Кремона България” ЕООД на длъжностите „работник по производство китара /шприцьор/”; „работник по производство на китара” и „работник в китарно производство”, като през част от периодите е получавала добавки за работа при вредни условия на труд - начислявано и изплащано й е допълнително възнаграждение с код 41 – вредни. Лицето е посочено и в заповедите на Изпълнителния директор на „Кремона България” ЕООД за определяне на работниците, по отношение на които се установява намалено работно време /намален работен ден/. Във връзка с изясняване на условията на труд на лицата, изпълняващи трудови функции при заемане на длъжността „шприцьор”, назначените от съда експерти са извършили проверка на технологичните карти за грундиране и съответно за лакиране на акустична китара. В обхвата на операциите, предвидени в технологичните карти, се сочат обработване повърхностите на корпуса на музикалния инструмент чрез грундиране, с последващо лакиране. За грундирането се използва двукомпонентен полиуретанов грунд с втвърдител и разредител, като нанасянето става чрез пръскане с пистолет, бояджийски. След процес на съхнене с различна продължителност в зависимост от температурата в работното помещение и броя на обработваните инструменти, следва лакиране, за което се използва нитроцелулозен лак /до 2010г./ и двукомпонентен полиуретанов лак /от 2011г./, втвърдител и разредител. Покритието се нанася трикратно с интервали на съхнене между отделните нанасяния, като нанасянето става чрез пръскане с шприц пистолет. Вещите лица определят трудовата дейност на шприцьора с оглед изпълняваните технологични операции като работа с вредни вещества, като в заключенията подробно е описано неблагоприятното въздействие на използваните вещества и материали - газове и пари при работа с нитроцелулозен лак, полиуретанов двукомпонентен лак, втвърдител за полиуретанов лак, разредители за полиуретанов и нитроцелулозен лак, ацетон. Сочат, че тези материали отделят етилбензен, толуен, етилацетат, ксилен, ацетон и др., характеризиращи се като вредни и пожароопасни, като възможните последствия от тях са дразнене и изсушаване на кожата; дразнене при попадане в очите; вредни са при вдишване и има риск от увреждане при постоянна експозиция. Експертите са констатирали, че в предприятието на „Кремона България” ЕООД шприцьорите са осъществявали трудовата си дейност в обособено помещение с две работни кабини - съответно за грундиране и за лакиране на произвежданите музикални инструменти. Кабините са снабдени с аспирация за улавяне на по-леките и по-лесно летливи аерозоли и хидрофорни вани, в които циркулиращата вода улавя неаспирираните аерозоли. Работещите шприцьори задължително ползват лични предпазни средства, работни дрехи и работят на намален работен ден. Съгласно допълнителното заключение, за периода 2000г. - 2016г. не се представят документи за внесени осигурителни вноски на работници и служители на „Кремона България” ЕООД за осигуряване при условията на първа и втора категория труд. От извършената проверка в „Кремона България” ЕООД вещите лица са установили, че през всичките периоди на работа в посоченото предприятие, Ф.С., независимо от наименованието на длъжностите, на които е била назначавана, е осъществявала трудова дейност като шприцьор и съотв. е полагала труд единствено в цеха за лакиране на музикални инструменти като шприцьор. Дейността на шприцьора се изразява в подготовка на лака и нанасяне на лаковото покритие върху корпуса на музикалния инструмент с шприц пистолет, която дейност пряко и непосредствено е свързана с работа с вредни вещества - нитроцелулозни лакове, разредители за нитроцелулозни лакове, полиуретанови двукомпонентни лакове, втвърдители и разредители за полиуретанови лакове.

За изясняване на обстоятелства свързани с вида и характера на извършваната от Ф.С. работа, на естеството на изпълняваните трудови функции и за мястото на изпълнение на трудовата дейност за периодите 10.10.2000г.- 08.04.2002г. и 13.11.2002г.-15.09.2016г. в предприятието на „Кремона България” ЕООД, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Р.А.Л.и Д.П.И.. Свидетелката Райна Лифтова заявява, че е започнала работа в „Кремона България” ЕООД първоначално като шлайфист /за около два месеца/, а след това се е преместила в цех „лакиране” и е работила като шприцьор на грунд в едно помещение с Ф.С. в периода 2009г. - 2016г. В този период работата на свидетелката била да пръска грунд, а на жалбоподателката - да пръска лак, като се използвали нитроцелулозни лакове. Твърди, че работниците сами си правили грунда съотв. лака, като в помещението на „лакирната” имало указания колко лак, съотв. грунд и колко втвърдител и разредител трябва да се сложи. Сочи, че имали специални маски, като противогази, които обаче не били удобни, тъй като задушавали и пречели да се изпълнява работата, поради което работничките махали маските и работели без маски. За работата при вредни условия получавали купони, кисело мляко и 5 дни платен отпуск повече от останалите. Твърди, че наименованията „работник музикални инструменти” и „работник китарно производство”, са общи и включват всички функции – от сглобката на китарата до крайния продукт. Независимо, че всички се водили като „работник китарно производство”, работниците били разпределени - едни да грундират, други да лакират и т.н, като всеки си знаел работата. Ф.С. през цялото време работела лакиране - там казва свидетелката, че я заварила и там я оставила. Свидетелката Даниела Иванова заявява, че е работила в „Кремона България” ЕООД като шлайфист на китари в отделни периоди след 2001г. и трайно в периода 2005г. - 2013г. Заеманата от Иванова длъжност била „работник китарно производство”, но свидетелката през цялото време все „шлайфане” работела. Работата й била да шлайфа китарите след като Ф. ги напръска с лак, което се повтаряло няколкократно до получаване готова продукция. С Ф.С. работили в съседни помещения, като през целия период, през който свидетелката е работила в „Кремона България” ЕООД, жалбоподателката се е занимавала само с лакирането на китарите. Аспирация в помещението нямало, но имало предпазно облекло. Не го използвали винаги, а само при проверки, защото било неудобно. Твърди, че докато работела получавала като добавка за вредни условия кисело мляко, а на тях /посочва жалбоподателката/ им давали кисело мляко и допълнителни пари към заплатата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО /съгласно пощенското клеймо за датата на изпращане на жалбата/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г. е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалвания акт.

С правната регламентация по чл.69б, ал.2 от КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО възраст, ако не са придобили право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването си по чл.4в и ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило 15 години при условията на втора категория труд; 2. Да е навършило определена възраст – към 01.01.2017г. 53 години и четири месеца за жените и 58 години за мъжете и 3. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 за жените и 100 за мъжете. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.69б, ал.2 от КСО, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице.

Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /03.05.2017г./, Ф.С. е навършила изискуемата се по чл.69б, ал.2, т.1 във вр. с т.2 от КСО възраст.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали Ф.С. има придобит 15 години осигурителен стаж за работа при условията на втора категория труд и съотв. необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, като материалноправни предпоставки за възникване на правото по чл.69б, ал.2 от КСО.

От Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „ПО”, както и от други приложени по административната преписка документи се установява, че на жалбоподателката Ф.С. е бил зачетен осигурителен стаж от 8г., 8 м. и 11 дни като стаж при условията на втора категория труд, вкл. при заемане на длъжността „шприцьор - лакиране на музикални инструменти с нитроцелулозни лакове” в ПП „Българска Кремона” гр. Казанлък, за времето от 29.01.1992г. до 31.12.1999г. /07г., 11 месеца и 02 дни/. Положеният на тази длъжност труд е определен като втора категория на основание т.15 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране / /отм./.

В разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност. По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на Ф.С. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо въз основа на отразеното и удостовереното в посочения официален документ, съдът приема за безспорно установено и доказано, че за периодите 10.10.2000г. - 08.04.2002г. и 13.11.2002г. - 15.09.2016г., Ф.С. е била назначена и е работила по трудово правоотношение в ПП „Българска Кремона”, гр. Казанлък, чийто правоприемник е „Кремона България” ЕООД, на длъжност „работник по производство на китара” /в периода 10.10.2000г. - 08.04.2002г. - 1г, 05м, 28д/ и на длъжност „шприцьор” /в периода 13.11.2002г. - 15.09.2016г. - 13г., 10м, 02д/. Този стаж /за периодите 10.10.2000г. - 08.04.2002г. и 13.11.2002г. - 15.09.2016г./, е приет, признат и зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж при условията на трета категория труд.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че независимо от словесното означение и наименованието на заеманите от Ф.С. длъжности след 01.01.2000г. в „Кремона България” ЕООД - „шприцьор”, „работник по производство на китара”, „работник в китарно производство”, осъществяваната от Ф. С. трудова дейност, разглеждана като единство от трудови функции, задачи и задължения, е била на „шприцьор”. От показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица - Райна Лифтова и Даниела Иванова, както и от допълнителното заключение на съдебната експертиза се установява, че длъжностите „работник по производство на китара”, „работник в китарно производство” и „работник на музикални инструменти”, включват широк кръг от дейности и трудови функции – от сглобката на китарата до крайния продукт, вкл. разкрояване на дървесината, циклене, шлайфане, шприцоване /грундиране и лакиране на дървената повърхност/, почистване на музикалните инструменти, навиване на струните и т.н., като всеки един работник е изпълнявал точно определена и възложена му функция от технологичния процес по изработването на музикални инструменти по зададен технологичен регламент. От представените по делото трудов договор от 10.10.2000г., заповеди по чл.137, ал.2 КТ, длъжностни характеристики и други изходящи от работодателя документи еднозначно се установява, че при заемане на посочените по-горе длъжности, Ф.С. е работила на позицията „шприцьор”. Според длъжностната характеристика за „шприцьор”, задълженията включват познаване на технологията на грундиране и лакиране на китарата; познаване свойствата на покритията; спазване съотношението на отделните компоненти; качествено нанасяне на покритието от грунд и лак; работа с лакобояджийска техника - помпа и пистолет и поддържането им в изправност, редовно почистване на камерите и др. Изпълняваните от жалбоподателката трудови функции за длъжността „шприцьор” и полагането на труд единствено в цеха за лакиране на музикални инструменти като шприцьор, се потвърждава както от свидетелските показания, така и заключението на експертизата. Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че в периодите 10.10.2000г. - 08.04.2002г. и 13.11.2002г. - 15.09.2016г. Ф.С. е работила по трудово правоотношение в „Кремона България” ЕООД /ПП „Българска Кремона”/, гр. Казанлък, при осъществяване на трудова дейност като „шприцьор” и изпълнение на трудови функции свързани с подготовка на лака и нанасянето на лаковото покритие върху корпуса на музикалния инструмент чрез пръскане посредством шприц пистолет.

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В приетата на основание чл.104, ал.1 от КСО с ПМС № 235/ 20.10.1998г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000г., изрично и изчерпателно е регламентирано труда на кои длъжности и в кои сфери на дейност се причислява към първа, съответно към втора категория труд при пенсиониране /чл.1 и чл.2 от НКТП/. Съгласно чл.3 от НКТП от трета категория при пенсиониране е трудът на невключените в чл.1 и чл.2 работници, специалисти и служители. Обхватът на НКТП и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии, са определени с Инструкция № 13 от 13.10.2000г. за прилагането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

Трудът на работниците, изпълняващи трудови функции като шприцьори, не е посочен в чл.2 от НКТП и в чл.9 от Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на НКТП като такъв от втора категория. Необосновано е твърдението на жалбоподателката, че естеството и характера на трудовата дейност и присъщите при изпълнението на длъжността „шприцьор на музикални инструменти” трудови функции, са сходни и следва да бъдат отнесени към някоя от хипотезите, предвидени в чл.2, т.8, т.9, т.10 и т.39 от НКТП. Очевидно е че липсва каквото и да е било сходство на трудовата дейност на шприцьора с тази на лицата, изпълняващи трудова дейност като заливачи на лагери с олово и оловни смеси със съдържание на олово над 40 на сто /чл.2, т.8 от НКТП/; на работниците, непосредствено обслужващи цианови, хромови и оловни вани /чл.2, т.9 от НКТП/ и на работниците в багрилна кухня /чл.2, т.39 от НКТП/. Абсолютно несъпоставими са трудовите функции на „работник по производство на китара – шприцьор” с тези на работниците, заети непосредствено в производството на хлор и хлорни производни (включително избелващи препарати); хлорна вар; натриева основа; соди; сярна киселина; фосфорна киселина; азотна киселина; амоняк; серовъглерод; азотни и фосфорни торове; карбамид; катализатори за торовите, органичните производства и нефтопреработването; пигменти и багрила; синтетични багрила; анилин; нитробензол; диметилсулфат; карбамидформалдехидна смола; антипиретици; натриев триполифосфат; дикалциев сулфат; фосфорни соли; амониев нитрит; нейоногенни повърхностноактивни вещества; метилметакрилат; капролактам; циклохексанон; изкуствени влакна; пестициди; външни и пневматични гуми и ремъци; на работниците, заети непосредствено в първична преработка на нефт; вторична преработка на горива; органичен синтез на базата на химически продукти и нефтопродукти; получаване на: парафини, масла, ароматни въглеводороди, каучук, латекс и синтетични влакна и на работниците в цехове за антикорозионна защита и диафрагмена електролиза /чл.2, т.10, б.”а”, б.”в” и б.”г” от НКТП/.

Съгласно чл.2, т.10, б.”б” от НКТП, от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително, заети непосредствено с дозиране на твърди суровини за производство на лакове, бои и каучукови смеси; подготвително-смесителни производства на базата на поливинилхлорид; химическа очистка и регенерация на антибиотици; сушене и мелене на фосфорит; изготвяне на лепила и импрегнационни разтвори на каучукова основа. Трудовата дейност на жалбоподателката при изпълнението на трудови функции на „шприцьор”, не е свързана с непосредствено дозиране на суровини за производство на лакове, бои и каучукови смеси. Нито производствената дейност на предприятието, в което е работила Ф.С. - „Кремона България” ЕООД, нито непосредствено извършваната от нея работа, може да обуслови извод, че лицето е било заето в сферата на производството на лакове. Технологичният регламент за лакиране на музикални инструменти, включващ в обхвата на операциите, изпълнявани от шприцьорите и такава по подготовка на лака преди нанасяне на лаково покритие върху корпуса на музикалния инструмент, се свързва не с производство на лак, а със смесване в предварително определено съотношение на вече произведен лак /нитроцелулозен или полиуретанов двукомпонентен/ с разредители и втвърдители. Следователно осъществяваните от Ф. С. трудови функции не са били свързани с производство на бои и лакове.

Доколкото труда на шприцьора на може да бъде отнесен към никоя от хипотезите на чл.1 и чл.2 от НКТП, при прилагането на чл.3 от НКТП, осигурителният стаж на Ф.С. за периодите 10.10.2000г. - 08.04.2002г. и 13.11.2002г. - 15.09.2016г., следва да бъде определен като стаж при условията на трета категория труд.

Следва да се отбележи, че с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /в сила от 01.01.2000г./ нормативно беше въведен нов подход при определянето на даден труд от първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване, различен от действалия до 31.12.1999г. режим, регламентиран в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. При действието на ПКТП /отм./ причисляването на даден труд към първа или втора категория предполагаше две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли. Възможност, аналогична на предвидената в т.67 и т.68 от ПКТП (отм.), не е регламентирана в действащата от 01.01.2000г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, поради което липсва каквото и да е нормативно основание за приравняване и съотв. за причисляване труда на шприцьорите към труда на категорийните работници по чл.2 от НКТП в зависимост от вредността и тежестта на работата. По аргумент от чл.104, ал.1 от КСО изцяло в компетентността на Министерския съвет е да определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, като правоприлагащият административен орган действа в условията на обвързана компетентност и не може да приеме и да зачете като втора категория трудът на работници извън изрично и изчерпателно посочените в чл.2 от НКТП. Ирелевантно е и обстоятелството, че до 31.12.1999г., трудът на Ф. С. като „шприцьор”, при прилагането на чл.15 от ПКТП /отм./, е бил определен, признат и зачетен като такъв от втора категория. Независимо, че няма промяна на характера на извършваната работа и на съдържанието на изпълняваните трудови функции за длъжността „шприцьор”, считано от 01.01.2000г. е налице нова нормативна регламентация, която не определя труда на шприцьорите като втора категория. Действително, от доказателствата по делото, в т.ч. от заключението на съдебната експертиза се установява, че с оглед изпълняваните технологични операции, трудовата дейност на шприцьора предполага работа с вредни вещества, при неблагоприятното въздействие на използваните вещества и материали - газове и пари при работа с нитроцелулозни и полиуретанови двукомпонентни лакове, втвърдители, разредители, ацетон и др. В заключението е посочено че тези материали отделят етилбензен, толуен, етилацетат, ксилен, ацетон и др., характеризиращи се като вредни за здравето вещества. Но това обстоятелство не е достатъчно придобития от Ф.С. осигурителен стаж при изпълнение на трудови функции като шприцьор за периоди след 01.01.2000г., да бъде определен като стаж при условията на втора категория труд. Намаленото работно време, начисляваното и изплащано допълнително възнаграждение към заплатата за работа при вредни условия на труд; ползването на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични, вредни или опасни условия на труд и на безплатна предпазна храна, също са обстоятелства, които са ирелевантни за категоризирането на труда по чл.2 от НКТП.

Ето защо съдът приема за недоказано, че придобитият от жалбоподателката в периодите 10.10.2000г. - 08.04.2002г. и 13.11.2002г. - 15.09.2016г. трудов и осигурителен стаж като „шприцьор” в „Кремона България” ЕООД, е при условията на втора категория труд. В този смисъл обоснован е направения от решаващия административен орган извод, че доколкото не е установен релевантния юридически факт, от значение за определяне категорията труд, а именно че Ф.С. е заемала длъжност или е била с място на работа, нормативно определени в чл.2 от НКТП като такива от втора категория труд, положеният от лицето труд за тези периоди следва да се причисли към трета категория.

При липсата на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от Ф.С. лично субективно право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО /от гл.т на изискванията за 15 години стаж при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст/, отказът да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, е законосъобразен. Жалбоподателката няма и навършена възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 или ал.3 от КСО.

С оглед което съдът приема, че Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ 19.05.2017г. на Ръководител „ПО” за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф.С., е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателката Ф.С. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.С.С. ***, против Решение № 2153-23-35 от 20.07.2017г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от Ф.С. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № ********** от 19.05.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ф.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: