Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 320                                                24.11.2017г.                       град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                     

                                           

    СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар Стефка Христова                                                                   

и с участието на прокурора                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ административно дело № 431 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:                    

        

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

         Образувано е по жалба на адв.И.П., пълномощник на С.А.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20009/06.02.2007г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция – КАТ” при ОДМВР – Стара Загора. В жалбата се сочи, че при издаването на оспорената заповед административният орган е допуснал множество нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и опорочаващи изцяло процедурата по налагането на санкцията. Сочи се, че в заповедта бланкетно са изброени няколко наказателни постановления, които не са индивидуализирани, като не са посочени дата на издаването им, моментът на влизането им в сила, както и колко са отнетите контролни точки с всяко от тях. Твърди се, че липсва конкретно посочване на отнетия брой точки в заповедта, като липсва и посочване на отнетото свидетелство за правоуправление. Обосновава се, че неяснотата относно това кога и дали цитираните наказателни постановления са влезли в сила, не дава възможност да се прецени дали спрямо жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП. Заявява се, че с изтичане на двугодишен срок следва контролните точки да се възстановят служебно до пълния им размер, с което се погасява правото на държавния орган да налага административна принуда. В заключение се сочи, че от издаване на заповедта до нейното връчване е изминал срок от 10 години и половина, което е погасило по давност правото на държавния орган да налага административна принуда. Моли се съда за постановяване на решение, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се разноски по делото.

 

Ответникът по жалбата -  Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

        

         Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         

          С оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20009/06.02.2007г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, на С.А.Б. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че С.Б. не е изпълнил задълженията си по чл.157, ал.4 във връзка с НП 4895 от 2001г., НП 1988 от 2002г., НП 5585 от 2002г., НП 1391 от 2003г., НП 2971 от 2003г., НП 146 от 2004г., НП 9518 от 2004г. и е загубил придобитата правоспособност, като са отнети всички контролни точки.

 

          По делото са представени справка за нарушител/водач (л.9-11), писмо изх.№122800-24605/09.08.2017г. на ЗА Началник сектор ПП (л.17), писмо изх.№122800-26371/24.08.2017г. на Началник сектор ПП (л.36), справка картон на водач (л.37) и др.

 

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,  намира за установено следното:

 

         Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана на 12.07.2017г. пред административния орган, а оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 07.07.2017г. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по аргумент от чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

         Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата му редакция към момента на издаване на оспорената заповед, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4 и т.5, буква „а” се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Със заповед №I-85/18.04.2001г. на Министъра на вътрешните работи са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки длъжности лица, сред които и началниците на сектори „Пътна полиция” при териториалните служби. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в лицето на началник сектор ПП – КАТ при ОД на МВР гр.Стара Загора, който е лице, снабдено с необходимите правомощия да издава заповеди с посоченото предметно съдържание.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК, респ. чл.172, ал.1 от ЗДвП реквизити. В заповедта формално са посочени както правното, така и фактическото основание за прилагането на ПАМ. Като фактическо основание е посочено неизпълнение на задължение по чл.157, ал.4 от ЗДвП по повод издадени НП 4895 от 2001г., НП 1988 от 2002г., НП 5585 от 2002г., НП 1391 от 2003г., НП 2971 от 2003г., НП 146 от 2004г., НП 9518 от 2004г. и загуба придобитата правоспособност, а като правно – разпоредбата на чл.171, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка се явяват неоснователни доводите, изложени в жалбата, че отразените в оспорената заповед наказателни постановление (НП) са посочени бланкетно и не са индивидуализирани.

 

Разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП предвижда изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Видно от хипотезата на правната норма на чл.171, т.4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, е неизпълнение на задължението по чл.157, ал. 4 ЗДвП за връщане на свидетелството за управление при отнети всички контролни точки. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимия им брой и с оглед на това изгубил ли е водачът правоспособността си, е необходимо наказателното постановление, с което е постановено отнемане на точки, да е станало окончателен, изпълняем, т.е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. По силата на чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила, е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, да се докаже, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба, като правото на обжалване възниква от деня на връчване на акта – чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл.170, ал.1 АПК.

 

В оспорената в настоящото производство заповед са посочени 7 броя наказателни постановления, като последица от които на водача са отнети 42 контролни точки. Като доказателства по делото е представено и прието само едно от тях, а именно наказателно постановление (НП) № 146/10.01.2004г. С посоченото наказателно постановление на жалбоподателя са отнети 7 контролни точки, като същото е връчено на 15.04.2004г. лично на Б.. Административният орган не представя като доказателства по делото останалите 6 броя НП, посочени в обжалваната заповед. След като жалбоподателят оспорва фактическите констатации по обжалваната заповед, а именно връчването на описаните в нея НП, в тежест на органа е да докаже тези факти, съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК. В случая, органът не доказва чрез надлежно представяне като доказателства по делото, факта на издаване срещу Б. на посочените в заповедта НП. Настоящият съдебен състав намира, че представите като доказателства по делото справка картон на водача и справка за нарушител/водач установяват единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определени контролни точки. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства (в този смисъл Решение № 11706/25.09.2012г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012г. и Решение № 10354 от 7.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015г.). По делото няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на постановленията, така и фактът на надлежното им връчване.

 

Посочените от ответника в писмо рег.№122800-26371/24.08.2017г. (л.36) обстоятелства, че поради изтекъл пет годишен давностен срок за съхранение на АНП процесните НП са унищожени, поради което не могат да бъдат представени като доказателства по делото, не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта на съобщаване. Към датите на издаване на наказателните постановления, както и към датата на тяхното унищожаване, са в сила Наредба № I-165 от 7.09.1999 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, отменена с Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно разпоредбите на чл.30, ал.3 и на двете посочени наредби, НП, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. По делото няма доказателства за възстановяване на контролните точки на лицето. Щом като контролните точки не са били възстановени за жалбоподател, е налице задължение на органа да съхранява наказателните постановления и преписките по тях. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантните факти относно съдържанието на НП, неговото връчване и правните последици

 

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, поради недоказаност на елементите от фактическия състав на наложената мярка, чието доказване е следвало да се осъществи от органа при указана от съда тежест на доказване.

 

Въпреки, че това няма да се отрази на резултата на крайния съдебен акт съдът намира, че следва да се произнесе по доводите, изложени в жалбата, за погасяване по давност на правото на държавния орган да налага административна принуда, тъй като от издаване на заповедта до нейното връчване е изминал срок от 10 години и половина, които намира за неоснователни. Това е така, защото по своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Тя не е вид санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН, поради което института на давността по този закон е неотносим. Неприложим е и чл.285, ал.1, вр. с чл. 268, т.1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила.

 

При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 310 лева, от които 300 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие №105841 от 11.07.2017г. (л.13) и 10 лева – заплатена държавна такса.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение  второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Стаминир А.Б. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20009/06.02.2007г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция – КАТ” при ОДМВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

         ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, да заплати на С.А.Б. ЕГН **********,***, сумата от 310 /триста и десет/ лв., представляваща направените от него разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: