Р Е Ш Е Н И Е

№50 22.02.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети февруари 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: РУМЕН АРАБАДЖИКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №442 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК, образувано по искова молба с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС предявена от М.Р.И. ЕГН********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София към Министерство на правосъдието за осъждането й да заплати сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 24.11.2016г. до 06.06.2017г. в резултат на нарушение на чл.3 от същия закон, а именно: бездействие на администрацията към Ареста в гр. Стара Загора да му осигури достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, хигиена на помещенията на и спалното бельо.

В исковата молба се твърди, че в посочения период е задържан в килия №3, заедно с още трима човека на около 12кв.м. с обзавеждане от четири вишки, едно столче и една маса, без вентилация, с прозорци вътрешен и външен с дължина 50см. и широчина 80см, без възможност за проникване на дневна светлина. Дървения под бил мръсен и под него живеели дървеници, които го хапели нощем, стените били мръсни, одеала и чаршафи не са били сменявани, а предоставените първоначално не били в добро състояние. Нямало тоалетна с постоянно течаща вода, а вместо това е предоставена химическа тоалетна – кофа. През цялото време бил заключен и много рядко допускан до общата тоалетна в коридора. Престоя на открито вместо един час е бил с времетраене от десет минути, поради което имал болки от обездвижването. Свиждането протичало в рамките на десет минути вместо 45 минути. Телефонни разговори се провеждали само в сряда. От посочените условия и начин на прилагане на мярката „задържане под стража“ ищецът претърпял болки, неприятни преживявания, стрес и унижения. Болки от невъзможността за двигателна активност, неприятни преживявания, вследствие на мизерните битови условия, стрес и унижение от липсата на санитарен възел. За установяване на изложените в исковата молба факти иска събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели и удостоверяване на условията на изтърпяване на мярката от ответника.

В отговора си ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София оспорва основателността на предявения иск изцяло като твърди, че килийните помещения са оборудвани с легла, масичка, шкаф, химическа тоалетна. Има прозорец за осигуряване на естествена светлика и въздух от буферен коридор, чрез отвори над вратите на килиите. Въздухът се опреснява от аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор по килиите. Има изкуствено осветление, отоплението се осигурява от котел, който загрява топла вода, движеща се по тръби между стените на килиите. В коридора има климатик от двата му края, като това са условията на работа и на надзорно охранителния състав. Достъпа до санитарен възел се осигурява по всяко време на денонощието при спазване на изискванията на за обезпечаване на сигурността в ареста. В арест Стара Загора килиите не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода, поради което задържаните лица се извеждат за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно. Осигурява се време за личен тоалет и хигиена на приборите за хранене. През останалото време от денонощието задържаните се извеждат за ползване на тоалетна при заявено желание. Счита, че преживените неприятни емоции от страна на ищеца не надхвърлят минималната степен на страдание, представляващо нечовешко и унизително отношение, поради което се иска от съда иска да бъде отхвърлен.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

От представените от ответника писмени доказателства под опис с отговора и с писмена молба от 13.02.2018г. се установява следното относно условията на прилагане на мярката „задържане под стража“ в арест Стара Загора:

Ищеца е задържан в арест Стара Загора на 24.11.2016г. в 17ч за 72ч с Постановление №3999/24.11.2016г. на РП Казанлък, а с определение от 25.11.2016г / стр. 62/, постановено от РС Казанлък по ДП №284ЗМ-1377/2016г. по описа на РУ Казанлък му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и приведен от арест Стара Загора в Затвора в град Стара Загора на 06.06.2017г. / разписка на стр.45 по делото/, където пребивава към настоящия момент.

От 20.06.2005г. Областно звено „Следствени арести“ гр. Стара Загора е оборудвано с 20 броя преносими санитарни възли, които според твърдението на ответника продължават да се ползват за удовлетворяване на естествени физически потребности в ареста в град Стара Загора и през исковия период. Килиите в ареста не разполагат със собствен санитарен възел, нито с течаща вода, поради което задържаните удовлетворяват необходимостта от ползване на тоалетна, използвайки преносимите такива, пред погледа на останалите лица. Този факт е особено унижаващ човешкото достойнство, без да е присъща и неизбежна последица от мярката „задържане под стража“, която ограничава правото на придвижване. От Становището относно ефективност на преносими санитарни възли в областните звена, изготвено от Областно звено „Следствени арести“ Стара Загора изх.№Я-1922/30.11.2005г. се установява, че през нощта и в празничните дни задържаните използват преимуществено преносимите тоалетни, което способства за повишаване на охраната и сигурността, при използване на минимални сили на служители от НОС – екип от двама или трима сержанти. В справката на стр. 47 по делото е посочено относно този факт, че изявено желание за ползване на уединена тоалетна не винаги се удовлетворява с оглед на факта, че същата е една и обща за всички задържани – мъже, жени и непълнолетни. Следователно може да се направи обосновано заключение, че достъпа до санитарен възел, предоставящ уединение е изключение, а не правило. Няма пречка тоалетната в килията да бъде от посочения вид, но липсата на уединение е факт, който принизява човешкото достойнство и е несъвместимо със забраната по чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. Липсата на течаща вода в килиите води до невъзможност и за хигиена след използване на предоставената в килията преносима тоалетна, което не е необходима и неизбежна последица и също сочи на извод за унизително третиране на задържаните при тези условия лица.

От справка на стр. 47 по делото, изготвена от РС „Изпълнение на наказанията“ Стара Загора към ГД „ИН“ се установява, че ищеца е разпределен в килия №3 с площ от 11.20кв.м. като в периода от 24.11.2016г. до 22.03.2017г. в същата е имало още трима задържани, а от 22.03.2017г. до 06.06.2017г. още двама т.е. в период от четири месеца без два дни ищеца е разполагал с жилищна площ по-малко от 3кв.м., в която се включва и обзавеждането на килията с четири легла, маса и шкаф, а в период от малко повече от два месеца е разполагал с жилищна площ от 3.73кв.м. включително обзавеждането. Следователно в периода от 24.11.2016г. до 22.03.2017г. ищеца е лишен от необходимата минимална жилищна площ, под която се счита, че третирането представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и на чл.3 от ЗИНЗС и за посоченото време е бил изложен на въздействието и на този неблагоприятен фактор. В периода от 22.03.2017г. до 06.06.2017г. ищеца е разполагал с повече от 3 кв.м. което удовлетворява стандартите по този показател.

Според справката на стр. 47 по делото, всички легла в килиите са оборудвани с дюшек, възглавница и одеяло, а спално бельо се предоставя само при заявено желание. В справката, изготвена от ответника и приета на стр. 94 по делото се сочи, че всички новопостъпили получават срещу разписка спални принадлежности – чаршафи, одеяло, дюшек и възглавница като чаршафите се сменят веднъж седмично. В исковата молба се твърди, че одеяла и чаршафи не са му били давани, а тези върху които е спял са били мръсни т.е. твърди, че наличните не са били сменявани с цел изпирането им на определен период от време. Съпоставката между удостовереното от двете справки и твърдението на ищеца сочи на извод, че спално бельо не се дава на онези, които ползват собствено, а в случая ищеца се оплаква от липса на хигиена на онези спални принадлежности, върху които е спял т.е. разполагал е с такива. Разпитания по делото свидетел разказва, че дюшеците са били мръсни и на топки, но върху тях се ползва спално бельо, което веднъж седмично се пере. Следователно не може да се приеме за основателно оплакването за липса на минимална хигиена на спалното бельо.

В килиите няма пряк достъп на атмосферен въздух и слънчева светлина, тъй като в справката е посочено, че същите са оборудвани с прозорец, който осигурява светлина и въздух от буферен коридор, а осветлението в килията е изкуствено и от същия този коридор. Следователно проветрение на килията с атмосферен въздух и естествено осветляване са невъзможни. Смяната на въздуха се осъществява от аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор. Липсата на свеж въздух и естествена светлина са факти потвърдени и от разпитания по делото свидетел Г.И., който е пребивавал в същата трета килия до към 10.02.2017г., но предвид наличната аспираторна система може да се приеме, че въздуха в килиите все пак е опресняван. Същия свидетел твърди, че през зимния период е липсвала топлина в килията, в която няма отоплителни уреди, съгласно удостоверено от ответника оборудване. В приетата по делото на стр.94 справка от ответника се сочи, че отоплението е чрез система от тръби, прекарани между стените на килиите, което съпоставено с показанията на разпитания свидетел води на извод, че топлина е осигурявана, но не достатъчно. Въпреки това няма данни отвора на външната стена на килията да е прониквал въздух. Съгласно показанията на свидетеля от този отвор не прониква никаква светлина и въздух. Следователно температурата в килията зависи от вентилационната система, от въздуха който идва от буферния коридор и от топлината, разпространявана от тръбите между стените на килиите, но не и от прекия достъп на атмосферен въздух.

Общите арестни помещения се мият три пъти на ден, а чистота на килиите се поддържа от задържаните лица като им се осигуряват препарати и се предоставя време по график. Личната хигиена се поддържа, чрез осигуряване на възможност за къпане два пъти седмично по график, а през лятото ежедневно по възможност. По делото са приети като доказателства фактури за закупувани препарати, пособия и сапун за почистване от стр. 123 до стр. 134 включително, в това число за пране на чаршафи, които доказват твърдението за материално осигуряване на възможността за хигиена. На 29.11.2016г е извършена и ДДД обработка – дератизация и дезинсекция на ОСИН Стара Загора, което сочи на взети мерки и срещу дървениците / вид инсекти, стр.135 по делото/. На 18.01.2017г. , на 09.03.2017г., на 22.05.2017г е извършена дезинсекция против дървеници, съгласно протоколи на стр. 136 до 137а по делото. Следователно оплакването за липса на действия против дървениците е неоснователно.

Неоснователно се явява и оплакването за намалено времетраене на свижданията, тъй като съгласно справката на стр.94 и 117 по делото ищецът е имал свиждане само веднъж в исковия период, а именно на 01.04.2017г., на което е получил и хранителна пратка и няма данни времето за свижданията да е ограничавано. От представения седмичен график се установява, че в понеделник и петък за времето от 13.30ч до 17.00ч е позволено свиждането. Телефонните разговори могат да се провеждат за времето от 8.30ч до 17.00ч. всеки работен ден, чрез телефонен апарат, като са за сметка на задържаните. За осигуряване на възможност за телефонни разговори на всички задържани лица е необходимо да бъде определен и времеви лимит, но няма данни за такова логично ограничение.

Престой на открито изобщо не е осъществяван, предвид удостовереното, че задържаните лица са извеждани от килията в стая с прозорци, позволяваща достъп на атмосферен въздух и естествена светлина, с размери 33 кв.м., като времето е определяно според възможностите. В тази връзка без правно значение са представените от ответника декларации за отказ на ищеца да пребивава в стаята за престой на открито. Престоя на открито означава възможност за задържаните лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с разликата че последната има отваряеми прозорци не е престой на открито.

От изложените факти, представляващи условия за изпълнение на мярката задържане под стража спрямо ищеца в посочения период се налага извод за нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, а именно липсата на уединен санитарен възел в килията, който може да се ползва свободно, липсата на течаща вода за постоянна хигиена поне на ръцете, лицето и краката, както и не извеждането на открито за един час на ден, извън сградата на ареста за целия исков период, съчетано с липсата на достатъчно жилищна площ в периода от 24.11.2016г. до 22.03.2017г., сочи на частична основателност на исковата претенция. В периода след 22.03.2017г и до 06.06.2017г. ищеца е разполагал с повече от 3кв.м. жилищна площ, поради което в този времеви отрязък е понасял унижение и стоящи вън от съмнение негативни емоции и преживявания от липсата на санитарен възел, течаща вода и престой на открито.

Съответно вредите за ищеца са с по-силен интензитет за времето, през което са му липсвали едновременно достатъчна жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в килията, както и престой на открито – 120 дни, и с по-слаб интензитет за времето, през което са му липсвали престой на открито, санитарен възел и течаща вода, но е имал достатъчно жилищна площ – 75 дни от исковия период. Съобразно така установеното, следва да се определи и размера на справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД за търпените вън от съмнение неимуществени вреди, а именно 480лв. за 120 дни от исковия период и 262лв. за останалите 75 дни, или общо 662лв., при което съдът съобрази МРЗ за страната към датата на увреждането -06.06.2017г., както и пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков срещу България, с което държавата е осъдена да му плати средно по 6 евро на ден за поставяне при по-тежки за човешкото достойнство и здраве условия за период от три години. Предявения иск до размера от 40 000лв следва да бъде отхвърлен.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на М.Р.И. ЕГН********** сумата от 662лв. /шестстотин шестдесет и два/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 24.11.2016г. до 06.06.2017г., причинени му от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 40 000лв/ четиридесет хиляди/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: