Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 314                                               27.11.2017г.                       град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд,  І касационен състав, в публично съдебно  заседание  на  двадесет и шести октомври, през  две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

  Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                РАЙНА ТОДОРОВА          

                                                                                   

при секретаря   Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора Петя Драганова                           ,                                                        като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   адм.дело  446 по описа  за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.185 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора, против разпоредбите на чл.46а, т.1, т.2 т.2.1, т.2.2., т.2.2.1 и т.2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора/НОАМТЦУТОСЗ/, приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №107/29.03.2012г, с последващи изменения и допълнения. Актуалната редакция на оспорената разпоредба на чл.46а е приета с Решения № 695/16.05.2013г и Решение №1925/25.06.2015г на ОбС Стара Загора и гласи: 

Чл.46а. За подготовка на документи, провеждане на търгове и др.разходи по производства за настаняване под наем, продажби, замени, делби или учредяване на вещни права върху общински имоти се събират следните такси:

1.По производствата по настаняване под наем в общински имот се събират такса в размер на 2% върху годишната наемна цена, а в случай при които договора е за срок по малък от 1 година таксата се определя върху наемната цена за целия срок на договора.

2. По производствата по продажба, замяна, делба или учредяване на вещни права върху общински имот се събират следните такси:

2.1. При продажба и учредяване на вещно право приобретателите заплащат такса в размер на 2 % пропорционално върху основата, определена по реда на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ, но не повече от 1000.00лв.;

2.2. При замяна и делба на недвижими имоти лицето, поискало замяната или делбата заплаща такса в размер на 2% върху:

2.2.1. стойността на имота с по-висока пазарна оценка в случаите на замяна, но не повече от 1000.00лв. 2.2.2.Стойността на получения реален дял, в случаите на делба, но не повече от 1000.00 лв /л.15/.

В протеста се твърди, че приемането на разпоредбата е извън компетентността на органа, предвидена в чл.9 от ЗМДТ и в противоречие с норми от по-висок ранг — чл.111 от ЗМДТ, чл.6 и чл.7 ал.1 от от ЗМДТ. Въз основа разграничение между данък и такса, поддържа, че с оглед обвързаността на таксите с услуга, съставляваща основание за заплащането й, се следва обосноваване на такава и в случая —по отношение на таксите по чл.46а от НОАМТЦУТОСЗ, вкл. да се изясни вида и съдържанието на престацията, която субектът, задължен за таксата получава от местния орган на власт. Твърди се в протеста, че претендирането на такса в случая е единствено с оглед придобиването на общински имоти или ограничени вещни права върху тях. За разлика от този случай,  в други случаи от местната наредба /чл.47, чл.48, чл.49 и чл.49а/ бивали описани конкретни действия на общински органи — издаване на заповеди, удостоверения, дубликат и пр. Поради това, че единственото основание за претендиране на такса в разглеждания случай е възникването на правна връзка между субекта и обекта, то това доближавало вземането до местния данък.  Поддържа, че с нормата на чл.46а т.1 т.2, т.2.1 и т.2.2., т.2.2.1 и т.2.2.2. от наредбата, се изисква плащане без основание, т.е. без оказване на услуга от местния орган на власт. Позовава се на нормите на чл.6, чл.7 ал.1 от ЗМДТ, като твърди, че е без основание въведената с оспорената разпоредба такса и че същата е извън хипотезите, изброени в раздел ІІ от ЗМДТ, не е налице услуга, за която да се изисква заплащане на  така регламентираната такса.

По изложените съображения, в протеста е отправено искане съдът да отмени разпоредбите на чл.46а, т.1, т.2 т.2.1, т.22., т.2.2.1 и т.2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №107/29.03.2012г и  последващи изменения. Иска се присъждане на разноски в размер  на таксата за обнародване на съобщение за протеста.

 

Ответникът — Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител — Д.Вълчева заема становище за неоснователност на протеста. Поддържа, че таксата е обвързана с разходите за подготовка на документи за провеждане на търгове и други разходи по производствата по настаняване под наем, продажби, замени, делби или учредяване на вещни права върху общински имоти. Сочи същата съобразена с текста на чл.111 от ЗМДТ, раздел VІІ „такси за административни услуги” от ЗМДТ. Счита, че тази разпоредба съдържа изрична регламентация на компетентността на общинския съвет да определи размера на таксите, каквито са и определени в оспорената разпоредба. По подробно изложени съображения иска отхвърляне на протеста против разпоредбите на чл.46а, т.1, т.2 т.2.1, т.22., т.2.2.1 и т.2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №107/29.03.2012г. Иска се присъждане на минималното възнаграждение за оказаната юрисконсултска защита.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора пледира, че протестът, като мотивиран и основателен, следва да се уважи.

 

Съдът, като обсъди доводите, изложени в протеста и извърши проверка на законосъобразността на атакувания акт, намира за установено  следното:

 

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора/НОАМТЦУТОСЗ/ на л.7—23 по делото е приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №107/29.03.2012г /л.65 по делото/. Посоченото Решение е прието  по предложение на вносителя—Кмет на Община Ст.Загора вх.№ Пр.ОбС -34/31.01.2012г по съображения че се следва актуализация на обществените отношения във връзка с определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като промените са многобройни и съществени, поради което се следва приемане на нова Наредба, наместо преждеприетата с Решение №512/1.12.2005г със същото наименование Наредба /л.24/. По проекта на Наредбата /НОАМТЦУТОСЗ/ са дадени положителни становище от всички помощни комисии /л.64 по делото/. Решение №107 по протокол №7/ 29.03.2012г на ОбС Стара Загора  е взето с 36 гласа „за”, при наличие на кворум — от 49 от общо 52 общински съветници и мнозинство от присъстващите. От правна страна решението е взето на основание чл.21 ал.2 вр.с чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, чл.9 от ЗМДТ /л.65 по делото/.

 

Оспорената разпоредба на чл.46а не съществувала в първоначално приетата Наредба, а е добавена с Решение № 695 по протокол № 21 /16.05.2013г ОбС Стара Загора, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора /л.125 и сл./.

Решение №695/16.05.2013г по протокол №21 от същата дата е прието на същите правни основания, като относимите към Решение №107/ 29.03.2012г  на ОбС Стара Загора. То е валидно взето- с 35 гласа „за”, при наличие на кворум —присъствали 44 от общо 52 общински съветници и мнозинство от присъстващите /л.189, л.205/. От събраните доказателства на л.207 и сл. се установява, че проектът на Наредба за изменение и допълнение е бил предварително оповестен /л.233/, предоставена е била възможност до заинтересованите лица да се запознаят и изразят становища. Дадени са положителни становища за приемането й от помощните комисии /л.207, л.209, л.214/. От протокола от 30.01.2013г на работната група е видно, че работата по проекта е приключила, същият е публикуван на сайта на община Стара Загора за обществено обсъждане, като предложения, нито възражения не са били направени, с оглед на което се предлага приемането му / л.213 и следващите/.

Съгласно приложение №1, л.222—223, проектът предвижда §21 на Наредбата за изменение и допълнение, според който добавя се нов чл.46а със следния проекто текст: чл.46а: За подготовка на документи, провеждане на търгове и др.разходи по производства за настаняване под наем, продажби, замени, делби или учредяване на вещни права върху общински имоти се събират следните такси:

1.По производствата по настаняване под наем в общински имот се събират такса в размер на 2% върху годишната наемна цена, а в случай при които договора е за срок по малък от 1 година таксата се определя върху наемната цена за целия срок на договора.

2. По производствата по продажба, замяна, делба или учредяване на вещни права върху общински имот се събират следните такси:

2.1. При продажба и учредяване на вещно право приобретателите заплащат такса в размер на 2 % пропорционално върху основата, определена по реда на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ;

2.2. При замяна и делба на недвижими имоти лицето, поискало замяната или делбата заплаща такса в размер на 2% върху:

2.2.1. стойността на имота с по-висока пазарна оценка в случаите на замяна. 2.2.2.Стойността на получения реален дял, в случаите на делба /л.15/.

Мотивите за приемане на предлаганите изменения и допълнения в НОАМТЦУТОСЗ се установяват от мотивите, изложени от вносителя в предложение вх.№ 10-06-1-133 от 11.03.2013г и тези на работната група, изработила проекта, представени на л.230 по делото, към които е налице препращане. Необходимостта от изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ  е установена от анализ на резултатите от прилагане на действащата правна уредба, установените възможности за оптимизиране организацията на дейността по администриране на местните такси и цени на услуги. Сочи се от вносителя, потвърждава се от доказателствата, че със заповед № РД-25-2111/12.11.2012г Кметът на община Стара Загора е създал работна група, която да събере предложенията на ръководителите на структурните звена на администрацията и изготви проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора /л.210 и сл/.

С измененията се сочи че се цели привеждане на нормативната уредба в съответствие с измененията в законодателството и постигане в по-пълна степен на изпълнение принципа на справедливостта при определяне на някои видове такси и оптимизиране на административния процес по определяне и събиране на задълженията. Мотивирани са поотделно измененията и допълненията по предмет вкл.с оглед финансовата им страна и социален ефект. Относно предложения допълнителен член —чл.46а , който е и предмет сега на оспорване, са изложени следните мотиви: с цел усъвършенстване на нормативния акт, се променя систематичното място на уредбата на някои такси, които понастоящем са определени в текстовете, регламентиращи таксите за технически и административни услуги, а следва да се уредят в отделна разпоредба като други такси, определени със закон — арг.от разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗМДТ. Сочи се още, че за привеждане на нормативната уредба в съответствие с нормативните актове от по-висша степен и по указания на Сметната палата, се отменят разпоредбите, регламентиращи режима за заплащане и събиране на „режийни разходи”. По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се определя такса в съответствие с чл.111 от ЗМДТ в размер на 2 на сто върху цената на имота или получавания дял, като се запазва досегашния размер на дължимата сума /л.231/. В обобщение в мотивите се сочи, че за прилагането на наредбата не се очаква допълнителен финансов ресурс, както и очакванията да се повиши събираемостта, да се създаде равнопоставеност и пр.

 

Текстът на разпоредба на чл.46а е актуализиран с Решение №1925 по протокол №46 /25.06.2015г на ОбС Стара Загора за приемане на Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ /л.150/. Това е и сега действащата редакция. Решението е взето на същите правни основания —чл.21 ал.2 вр.с чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, чл.9 от ЗМДТ. Текстовете на наредбата за изменение и допълнение са гласувани поотделно и като цяло, като за приемането са гласували 35 общински съветници /„за”/, против няма, въздържали се 9 /л.151, л.205/. Изменението на нормата на чл.46а от местната наредба, който е и актуалния текст, се свързва с поставяне на горна граница на размера на така определената пропорционална такса — до 1000лв. като нормата  гласи:

Чл.46а. За подготовка на документи, провеждане на търгове и др.разходи по производства за настаняване под наем, продажби, замени, делби или учредяване на вещни права върху общински имоти се събират следните такси:

1.По производствата по настаняване под наем в общински имот се събират такса в размер на 2% върху годишната наемна цена, а в случай при които договора е за срок по малък от 1 година таксата се определя върху наемната цена за целия срок на договора.

2. По производствата по продажба, замяна, делба или учредяване на вещни права върху общински имот се събират следните такси:

2.1. При продажба и учредяване на вещно право приобретателите заплащат такса в размер на 2 % пропорционално върху основата, определена по реда на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ, но не повече от 1000.00лв.;

2.2. При замяна и делба на недвижими имоти лицето, поискало замяната или делбата заплаща такса в размер на 2% върху:

2.2.1. стойността на имота с по-висока пазарна оценка в случаите на замяна, но не повече от 1000.00лв.

2.2.2.Стойността на получения реален дял, в случаите на делба, но не повече от 1000.00 лв /л.15/.

 

По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписките по приемане на Решение №107/29.03.2012г на ОбС Стара Загора за приемане на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора /НОАМТЦУТОСЗ/, Решение №695/16.05.2013г и Решение №1925 /25.06.2015г на ОбС Стара Загора за последвалите приемането на наредбата нейни изменения и допълнения в частта относно разпоредбата на чл.46а.

Приложена е актуалната Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора.

 

Протестът е подаден до Административен съд – Стара Загора от прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора по реда и при условията на чл. 186, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията за форма  и съдържание съобразно чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 196 от АПК, поради което е процесуално допустим.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и след като провери служебно за наличие на всички основания, измежду посочените в чл. 146, във вр. с чл. 196 от АПК, за прогласяване на тяхната нищожност, както и всички законови основания за отмяната им, вкл. и неупоменати от страните, приема от правна страна следното:

НОАМТЦУТОСЗ на ОбС Стара Загора  определя обществените отношения, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни  на физически и юридически лица услуги, реда и срока за тяхното събиране на територията на община Стара Загора  /чл.1/. Същата има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75 ал.1 АПК, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. 

 

 

 

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Стара Загора, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на законовата делегация, предвидена в чл.8 от Закона за нормативните актове, чл.21 ал.2 от ЗМСМА и чл.76 ал.3 от АПК на общинските съвети е предоставено да издават, изменят и допълват нормативни актове, включително наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети могат да бъдат уреждани обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и в границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като се детайлизира неговото приложение. 

С оспорения текст на чл.46а от НОАМТЦУТОСЗ на ОбС Стара Загора се определя размер на таксата, която се следва за изброени производства, следователно относима и приложима към това предметно съдържание е разпоредбата на чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, която предоставя на ОбС да определя размера на местните такси. Според чл.9 от ЗМДТ, общинския съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Решение №107/29.03.2012г /л.65 по делото/, Решение № 695 по протокол № 21 /16.05.2013г /л.189/ и Решение №1925 по протокол №46 /25.06.2015г на ОбС Стара Загора/л.151/ са валидно взети от колективния орган, при наличие на изискуемите кворум и мнозинство.

  В случая приемането на спорния текст на разпоредбата на чл.46а от Наредбата, са изложени мотиви, в които органът се е позовал на нормата на чл.111 от ЗМДТ, нуждата от събиране на тази такса, нужда от осъвременяване на регламентацията във връзка с указания на Сметната палата относно „режийните разходи”  /л.231/.

 

Местните такси, които общините събират, са изчерпателно посочени в чл. 6, ал.1 от ЗМДТ. Според чл. 6, ал.2 от ЗМДТ, общинският съвет определя цена за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал.1. Анализът на цитираните норми обоснова извод, че общинският съвет има право да определя цени за услуги и права, които са изрично предвидени в ЗМДТ или в друг закон, но няма правомощието да въвежда нови видове местни такси.

Сред посочените в чл.6 ал.1 от ЗМДТ видове такси, които общините събират, е и таксата по  буква „е”— такси за административни услуги. Съгласно чл.111 от ЗМДТ, включена в раздел VІІ, озаглавен именно „такси за административни услуги”,  по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Основанието за таксата, посочено в чл.111 от ЗМДТ е идентично с посоченото в чл.46а от НОАМТЦУТОСЗ на ОбС Стара Загора. Събирането на тази такса е обвързано с услугите по подготовка провеждането на съответното производство- по предоставяне под наем или по разпореждане с общински имот. Таксата служи следователно за покриване на разходите за материално-техническо и административно обслужване на процедурите, в т. ч. за възнаграждения на експертите, участващи в реализацията им, за оценки, канцеларски разходи, консумативи, съобщаване и пр.. Аналогично правило се съдържа и в §3 ал.2 от ПР на Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. Режийни разноски при сключване на разпоредителни сделки с общински имоти се изразяват в минималните и необходими разноски, които общината извършва за подготовка на процедурата за продажба на общински имот. Тези разноски таксата по чл.111 от ЗМДТ, съответно и по чл.46а от Наредбата на ОбС Стара Загора цели да възстанови. Неоснователно в протеста се навеждат доводи за дублиране посредством тази такса на местния данък, какъвто се събира във връзка с придобиването на имота или съответното вещно право. Основанието за събиране на таксата по чл.111 от ЗМДТ в производствата по предоставяне под наем и разпореждане с обекти, общинска собственост е според чл.46а от Наредбата  за подготовка на документи”, „провеждане на търгове и др.разходи”, т.е за организирането и провеждането на производството по разпореждане или учредяване на вещни права върху имот-общинска собственост в двете му фази - административна и гражданскоправна. Така регламентираното общинско вземане не е за прехвърлянето на имота, нито за учредяване на правото, чийто фактически състав завършва със сключването на договор между кмета на общината и лицето. Следователно таксата, предвидена в чл.46а от Наредбата, като обвързана с покриване на посочените разноски и срещу услуга от административно естество - по подготовката, организирането и провеждането на съответното производство,  не е без основание, нито е регламентирана извън компетентността на органа. Таксата черпи своето основание в чл.111 от ЗМДТ, основанието за събирането й се свързва с  нуждата от покриване на разходите по материално-техническото и административно обслужване на изброените производства. С оглед на това, приемането на разпоредбата на чл.46а от НОАМТЦУТОСЗ изхожда от компетентен орган, ОбС Стара Загора  не е излязъл извън законово дадената му инвеститура и е определил такса за административна услуга в съответствие, в изпълнение и в рамките на правомощието за това, предвидено в чл.6 ал.1 буква”е” и чл.111 от ЗМДТ. 

 

    

 

Съдът не установи съществени нарушения на административно-производствените правила по оповестяване и съгласуване на НОАМТЦУТОСЗ. Проектът на нормативния акт, включващ като нова и разпоредбата на чл.46а от Наредбата е изработен, обявен и съгласуван при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, видно от доказателствата на л.207 и сл.по делото.  Спазени са разпоредбите на чл.26 и сл.от Закона за нормативните актове, изработения проект на Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ, преди внасянето му за приемане от компетентния орган е бил публикуван на интернет страницата на общината през януари 2013г заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставена възможност да изразят становища / л. 214, л.233/. При липса на постъпили такива и при дадено положително становище от страна на помощните комисии, проектът е внесен в ОбС Стара Загора на 11.03.2013г,  /л.207, л.210, л.213/.

 

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав намира обаче, че приемането на чл.46а Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора не е мотивирана от гледна точка необходимата финансова обосновка относно размера на регламентираната такса, кеото е в нарушение на чл.28 ал.2 т.3 от ЗНА и  прави невъзможно да се провери спазването на чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Според чл. 8, ал. 1 от същия нормативен акт общинските съвети приемат размера на таксите при спазване на посочените в разпоредбата принципи за възстановяване на пълните разходи на общината, които тя прави във връзка с предоставянето на услугата; създаване на условия за повишаване качеството й и разширяване на предлаганите от общината услуги и постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. В настоящия случай таксата не е определена въз основа на данни за материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Липсва в случая икономическа обосновка на определения размер на таксата, предвидена в чл.46а от НОАМТЦУТОСЗ и по-точно на начина, по който се определя той. Разрешението, което е предложено и прието от общинския съвет, обвързва таксата със стойността на сделката —2% върху годишната наемна цена в случаите на замяна, съответно— 2 % пропорционално върху основата, определена по реда на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ в случаите на продажба или учредяване на вещно право,  2% върху  стойността на имота с по-висока пазарна оценка или стойността на получения реален дял в случаите на замяна и делба, но не повече от 1000лв. Стойността на обекта на сделката няма каквото и да било отношение с вида и размера на материално—техническите и административни разходи, които прави общината във връзка с нея, доколкото за подготовка на едни и същи документи  се изисква едно и също или сходно време  и разходи, независимо стойността на имота. Явява се икономически, правно и житейски неоправдано събирането на такси които могат да бъдат кардинално различни по размер само поради разликата в така приетата база за изчисляване на таксата. Изложеното не се променя поради поставянето на горна граница от 1000лв относно размера на таксата.  Услугата, която се предлага, е една и съща по вид и обем независимо от размера на оценката на имуществото, предмет на сделката, с оглед на което размера на таксата, като обвързана с тази услуга, следва да се базира на стойността на реално направените за нея разходи.   

 

 

 

Ответната страна не доказва, че така регламентираниия  начин на определяне на таксата се явява законосъобразен, справедлив и оправдан съобразно размера на необходимите и действителни разходи на общината по предоставянето на услугата /по подготовка на документи и провеждане на различните производства по разпореждане с общинско имущество/. Принципът за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата  /чл.8 ал.1 от ЗМДТ/ обуславя нужда да се изследва понятието «пълни разходи».  Определение на понятието "пълни разходи" е дадено §1 т.15 от ДР на ЗМДТ, според която пълните разходи включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. В случай, че ОбС Стара Загора при определяне размера на таксата по чл.46а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора, е имал предвид пълните такива за реализацията на услугата по подготовка на документи, провеждането на търгове и др.подобни, то е  следвало да посочи конкретно кои пера и при какви стойности  на такива са включени при формиране на размера на таксата по чл.46а от Наредбата.  Това би позволило да се направи изчисление за реалната стойност на цялата административна услуга и съответствието й с чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от ЗМДТ.  Таксата по чл.46а от НОАМТЦУТОСЗ, като такава за административни услуги, за чието извършване общината прави разходи, следва да се определи по размер като се посочат вида и размера на разходите, включени при изчисляването й,  за да се иска тяхното заплащане на законно основание. Липсата на подобни мотиви съставлява съществено нарушение на изискванията по приемането на оспорената разпоредба, което препятства проверката за съответствието й с материалния закон и обуславя отмяната й като незаконосъобразна на това основание.

 

 

 

 

 

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подаденият протест против процесната разпоредба на чл.46а, т.1, т.2 т.2.1, т.2.2., т.2.2.1 и т.2.2.2  на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора се явява мотивиран и доказан, поради което следва да бъде уважен.

 

 

 

 

 

Прокурорът от ОП Стара Загора е направил искане за присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски, които в случаят се равняват на 20.00 /двадесет/ лв. заплатена такса за обнародване на съобщение в ДВ /л.174/. Същите следва да бъдат присъдени на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 196 от Административно процесуалния кодекс.

Водим от горното и на основание чл.193 ал.1 пр.трето от АПК, съдът

 

 

 

 

 

РЕШИ:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора, разпоредбите на чл.46а, т.1, т.2 т.2.1, т.2.2., т.2.2.1 и т.2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №107/29.03.2012г, като незаконосъобразни.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да изплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора, направените разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лв. —такса за обнародване на съобщение за настоящото дело в Държавен вестник.

 

 

 

 

 

След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл. 194 от АПК, същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 210 и по реда на чл. 211 и сл. от АПК в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.

 

 

 

    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                               2.