Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№350                                                           04.01.2018г.                             град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                        Старозагорският административен съд,  ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

                   СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

       

при секретар   Минка Петкова                                                                             

и с участието на прокурора                                                                                                         като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 450 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

         Производството е по реда на чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба  на Тeриториално поделение „Държавно горско стопанство Мъглиж” гр.Мъглиж, ул. „Трети март” № 24, ЕИК 2016176540168 против Решение № 1040-23-28 / 07.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му и са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Стара Загора в частта им по т.2 и т.3.

 В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението и потвърдените с него задължителни предписания в частта по т.2 и т.3 по съображения за издаването им в нарушение на материалния закон.  Изброените в т.2 от предписанието лица, по отношение на които е предписано подаване на коригираща декларация  обр.№1 за различни периоди на 2016г и 2017г сочи, че декларирали, че не са осигурени другаде,  и на ТП ДГС Мъглиж не било известно да са били осигурени и при други осигурители. Затова са им били начислени осигурителни вноски в пълен размер, т.е. без да се спази поредността на получените от други осигурители доходи /чл.6 ал.11 от КСО/. Твърди още, че ТП ДГС Мъглиж нямало достъп до персоналния регистър на НОИ и не би могло да черпи информация от него дали лицата се осигуряват и на други основания. По отношение на периода 08.09.2005-04.04.2008г, за който е се отнася предписанието по т.3— за подаване на декларация обр.№1 за Димчо Драгнев Димов,  прави възражение, че е изтекла погасителната давност. Подаването на декларация обр.№1 за това лице, би било обвързано с нов срок за внасяне на осигурителни вноски по чл.7 от КСО. Твърди също, че към този период е нямало нормативно изискване за подаване на декларация №1 върху неначислени възнаграждения, а и считано от 06.11.2007г Димчо Драгиев е бил осигурен и по друго трудово правоотношение. Поради изложените съображения иска съдът да отмени Решение № 1040 23-28 /07.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърдените с него т.2 и т.3 от задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г на старши инспектор по осигуряването в ТП НОИ гр. Стара Загора.

 

 

Ответникът  по жалбата -  Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото —гл.юр.Ю.А. заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

По отношение на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Мъглиж” гр.Мъглиж е възложено извършване на ревизия —пълна ревизия на разходите на ДОО за  период: 01.09.2006г- 31.03.2017г със заповед от 29.05.2017г на Началник сектор „КРДОО” при ТП НОИ Стара Загора /л.23/. Ревизията е извършена в периода 29.05.2017г-20.06.2017г от определения със заповедта орган — старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Стара Загора Димитрийка Цветкова Момнева, приключила с ревизионна записка №Рз-5-23-00276274 /21.06.2017г и анализ към ревизионна записка /л.24, л. 59./. Установена е некоректна информация в Регистъра на осигурените лица за няколко лица, работещи по без трудови правоотношения. Установено е още, че осигурителят не е подал данни за наето лице за времето, което се зачита за осигурителен стаж, през което не е работило поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните  органи.

Въз основа на констатациите са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Ст.Загора (л.20—22), с които са дадени три групи предписания на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО. Предмет на оспорване по административен ред, съответно и потвърдени с оспореното решение са второто и третото задължително предписание.

Предписанието по т.2 от задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г е за подаване на декларация образец № 1 съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8 от 29.12.2005г ) в съответната ТД на НАП с код за вид осигурен 14- лица, работещи по без трудово правоотношение, за различни периоди на 2016 и 2017г, както следва:  Ж.А.Д. с код корекция за м.март 2017г като се посочи в т.21— „осигурителен доход” -1910лв; Х.Д.Т. с код за  заличаване на данните за месец февруари 2017г и за същото лице — с код за заличаване на данните за месец март 2016г;  за Д.Ж.К., корекция м.февруари 2016г т.21 „осигурителен доход” -2345лв., за И.М.К. с код корекция м.февруари 2016г в т.21 „осигурителен доход” 2050лв, и за същия с код корекция м.април 2016г в т.21 „осигурителен доход” 2050лв, за Х.М.Н. с код корекция м.март 2016г  в т.21 „осигурителен доход”- 2136.36лв  и за същия с код корекция месец април 2016г в т.21 „осигурителен доход”- 2090.00лв.

Констатирано е по отношение на изброените,  че осигурителят е нарушил чл.6 ал.11 от КСО. Съгласно чл.4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/НЕВДПОВ/, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл.4 ал.1 и/или ал.3 т.5 и 6 и/или ал.10 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл.6 ал.11 от КСО. По отношение на изброените лица се сочи, че  са работещи по без трудово правоотношение, в който случай не е ограничено полученото възнаграждение до максималния месечен размер.   Даден е срок за изпълнение е 45 дни.

Трето предписание е за подаване на декларация образец № 1 съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005г в съответната ТД на НАП с код за вид осигурен 18 - за лица по чл.4 ал.1 т.1, 2, 3 и4 и чл.4а ал.1 от КСО, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са били работили поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи — за Д.Д.Д.са изброени помесечно периоди без прекъсване :от м.09.2005г до месец 11.2007г, като за всеки от периодите  е указано декларацията да е с код редовна и да съдържа указаните данни в т.14, т.16  и т.21, вкл. като се посочат: ден на възникване на осигуряването, дни на осигуряването, осигурителен доход, вноска за ф.”Пенсии” 23% в конкретно посочен размер  за период  от м.12.2007—м.04 2008г. като е възпроизведена разпоредбата на чл.9 ал.3 т.2 КСО редакция за 2008г.

 

ТП ДГС Мъглиж е обжалвало по административен ред второ и трето предписание /л.10/.  Възразило е, че обективно не е имало данни че лицата по т.2,  са били осигурени и от други осигурители. По отношение на Х.Д.Т., възразява, че другото правоотношение, по което е бил осигуряван /това с ТП ДГС Мазалат/ се явява второ. Възразява срещу изискването за деклариране на данни за Д.Д.Д.за период 2005-2008г,  тъй като вземанията на НОИ за тези периоди са погасени по давност. Приложени са декларации от лицата, работещи през визирания в предписанията период по правоотношения извън трудовите, в които те били декларирали, че не са получили за месеца доходи на друго основание, нито са осигурени на друго основание, а именно декларация от 28.02.2017г от Хр.Торев за м.февруари 2017г, декларация от 31.03.2016г от Хр.Торев за м.март 2016г, декларация от 30.04.2016г от Хр.Недялков за м.април 2016г, декларация от 28.02.2016г от Димка Кинова за м.февруари 2016г, декларация от Иван М.Койчев от 30.04.2016г и за м.април 2016, декларация от Живко Драчев от 31.03.2017г за м.март 2017г и декларация отХр.Недялков от 31.03.2016г за м.март 2016г.

 

С Решение № 1040 23-28 /07.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора в производство по чл.117 ал.1 т.3 КСО оспорените задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г в обжалваната им част  са потвърдени, съответно е отхвърлена жалбата на ТП ДГС Мъглиж /л.5-л.7/.

Изложени са подробни мотиви. Въз основа на анализ на разпоредбите на чл.5 ал.4 т.1 и ал.6 КСО и Наредба № Н-8/29.12.2005г, е обосновано значението на верността на данните, подлежащи на деклариране от осигурителите  за осигурителните права и осигурителния статус на лицата. Посочено е, че лицата Ж.Драчев, Хр.Торев, Д.Кинова, И.Койчев и Хр.Недялков са работили в ТП ДГС Мъглиж по без трудови правоотношения /граждански договори/ за различни периоди на 2016 и 2017г, като по време на изпълняване на задълженията им са били осигурени и на други основания по чл.4 КСО и при други, различни от ДГС Мъглиж, осигурители, в т.ч. и като самоосигуряващи се  лица. В тази връзка и с оглед подадените по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО данни за тези лица, органът възприема констатацията, че ТП ДГС Мъглиж е нарушил чл.6 ал.11 от КСО и чл.4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/НЕВДПОВ/, като не е спазил поредността и не е подал коректни данни. Изтъква се в мотивите, че осигурителят е единствения правен субект, задължен да коригира информацията, като противното би довело до ощетяване на лицата, съответно до засягане на техните права и интереси.   Потвърждава като правилни констатациите за Торев и Димов.   По отношение на Димчо Димов, горски стражар в ТП ДГС Мъглиж органът е констатирал, че правоотношението му е било прекратено със Заповед № 11/08.09.2005г на работодателя, отменена с влязло в сила съдебно решение на 12.02.2008г и с което същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № 63/04.04.2008г на директора на ДГС, трудовото правоотношение на Димов е прекратено. За периода 08.09.2005г-03.04.2008г. потвърждава, че се следва подаване на декларация № 1 за Д.Димов с код за вид осигурен „18”. Считано от 06.11.2007г лицето е било осигурявано по друго трудово правоотношение, като осигурителния доход за периода 06.11.2007г-03.04.2008г върху който се дължат  осигурителни вноски за фонд Пенсии на ДОО следвало да бъде върху разликата между последното брутно възнаграждение отпреди уволнението и осигурителния доход за периода. Обосновава, че задължителни предписания в т.2 и т.3 от оспорените, са дадени при правилно приложение на материалния закон.  

 

По делото е приложена преписката по издаване на Решение № 1040-23-28 /07.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г, приложените към възражението доказателства на л.12—19 по делото.

 

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и  в 14-дневния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            

 Съгласно чл.117 ал.3 вр.с ал.1 т.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение по жалбите срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108 ал.1 т.3 от КСО. Обжалваното Решение № 1040-23-28 /07.08.2017г   е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.3 и ал.3 от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора. Задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г, в оспорената им част по  т.2 и т.3, също изхождат от компетентен контролен орган на НОИ — старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ — гр. Ст.Загора -Димитрийка Цветкова Момнева. Решението е в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа подробни мотиви. Дадените задължителни предписания се основават на констатациите, съдържащи се в анализ към ревизионна записка №Рз-5-23-00276274 /21.06.2017г, като предписанието по т.2 се основава на констатации за допуснато нарушение изразяващо се в некоректно подадени от осигурителя данни за поименно посочени лица и периоди, а предписанието по т.3—се основава на констатации за неподадена информация за осигурено лице при задължение за подаване на такава.

 

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение. 

 

            Относно съответствието на акта с материалния закон.

Задължителните предписания по т.2 от Задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г —са  за подаване на коригираща декларация обр.№1 по Наредба № Н-8/29.12.2005г с коректна информация по т.21 „осигурителен доход” на изброени  лица, посочени периоди и размер на дохода.

 

 В тази част предписанията се основават на констатации на контролния орган, че лицата: Ж.А.Д., Х.Д.Т., Д.Ж.К., И.М.К. и Х.М.Н. са работили при ТП ДГС Мъглиж по без трудови правоотношения /граждански договори/ са различни периоди на 2016 и 2017г, в които същевременно са били осигурени и от други осигурители, като ТП ДГС Мъглиж не е приложило правилото на чл.6 ал.11 от КСО за определяне основата, върху която се дължат осигурителни вноски — «върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход» за съответния период.

Не се спори, че изброените лица са работили по граждански договори, това се и потвърждава от събраните в ревизионно производство доказателства. Не се спори, че за посочените лица се дължат осигурителни вноски на основание чл.4 ал.3 т.6 КСО, която предвижда че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.  По отношение на изброените лица ТП ДГС „Мъглиж” се явява следователно «осигурител», а следователно и носител на задължението периодично да предоставя в НАП данни от изброените по  чл.5 ал.4 т.1 от КСО вкл. за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход съгласно ЗДДФЛ — поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване. Според чл.2 ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г, в редакция действала и през 2016г, и през 2017г  осигурителите и техни клонове и поделения са длъжни да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3, в които декларации се вписват изброените данни, вкл. осигурителния доход за осигурените лица.

Доказва се по делото и това, че за същите периоди, за които се отнасят гражданските договори, поименно изброените по—горе лица са били осигурени и при други, различни от ТП ДГС Мъглиж,  осигурители, конкретно посочени в анализа към ревизионната записка на л.60-61, както следва:

Ж.А.Д. е бил осигурен за м.март 2017г  по трудово правоотношение   в „Рени—Хрис” ЕООД Гурково и като самоосигуряващо се лице в „Живеста -7374” ООД гр.Гурково. Според контролния орган за м.март 2017г осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски по чл.4 ал.3 т.6 КСО при спазване на поредността по чл.6 ал.11 КСО следва да се ограничи до максималния месечен размер /2600.00лв/, затова е указано осигурителят да подаде за лицето коригираща декларация обр.№1 по Наредба №Н-8 от 29.12.2005г с данни  за м.март 2017г като  по т.21 се отрази „осигурителен доход”— 1910.00лв.

Х.Д.Т. през м.02.2017г и през м.03.2016г е бил осигурен и по чл.4 ал.3 т.5 от КСО от ТП ДЛС Мазалат по сключен граждански договор, където е и осигурен на максималния размер за тези два периода— 2600.00лв, поради което от ТП ДГС Мъглиж се следва заличаване данните за осигуряване на  лицето за  м.02.2017г и през м.03.2016г. и е указано подаване на декларация обр.№1 с код за  заличаване на данните за осигуряването му на 2600 лв—за  месец февруари 2017г и за осигуряването му на 793.36лв за месец март 2016г.

Д.Ж.К. през м.02.2016г е била осигурена по трудово правоотношение в „Стил –МС” ООД гр.Трявна  върху осигурителен доход 255.00лв. Затова за м.02.2016г осигурителния доход върху който се дължат осигурителни вноски по чл.4 ал.3 т.6 от КСО при спазване на поредността по чл.6 ал.11 от КСО и съответно за който се следва подаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО, е  максималния месечен размер или следва да се подаде за лицето декларация обр.1 с код корекция в частта за осигурителен доход като се посочи  осигурителен доход от 2345лв.

И.М.К. през м.февруари 2016г и през м.април 2016г е бил осигурен като самоосигуряващо се лице в „Планина 2011” ООД Казанлък, като за тези периоди  осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски по чл.4 ал.3 т.6 КСО при спазване на поредността по чл.6 ал.11 от КСО е  максималния месечен размер или следва да се подаде и за двата периода коригираща декларация обр.№1  като се отрази «осигурителен доход» 2050.00лв

Х.М.Н. през м.март 2016г и през м.април 2016г е бил осигурен по трудово правоотношение в „Стил –МС” ООД гр.Трявна, съответно върху осигурителен доход в размер 463.64 лв през март 2016г и съответно - 510.00лв през април 2016г. За тези периоди  осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски по чл.4 ал.3 т.6 КСО при спазване на поредността по чл.6 ал.11 КСО е  максималния месечен размер или следва да се подаде и за двата периода коригираща декларация обр.№1  като се отрази в т.21 «осигурителен доход»  за м.март 2016г — 2136.36лв, а за м.април 2016г — 2090.00лв.

 

Спорен по делото не е за размера указан от контролния орган за деклариране по т.21 на декларация обр.№1 и който органа сочи  определен съобразно правилото на чл.6 ал.11 от КСО - въз основа сбор на доходите, получен съответно от лицата от други осигурители и при съобразяване максималния месечен размер на осигурителния доход. Спорът е по въпроса дали осигурителят в лицето на ТП ДГС „Мъглиж” следва да подаде коригираща декларация обр.№1. В подкрепа на твърденията на представитителя на  ТП ДГС Мъглиж, че задължение не е налице се изтъква, че не е било известно, че лицата са били осигурени и при други осигурители, тъй като били подадени декларации от изброените лица за съответните месеци, в които същите изрично са декларирали, че не са били получили доходи от други осигурители.  По делото са приложени декларации на лицата с отметка, че не са получили за конкретно посочените периоди доходи от трудови, извънтрудови и приравнени на тях дейности и  не са осигурени на друго основание: декларация от 28.02.2017г от Хр.Торев за м.февруари 2017г, декларация от 31.03.2016г от Хр.Торев за м.март 2016г, декларация от 30.04.2016г от Хр.Недялков за м.април 2016г, декларация от 28.02.2016г от Димка Кинова за м.февруари 2016г, декларация от Иван М.Койчев от 30.04.2016г и за м.април 2016, декларация от Живко Драчев от 31.03.2017г за м.март 2017г и декларация от Хр.Недялков от 31.03.2016г за м.март 2016г. /л.12 и сл/.  Това възражение е счетено за неоснователно в мотивите на Решение №1040-23-28 от 07.08.2017г по съображения, че обективната невъзможност осигурителят да приложи правилно разпоредбите на чл.6 ал.11 от КСО и чл.4 от НЕВДПОД във вр.с чл.5 ал.4 т.1 от КСО, към момента на изплащане на възнагражденията на лицата по визираните граждански договори и установяване на нередностите от контролния орган на НОИ, то това не го освобождава от задължението да подаде коректни данни и че обратното би ощетило лицата.

 

Съдът намира, че задължителното предписание № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г в частта по т.2 са правилно издадени и  осигурителят в лицето на ТП ДГС „Мъглиж” следва да подаде коригираща декларация обр.№1 за изброените лица, периоди и с указаните данни.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, макар и осигурени и на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт на основание чл. 4, ал.3, т.6 от КСО. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност, като се има предвид, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят максималният и минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година (чл. 6, ал.2 от КСО). Според чл.6 ал.4 КСО Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на  Закона за данъците върху доходите на физическите лица. За периода на 2016г и 2017г нормата на чл.6 ал.11 от КСО по сходен начин регламентира начина на изчисляване дължимите осигурителни вноски за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.11 (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016)  За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:  1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;  2.  осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;     3.  доходи за работа без трудово правоотношение.

Нормата на ал.11 на чл.6 е изменена ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г, като редакцията й през 2017г е: За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10; 2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4. доходи за работа без трудово правоотношение. Следователно и за двата периода нормата определя като пределен размер на осигурителния доход, определен като сбор от осигурителните доходи —максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Максималния месечен размер на осигурителния доход и за 2016 и 2017г е 2600.00лв, съгласно чл.9 ал.1 т.4 от ЗБДОО за 2016г и чл.9 ал.1 т.4 от ЗБДОО за 2017г.

В случая, по отношение на осигурените при ТП ДГС Мъглиж като работещи на граждански договор в отделни периоди на 2016г и 2017г лица—  Ж.А.Д., Х.Д.Т., Д.Ж.К., И.М.К. и Х.М.Н., осигурителят - ТП ДГС Мъглиж  не е съобразил че същите за съответните периоди са осигурени и от други осигурители, което е довело и до превишаване на пределния размер на осигурителния доход, съответно и до надвнасяне на осигуровки. Неоснователно се възразява, че не е този осигурителя, който трябва да коригира данните, тъй като поредността се определя в ал.11 на чл.6, цитирана по-горе, като доходите за работа без трудово правоотношение са посочени на последно място /т.3 на чл.6 ал.11 ред.ДВ, бр. 61 от 2015  и т.4 на чл.6 ал.11 ДВ бр. 98 от 2016/. Следователно доходът по гражданско правоотношение е всякога „следващ” доход спрямо другите източници на доходи и платецът или осигурителят /в случая ТП на ДГС Мъглиж/  е този който трябва да съобрази подадените за съответния период данни за осигурителен доход на лицето от работодател и /или друг възможен източник от посочените в чл.6 ал.11. Такова задължение носи ТП ДГС Мъглиж спрямо  Ж.Драчев, Д.Кинова,  И.Койчев,  Хр.Недялков, които за посочените в акта периоди са получили и доход от трудово правоотношение или от правоотношение с търговско дружество — т.1 и т.3 на чл.6 ал.11 от КСО.

  Единствено за Хр.Д.Торев е налице хипотеза да е получил доход от гражданско правоотношение —по т.4 на чл.6 ал.11 КСО от  друг осигурител, т.е. за периодите на м.февруари 2017 и м.март 2016г. същият е бил осигурен на основание граждански договор както с ТП ДЛС Мазалат, така и на основание граждански договор с ТП ДГС Мъглиж. И при двамата осигурители Торев се явява лице по чл.4 ал.3 т.6 /тъй като не е налице последното изискване по т.5 на чл.4 ал.3 КСО/.  Да се задължават и двамата осигурители да подават коригиращи декларации  обаче не следва от духа и смисъла на закона. Действително за осигуреното лица (в случая за Торев) е задължението по чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (Наредбата), според която  лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от КТ или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.  Ако лицето бе декларирало пред всеки от осигурителите облагаем доход от другия източник, всеки от тях би подал съответна информация за осигурителния доход, чийто сборен размер да се ограничи до пределния размер на месечния осигурителен праг. В случая обаче Торев не е декларирал  коректно данни, което го е ощетило с надвнасяне на осигуровки, установено в хода на извършената ревизия на ТП ДГС Мъглиж. Безспорни са фактите, че за визираните в акта два периода лицето е било осигурено от ТП ДЛС Мазалат върху осигурителен доход, който е в размер на максималния, наред с това и от ТП ДГС Мъглиж.  За да се постигне изискването и целта на закона —лицето да бъде осигурено за месеца върху осигурителен доход не по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход за страната, достатъчно е изискването за подаване на коригираща декларация да бъде изпълнено от единия от осигурителите.  Това изискване предписанието, отправено към ТП ДГС Мъглиж цели да постигне.  Затова, задължен да подаде декларация обр.№1 с коригиращи данни за осигурителен доход като отпадне посочения такъв от ТП ДГС Мъглиж—за м.02.2017г—2600лв, а за м.03.2016г—793.36 лв, е осигурителят ТП на ДГС Мъглиж.

Обстоятелството, че към момента на подаване на данните ТП ДГС Мъглиж не е имало информация за това, че лицата са били осигурени и на други основания, не го освобождава от задължението му — да подаде вярна информация за основата, върху която се следват осигурителни вноски — «върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход» за съответния период. Съдът споделя изцяло мотивите в оспореното решение относно значението на верността на декларираните от осигурителите данни за осигурителния статус на осигурените лица и техните права и интереси.

Като е приел изложеното и  потвърдил  задължителните предписания по т.2 Директорът на ТП на НОИ — Стара Загора е постановил Решение № 1040 23-28 /07.08.2017г  при правилно прилагане на чл.5 ал.4 т.1, вр.с чл.4 ал.3 т.6, чл.6 ал.11 т.4 от КСО и чл.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.

 

 

 

 

 

Съответни на материалния закон са и задължителните предписания в частта им по т.3, потвърдени с Решение № 1040 23-28 /07.08.2017г, е указано подаване на декларация обр.№ 1 за Димчо Драгиев Димов, който не се спори, че е във визирания период /от 08.09.2005г — 03.04.2008г./ е останал без работа поради уволнение, признато за незаконно и възстановен на работа. Димов е заемал длъжността горски стражар, като със заповед №11/08.09.2005г е уволнен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, с решение №7б от 21.02.2006г на РС Казанлък по гр.д.№ 1654 / 2005г КРС, потвърдено с Решение №192/26.05.2006г на Старозагорския Окръжен съд, в сила от 12.02.2008г е постановено възстановяване лицето на длъжността. Със заповед № 63/04.04.2008г на директора трудовото правоотношение с лицето е отново прекратено.

За да потвърди предписанието в тази му част органът правилно се е позовал на чл.9 ал.3 т.2 от КСО , която в редакция вкл. за периодите 2005—2008г предвижда, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл.4 ал.1 т.1, 2, 3 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се дължат осигурителни вноски за сметка на осигурителя, ако лицето не е било осигурявано; а ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съдът споделя изложените в решението мотиви.  Задължителното предписание е издадено при съобразяване, че през част от периода лицето е било другаде осигурявано. Разпоредбата на чл. 354, т. 1 от КТ приравнява на трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Съответно, на такива лица и в подобна хипотеза, са признати и осигурителни права в чл.9 ал.3 т.2 от КСО /с изменението на нормата през 2002г/, т.е.правото на лицето на зачитане периода от време като осигурителен стаж, е налице  и към 2005г. Затова, неоснователно е оплакването, че Наредба № Н-8/29.12.2005г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване, съхранение на данни отработодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, била в сила считано от 01.01.2006г и не е действала за периода на 2005г. За периодите преди 01.01.2006г осигурителят също е бил обвързан от задължение за осигурителни вноски за работник, който е останал без работа поради уволнение, признато за незаконно на основание разпоредбата на чл.9 от Наредбата за елементите на възнагражданието и за доходите , върху които се правят осигурителни вноски, която норма сега е отменена.  Следователно за период от 08.09.2005г —03.04.2008г за Димов се е следвало подаване от осигурителя на осигурителна информация, така както е указано с т.3 от задължителните предписания. Неизпълнението на това задължение  на осигурителя засяга осигуреното лице, тъй като е от значение за осигурителния му стаж и евентуално за правата му при пенсиониране.

Следва да се отбележи, че на ТП ДГС Мъглиж е вменено единствено задължение да подаде за посочените периоди декларация обр.1 за Димов с код редовна и с данни, конкретно указани, а не задължение за внасяне на осигуровки. Възражението за погасяване по давност на задължението, което се вменява и което е  за деклариране на данни,  е неоснователно. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г в редакцията на нормата, действала през 2006 г. работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лице представят в компетентната ТД на НАП декларации по образец 1,3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В чл. 3, ал. 1, т.1 от същата наредба е регламентиран срока за подаване на декларациите, а именно: от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец, не по-късно от деня, следващ датата на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец; окончателно дължими са вноските, които се внасят при изплащането на трудовите възнаграждения за месеца, без авансовите плащания, освен когато за съответния месец е изплатен само аванс. Тези норми са променяни, но задължението за подаване на данни за осигурените лица с Декларация обр. 1 пред ТД на НАП съществува и сега, като тези данни са само за осигуреното лице, а не за осигурителни задължения. В този смисъл дали последните подлежат на принудително изпълнение е без всякакво значение. Ето защо съдът счита, че правилно на ТП ДГС Мъглиж като осигурител е предписано да подаде, макар и с голямо закъснение данните за осигуреното лице, посочени в Декларация обр. 1 - в това число за вида осигурен, като посочи точният код в декларацията, осигурителния доход и нетното възнаграждение на лицето.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна, Решение № 1040-23-28 / 07.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се следват разноски  в размер на 350 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тeриториално поделение „Държавно горско стопанство Мъглиж” гр.Мъглиж, ул. „Трети март” № 24, ЕИК 2016176540168 против Решение № 1040-23-28 / 07.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му и са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017г на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Стара Загора в частта им по т.2 и т.3, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Тeриториално поделение „Държавно горско стопанство Мъглиж” гр.Мъглиж, ул. „Трети март” № 24, ЕИК 2016176540168 да заплати на ТП на НОИ гр.Стара Загора сумата от 350 лв — разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: