Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№151                                        06.06.2018 год.                      гр. Стара Загора

   

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

        

        Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №454 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано по жалба подадена от Д.В.М. от гр. Казанлък против отказ на Главен архитект на Община Казанлък да издаде Удостоверение за търпимост на строеж "Навес с три изградени стени, находящ се в западната част на УПИ ХХХI - 5864, кв.167 по плана на гр. Казанлък с идентификатор 35167.502.5864".

В жалбата се сочи, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен         издаден в противоречие на материалния и процесуален закон, като е направено искане за неговата отмяна. Твърди се, че са представени всички доказателства, доказващи статута на търпимост на строежа и периодът отговаря на изискванията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и на параграф 16, ал.1 от ЗУТ. Става въпрос за строеж, който е бил построен преди 23.12.1960 год., който фигурира във всички документи за собственост. Според жалбоподателката, строежът представлява търпим такъв. В съдебно заседание се представлява от адв. И.. М. и адв. С.. А., които поддържат жалбата и твърдят, че не са били взети в предвид всички доказателства, от които било видно, че постройката е търпима тъй като са налице на предпоставките по §127, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и  §16, ал.1 от ЗУТ. Направено е искане за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Главен архитект на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юриск. Б. оспорва подадената жалба. Твърди, че процесния навес в последствие е ремонтиран, като са сменени стените, покрива е нов, поради което става въпрос за нов строеж, по отношение на който не са налице предпоставките да се приеме като търпим. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Същата е връчена на жалбоподателката на 14.08.2017 год. /лист 41 от делото/, като писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, а жалбата е депозирана на 28.08.2017 год. в деловодството на Административен съд Стара Загора. Жалбата отговаря на разпоредбите на АПК, подадена е от лице с активна процесуална легитимация, пред компетентния съд и срещу акт от категорията на обжалваемите по реда на чл.215, ал.1 вр. чл. 214 от ЗУТ, поради което съдът намира същата за допустима и счита, че тя следва да бъде разгледана по същество. Обжалваният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на специалната норма на чл.214, т.2 от ЗУТ.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

По повод на жалба вх. № 194-И-3353-1/03.01.2017 год. подадена от И.Х.И., в която са изложени данни за незаконен строеж в процесния имот. Действително тази жалба не е приложена по делото, но данни за нея се съдържат в приетите по делото доказателства /Заповед №1134/10.07.2017 год. на Кмета на Община Казанлък – лист 49 от делото и писмо изх.№194-И-3353-1#1 от 07.02.2017 год. на Зам. Кмета на Община Казанлък – лист 87 от делото/. Във връзка с подадената жалба е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол от 16.05.2017 год. /лист 40 от делото/.

Със заявление вх.№194-И-3353-1#11/21.06.2017 год. /лист 30 от делото/ жалбоподателката е поискала да й бъде издадено удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В първоначално подаденото заявление не е уточнено за коя точно сграда се иска издаването на удостоверението, поради което е поискано и това уточнение. С молба вх.№194-И-3353-1#14/25.07.2017 год. е уточнено, че искането се отнася за построеният навес с три изградени стени, находящ се в западната част на УПИ ХХХI - 5864, кв.167 по плана на гр. Казанлък с идентификатор 35167.502.5864 с площ 14 кв. м. В заявлението жалбоподателката е посочила, че строителството е извършено преди 1960 год. Към заявлението е приложила декларация от Д.В.М., в която декларира, че навеса е построен преди 1960 год. Заявлението е уточнено с писмо с вх.№194-И-3353-1#14/25.07.2017 год. /лист 32 от делото/

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №90, том втори, дело №453/1990 год., Т.Д.М. и П.В.М. даряват на внучката си Д.В.М. ¼ идеална част от дворно място, цялото от 397 кв.м., находящо се в гр. Казанлък, съставляващо имот с пл.№5864 по плана града и реално втория етаж от втория етаж от жилището построено в западния част на парцела, състоящо се от две стаи и кухня, салонче и сервизни помещения, с изключително ползване на южната част на избата и навесчето, построено в западната част на парцела. Именно въз основа на този нотариален акт, жалбоподателката се легитимира като собственик на имота. Имота е описан по същия начин и в нотариален акт №17/23.12.1960 год., въз основа на който същият се придобива от Т. Д. М. чрез договор за покупко-продажба /лист 62 от делото/.

С оглед представените документи в едно със заявление за издаване на удостоверение за търпимост главният архитект на Община Казанлък е издал и процесния отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „навес с три изградени стени, находящ се в западната част на УПИ ХХХI - 5864, кв.167 по плана на гр. Казанлък с идентификатор 35167.502.5864“.

По делото се събраха и гласни доказателства, като бяха разпитани свидетелите Д.С.С., Х.С.И., Р.Д.Е., В. Д. П. и Б.В.С.. С. заявява, че навесът е представлявал три стени под формата на буквата П и го е видял за първи път през 1993 год. Тогава е поръчал метален павилион с размерите на навеса и са го поставили плътно долепен до самия навес, като са му направили ремонт на покрива, поставяки тръби и гофрирана ламарина. Според И., навеса е правен около 1966-1967 год., като първоначално е бил с прости керемиди, а сега е с гофрирана ламарина. Бил е изграден със стари турски тухли и дървен материал отгоре. Свидетелката Е. твърди, че навесът е представлявал стара постройка, изградена от стари тухли и кирпич и покрита с керемиди през 70-те години. П. познава родителите на Д.М. от 1979 год., към който момент е съществувало и навесчето. Същото е било отворено от южната страна, а от изток, запад и север е било с тухли и е било покрито със стари керемиди. Използвало се е за съхраняване на дърва, багаж, като  е имало и тоалетна и чешма. Сега навесът е измазан и покрива е сменен. Свидетелката С. удостоверява, че навеса е съществувал още към 1972-1973 год., изграден от тухлени стени и керемиди.

По делото бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение бе прието от страните без възражение. Съгласно заключението, навесът не фигурира в кадастралната карта на града към 1968-1987 год. През 1998 год. и 2007 год. са издавани скици на имота, в който навесът е отразен. В момента този навес като самостоятелен обект не съществува, а е част от заведение за обществено хранене „кафе и закуски“ Стефани“, което е изградено от две части: сглобяем павилион като помещение за консумация и масивна постройка зад павилиона, предназначена за кухня и тоалетна. Навесът е с височина 2.50 метра. Не може да се определи кога точно е построен навеса, но е преустроен през 1994 – 1996 год., когато е бил поставен павилиона. Преустройството е вътрешно и се изразява в поставяне на прегради от гипсокартон и облицовка по стените, вентилация над покрива и подова настилка, направен и основен ремонт на покрива, като е същият е съобразен с поставеният павилион. Не е открито строително разрешение за навеса, като същият е бил допустим по нормите от 1960 и 1990  год., за него се е изисквало разрешение за строеж и е задоволявал битовите нужди на собственика на имота. В съдебно заседание допълва, че имота е бил заснет през 2000 год. и сегашната кадастралната карта е такава каквато е била към 2000 год. В общината е открила скици за проектиране на съседни постройки, в които навеса фигурира. През 1968 год. е било заснето, а през 1987 год. е одобрен плана, като в него навеса не фигурира, тъй като тогава не са били нанасяни временните, поставяемите постройки. При подаването на заявлението до Община Казанлък за поставянето на павилиона, в обяснителната записка не е посочено съществуването на този навес, както и че същият ще се приобщи към павилиона. През 1994-1998 год. обновяването на сградата вече е нов строеж.

Съобразно изричната разпоредба на чл.145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта. В кръга на извършваната цялостна служебна проверка от по законосъобразността на акта, съдът намира следното:

Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно от ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр.82/2012 г.). В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината като органът компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.

Актът е издаден при спазване изискванията за писмена форма, съдържа реквизитите съгласно общата норма на чл. 59, ал.2 от АПК. При така описаното се установява, че сезираният с процесното заявление ответник е направил самостоятелна преценка относно наличие на предпоставките по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за издаване на исканото удостоверение за търпимост, както и на разпоредбите на параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е счел, че не са налице всички кумулативно-изискуеми законови предпоставки и е отказал мотивирано издаване на удостоверение за търпимост.

Настоящият съдебен състав споделя крайният извод на административният орган.

Съгласно разпоредбата на §127 ПЗР на ЗУТ "Строежи, изградени до 31 март 2001 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими."

Видно от горното е, че законодателят е установил при условията на кумулативност предпоставките незаконният строеж да е бил изграден, т.е. довършен до 31 март 2001 год. и да е бил допустим или по разпоредбите за устройство на територията, действали към момента на довършването му, или по действащите към момента такива.

Настоящият съдебен състав счита, че отказът за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж изх. № 174/20.06.2017 год. е законосъобразен по следните съображения:

Главният архитект е следвало да изследва двете възможности за търпимост на строежите – по реда на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е. строежите следва да са изградени до 07.04.1987 год., както и хипотезата на §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ отнасяща се за строежи изградени до 31.03.2001 год. Видно от приетите по делото писмени доказателства е, че навеса фигурира в нотариалните актове от 1960 год. и 1990 год. Следователно този навес е изграден преди 1987 год., а от събраните свидетелски показания е видно, че същият е ремонтиран основно в периода между издаването на разрешението за поставянето на павилиона през 1994 год. и въвеждането му в експлоатация през 1997 год. Начина на ремонтиране на навеса, по същността си представлява извършването на строеж. Изграждането на нови вътрешни стени от гипсокартон, както и подмяната на дървената конструкция на покрива с метална конструкция и гофрирана ламарина, по своята същност е строеж, а не ремонт. Съгласно т.42 на §5 от ДР на ЗУТ,  "основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително- монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. В конкретния случая цялостната подмяна на покривната конструкция /не частичната й подмяна/, предполага извършването на строеж, а не на основен ремонт на навеса. Извършването му в периода 1994 – 1997 год. предполага, че към него момент ще са приложими нормите на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ Следователно за да се установи дали строежа е допустим, то следва да се изследват нормите към момента на ремонта. До момента на ремонта навесът е бил по същността си постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.112, ал.4 от ППЗТСУ, доколкото се е ползвал за съхраняването на дърва и натурии. Наличието на тоалетна и чешма, обаче предполагат и приложимостта на нормата на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ.

Настоящият съдебен състав намира, че удостоверение за търпимост на процесният навес не може да бъде издадено. Този навес както към момента на подаването на заявлението, така и към настоящият момент не представлява самостоятелен строеж. Приобщаването на същият към поставеният павилион, го прави чест от този павилион, поради което и същият няма самостоятелно предназначение. Всъщност този факт не е спорен между страните. Видно от заключението на вещото лице в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Казанлък, павилиона заедно с навеса има един идентификатор и това е 35167.502.5864.5. В този ход на мисли към момента на подаването на заявлението се иска издаването на удостоверение за търпимост за навес, който към него момент реално не съществува.

Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК и по-конкретно е документ от значение за упражняване на права. Съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, а и съгл.  §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, удостоверението за търпимост се издава единствено и само с цел строежи, конкретно описани в посочения законов текст да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Удостоверението не може да послужи за целите на никое друго производство и няма никакво друго правно значение, извън вече посоченото. Съгл. практиката на ВАС /Определение №2944 от 28.02.2011 год. на ВАС по адм. дело №2561/2011 год., II о./ "Удостоверението по  §16, ал.1 ЗУТ за търпимост на строежа създава право за прехвърлянето му за всеки, който е негов собственик, независимо по чие искане е издадено. По тази причина никой няма интерес от отмяната или обявяването на нищожността му". Съдът намира, че същото важи и по отношение удостоверение за търпимост, издадено по реда на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

В допълнение следва да бъде обяснено и това, че органът, издаващ удостоверение за търпимост /този който одобрява инвестиционния проект/ е различен от органа, който провежда производство по премахване на незаконен строеж. Последният прави самостоятелна проверка на различно правно основание, за това дали строежът е търпим, което да води до невъзможност да бъде премахнат. Двата органа - Главният архитект на общината (респ. упълномощено то него длъжностно лице) и органът по премахването (определен съгл. категорията на строежа по чл.225, ал.1 или чл.225а ал.1 от ЗУТ) следва да направят самостоятелна преценка дали строежът е търпим. Преценката на единия не обвързва другия по никакъв начин, тъй като се правят от различни органи в различни производства, като удостоверението за търпимост може да послужи единствено за прехвърляне на имота от собственика, респ. съсобствениците на трето лице.

Не представлява съществено процесуално нарушение, посочването на заявлението от 25.07.2017 год., а не това от 21.06.2017 год. Както и по-горе бе отбелязано, с първото заявление не е посочен точния строеж, по отношение на който се иска издаването на удостоверението за търпимост. Това уточнение е направено с второто заявление и именно въз основа на него ответника разбира за кой точно обект се иска удостоверение. Неяснотата на първото заявление е вследствие на недобросъвестността на жалбоподателката, поради което и същата не би следвало да черпи права от това свое поведение. Всъщност не е спорно между страните, че се касае за едно производство, инициирано от Д.М. и с което е сезиран главния архитект на Община Казанлък.

При изложеното съдът намира, че след като ответникът е извършил преценка за наличие предпоставките за търпимост на строежа по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, е достигнал до краен резултат, който е правилен и законосъобразен, поради което жалбата против оспореният акт следва да бъде отхвърлена. По делото е направено искане и от двете страни за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника. На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Казанлък, сумата от 200.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.М. от гр. Казанлък против отказ на Главен архитект на Община Казанлък да издаде Удостоверение за търпимост на строеж "Навес с три изградени стени, находящ се в западната част на УПИ ХХХI - 5864, кв.167 по плана на гр. Казанлък с идентификатор 35167.502.5864", като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН ********** от гр. Казанлък да заплати на Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина С. сумата от 200.00 /двеста/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: