Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 23.03.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка П.

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 464 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по исковата молба на Т.Т.Д., уточнена и изменена в съдебно заседание /л.61-63/ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.София с която е предявен иск за присъждане на сумата 8000лв –обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест гр.Стара Загора за периода на пребиваването му от 18.01.2006- 14.02.2006г, от 04.05.2011г до 21.07.2011г, от 23.03.2012г до 06.04.2012г, от 22.01.2013г до 24.04.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г, изразяващи се в лоши битови и санитарно-хигиенни условия, недостатъчна свободна жилищна площ, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, липса проветрение, престой на открито, кратки свиждания, употреба на физическа сила от страна на служителите от надзорно-охранителния състав, вследствие на които правил опит за самоубийство.

В исковата молба и устно в първото съдебно заседание /л.60-63/ ищецът твърди, че претърпял страдание, неудобство и унижения по време на задържането му в следствен арест гр.Стара Загора в периоди: 18.01.2006- 14.02.2006г, от 04.05.2011г до 21.07.2011г, от 23.03.2012г до 06.04.2012г, от 22.01.2013г до 24.04.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г. Твърди, че бил малтретиран, бит и се опитвал да сложи край на живота си. Твърди, че бил принуден след 22ч да ползва кофа за физиологичните си нужди, били повече хора отколкото са леглата, нямал лично пространство в рамките на 4 кв.м, нямало светлина и въздух, тъй като прозорецът бил цветен и не се отварял. Не се осигурявал престой на открито, тъй като помещението, в което бил воден било закрито. Свижданията били много кратки по 3-4мин. По изложените съображения твърди, че претърпял неудобство, страдания и унижение, за които претендира обезщетение в размер на 8000лв.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание чрез юр. С.С. заема становище за неоснователност на иска. Описва подробно условията в ареста, отрича да са налице спрямо ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на служители и счита, че не са настъпили твърдените неудобства в причинна връзка с такива действия и бездействия. Ищецът е пребивавал в ареста на основание мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изтъква, че са налице обективни причини обуславящи пренаселеност на арестите в някои времеви периоди, както и че се следва политика по привеждането на условията в ареста в съответствие с изискванията. Оборудването в килийните помещения –легла, масичка, шкаф, химическа тоалетна, прозорец за естествена светлина и проветрение от буферен коридор и отвори над вратите, изкуствено осветление, наличие на локално и централно парно отопление. Сочи че задържаните лица, настанени в килия без санитарен възел /каквито са всички без една килия в арест – Стара Загора/ ползват общите санитарни помещения –сутрин, обед, вечер тоалет. През останалото време ползвали тоалетна при изявено желание. Осигурени били самостоятелни легла и постелъчни материали. Твърди поддържана хигиената в килиите от самите задържани, осигурявана възможност за къпане в съответствие с т.23 от Заповед № Л-6399/26.07.2010г на Главния директор на ГД „ИН“, осигурено в ареста помещение за престой на открито, твърди че лицата били извеждани в него ежедневно, по график. Обосновава, че понятието справедливост, релевантно за определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди /чл.52 от ЗЗД/ е свързано с установяване и на това дали и как са се отразили обстоятелствата в съзнанието на лицето. Настоява преценката да се направи като се отчетат личностната характеристика, възпитание, интелект, нормална жизнена среда преди постъпване в ареста, специфични особености. Твърди, че за периодите 18.01.2006- 14.02.2006г, 04.05.2011г - 21.07.2011г, 23.03.2012г - 06.04.2012г искът е погасен по давност, а за останалите периоди /22.01.2013г - 24.04.2013г и 01.10.2014-до 06.01.2015г/ твърди, че искът е недоказан, поради което иска отхвърлянето му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение че искът е частично основателен. Счита че не са доказани твърденията за незаконосъобразни действия, сочи установено от доказателствата, че действията на служителите от ГД „ИН“ са спомогнали да предотвратят опит за самоубийство и за оказване на медицинска помощ. Размерът на претендираното обезщетение сочи твърде голям, като в случай, че съдът прецени че такова са следва във връзка с условията в ареста -да определи обезщетение в справедлив размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Т.Т.Д. *** в периодите: 18.01.2006- 14.02.2006г, 04.05.2011г -21.07.2011г, 23.03.2012г-06.04.2012г, 22.01.2013г-24.04.2013г., 01.10.2014г-06.01.2015г – справка рег.№ 4172 от 23.10.2017г. на л.20-21. От справка за съдимост е видно, че в периода 2006-2015г спрямо него са били образувани общо 12 бр.наказателни дела, вкл. частни /л.47-л.50/.

При задържането му през 2011 г Д. *** заедно с още две лица в килия №1 с площ 11.20кв.м. При задържането през 2012г е настанен с още едно лице в килия № 15 –площ 9.60 кв.м., а през 2013г. - заедно с още едно лице- в килия № 14 с площ 9.60 кв.м, а след 23.01.2013г и до 24.04.2013г е преместен и настанен заедно с още двама задържани в килия № 7, която е със самостоятелен санитарен възел. При задържането му през 2014-2015г е настанен с още едно задържано лице в килия № 8, която с площ 9.60кв.м.

Изброените спални помещения /килии/ са със сходни оборудване и условия – снабдени са с маса, легла, химически тоалетни. Само килия №7 е снабдена със санитарен възел. Липсва топла вода, но се сочи предоставяна при поискване, извън случаите на къпане два пъти седмично. Задържаните лица ползват за хигиената си общо помещение със санитарен възел —2 бр, баня с 4 бр.душове, 4 бр.мивки, 3 бр.бойлери. Осветлението в килиите се осигурява от 1 бр. прозорец, и осветителни тела -12 волта. Проветрението е през буферен коридор и отвор в горната част на вратата на килията, прозореца в килията е неотваряем. В Ареста е извършен ремонт на наличната ел.инсталация и СМР в бани, ВиК инсталация през 2012г без данни за конкретна промяна на описаните обстоятелства /л.82-87/.

На 22.01.2013г съгласно докладна записка на гл.инсп.Р.П., е регистрирано сбиване между Т.Д. и другия задържан – Й.И.Д., като са разтървани от постовия и дежурния по арест /л.56-57/. По-късно същия ден /18:15ч/, се чуло чукане от килия №14, в която бил оставен задържания Т.Д.. При отваряне на килията нарядът е установил, че задържаният е вързал фланелката си за решетката над вратата и около врата си. Веднага е взет нож и фланелката е срязана. Тъй като задържаният не е губил съзнание и нямал нарушено дишане, но бил силно афектиран, спрямо същия са използвани помощни средства – белезници. В 18:18ч е докладвано за случая за случая и е извикан екип на бърза помощ. Пристигналия екип прегледал задържания и му поставил инжекция. При проведен от гл.инсп.П. разговор със задържания, той му е съобщил че иска незабавно да бъде пуснат и да му донесат цигари. Сочат се разяснени правата му, дадени инструкции на наряда спрямо създалата се обстановка, след отпадане на необходимостта-помощните средства са били свалени – в 20ч. След като е уведомен началника на ОС „ИН“ Стара Загора по разпореждане е изпратен психолог, който дал становище, че Д. е с повишен суициден риск, а след консултация с психиатър –д-р Джелебова, му е поставена диагноза „личностово разстройство, емоционално волева неустойчивост, декомпенсация, суициден опит. На същата дата е извършен преглед на Д. и от д-р П. – директор на МЦ при Затвора Ст.Загора, която е указала необходимост от наблюдение и лечение в СБАЛС Ловеч. След консултациите, Д. е настанен в килия №7, която е със самостоятелен санитарен възел .

В периода 28.01.2013-04.02.2013г ищецът е на лечение в СБАЛЛС – Ловеч –психиатрично отделение. Поставена е диагноза –личностово разстройство, психиатрите са установили спрямо Т.Д. незряла личностова структура и невъзможност за справяне с повишените изисквания на средата, съгласно епикриза, л.46

В края на март и началото на април 2013г е обявил гладна стачка, регистриран е и опит за самонараняване на ищеца чрез прорези от вътрешната страна на лявата си ръка. В обяснение от 01.04.2013г Д. признава, че старшините му промили раните и го превързали, нямал оплаквания от тях, а искал да бъде преместен в Затвора /л.59/.

За периода на задържане в ареста 2014-2015г също са регистрирани данни за деструктивно и агресивно поведение, нецензурни думи, недоволство, яд и гняв, опит за суицид – демонстративен опит за самообесване и самозапалване. Оказано е съдействие от специалист психолог. Поставена му е диагноза –„диссоциално личностово разстройство“ – становище /с характер на справка от инсп.Б.Г./ от 08.12.2014г л.22.

Арест—гр.Стара Загора се помещава в сградата на ОД на МВР Стара Загора, на ул.”Граф Игнатиев”№16, етаж 7, разполага с 16 бр.килии с 49легла. Задържаните лица спазват седмични графици за разпределение на времето, вкл.за хигиена, храна, престой на открито и почивка /л.23 и сл./. Вътрешния ред е утвърден със Заповед № Л-6399/26.07.2010г на Главния директор на ГД „ИН“ на л.74 и сл. Хигиената в спалните помещения се осигурява от задържаните лица и с препарати, предоставяни от администрацията. В периода 2011 -2014г. са договорени и възложени услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.88 и сл..

В арест- Стара Загора е налице обособено помещение, с площ около 30 кв.м, където се провежда престой на открито, съобразно график.

При задържанията му в периода 2013-2015г Д. е провеждал регулярно приблизително 2-4 пъти месечно свиждания със свои близки: -през м.01.2013г. с Г.Д.Д., Т. Д. и Р.Д., на 08.02.2013г. с Г.Д., Т.Т., Р.Т., на 15.02.2013г – с Т. Д., Г.Д., Р.Т., на 22.02.2013г- с Т. и Р.Д.., на 01.03.2013г- с Г.и Т. Д., на 15.03.2013г- с Т. и Г.Д., на 25.03.2013г - с Т. Д., Г.Т., С.Р., Г.Д.,, през м.04.2013г –със С. и Р.Д., на 08.04.2013г- с Т. и Р.Д., С., на 12.04.2013г – с Р.Д.,на 22.04.2013г- със С., Г.Р.Д., а през м.112014г, м.12.2014г. –с Р.Д., Т. Д., Г.Т., Г.Д. Д.. Представен е и регистър на провеждани от ищеца телефонни разговори по няколко пъти в месеца в периода на задържане. /л. 68-73, справка л.102, извадка от регистри за периоди 2012-2015г –л. 107-139/.

Ищецът е регистриран с постоянен адрес ***, където са регистрирани 51 лица, и настоящ адрес ***, където са регистрирани като живущи 46 лица, /писмо изх.№ 10-11-12562/21.11.2017г на Община Стара Загора, л.45 и справка на л.149 и сл/.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Р.Ж.К., живееща на семейни начала с ищеца. Твърди, че живее с него от 10год, на ул. Кармен №54 в гр. Стара Загора, заедно с двете им деца. Жилището нейна собственост, има една стая, с тоалетна вътре, банята е отвън. В стаята до тях, която се води на същия адрес живее сестрата на свидетелката. На адрес жп секция № 31 ищецът живял в периода 2002-2003г със семейството си.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди, сочи настъпването им в резултат действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. Исковата претенция е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на наказанията”, които ръководят и контролират и дейността на Арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ответника има административен характер, доколкото изпълняваните от служителите в сектор „арести” дейности, вкл.по изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража” обхваща и обезпечаване на права на задържаните лица, извън тези, чието упражняване наложената мярка или наказание изключва. Предявеният срещу ГД „ИН“ иск е за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод административна дейност от служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража.   Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. С оглед на гореизложеното, искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Предмет на исковата претенция на Т.Д. е обезщетяване на неимуществени вреди /страдания, неудобства, унижение на достойнството по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС/, посочени като обща последица от поставянето му при неблагоприятни битови, санитарно-хигиенни условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, поради което се налагало да ползва за физиологичните си нужди кофа, недостатъчни осветление и проветрение, престой на открито, твърде кратки свиждания, употреба на физическа сила от страна на служителите, вследствие на които е правил опити за самоубийство, при изтърпяване мярка задържане под стража в Ареста —гр.Стара Загора в периодите: 18.01.2006- 14.02.2006г, от 04.05.2011г до 21.07.2011г, от 23.03.2012г до 06.04.2012г, от 22.01.2013г до 24.04.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г.

Основателно е възражението за погасяване по давност на иска на Д. за обезщетение за вреди, основан на твърдяна незаконосъобразна дейност в периодите 18.01.2006- 14.02.2006г, от 04.05.2011г до 21.07.2011г, от 23.03.2012г до 06.04.2012г. Искът за обезщетение за вреди, вкл. от непозволено увреждане се погасява в петгодишен срок съгласно чл.110 от ЗЗД. Началото на срока следва да се определи с оглед момента на преустановяване на съответната посочена като незаконосъобразна дейност. Този извод следва и от ТР №3/22.04.2005г на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004г. според което началния момент на възникване на вземането за обезщетение за вреди от незаконни фактически действия на администрацията е тяхното преустановяване. В случая 06.04.2012г е крайната дата на която ищецът е в Арест – Стара Загора, дата на преустановяване действията и бездействията по осигуряване на условия, сочени от него като увреждащи. От 06.04.2012г до 06.04.2017г ищецът няма данни да е предявил претенция за обезщетяване, искът предмет на това дело е предявен след визираната крайна дата на срока /на 31.08.2017г/. Следователно погасено е правото на иск за обезвреда основан на твърдяна незаконосъобразна дейност на служители на ответника в периодите 18.01.2006- 14.02.2006г, от 04.05.2011г до 21.07.2011г, от 23.03.2012г - до 06.04.2012г, поради което се следва отхвърляне на иска в тази част като неоснователен.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2 —за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът за вреди се основава на твърдения за поставянето на ищеца при неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, а именно: незадоволителни битови, хигиенно–санитарни условия в Арест Стара Загора, употреба на физическа сила, неосигуряване правото му на свиждане в периода на задържане. В случая следва да се разгледат условията в Арест Стара Загора за периодите 23.01.2013г-24.4.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г за които претенцията е непогасена по давност.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран ред за изпълнение на мярката за неотклонение «задържане под стража», каквато е била приложена на ищеца. Според чл.240 ал.1 от ЗИНЗС приложими спрямо спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено. Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, е било регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009г/, но тази норма не е била част от действащото право в периодите на 2013-2015, за които се отнася исковата претенция, в частта, непогасена по давност. Независимо от това преценката за осигуреност на жилищни и битови помещения в ареста следва да се направи чрез съпоставката на жилищните и битови условия при които е бил поставен ищеца с общите изисквания към тях. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Администрацията на ответника е била обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, така и в чл.3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, респективно задържаните под стража лица, това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, а съгласно изричната норма на чл.3 ал.2 за нарушение на ал.1 се счита поставянето в неблагоприятни условия на задържаните вкл. такива, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветрение и пр.

По делото не се установи в посочените два периода на задържане ищецът да е бил поставен в условия на толкова малка жилищна площ, че да е нарушено правото му на хуманно отношение. Осигурен е бил изискуемия ориентировъчен минимум от около 4 кв.м площ през периодите 22.01.2013г - 24.04.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г. В тези периоди ищецът е пребивавал заедно с още един задържан в килия № 14 която е с площ 9.60 кв.м, след това е бил преместен в килия № 7, с оглед по-добрите условия в нея от гл.т.наличието на санитарен възел. При задържането му през 2014-2015г е настанен с още едно задържан лице в килия № 8, също с площ 9.60кв.м. Площта от 9.60кв.м спрямо двама човека не е твърде малка. Не се доказа ищецът да е спал на земята. Посредством осигуреното пространство не е нарушена забраната, визирана в чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 и чл.31 ал.5 от КРБ и чл.3 от ЗИНЗС.

На следващо място, през исковия период е налице изрично изискване за осигуряване на битови и хигиенни условия, вкл.санитарен възел, осветление и проветряемост на спалните помещения вкл. в арестите, съгласно чл.20 ал.2 и ал.3 и чл.96 от ППЗИНЗС, вр. с чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /ред.ДВ 81/18.10.2011г/ количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят в правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 на чл.20 в ред.ДВ бр.9/2010г, действала 2013-2015г, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Арестите са именно заведения от закрит тип и спрямо тях изискването за осигуреност на санитарен възел в помещението е налице, наред с другите условия. Относима е нормата на  чл. 96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

В случая Килии № 14 и №8 от Арест –Стара Загора не са имали санитарен възел. Не се спори, известно е на съда, че спалните помещения в ареста са били заключвани нощем, следователно и задържаните в тях лица, вкл.ищеца през периодите на задържане, не са имали постоянно осигурена и непосредствена възможност да ползват санитарен възел и течаща вода. След 23.01.2013г /неуточнена дата/ ищецът е бил преместен в килия №7 /докладна записка л.56/. Килия № 7 е била снабдена със санитарен възел-посочено пак в същата докладна -л.56. В периода 28.01.2013-04.02.2013г ищецът е пребивавал в СБАЛЛС – гр. Ловеч и този период също следва да се изключи от периода на търпяно неудобство. Следователно през периода на настаняване в килия №7 – 23.01.2013г-24.04.2013г ищецът не е търпял неудобства от битово и хигиенно естество, вкл произтичащи от липса на санитарен възел и течаща вода в самата килия. Липса на постоянен достъп до санитарен възел ищецът е търпял при задържането си 22.01.2013г - 23.01.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г, когато е настаняван в килии № 14 и №8. Осигуряването на химическа тоалетна в тях и това, че са създадени условия за личен тоалет на задържаните лица по график в общо помещение не изпълнява изискването достъпа да е постоянен. Нормативното изискване на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС показва целта на законодателя — да се осигурят условия, които да не препятстват и ограничават естествените физиологични потребности на задържаните лица, нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия. Неосигуряването на възможност за удовлетворение на естествени човешки потребности, както се установи, че е в тези периоди сочи на проява на нехуманно отношение.

Съдът намира и това, че не е било осигурено през периодите 23.01.2013г-27.1.2013г и от 05.02.2013-24.04.2013г, както и от 01.10.2014-до 06.01.2015г изискването спалното помещение да осигурява непосредствен достъп на светлина и въздух. Доказано бе по делото, че помещенията в ареста в гр.Стара Загора, вкл. килии №14 и №8 са нямали пряк достъп до чист въздух чрез естествено проветрение, те са с прозорец, но неотваряем, не прониква от там свеж въздух. Проветрението е било осигурявано опосредено и епизодично чрез отвор във вратата и от прозорец в буферния коридор. Изискването е за пряк достъп до въздух и светлина, а не опосредено, следователно в периодите 22.01.2013г - 24.04.2013г и от 01.10.2014-до 06.01.2015г, не е било изпълнено това изискване, предвидено в чл.20 ал.2 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС. Наред с това, през посочените периоди 23.01.2013г-27.1.2013г, от 05.02.2013-24.04.2013г, както и от 01.10.2014-до 06.01.2015г на задържане в Ареста, не се установи да е било осигурено правото на престой на открито на ищеца. Съгласно т.54 и т.54.4 от Правилника за вътрешния ред в Арестите, утвърден със Заповед Л-6399/ от 26.07.2010г /л.80 по делото/ и приложим по аргумент от препращащата разпоредба на чл.256 ал.4 от ЗИНЗС, задържаните лица имат право на престой на открито за времето от 08:30-17:00ч на специално определено за целта място в района на ареста, под наблюдението и контрола на служители от надзорно-охранителния състав. В арест- Стара Загора е налице обособено помещение, с площ около 30 кв.м, където се провежда престой на открито, съобразно утвърдения за това график. Обстоятелството, че престоят е в помещение сочи на това, че не е на открито, както е нормативното изискване.

Липсата на възможности за пряк достъпна светлина и въздух на спалните помещения, наред с липсата на постоянно осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, недостатъчната обща хигиена в килиите в Арест – Стара Загора, и неосигуряването на престой на открито, сочи на незадоволителни битови и хигиенни условията, при които е бил поставен ищеца през периодите 23.01.2013г-27.1.2013г, от 05.02.2013-24.04.2013г, както и от 01.10.2014-до 06.01.2015г /извън престоя му в лечебното заведение в гр.Ловеч-29.01.2013г-04.02.2014г/. Тези условия не са отговаряли на здравните и хигиенни изисквания, както чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2, ал.3 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС и т.54 и т.54.4 от Правилника за вътрешния ред в арестите, регламентират. Условията в арест-Стара Загора през тези периоди сочат на неоправдани затруднения при удовлетворяването на естествени човешки потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух, удовлетворяване на физиологични потребности, двигателна активност. С поставянето при така описаните условия е бил превишен нормалния праг на строгост, присъщ на мярката задържане под стража, с изпълнение на която се свързва престоя на ищеца в Ареста — гр.Стара Загора и е в нарушение на чл.3 ал.2 вр.с ал.1 от ЗИНЗС.

Не се доказаха твърденията на ищеца за употреба на физическа сила спрямо него, както и оплакванията му за неосигуряване правото на свиждане. Едни от задачите на надзорно охранителния състав, вкл.в арестите са да предотвратява пресича и ликвидира опитите на затворниците и задържаните лица за извършване на нарушения и престъпления, както и да осигуряват реда и дисциплината /чл.291 т.3 и 4 ЗИНЗС/. Употребата спрямо Д. на физическа сила на 23.01.2013г от надзорноохранителния състав на Арест Стара Загора е било във връзка с упражняване на законовите им правомощия да пресекат сбиване между Д. и лицето, задържано с него, а след това и за да предотвратят опит на Д. за самоубийство. Действията са били законосъобразни и уместни. Следва да се отбележи, че при възникване на необходимост, на Д. е оказвана медицинска помощ от съответни специалисти, провеждано му е наблюдение и лечение и в болнично заведение. Свиждания и разговори с близките си Д. е провеждал регулярно и според тяхното желание и възможности. Следователно не са налице тези форми на твърдяна незаконосъобразна деятелност.

Относно претърпените вреди и причинноследствена връзка с установените форми на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника: В случая ограниченията които е търпял ищеца от гледна точка достъпа до санитарни помещения, до светлина и въздух в периодите 23.01.2013г- 27.1.2013г, от 05.02.2013-24.04.2013г, както и от 01.10.2014-до 06.01.2015г сочат на необосновано нарушаване на основно човешко право-това на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство, което е рефлектирало неблагоприятно върху личната му сфера. Характеристиката на описаните условия на мястото на задържане като нехуманни определя като тяхна нормално присъща последица негативни психо-емоционални изживявания на лицето, поставено в тези условия, вкл. сочените от ищеца- страдание, неудобства, унижение. Такива чувства би изпитал всеки човек, поставен при сходни условия. Не се следва в случая съпоставка на условията с тези, при които е живял ищеца преди постъпването му в ареста, нито с неговите жизнен стандарт, интелектуални способности и др. характеристики на личността. Изискването за хуманно отношение е спрямо всички лица, независимо от социалния им статус и лични особености. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените принципи и стандарти, факта на нарушение на чл.3 от Конвенцията /на правото на всеки човек на хуманно и неунизително отношение при задържането му/, дава основание да се изведе предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди. В пилотното по подобни спорове решение от 27.01.2015г по делото Нешков и др против България ЕСПЧ приема, че съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията /т.е. на изискването за не-подлагане на изтезания, нечовешко или унизително отношение/, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице. Доказаните в своята съвкупност факти, наведени от ищеца относно условията на средата, при които е бил задържан, водят до извод, че за него са възникнали трудности и унижение, надвишаващи неизбежната степен страдание, присъща на задържането под стража и то над нивото на суровост, присъщ на мярката. Вреди от кумулативния ефект на описаните условия, следва да се признаят претърпени и от ищеца.

Отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, последица от нарушение по чл.3 от същия закон, без значение дали са причинени виновно. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствие с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода, вкл.арестите, необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна деятелност. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът намира за основателна претенцията, основана на твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди следствие кумулативния ефект от неосигуряването на битови и хигиенни условия в килиите, в които е пребивавал в Ареста Стара Загора и липса на двигателна активност за периодите 23.01.2013г-27.1.2013г, от 05.02.2013-24.04.2013г, както и от 01.10.2014-до 06.01.2015г .

Ищецът претендира обезщетение в размер 8000лв. Размерът на обезщетението следва да бъде определен с оглед кумулативното въздействие на негативните фактори по аргумент от чл.284 ал.2 от ЗИНЗС и по справедливост —в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице.

В случая ограниченията са продължили сравнително кратко време общо около 6 месеца, разпокъсани във времето 2012-2015г /периодите 23.01.2013г-27.1.2013г, от 05.02.2013-24.04.2013г, както и от 01.10.2014-до 06.01.2015г/. Няма конкретни данни за начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице, данните за жизнения му стандарт са ирелевантни. По делото не се доказаха симптоми на влошаване здравословното състояние на ищеца, в пряка причинна връзка с описаните условия, нито твърденията за суицидни опити са във връзка с условията на задържане. Според становище на инспектор при ОС „ИН“ от 08.12.2014г, въз основа психологическо интервю на Т.Д., е направил извод, че се касае до по-скоро бутафорни опита за суицид, чрез които последният се опитва да постигне някаква придобивка, в случая иска промяна хода на дознанието. Вероятността опитът за суицид да е имитиращ се основава на това, че не били забелязани кръвонасядания по шията на задържания. Относно данни за психични заболявания се сочат поставена му диагноза „дисоциално личностово разстройство“. /л.22/. При постъпването си СБАЛЛС –Ловеч на 28.01.2013г ищецът е отрекъл същински суицидни намерения, като е заявил, че е бил провокиран от упражнено спрямо него насилие и с цел да бъде преустановено /видно от епикризата /л.46/. Следователно суицидните опити не са в причинна връзка с описаните условия в ареста. Съдът съобрази икономическия стандарт в страната към момента на увреждането; кумулативния ефект на условията, посочени като незадоволителни и периода от около 6 месеца на пребиваване ищеца в ареста, като се изключи времето от 28.01.-04.02.2013г, когато е в болнично заведение. През периода на задържането си ищецът е търпял незадоволителни условия, от гл.т.хигиена, осветление, проветрение, двигателна активност, като само през период на около 3 месеца - липса на санитарен възел в самото помещение /а именно в периодите: 22.01.2013г - 23.01.2013г, 01.10.2014-до 06.01.2015г/. С оглед на изложеното съдът приема, че обезщетението в размер на 600.00 лв се явява справедлива компенсация за ищеца от поставянето му при описаните условия и до този размер искът следва да се уважи. В останалата си част до размера на претендираните 8000 лв и за периода на погасяване претенцията по давност, както и на престой в СБАЛЛС гр.Ловеч, искът на Т.Т.Д. е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на производството и по аргумент от специалната разпоредба на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС на ответника не следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати Т.Т.Д. ЕГН **********, сумата от 600.00 /шестстотин/ лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“ИН“ по неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, пряко осветление и проветрение и възможност за двигателна активност през периода на задържане на Т.Д. *** от 23.01.2013г-до 28.1.2013г, от 05.02.2013-24.04.2013г и от 01.10.2014- до 06.01.2015г.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Т.Д. срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София за горницата над сумата 600.00лв до претендираните 8000 лв и за периодите 18.01.2006- 14.02.2006г, от 04.05.2011г до 21.07.2011г, от 23.03.2012г - до 06.04.2012г, и от 29.01.2013г-04.02.2014г, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: