Решение по Административно дело 476/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 344 11.12.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 476 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от С.П.М. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 1 500лв. за претърпени от С.М. неимуществени вреди, вследствие на незаконното й задържане въз основа на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на Решение № 18/ 09.02.2015г. по адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което решение заповедта е отменена.

Ищцата твърди, че спрямо нея е била постановена Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от разузнавач в група ПКП – Териториална при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора – Ивайло Иванов Димов, в качеството му на полицейски орган, с която заповед е било разпоредено задържането й за срок от 24 часа в помещение за задържане № 6 на Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, считано от 09.40 часа на 30.12.2014г. С.М. е обжалвала заповедта по съдебен ред, като с Решение № 18 от 09.02.2015г. по адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. е било отменена, като незаконосъобразна. Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение № 4894 от 25.04.2016г. по адм. дело № 3545/ 2015г. по описа на Върховен административен съд. Ищцата твърди, че в резултат на осъщественото спрямо нея незаконно задържане, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се негативни емоционални преживявания, страдания, чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност. Твърди, че самия факт на поставянето на белезници при извършеното незаконно задържане; извършения й впоследствие полицейски обиск, както и обективираното в отменената като незаконосъобразна заповед за задържане неоснователно обвинение за извършено престъпление, са довели до накърняване на личното й достойнство, до унижение и негативни емоции. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 1 500лв. за претърпените в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност неимуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмена защита, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Обосновава, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането /претърпени от ищцата неимуществени вреди/, нито причинно-следствената връзка на твърдените вреди с отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че искът е доказан по основание, но не и по размер. Поддържа, че макар да са налице материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна административна дейност, с оглед краткия период на осъщественото от полицейските органи задържане и липсата на претърпени травматични увреждания, не се следва присъждане на обезщетение в претендирания от ищцата размер от 1 500лв.

Съдът, като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от разузнавач в група ПКП – Териториална при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора – Ивайло Иванов Димов, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето С.П.М. *** в помещение за задържане № 6 на Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, считано от 09.40 часа на 30.12.2014г. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с „притежание на акцизни стоки без бандерол” - престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Не е спорно по делото, а и се установява от Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., че С.М. фактически е била задържана от 09.40 часа до 12.15 часа на 30.12.2014г. Видно от приложения по адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора Протокол за полицейски обиск на лице, след задържането, в 11.35 часа, на С.М. е бил извършен личен обиск, при който не са намерени и иззети вещи от задържаното лице.

С.М. е оспорила по съдебен ред заповедта за задържане, като по подадената жалба е образувано адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение № 18 от 09.02.2015г. по посоченото дело, Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от полицейски орган при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел че постановеното задържане на С.М. е фактически, правно и доказателствено необосновано, като обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираните като основни принципи изисквания за законност и съразмерност по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК.

Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение № 4894 от 25.04.2016г. по адм. дело № 3545/ 2015г. по описа на Върховен административен съд.

По делото е допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата С.Д.С. и Д.Т.Й.. Свидетелят С.С. *** М., присъствал на нейното задържане и отвеждането й във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, заявява, че вследствие на задържането С. била много подтисната и унила; не говорела, не излизала с приятели, била затворена в себе си и не искала да контактува с никого, което не било типично за нея. Свидетелят твърди, че на Нова година, която празнували заедно с други техни приятели, С. нямала желание за нищо и стояла сама в стаята, като някъде към 8 март на следващата година състоянието й се подобрило. Според свидетеля С.М. била силно наранена от задържането и от това, което е преживяла в районното управление на МВР във връзка с извършения й полицейски обиск. Свидетелят Даниел Йорданов заявява, че след задържането и отвеждането с белезници във Второ РУ – Стара Загора, С. била унила, не говорела много и била втрещена от случилото се, а на Нова година не се веселяла и нямала настроение за нищо. След случилото се свидетелят ходил на няколко пъти в гр. С. /където ищцата и приятелят й – св. С.С. *** не изглеждала добре, била подтисната, мълчалива, не искала да излиза, била унила, като това състояние продължило някъде до пролетта. Според свидетеля причината за това състояние на С.М. било задържането й и извършения обиск.

Към материалите по делото е приложено адм. дело № 10/ 2005г. по описа на Административен съд – Стара Загора, ведно с адм. дело № 3545/ 2015г. по описа на Върховен административен съд.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на осъщественото спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно постановена Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от полицейски орган при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, ОД на МВР – Стара Загора, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора /юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е доказан по основание, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищцата Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че със Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от разузнавач в група ПКП – Териториална при Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето С.П.М. в помещение за задържане № 6 на Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, считано от 09.40 часа на 30.12.2014г. От доказателствата по приложеното адм. дело № 10/ 2015г. по описа на АС – Стара Загора се установява и че въз основа на посочената заповед и на приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, С.М. е била задържана от 09.40 часа до 12.15 часа на 30.12.2014г. т.е било й е ограничено правото на свободно придвижване, както и че са били извършени всички съпътстващи задържането фактически и правни действия във връзка с изпълнението на заповедта, включително полицейски обиск на задържането лице. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 18 от 09.02.2015г. по адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 4894 от 25.04.2016г. по адм. дело № 3545/ 2015г. на ВАС. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издадената срещу С.М. заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на приложената със заповедта принудителна административна мярка, като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищцата, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

В случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност; унижение и накърняване на личното й достойнство, претърпени в резултат на неоснователното, незаконосъобразното и необоснованото й задържане във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. и приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Следователно обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая съдът приема за доказани релевираните от ищцата проявления на претърпените от нея неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с осъщественото неоснователно, незаконосъобразно и необосновано задържане на С.М. *** въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата С.Д.С. и Д.Т.Й., съдът приема за доказана настъпилата промяна в поведенческия и психологичен профил на С.М., свързана с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, както и че тази промяна е резултат от незаконосъобразно приложената спрямо ищцата принудителна административна мярка по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗМВР, в т.ч от ограниченото свободно придвижване и всички други съпътстващи задържането фактически и правни действия вкл. използването на помощни средства /белезници/ и извършването на полицейски обиск. Противно на твърденията на ответника, свидетелските показания установяват по несъмнен начин както негативните изживявания на ищцата, така и че психофизичното й състояние е следствие от факта на осъщественото спрямо нея задържане въз основа на незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания като логични, непротиворечиви и установяващи една и съща фактическа обстановка досежно настъпилата промяна в психоемоционалното състояние на С.М.. Свидетелите са лица – очевидци както на задържането на ищцата, така и на последвалите от него негативни емоционални изживявания. Сочените от свидетелите факти и обстоятелства за настъпилата промяна в поведението на С.М. /”че вследствие на задържането С. била много подтисната, унила и мълчалива; изпитвала срам; не говорела; не излизала с приятели; била затворена в себе си и не искала да контактува с никого, което не било типично за нея; че нямала желание и настроение да празнува Нова година; не изглеждала добре и „просто не беше тя”/, съдът приема като външно проявление и обективен израз на вътрешните негативни емоционални и психически изживявания на ищцата, като стресогенното събитие, с което се свързва настъпилото психофизическо състояние на лицето, несъмнено се явява осъщественото неоснователно, незаконосъобразно и необосновано задържане на С.М. по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР. Самият факт на задържането и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, при това без каквото и да е било валидно основание, предполага настъпването на емоционален стрес и психически страдания, като противно на твърденията на ответника, извършените вследствие на незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка фактически и правни действия /използването на помощни средства – белезници и личен обиск/, неминуемо водят до унижение, неудобство и притеснение и съотв. до претърпени неимуществени вреди, резултат от постановената Заповед рег. № 466 от 30.12.2014г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането на С.М.. Ето защо незаконосъобразната дейност на администрацията в случая безспорно е била условие за настъпилото увреждане, като състоянието на С.М. може да се приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от незаконосъобразно приложената й принудителна административна мярка. Съдебно признатата и установена със СПН фактическа, правна и доказателствена необоснованост на постановеното задържане на С.М., при липса на материалноправната предпоставка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и при прилагането на ПАМ в несъответствие с целта на закона, представлява адекватна причина с естество и характер, които биха могли да имат за последица за 19 годишната /към момента на задържането/ С.М. отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания - страдание, неудобство, притеснение, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното й достойнство. Всичко това обуславя извод, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на С.М., може еднозначно да се приеме като такава, представляваща пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка с незаконосъобразно наложената й ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, следваща по време и място противоправния резултат – необоснованото, неоснователно и незаконосъобразно задържане на лицето във Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора.

Отделно от това както вече беше посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Изхождайки именно от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая установеното външно проявление на вътрешните изживявания на С.М., сочещо на претърпени страдания, които според съдебната практика се включват в понятието подлежащи на обезщетяване „неимуществени вреди”, разглеждани като негативни емоционални усещания, намиращи обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето и сочещо на засягане на неговата личност и достойнство, дават основание за присъждане на ищцата на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Още повече че увреждането на лицето се свързва с незаконосъобразна ПАМ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, по отношение на която е съдебно установено /с Решение № 18/ 09.02.2015г. по адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора и Решение № 4894 от 25.04.2016г. по адм. дело № 3545/ 2015г. по описа на ВАС/, че е приложена необосновано от гл.т на изискването на чл.5, ал.1, б.”с” от ЕКПЧ; без наличието на каквито и да е било данни за съпричастност на лицето към извършено престъпление и при упражняване от полицейския орган на правомощие чрез използване на нормативно регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената, в нарушение на принципите за законност и съразмерност по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищцата като такова в размер на 1 500лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В случая, като се отчетат естеството на незаконосъобразната административна дейност; периода, през който С.М. е била лишена от правото си на свободно придвижване; характера, интензитета и времетраенето на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от С.М. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 500лв. Върху така определената сума като обезщетение за непозволено увреждане се дължи законната лихва от деня, в който вземането за обезщетение за вреди става изискуемо т.е от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК/, поради което искането за присъждането на законната лихва считано от датата на влизане в сила на Решение № 18/ 09.02.2015г. по адм. дело № 10/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора /25.04.2016г./, с което решение е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., е основателно.

В останалата си част до размера на претендираното от ищцата обезщетение от 1 500лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски, като Областна дирекция на МВР - гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на С.М. сумата от 127лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 117лв. - съразмерно на уважената част от иска възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 98232 от 14.11.2017г.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на С.П.М. ***, ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от С.М. неимуществени вреди вследствие на незаконното й задържане въз основа на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице рег. № 466 от 30.12.2014г., издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.М. срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 1 500лв., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на С.П.М. ***, ЕГН **********, сумата от 127лв. /сто двадесет и седем лева/, представляваща направените от ищцата разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: