Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 03.04.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 489 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на И.Т.Г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на сумата общо в размер 25000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода 18.06.2009г.-30.09.2017г. / без периода 27.07.2016-23.08.2016г, когато бил на лечение/, следствие незадоволителни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчна жилищна площ, светлина и естествено проветрение, наличие влага, насекоми, неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите до 01.12.2015г, а за целия период на мястото за провеждане на престой на открито, неосигуряване възможност за спортни занимания, накърняване тайната на кореспонденцията и липса на адекватна медицинска помощ.

В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 18.06.2009г.-30.09.2017г.ищецът пребивавал в Затвора - гр.Стара Загора, като условията се изразявали в недостатъчна жилищна площ, липса проветрение, в килиите се образувала влага, имало лоши миризми и дървеници. Твърди, че за периода от 18.06.2009г до 01.12.2015г/след което били извършени частични ремонтни работи/ не бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел както и условия за хигиена. За целия исков период твърди, че не било осигурено в пълнота правото му на престой на открито /липсвали тоалетни на „карето“/, както и липсвал навес против слънце и дъжд, в лошо време неползвания престой на открито не бивал компенсиран/ и не се осигурявало отделно от времето за престой време за спортни занимания. Твърди още, че изходящата и входящата кореспонденция се забавяла със седмици, а писмата, адресирани до него му се давали отворени и чрез други затворници. Твърди че медицинските грижи били на много ниско ниво, ищецът имал херния и загуба на крайна фаланга на един от пръстите на ръцете. Въпреки отбелязването на заявката за медицински преглед, такъв не бил извършван, медицинския състав отказвал многократно да извършва прегледи или ако бил извършван преглед, то те не констатирали заболявания или наранявания въпреки очевидните травми. Твърди накърнено правото му на хуманно отношение, като в резултат от описаните условия в затвора, претърпял негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, чувствал се зле психически, бил потиснат, изживявал тежко унижаващата достойнството му среда. Изброява: страдания, емоционален дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга. По изложените съображения иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ГДИН да заплати на ищеца сумата 25 000 лв представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в периода 18.06.2009г.-30.09.2017г. /без периода 27.07.2016-23.08.2016г/ в Затвор- Стара Загора, в следствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника.

Ответникът по иска — Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.П., в писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.8 и сл/ и в съдебно заседание, оспорва иска. Твърди, че исковата претенция за периода 18.06.2009г- 27.09.2012г е погасена по давност. Отделно твърди, че искът за периода 27.09.2012г-27.09.2017г е неоснователен и недоказан. Твърди, че условията в местата за лишаване на свобода се различават от нормалната битова и обществена обстановка, като осъдените лица са лишени от свобода поради своето неправомерно поведение. Твърди подобряване на условията в МЛС съобразно предвидените в бюджета средства с такова предназначение. В периода 2013-м.април 2016г били предприети редица ремонтни дейности в Затвора Стара Загора, вкл.по ремонт на спалните помещения по привеждането им в съответствие с чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Твърди осигурени условия за хигиена на лишените от свобода в съответствие с чл.151 ал.1 от ППЗИНЗС, осигурени хигиенни и почистващи препарати, ред за ползване перално помещение. Наложените ограничения на лишените от свобода сочи в съответствие с наложеното им наказание и режима на изтърпяването му. Осигурено било изискването за наличие място за провеждане на престой на открито и помещения за поддържане физическото здраве. В местата за престой на открито не се следва да е задължително осигурено санитарно помещение. Твърди, че получаването и изпращане на кореспонденция вкл.спрямо ищеца е било съобразено с чл.75 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС. Писмата на л.св са били предавани чрез ИСДВР. Пликът се запечатвал и разпечатвал по начин, че да убеди служителя че не съдържа неразрешени вещи. При възникване основателно предположение за обратното, писмото се спира с разпореждане началника на затвора. Твърди, че правото на медицинско обслужване е било осигурявано чрез медицинския център на Затвора, в съответствие с нормативната уредба. Счита, че ако и да се разгледа кумулативния ефект на условията, не е прехвърлен прага на строгост, съответно условията не сочат на незачитане на човешкото достойнство на ищеца. Насочва към необходимост от прилагане на ч.52 от ЗЗД съобразно преценка интензивността на въздействие на условията спрямо личността на ищеца, като се вземе предвид неговата възраст, здравословно състояние, пол, продължително неблагоприятно въздействие и др.фактори.. Счита, че не са настъпили за ищеца каквито и да е неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Поради изложеното иска отхвърляне на иска иска изцяло.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание. Твърди, че не са доказани незаконосъобразни действия и бездействия относно условията на изтърпяване на наказанието, накърняване правото на кореспонденция и на медицинска помощ на ищеца през исковия период, поради което счита че искът е неоснователен. При условия на алтернативност, в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение на закона от гледна точка съществуващите до ремонтирането на Затвор- Стара Загора ограничения във възможността за достъп до санитарен възел през част от денонощието, която сочи като незначителна, при условията на чл.52 от ЗЗД, твърди че би се следвало обезщетение в минимален размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

И.Т.Г. е постъпил в Затвора в гр.Стара Загора на 18.06.2009г, където е и досега за изтърпяване на присъда лишаване от свобода по НОХД №560/2009г ОС Стара Загора, съгласно писмо с характер на удостоверение изх. ЗД № 535/2016 от 24.10.2017г от Началника на Затвора – Стара Загора /л.8/. Първоначално определения строг режим на изтърпяване е променен на общ с решение по Протокол № 1/18.02.2015г. на комисията по изпълнение на наказанията.

В периода 01.06.2011г-18.09.2013г Г. работи като работник в мебелен цех, по негово желание и след одобрение от Началника на Затвора. В периода 18.09.2013-28.01.2014г не работи. От 28.01.2014г-23.06.2016г работи сменник после сервитьор в обслужващата дейност. От 27.07.2016г-23.08.2016г е приведен в Затвор гр.Ловеч, за лечение в затворническата болница към този затвор. От 23.08.2016г е отново зачислен във ІІ гр. на Затвора – Стара Загора и работи към мебелния цех.

За периода до 01.12.2015г ищецът е настанен в спално помещение /килия №2/, което не е със санитарен възел и е заключвано за времето от 22ч –до 06ч, с оглед на което през посочения времеви период ищецът е търпял ограничения във възможността да ползва достъп до тоалетна и течаща вода. През време на заключване на спалните помещения /килиите/ лишените от свобода лица, са били принудени да ползват за физиологичните си нужди кофа. През останалото време на денонощието –т.е.от 06ч до 22ч, възможността за достъп до санитарните помещения не е ограничена, вкл.за работещите затворници. Ползвани са били от лишените от свобода общи за коридора на всяка група тоалетни и умивалници. През пролетта на 2016г е приключен ремонта на спалните помещения /килиите/ на Затвор-Ст.Загора чрез оборудването им със самостоятелен санитарен възел.

Всички спални помещения и преди и след ремонта са били с осигурен естествен достъп на светлина, възможност за проветряване, възможности за отопление, изкуствено осветление. Въз основа извършен от съда оглед се установи, че Килия №2 /в която ищецът е пребивавал 2009-2016г/ е с площ 9.20 м/ 5.00 м , с 11 легла, 2 маси, шест стола, 7 шкафа, три прозореца. След 23.06.2016г, И.Т. Г. е разпределен във ІІ група, където пребивава и понастоящем /с изкл.периода на лечение 27.07.2016-23.08.2016г в СБАЛСС Ловеч/, в спално помещение/килия/ № 5, коридор 2В на корпуса на Затвора, основно ремонтиран 2015-2016г. Посоченото спално помещение е снабдено със санитарен възел и течаща вода-баня, тоалетна с течаща вода и прозорец; снабдено е с локално парно, има и чугунен радиатор. Съгласно справка от Затвор-Стара Загора, спално помещение №5 е с площ 21 кв.м /като при измерване на място при извършен от съда оглед са установени размери 5.20м /5 м/. При огледа се установиха 7 легла, 2 прозореца с решетки, отваряеми, без мрежи, 4 шкафчета, 1 маса, 2 помощни маси и 5 стола. В помещението са настанявани между 4 и 8 лица лишени от свобода /справка л.11/. Осигурен е самостоятелен санитарен възел -баня, тоалетна с течаща вода и прозорец.

На местата, обособени като зони за престой на открито функционират чешми, а през април 2015г са изградени тоалетни.

През исковия период е осигурявано правото на Г. на престой на открито не по-малко от 1 час дневно и по график/справка изх.№ 2803/21.11.2017г относно определения ред за провеждане на престой на открито и за водене на кореспонденция /л.53/. Престоят се провежда се в две обособени зони за престой, като във всяка се сочат осигурени възможности за физическа и спортна активност – спортно игрище за футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, топки и др. пособия. От м.август 2017г e разположено и фитнес оборудване. Доказва се по делото, че възможност за спортни занимания се осигурява на лишените от свобода в рамките на посочения 1 час дневно за престой на открито посредством спортните уреди, респ.пособия на съответната зона /в този смисъл са и показанията на Ж.Х.Х./.

Медицинския център към Затвор –Стара Загора обслужва лишените от свобода по график, представен на л.158, а при спешност – болни се преглеждат извън графика. Извършен е на л.св.И.Т.Г. първоначален преглед и последващи такива, при нужда. Според медицинска справка за л.св.Г. /л.12/, същият при постъпването си споделил, че страда от бронхиална астма от деска възраст. Употребявал наркотични вещества /амфетамини и марихуана/. Лекуван с инхалатор Салбутамол. От 2014г е прегледан и диспансеризиран при пулмолог с диагноза: Астма с преобладаващ алергичен компонент /МКБ-J 45.0/ Получава инхалатор Фостер всеки месец с рецептурна книжка. На 22.02.2013г по време на работа в мебелен цих си наранил 5-ти пръст на дясна ръка. Обработен в травматологичния кабинет на ЦСМП – Стара Загора. Регистрирана е трудова злополука с протокол № 1/28.02.2013г Дадени болнични. В момента пръста се сочи без дефицит. На 22.07.2016г е направил неуспешен опит за самообесване в килията, защото го преместили в друга група. Консултиран с психиатър и приведен за наблюдение и лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС гр.Ловеч. Изписан на 08.08.2016г с диагноза: разстройство в адаптацията у емоционално нестабилна личност – без продължаваща терапия. Сочи се в справката, че медицинските прегледи се извършват по утвърден от Началника на затвора график по групи. При спешно състояние в работни дни л.св.се води в медицинската служба веднага, а в празнични дни се обслужват от ЦСМП. Назначените медикаменти се предоставят от Затвора. В периода 18.06.2009-30.09.2017г.медицински прегледи спрямо Г. се установяват извършвани приблизително всеки месец с посочени данни за състоянието, респ.заболяването на Г. и данни за оказаната му медицинска помощ, респ.предоставени лекарства /л.12-л.14/. Според медицинска справка за И.Т. Г. от 19.12.2017г, спрямо същия е проведена консултация с уролог на 09.02.2015г по повод болки и оток на десет тестис и епидидим, като е установена оточност и болезненост, поставена диагноза „остър епидимит вдясно. Назначена е антибиотична тератия, проведена, с посочен добър ефект. На 05.06.2017 се сочи проведена нова консултация с уролог, поради оплаквания от болки в дяна ингвиноскротална област, насрочен за консултация с хирург с оглед изключване наличието на ингвинална херния, като на 08.07.2017г-прегледан от хирург, не се установила ингвинална херния /л.48/.

Не се доказаха по делото конкретни данни за забавяне, непредаване или ненадлежно предаване кореспонденция от и за ищеца. Реда за получаване и изпращане на писмата на лишените от свобода, съответно адресираните до тях, стана чрез ежедневното им изпращане и получаване през работните дни, посредством инспектори по социална дейност и възпитателна работа при съблюдаване на нормативното изискване за неприкосновеност на писменото съдържание на писмото. Сочи че се проверява съдържанието на плика за евентуално наличие на неразрешени вещи. Придвижването на кореспонденцията до ТП на Български пощи – Стара Загора, получаването на входяща такава се осъществява от куриера на затвора също ежедневно в работните дни /справка изх.№ 2803/21.11.2017г -л.53/.

По делото са приложени и приети писмени доказателства – документи от затворническото досие, писмо Началника на Затвора – Стара Загора изх.ЗД № 535/2016 от 24.10.2017г, медицинска справка, справка изх.№ 2803/21.11.2017г относно определения ред за провеждане на престой на открито и за водене на кореспонденция, заповеди на Началника на затвора – Стара Загора за възлагане на работа на л.св. И.Т.Г.; протокол №1/28.02.2013г и декларация №1/28.02.2013г за трудова злополука, обяснения във връзка със злополуката настъпила на 26.02.2013г, фактури за закупени от Затвора –Стара Загора почистващи препарати, протоколи за дезинфекция, дезинсекция, дератизация, утвърдените менюта за период 2013-2017г и др.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на Ж.Х.Х. и И. Р.И..

Св.Ж.Х.Х. съжителствал в една килия с ищеца в период на 2 години, до края на 2015г., след това спалните помещения, в които са настанени били едно срещу друго. Твърди, че преди ремонта условията в Затвора били тежки, нямали тоалетни към спалните помещения, а след ремонта такива били осигурени. Също така, преди ремонта килиите били с други размери: 2м широки и 4 м дълги, като съжителствали по 4 човека. След ремонта спалните помещения, вкл.това в което е настанен ищеца, били с размери 4м / 5м и били с по 8 легла. Прозорците не осигурявали достатъчно светлина. Храната не била калорична и не била поднесена по хигиенен начин, например ако имало мармалад, той се поднасял нарязан върху парче от картон. Не се осигурявали дрехи на социално слабите нито работническо облекло. Твърди, че следвало да се осигуряват отделно по 1 ч на открито и 1ч за физическа активност, т.е. общо 2 часа, а чрез поставяне уреди на карето, лицата били принудени да избират кое да ползват но до 1час дневно. Твърди още, че ищецът работел в столовата, като от тежката работа там /местели казаните/ получил херния, вече 2 години бил с херния и макар че уведомил за състоянието си, но досега не бил опериран. Според свидетеля това е защото ищецът нямал пари за операция. На 23.06.2016г ищецът бил наказан от ръководството на затвора, тъй като се опитал да предаде телефон от един лишен от свобода на друг. Ищецът бил принуден да извърши предаването поради страх от малтретиране от „Дечо“-лицето, което го накарало за извърши предаването. Ръководството на затвора наложило на ищеца наказания спиране от работа и преместване в друг коридор и карцер и ищецът направил опит за самоубийство.

Св.И. Р.И., отговорник на ІІ група в Затвора - Стара Загора, дава сведения относно реда и организацията по поддържане на хигиената. Ежемесечно, до 15 число, администрацията на затвора му дава препарати за съответния месец, които свидетелят получава и раздава на отговорниците на килиите. Всяка неделя той им давал препарати за седмицата, ползват ги за коридора и баните, които се чистят сутрин и вечер от дежурните по килии, като всяка килия дава дежурен по една седмица по коридор, баня, клуба. Свидетелят твърди, че откакто е тук /м.11.2017г/ се чисти редовно. Твърди че няма дървеници, твърди че в период от около 2 месеца , два пъти пръскали против насекоми. Сочи график за ползване на банята два пъти седмично. Твърди, че помещенията са отключени през деня и лишените от свобода могат да ползват банята /през ден има топла вода/. Чаршафите се перат всяка седмица, като свидетелят и отговорникът на групата ги приемат от лицата, които желаят изпиране. Отделно, има бързовар и сушилня, където всички лишени от свобода могат да простират по желание.

За изясняване на обстоятелствата по делото бе извършен и оглед на помещенията, в които е настаняван ищеца в Затвора-Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим:

Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди, сочи настъпването им в резултат действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. Исковата претенция е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби и затворите /чл.12 ал.3 от ЗИНЗС/. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ответника има административен характер, доколкото изпълняваните от затворническата администрация дейности по изпълнение на наложени наказания лишаване от свобода обхваща и обезпечаване на права на лишените от свобода лица, извън тези, чието упражняване присъдата лишаване от свобода изключва. Предявеният срещу ГД „ИН“ иск е за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод административна дейност от служители на Главна дирекция „ИН“ и е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража.   Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2 —за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. С оглед на гореизложеното, искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Предмет на исковата претенция на И.Т.Г. е обезщетяване на неимуществени вреди -негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, посочени като обща последица от поставянето му при неблагоприятни битови, санитарно-хигиенни условия, накърнено право на кореспонденция и право на медицинско обслужване при изтърпяване наказание лишаване от свобода в Затвора —гр.Стара Загора в периода 18.06.2009г.-30.09.2017г. / без периода 27.07.2016-23.08.2016г/.

Искът за обезщетение за вреди, вкл. от непозволено увреждане се погасява в петгодишен срок съгласно чл.110 от ЗЗД. В периода 26.09.2012г - 26.09.2017г. Г. не е предявил иск за вреди в периода до 26.09.2012г, следователно основателно е възражението за погасяване по давност на иска му за обезщетение за вреди, настъпили поради незаконосъобразна дейност в периода: 18.06.2009г.-26.09.2012г. Освен това не може да се търси обезщетение за бъдещи вреди, искът е предявен на 27.09.2017г, следователно това е крайната дата спрямо която следва да се преценява налице ли са вреди от незаконосъобразна деятелност. За периодите 18.06.2009г.-26.09.2012г и от 28.09.2017-30.09.2017г се следва отхвърлянето на иска като неоснователен.

Относно твърденията за незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на ответника в периода 27.09.2012г-27.09.2017г.

В случая искът на Г. се основава на твърдения за поставянето му при изтърпяване на наказанието при неблагоприятни условия, а именно: незадоволителни битови, хигиенно–санитарни условия в Затвора- Стара Загора, неосигуряване на двигателна активност, медицински грижи и нарушаване правото на кореспонденция.

Относно битовите и санитарно-хигиенни условия в Затвора Стара Загора се установи следното:

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, е регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009г/, но тази норма не е била част от действащото право в исковия период. Независимо от това преценката за осигуреност на жилищни и битови помещения в Затвора следва да се направи чрез съпоставката на жилищните и битови условия при които е бил поставен ищеца с общите изисквания към тях. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Администрацията на ответника е била обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, така и в чл.3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, респективно задържаните под стража лица, това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, а съгласно изричната норма на чл.3 ал.2 за нарушение на ал.1 се счита поставянето в неблагоприятни условия на задържаните вкл. такива, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветрение и пр. Съгласно чл.43 ал.5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят в правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 на чл.20 вкл. ред.ДВ бр.9/2010г, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Затвора в гр.Стара Загора е именно заведение от закрит тип и спрямо него е било налице изискването за постоянна осигуреност на достъп до санитарен възел, вкл.в самите спални помещения. В случая спално помещение /килия №2/, в което е пребивавал ищеца 27.09.2012г-23.06. 2016г не е било снабдено със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, като в периода 22ч-6ч достъпът на лишените от свобода до санитарен възел е бил ограничен. През посочения времеви отрязък от денонощието лишените от свобода ,вкл. ищеца са били принудени да използват кофа за физиологичните си нужди, което не отговаря на хигиенните изисквания. Нарушено се явава изискването на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Осигуряването на условия за личен тоалет на задържаните лица по график в общо помещение не изпълнява изискването достъпа да е постоянен. Нормативното изискване показва целта на законодателя — да се осигурят условия, които да не препятстват и ограничават естествените физиологични потребности на задържаните лица, нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия.

Неосигуряването на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, наред с незадоволителните като цяло хигиенни условия в Затвора - Стара Загора за периода 27.09.2012г-01.12.2015г /крайния момент на търпяното неудобство, посочен в исковата молба/ сочи на нарушение на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, вр.с чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. Това означава, че с поставянето на ищеца при посочените условия за периода 27.09.2012г-01.12.2015г се явява нарушено правото му на хуманно отношение по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС.

По делото не се установи ищецът да е бил поставен в условия на толкова малка площ, че да е нарушено правото му на хуманно отношение. До м.юни на 2016г ищецът е пребивавал в килия №2, която е с площ 9.20 м/ 5.00 м , с 11 легла, 2 маси, шест стола, 7 шкафа. Дори и при пълна запълняемост на капацитета /11 човека/, с оглед площта на помещението от приблизително 45 кв.м, осигурен е бил необходимия минимум жилищна площ. Спалните помещения, в които е бил настанен ищецът са имали възможности за осветление и проветрение. След м.юни 2016г. и до 27.09.2017 /изключая 27.07.2016-23.08.2016г когато Г. е в СБАЛСС Ловеч/, условията в Затвора – Стара Загора от битово и хигиенно естество са чувствително подобрени и са удовлетворителни /в този смисъл са и свидетелските показания, съответно установи се и от извършения от съда оглед/. След ремонта ищецът е бил поставен в килия №5 е с площ 21 кв. м, със 7 легла, 2 прозореца, отваряеми. В същата се констатираха, въз основа извършения оглед 4 шкафчета, 1 маса, 2 помощни маси и 5 стола, 2 бр.луминисцентни лампи, баня, тоалетна с течаща вода и прозорец. Макар площта на спалното помещение от 21 кв.м. да се явява твърде несъответна спрямо посочените между 4 и 8 бр.лица, то следва да се каже, че само по себе си това несъответствие не води до извод за накърняване правото на хуманно отношение, тъй като като цяло са добри осигурените хигиенни условия. Помещение/килия/ №5 е със самостоятелен санитарен възел, течаща вода, има достъп на въздух, светлина, топлина.

Следователно за периода след 01.12.2015г и до 27.09.2017 г/изключая 27.07.2016-23.08.2016г/ не е налице незаконосъобразна административна деятелност от гледна точка на условията от битово и санитарно-хигиенно ниво в Затвора Стара Загора, при които е поставен ищеца, тъй като те съответстват на законовите изисквания на чл.20 ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, вр.с чл.43 ал.5 от ЗИНЗС.

През исковия период не се установи незаконосъобразно бездействие, каквото се твърди по ненадлежно осигуряване правото на ищеца на престой на открито и п спортна дейност. Правото на престой на открито е нормативно предвидено за лишените от свобода в чл.86 ал.1 от ЗИНЗС не по-малко от един час на ден. По време на целия престой на Г. му е бил осигуряван престой на открито не по-малко от 1 час дневно в съответствие с чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, вр.с чл.71 от ППЗИНЗС и по график, както и възможност за спортни занимания. Съгласно справка изх.№ 2803/21.11.2017г относно определения ред за провеждане на престой на открито и за водене на кореспонденция /л.53/, престоят на открито в Затвора-Стара Загора се осъществява по график, утвърден от Началника на Затвора и не по-малко от 1 час на ден. Провеждан е в две обособени зони за престой-югоизточна и югозападна. Доказа се по делото, че в рамките на мястото на престой са осигурени възможности за физическа и спортна активност. Не се изисква от законодателя осигуряване на тоалетни на мястото за престой на открито, нито навеси за слънце и дъжд. Не е била осигурявана възможност на лишените от свобода отделно да ползват време за двигателна активност. Според разпоредбата на чл. 164, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. При неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се провеждат на закрито. В случая не се установява възможност за отделно осигуряване на време за спорт не поради технически пречки, а поради това че ищецът е полагал труд 6 дни от седмицата и през по-голяма част от исковия период. Следователно неоснователно е оплакването му за неосигурена от администрацията на Затвора-Стара Загора възможност за двигателна активност извън времето за престой на открито.

Не се доказаха незаконосъобразни действия на администрацията на ответника от гл.т. правото на кореспонденция. Разпоредбата на  чл. 86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС регламентира правото на лишените от свобода на кореспонденция. Според чл. 75 ал.2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал.3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В случая не са налице никакви твърдения за конкретни действия на служители на ответника в нарушение на нормативните изисквания.

Недоказани са и оплакванията за неоказване медицинско обслужване. Изискванията за такова обслужване на лишените от свобода лица се съдържат в чл. 128-151 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /ДВ, бр.31/23.04.2010 г./. Съгласно чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За целта нормата на чл. 129 от ЗИНЗС регламентира осъществяване на медицинското обслужване в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал.1 от ЗЛЗ, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях следва да съответства на общите медицински стандарти. Съгласно нормата на чл. 130, ал.1 от ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са два вида – специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична помощ – медицински центрове. По см. на чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравното състояние на лицата. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва при липса на условия за провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозно заболяване и необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания, съгласно чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. Част от медицинското обслужване на лишените от свобода е задължението на лекаря да приеме лицето, пожелало медицински преглед в срок до 24 часа, а при спешно състояние – по всяко време /вж. чл. 143 от ЗИНЗС/. В тази насока са и разпоредбите от посочената по-горе Наредба.

В случая на Г. са били направени първоначален медицински преглед и последващи такива /л.12-14/. Установява се от медицинска справка на л.12, че здравословното му състояние е следено, като са полагани грижи от МЦ към затвора, а при необходимост и от други специалисти. Г. страдал от бронхиална астма, лекуван е с инхалатор Салбутамол, а след като през 2014г е прегледан и диспансеризиран при пулмолог с диагноза: Астма с преобладаващ алергичен компонент /МКБ-J 45.0/, получава инхалатор Фостер /доставян всеки месец с рецептурна книжка/. Установява се осигурено медицинско обслужване във връзка с получено нараняване с фреза на пети пръст на дясна ръка на 26.02.2013г. в мебелен цех -обработен в травматологичния кабинет на ЦСМП – Стара Загора /л.86-89/. В периода 27.07.2016-23.08.2016г ищецът е приведен за наблюдение и лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС гр.Ловеч. Спрямо И.Т. Г. от се сочи проведена консултация с уролог на 09.02.2015г , поставена диагноза „остър епидимит вдясно, назначена е била антибиотична терапия, проведена /л.48/.

В периода 18.06.2009-30.09.2017г.медицински прегледи спрямо Г. се установяват извършвани регулярно, приблизително всеки месец, като в справката са посочени данни за състоянието, респ.заболяването и данни за оказана медицинска помощ, респ.предоставени лекарства /л.12-л.14/. Не се установи твърдяното от ищеца състояние, налагащо операция – херния -на 05.06.2017 е била проведена нова консултация с уролог, като на 08.07.2017г-прегледан от хирург, не се установила ингвинална херния /л.48/. Следователно в исковия период спрямо ищеца е осигурявано медицинско обслужване в медицинския център към Затвора и специализирана болница, водена е отчетност. Твърденията за неадекватно медицинско обслужване за недоказани, съответно и иска за претърпени от това вреди, неоснователен и недоказан.

Ищецът твърди че в следствие условията, при които бил поставен в Затвора Стара Загора, претърпял неимуществени вреди- физически и емоционален дискомфорт, чувствал се зле психически, бил потиснат, изживявал тежко унижаващата достойнството му среда, претърпял страдания, емоционален дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга. Ограниченията които е търпял ищеца от гледна точка достъпа до санитарни помещения, наред с незадоволителните като цяло хигиенни условия в Затвор-Стара Загора в периода 27.09.2012г-01.12.2015г, сочат на необосновано нарушаване на основно човешко право-това на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство, което е рефлектирало неблагоприятно върху личната сфера на ищеца. Характеристиката на описаните условия като нехуманни определя като тяхна нормално присъща последица негативни психо-емоционални изживявания на лицето, поставено в тези условия, вкл. сочените от ищеца – страдание, дискомфорт, потиснатост и пр. Такива чувства би изпитал всеки човек, поставен при сходни условия. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените принципи и стандарти, факта на нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС /т.е.на правото на всеки човек на хуманно и неунизително отношение при задържането му/ дава основание да се изведе предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди. Неосигуряването на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, наред с незадоволителните като цяло хигиенни условия в Затвор Стара Загора за периода 27.09.2012г-01.12.2015г /крайния момент на търпяното неудобство, посочен в исковата молба/ е в причинна връзка с посочените в исковата молба неимуществени вреди.

Доказаните в своята съвкупност факти, наведени от ищеца относно условията на средата, при които е бил задържан и за периода 27.09.2012г-01.12.2015г , водят до извод, че е изпълнен фактическия състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗНС. За ищеца са възникнали трудности и унижение, надвишаващи неизбежната степен страдание, присъща на наказанието лишаване от свобода и то над нивото на суровост, присъщ на изпълнението му. Вреди от кумулативния ефект на описаните условия, следва да се признаят претърпени и от ищеца. Отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, последица от нарушение по чл.3 от същия закон, без значение дали са причинени виновно и без значение обективните трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствие с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна деятелност. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът намира за основателна претенцията, основана на твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди следствие кумулативния ефект по неосигуряването на битови и хигиенни условия в килията, в която ищецът И. Т.Г. *** в периода 27.09.2012г-01.12.2015г.

Ищецът претендира обезщетение в размер 25000лв. Размерът на обезщетението следва да бъде определен с оглед кумулативното въздействие на негативните фактори по аргумент от чл.284 ал.2 от ЗИНЗС и по справедливост —в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. В случая ограниченията от гл.т.незадоволителните хигиенни условия, вкл. неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода са продължили сравнително около три години и два месеца /27.09.2012г-01.12.2015г/. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства. В случая няма конкретни данни за начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. По делото не се доказаха симптоми на влошаване здравословното състояние на ищеца, в пряка причинна връзка с описаните условия.

С оглед на изложеното съдът приема, че обезщетението в размер на 1500.00 лв се явява справедлива компенсация за ищеца и до този размер искът следва да се уважи. В останалата си част до размера на претендираните 25000 лв и за периода на 18.06.2009г.-26.09.2012г и от 01.12.2015 - 30.09.2017г, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на И.Т.Г. ЕГН ********** сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода 27.09.2012г-01.12.2015г вследствие неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и незадоволителни хигиенни условия в Затвора – Стара Загора в този период.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Т.Г. срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София за горницата над сумата 1500 лв до претендираните 25000 лв, както и за периодите на 18.06.2009г.-26.09.2012г, за периода от 01.12.2015г до 30.09.2017г, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: