Р
Е Ш Е
Н И Е
№
13
05.02.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 494 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано по жалба от „Е-Б” ЕАД със
седалище и адрес за управление гр.Бургас, бул.”А” № 21, ет.Е, ЕИК ……..,
представлявано от изпълнителния директор Д. П. Д., против Акт за установяване
на задължение по декларация /АУЗД/ № 60621 от 22.06.2017г., издаден от Старши
инспектор в отдел „Местни данъци и такси” /МДТ/ при Община Стара Загора, потвърден
с Решение № 60521 от 04.09.2017г. на Началник отдел МДТ при Община Стара
Загора, с който за недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Стара Загора, ул.”Г.
И.” № , и за периодите 2015г. и 2016г., са определени задължения в общ размер
на 2476.04лв, от които 640.26лв. - данък върху недвижимите имоти, заедно с лихвите
за просрочие към него в размер на 85.05лв. и 1545.46лв. - за такса битови
отпадъци и лихвите за просрочие към нея в размер на 205.28лв. В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и искане за отмяната
му по съображения за постановяването му от некомпетентен орган, при неспазване
на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се неяснота по отношение
начина на изчисляване на размера на лихвата. Въз основа на изложените
съображения се иска отмяна на акта като незаконосъобразен и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при
Община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото В. С. – ст.експерт с
юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореният акт
е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание,
при спазване на административно-производствените правила, като вида и размера
на задълженията са установени в съответствие с материалния закон. Моли за
отхвърляне на жалбата и претендира разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижими имоти вх.№ 7669/ 29.06.2010г.
дружеството-жалбоподател е декларирало недвижим имот, придобит чрез апорт и
деклариран с декларация по чл.17 от ЗМДТ – вх.№485/ 2006г., както следва:
партерен етаж с офиси, с РЗП 476 кв.м., находящ се в 8-етажна сграда, с адрес:
гр.Стара Загора, ул.”Г. И.” №...
След извършена проверка по реда на
чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора по подадената
декларация е констатирано, че за декларирания имот /сграда/, на основание
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ „Е.-Б.” ЕАД дължи данък за недвижимите имоти,
който не е заплатил в предвидените по чл.28, ал.1 от ЗМДТ и чл.11, ал.1 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията
на Община Стара Загора, а на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ дължи такса за
битови отпадъци, която не е заплатил в предвидените в чл.19, ал.1 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора. С
оглед на което и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 и чл.9б от
ЗМДТ, е постановен Акт за установяване на задължения по декларация № 60621 от
22.06.2017г., издаден от Д. Н. на длъжност старши инспектор в отдел „Местни
данъци и такси” при Община Стара Загора, определен за орган по приходите със
Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. С
посочения АУЗД е установен и определен
размера на задълженията на „Е.-Б.” ЕАД за данък върху недвижимите имоти и за
такса за битови отпадъци за 2015г. и за 2016г., и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 22.06.2017г., както следва: за ДНИ за 2015г. в размер на 320.13лв
/главница/ и лихва в размер на 58.77лв.; за ТБО за 2015г. в размер на
772.73лв./главница/ и лихва в размер на 141.86лв.; за ДНИ за 2016г. в размер на
320.13лв./главница/ и лихва в размер на 26.27лв. и за ТБО за 2016г. в размер на
772.73лв./главница/ и лихва в размер на 63.42лв., или установени задължения за
внасяне в размер общо на: 640.26лв. за данък за недвижимите имоти и лихвите за
просрочие към него в размер на 85.04лв., и 1545.46лв. за такса за битови
отпадъци и лихвите за просрочие към нея в размер на 205.28лв.
Издаденият АУЗД е връчен на
дружеството-жалбоподател на 26.06.2017г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне/л.18/.
В срока по чл.107, ал.4 от ДОПК „Е-Б”
ЕАД е подало жалба
против съставения АУЗД № 60621/ 22.06.2017г. до Началника на отдел МДТ при
Община Стара Загора /л.14-15/.
С Решение № 60621/ 04.09.2017г.
л.8-9/ Началникът на отдел МДТ при община Стара Загора, след като е разгледал
жалбата по същество, на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, е потвърдил изцяло
издадения АУЗД № 60621/ 22.06.2017г. В мотивите са обсъдени възраженията на
жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Относно оплакването за
липса на посочване на трите имена на служителя, съставил АУЗД, са изложени доводи, че доколкото в случая
лицето-актосъставител е посочено с име и фамилия, длъжността която заема, както
и заповедта на кмета на Община Стара Загора, съгласно която е определено за
орган по приходите, липсата на посочено презиме на актосъставителя¸не
може да се квалифицира като тежък порок, водещ до отмяна на издадения акт като
незаконосъобразен, поради липса на необходими реквизити. По отношение на
твърдението за неправилно определен размер на дължимата лихва се сочи, че
същата е изчислена съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ. Досежно направеното оплакване
за липса на посочени в издадения АУЗД № 60621/ 22.06.2017г. падежи на
задълженията е отбелязано, че в акта е
посочена нормативната уредба, регламентираща сроковете за плащане на
задълженията за местни данъци и такси – ЗМДТ, Наредба за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора и
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Стара Загора, които са обявени по съответния ред и са
общодостъпни за всяко лице. В табличен вид към решението е дадена справка за
начина на изчисляване на лихвата за
установените в обжалвания акт задължения – от падежа на всяка дължима вноска,
за периода 2015г. и 2016г. По изложените съображения органът е счел жалбата за
неоснователна, а издаденият АУЗД - за
правилен и законосъобразен.
Потвърждаващото обжалвания акт
Решение е получено на 08.09.2017г., а жалбата на „Е-Б” ЕАД, подадена чрез
административния орган до съда, е изпратена по пощата на 21.09.2017г./видно от
пощенското клеймо на приложения по делото плик – л.10/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения АУЗД № 60621/ 22.06.2017г., в т.ч. постановените на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Стара Загора
за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от
ЗМДТ и честотата на сметоизвозване за 2015г. и 2016г. на територията на община
Стара Загора – Заповед № 10-00-2445/
29.10.2014г. и Заповед № 10-00-2392/ 30.10.2015г; договор № 1204/ 03.06.2013г.
за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за
обществено ползване в Община Стара Загора; Договор № 1983/ 29.08.2016г. за
събиране и транспортиране на неопасни отпадъци от населените места на Община
Стара Загора до Регионален център за управление на отпадъците – с.Ракитница, до
депо „Мандра баир” или други съоръжения за третиране на отпадъци на територията
на община Стара Загора, зимно, лятно почистване и поддържане на територии за
обществено ползване, разделно събиране и транспортиране на биоразградими
отпадъци от зелени площи, паркове, градини, домакинства до компостираща
инсталация на територията на община Стара Загора, както и 24 бр. актове за
установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съгласно
договор № 1204/ 03.06.2013г. /за периода 01.01.2015г. – 28.08.2016г./ и съгласно
договор № 1983/29.08.2016г. /за периода от 29.08.2016г. до 31.12.2016г/.
Представено е и Разрешение № 13/ 13.06.2013г. за поставяне съдове за събиране
на битови отпадъци на територията на гр.Стара Загора, ведно с одобрена от
Главния архитект на община Стара Загора схема за разполагане на съдове за
събиране на битови отпадъци на гр.Стара Загора, от графичната част на която е
видно, че до сградата, партерния етаж от която е собственост на
дружеството-жалбоподател е определено място за разполагане на съдове за
БО.
Към материалите по делото е приложена
приетата от Общински съвет – Стара Загора Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара
Загора, в приложимите й редакции.
Назначена, изпълнена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по
делото, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Вещото
лице посочва размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за декларирания
от жалбоподателя по делото, съгласно декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ с вх.№
7669/ 29.06.2010г., имот – друга
нежилищна сграда /партер етаж-офиси/ с РЗП 476 кв.м., находящ се в гр.Стара Загора,
ул.”Г. И.” № , както следва: за 2015г. – 320.13лв. и за 2016г. – 320.13лв..
Размерите на дължимата ТБО са: за 2015г – 772.73лв. и за 2016г. – 772.73лв.
Така установените от вещото лице размери на задълженията напълно съответстват
на посочените в оспорения АУЗД № 60621/ 22.06.2017г. задължения за ДНИ и за ТБО.
Експертът е изчислил и размера на лихвите за просрочие плащането на тези
задължения, считано от момента на забавата - от 01.07. на съответната година,
спрямо падежа на първата вноска и от 31.10. на съответната година, спрямо
падежа на втората вноска на всяко задължение /т.3 от ССЕ/. Съгласно ССчЕ
лихвата за забава върху дължимите ДНИ и ТБО за 2015г. и 2016г., изчислени към
22.06.2017г./датата на издаване на оспорения АУЗД/, е в общ размер на
290.37лв., което включва: 85.06лв. - лихва за просрочие заплащането на
задължението за ДНИ /58.82лв. лихва върху ДНИ за 2015г. и 26.24лв. лихва върху
ДНИ за 2016г/ и 205.31лв. - лихва за просрочие в заплащането на задължението за
ТБО / 141.99лв. лихва върху ТБО за 2015г. и 63.32лв. лихва върху ТБО за
2016г./.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 160,
ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на
ДОПК, намира за установено следното от
правна страна:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.107, ал.4 ДОПК, от легитимирано лице, за което
актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват публични общински
вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр.с чл.1
ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 като
публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава плащането
на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от
ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ/ и за такса
за битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4,
ал.1 и чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно
чл.4, ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация, определени със заповед на кмета имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на
териториален директор, вкл. предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК.
Акт за установяване на задължение по
декларация № 60621/ 22.06.2017г. е издаден от старши инспектор в отдел „Местни
данъци и такси” при Община Стара Загора, определен да осъществява функции
/права и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4
във вр. с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета
на Община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД Решение № 60621/ 04.09.2017г. е
издадено от Началника на отдел МДТ в Община Стара Загора, с функции и
правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ,
компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД,
съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно
обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на
неговите правомощия.
Процесният АУЗД е в предписаната от
закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му,
конкретност и яснота на разпоредените правни последици. Посочено е, че АУЗД № 60621/
22.06.2017г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 и
чл.9б от ЗМДТ, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е постановен
служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен
въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Обосновано е
съществуването на законово регламентирани задължения за заплащане на ДНИ и ТБО към бюджета на Община Стара Загора за
2015г. и 2016г. от „Е-Б”ЕАД, като собственик на деклариран и подлежащ на
облагане с ДНИ недвижим имот. Константна
е съдебната практика, че с посочването на номера и датата на подаване на
декларацията по чл.17 /съотв. по чл.14/ от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, се постига онази минимално необходима яснота на
установителното изявление на органа по приходите досежно имота, по отношение на
който с АУЗД са установени задълженията за ДНИ и за ТБО в хипотезата на чл. 107, ал.
3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащането в срок на
тези задължения, чийто размер е установен
въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Неоснователни са оплакванията за
липсата на конкретност относно началната дата на забава и начина на изчисление
на лихвите и неяснота на акта. В оспорения АУЗД са посочени по периоди
размерите на задълженията за ДНИ и ТБО за деклариран от дружеството имот, за
всяко от което е посочен и размер на лихвата за забава, изчислена до датата на
издаване на акта. Сроковете за плащане на задълженията са нормативно
регламентирани, от тук и началния срок на забавата е установим. Отделно,
жалбоподателят при изразено до администрацията искане е можел да получи
информация за начина на изчисление. Разпоредените правни последици: задължения
на „Е-Б”ЕАД към Община Стара Загора от определен вид; в посочен размер за всеки
вид задължение по периоди и с посочен начин на изпълнение - по банков път, по
посочена сметка, съдържа необходимата
яснота и конкретност. Съдържанието на АУЗД № 60621 от 22.06.2017г. позволява
осъществяване на съдебен контрол по същество, вкл.относно дължимостта и
правилното определяне размерите на задълженията /чл.160 от ДОПК/. С оглед
изложеното неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на акта, поради липса на основни характеризиращи белези и неяснота на
съдържанието.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, включително при извършеното
установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.
АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал.3, изр. последно от ДОПК – служебно,
поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа
на подадена от задълженото лице декларация.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД
е издаден и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 10 от
ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1
от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от
ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1
във вр. с чл. 11, ал. 1
от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик
на облагаем с данък недвижими имот.
Фактическият
състав, пораждащ задължението за данък върху недвижимите имоти чл.10 и чл.11 от
ЗМДТ и този, пораждащ задължението за такса битови отпадъци /чл.64 от ЗМДТ/,
включва наличието на недвижим имот на територията на съответната община. На 29.06.2010г.
„Е-Б”ЕАД е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх.№7669 от 29.06.2010г. за имот – друга нежилищна сграда
/партер етаж-офиси/, без основания за освобождаване от данък, с РЗП 476кв.м.,
находящ се в гр.Стара Загора, ул.”Г И”№ , кв.122, имот № 942. По делото не е
спорно, че през посочения в оспорения акт период /2015г.2016г/ дружеството е
собственик на така декларирания недвижим имот. От изложеното следва, че
жалбоподателят има качество на задължено по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗМДТ лице
и е субект на задълженията по чл.10 и по чл.62 от ЗМДТ за заплащане на ДНИ и
ТБО за притежавания от него недвижим имот в гр.Стара Загора.
Задължението
за данък върху недвижимите имоти за „Е-Б” ЕАД е възникнало с придобиване на
посочения недвижим имот, установено е въз основа на декларирането му пред
общинските данъчни власти и следва да се изпълнява периодично. Не съществува
задължение за данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел
определяне на данъка върху притежаваните имоти за съответната календарна
година. Веднъж възникнало и установено, то се дължи за всяка календарна година,
докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или
измени и какъвто не се твърди, нито доказва в случая.
Размерите
на задължението за данък върху недвижимите имоти за декларирания от „Е-Б”ЕАД имот
в гр.Стара Загора са определени от административния орган законосъобразно.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ данъчна основа за облагане на нежилищните имоти на
предприятия е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка,
определена съгласно приложението към закона. В случая данъчната оценка на
имота, която е по-висока от стойността на имота, посочена в т.11 на приложения
по делото устав на „Е-Б”ЕАД /л.28-30/ е 220780лв. Ставката за изчисляване
размера на данъка е 1.45 на хиляда, съгласно чл.17 от Наредбата за определяне и администриране на местните
данъци на територията на община Стара Загора, в редакцията й, действала през
процесните 2015г. и 2016г. /достъпна на интернет страницата на общината/. Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза незаплатените от жалбоподателя
в предвидените срокове задължения за ДНИ са: за 2015г – 320.13лв. и за 2016г. –
320.13лв., т.е. изцяло потвърждават размерите на установените с оспорения АУЗД
задължения от този вид.
Задължението
за ДНИ се заплаща на две равни вноски, първата от 01.март до 30.06 и втората до
30 октомври на годината, за която е дължим /чл.28 от ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Дружеството-жалбоподател не е изпълнило задълженията си изцяло и в срок, т.е.
изпаднало е в забава, считано от деня, следващ срока за заплащане на всяка от
вноските — за първата вноска на задължението за ДНИ-от първи юли на годината за
която то се отнася и за втората вноска на задължението - от 31.10.на годината,
за която същото се отнася. Съгласно
изслушаната по делото ССчЕ, вещото лице е изчислило считано от посочените
по-горе дати на забава размерите на дължимата лихва за забава в плащането на
вноските на задълженията за ДНИ, въз основа на което за периода 2015-2016г.
вкл. лихвите са изчислени от в.л. в размер, по-висок от посочения в оспорения акт.
С оглед забраната за изменение на акта,
ако това би било във вреда на жалбоподателя /чл.160 ал.5 ДОПК/, оспорения АУЗД
в частта относно установените размери на задължението за ДНИ за 2015г. и 2016г.
общо в размер 640.26лв., заедно с прилежащите лихви за забава – 85.04лв, се явява
законосъобразен.
За
възникване задължението за ТБО, освен принадлежността на вещното право върху
недвижимия имот, релевантна предпоставка е и включването на имота в район с
организирано предоставяне на услугите и реалното им извършване. Съгласно
разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ,
такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Изрично е предвидено че размерът на таксата се определя за всяка услуга
поотделно по реда на чл. 66 ЗМДТ
- в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност. Следователно в рамките на ТБО се включва такса за
три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е
самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от
ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в
чл. 62 от
посочения закон, когато те не се предоставят от общината. Границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от
ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, се
определят със заповед на кмета на общината /чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ/.
Макар
изрично предостявянето на услугите да не се оспорва от жалбоподателя, от
представените по делото доказателства се установява, че имотът на „Е-Б”АД,
находящ се в гр.Стара Загора, попада в район с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, с поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци и услугата с такова съдържание е била реализирана от община Стара
Загора, вкл. през периодите 2015г. и 2016г. Със Заповед № 10-00-2445/ 29.10.2014г. и Заповед №
10-00-2392/ 30.10.2015г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ са определени
границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, честотата
извършването им. От представените по делото схема за разполагане на съдове за
събиране на битови отпадъци на гр.Стара Загора, договор № 1204/ 03.06.2013г. и
договор № 1983/ 29.08.2016г., ведно с приложените към тях 24 бр. актове за установяване на
извършените и подлежащи на заплащане видове работи за периода 01.01.2015г. до
31.12.2016г., се установява, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане в депа и поддържане чистотата
на обществени територии, насрещна престация за каквито е ТБО, са реално
предоставяни за процесните периоди. Следователно услугите по чл.62 ал.1 от ЗМДТ
са осъществявани за всеки от периодите на 2015г. и 2016г., т.е в случая е налице материалноправната
предпоставка за събиране на таксата за битови отпадъци.
Съгласно
чл.67 ал.4 от ЗМДТ, таксата за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. С т.1.2 от Решение
№ 945/ 31.10.2013г. на Общински съвет Стара Загора е определен размера на ставките и основата за
изчисляване на ТБО. Съгласно посоченото решение, действало и през процесния
период /видно от изрично напрравеното удостоверяване в този смисъл с писмо
4769/21.11.2017г. –л.47/, размера
на ТБО за нежилищни имоти, собственост на предприятия, е 3.50 на хиляда върху
данъчната оценка на имотите, определена по приложение № 2 от ЗМДТ, разпределени
както следва: 0.03 на хиляда – за осигуряване на съдове за съхранение на битови
отпадъци; 1.1 на хиляда – за събиране, вкл. разделно, на битовите отпадъци и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането
им; 1.27 на хиляда – за поддържане на депата; 1.1 на хиляда – за почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и др. територии за обществено
ползване. В случая размерът на установената от приходната администрация такса
за битови отпадъци в размер по 772.73лв. за всяка от годините /2015г. и
2016г./, е определен при прилагане посочените ставки, сумарно 3.5‰ върху данъчна основа - 220780 лв, определена
съобразно цитираните правила. Размерът
на задълженията за ТБО на дружеството-жалбоподател, общо 1545.46лв за двата
периода, съвпадащи с календарните 2015 и 2016 години, се потвърди /изцяло
съответства/ на изчислените от вещото лице, изпълнило ССчЕ размери /т.2 от
заключението/.
Установените
с АУЗД № 60621/ 22.06.2017г. размери на вземанията на Община Стара Загора за
лихви за просрочие плащането на ТБО за 2015г. и 2016г. в общ размер на
205.28лв., е по-малък от изчислените от
вещото лице лихви за забава на тези вземания /205.31лв/. С оглед забраната,
предвидена в чл.160 ал.5 от ДОПК, не се следва изменение на акта, тъй като би
било във вреда на жалбоподателя.
С оглед
на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация
№ 60621 от 22.06.2017г., издаден от старши инспектор в отдел МДТ при Община
Стара Загора, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в
предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1,
изр. второ от ДОПК „Е-Б” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати
на Община Стара Загора сумата от 523.00лв, включваща 120лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице и 403лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
в минималния размер, по правилата на чл.161, ал.1 изр.трето от ДОПК и чл.8,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед на това че делото е с материален интерес.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 и чл.161 ал.1 изр.второ ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е-Б” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.”А” №,
ет.Е, ЕИК ………, против Акт за установяване на задължение по декларация № 60621
от 22.06.2017г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси”
при Община Стара Загора и потвърден с Решение № 60621 от 04.09.2017г. на Началника
на отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Е-Б” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул.”А” №, ет.Е, ЕИК ………, да заплати на Община Стара
Загора сумата от 523.00лв /петстотин двадесет и три лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: