Р Е Ш Е Н И Е № 358
гр.Стара Загора, 28.12.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и седми ноември
през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 495 по описа за 2017 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по жалба на А.А.Д. против Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 246-МИ от 05.07.2017г на
орган по приходите при Община Казанлък, потвърден с Решение № 3/23.08.2017г на
Директора на Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък, с който на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр.с чл.4
и чл.9б от ЗМДТ по отношение на Д. са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти за 2013г-2016г в размер 196.89 лв с лихви за забава - 26.57 лв към 05.07.2017 и
за такса за битови отпадъци запериода 2013г-2016г в размер на 373.41лв и лихви
за забава 93.38лв към 05.07.2017г. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на акта по съображения за издаването му в нарушение на
изискванията за форма, при неправилно прилагане на материалния закон, и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подателката
твърди, че не и ясно как са направени изчисленията, че периодично и в срок е
погасявала задълженията си чрез плащане по банков път, а през 2014г е подала декларация за
неползване на имота и в района по местонахождението му няма организирано
сметосъбиране и сметоизвозване. Счита,
че размерът надължимите суми е по-малък от този, който й се установява. Излага
доводи, че неправилно не е било взето предвид възражението й за изтекла
погасителна давност. По изложените съображения се иска отмяна на АУЗД като незаконосъобразен, като в условията на
алтернативност иска изменението му в посока намаление на задълженията по вариант
ІІ на заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Местни приходи” в
Община Казанлък чрез процесуалния си представител юр.Илиева изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага подробни съображения, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при
спазване на административнопроизводствените правила, като вида и размера на
задълженията са установени в съответствие с материалния закон. Иска се от съда да
отхвърли жалбата като неоснователна, претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ 418 / 28.02.2005г
в община Казанлък А.А.Д. е декларирала, че притежава поземлен имот кад. №4288 в
гр. Казанлък, местност „Дерелика”,
представляващ земя с площ от 6068 кв.м, за който е образувана партида
№5408086513001.
До края на 2016г Д. заплатила следните МДТ по
отношение на този имот: на 31.10.2011г—135.42 лв /за ДНИ 2011г -81.25лв и ТБО
за 2011г- 54.17лв с платежно нареждане на л.16/, на 03.04.2012г - 399.05лв за ДНИ
206.56лв и ТБО 192.49лв за 2012г /л.17/, на 05.11.2013г - 189.59лв с посочено
основание ДНИ 81.24лв и ТБО 108.34лв за период 2013г /л.19/.
На 26.11.2015г, жалбоподателката е подала декларация по
чл.71 ал.1 от ЗМДТ с вх.№7404004247/26.11.2015г.
На 19.01.2017г Д. ***, в което възразява срещу
съобщени й задължения за ДНИ и ТБО към 11.01.2017г, като твърди, че няма задължения
за лихви за 2011г и 2012г, тъй като главниците за ДНИ и ТБО за тези периоди
платила в срок, отделно и че лихвите са погасени по давност. Желае
преизчисляване на задълженията. Възражението е получено от служител на община
Казанлък на 20.01.2017г /л.71-73/.
В заявление от 25.01.2017г /л.76-78/ жалбоподателката
също прави изявление за погасяване по давност на задълженията за лихви от 2011г-2012г.
На 25.01.2017г Д. е заплатила 108.34лв— ТБО 2014г /
л.20/
На 25.01.2017г е заплатила 81.25 лв — ДНИ за 2014г
/л.90/.
На 21.02.2017г е подала жалба до Директора на ТДД
Стара Загора против становище
изх.№154,437 от 15.02.2017г на Дирекция „Местни приходи” в община
Казанлък /л.83 /.
На 27.04.2017г е платила 162.50лв за ДНИ-главници за
2015г и 2016год. /л.21 —23, л.81/.
На 05.07.2017г след извършената проверка от длъжностно
лице от Дирекция „Местни приходи” община Казанлък в производство по чл.107,
ал.3 от ДОПК е издаден Акт за
установяване на задължение по декларация № 246-МИ / 05.07.2017 г, предмет на
оспорване по делото.
Процесният АУЗД е издаден от старши инспектор местни приходи в община Казанлък
Мария Илучева, оправомощена със Заповед № 711/10.05.2016г, с който на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, вр.с чл.4, ал.1 от ЗМДТ по отношение на имот партиден №5408086513001
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти: главница в размер 196.89 лв с лихви за забава - 26.57 лв към 05.07.2017 и
за такса за битови отпадъци в размер на 373.41лв и лихви за забава 93.38лв към
05.07.2017г.
Задължението за ДНИ е посочено за 2013г - 81.25лв,
лихва 28.19лв-погасено, и непогасени: за
2014г—34.39лв /остатък от 81.25лв, от които погасени чрез плащане 46.86лв/; за 2015г —81.25лв, за 2016г — 81.25лв, с прилежащи лихви —26.57лв.
Задължението за ТБО е: за 2013г — 96.06лв /остатък от 108.34лв, от
които погасени 12.28лв/; за 2014г- 108.34лв, за 2015г- 108.34лв, за 2016г —
60.67лв, с прилежащи лихви —93.38лв.
Като мотиви в акта са изложени съображения, че спрямо
посочения имот и адресат са налице предпоставките по чл.10 ал.1 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти, съответно и по чл.62 от ЗМДТ за
заплащане на такса битови отпадъци, за услугите по сметосъбирането,
сметоизвозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и за услугите по поддържането и чистотата на териториите за
обществено ползване на населените места, които не са заплатени в сроковете за
това. Данъкът за недвижимите имоти се сочи определен в размер 1.5 на хиляда
спрямо данъчната оценка на имота 54169.00лв, на основание чл.15 от Наредба № 31
за определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък. Размера на ТБО се сочи определен при прилагане
на чл.66 ЗМДТ и чл.18 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък за 2013г, 2014г,
2015г. в размери: 2‰ върху данъчната оценка, в това число: за сметосъбиране и
сметоизвозване — 0.88‰, обевреждане битовите отпадъци в депа — 0.64‰ и за
чистота на териториите за обществено ползване — 0.48‰. Размера на ТБО за 2016г
се сочи определен при отчитане на подадената на 26.11.2015г декларация за
неизползване на имота през предстоящата година на основание чл.17 от Наредба №
26 , с оглед на което не е определена такса за сметосъбирането и
сметоизвозването, като е начислена такава само за другите две пера—
обезвреждане на битовите отпадъци и за чистотата на териториите за обществено
ползване (общо 1.12 ‰). /л.25—27/.
АУЗД № 246 – МИ /05.07.2017г е обжалван изцяло от Д. по
административен ред /л.29/. При липса на данни за датата на съобщаване на акта,
жалбата й е счетена за своевременно подадена и разгледана по същество и приета
за неоснователна с Решение №
3/23.08.2017г на Директора на Дирекция
„Местни приходи” в Община Казанлък като е потвърден изцяло АУЗД № 246 – МИ
/05.07.2017г./л.12—13/. Видно от мотивите, имотът, посочен в АУЗД №
246-МИ/05.07.2017г, попада в строителните граници, вид земя „друга”. Субектът може да се освободи от заплащане на такса за
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по следните начини: 1) като подаде
декларация за неизползването му по реда на чл.17 ал.1 от Наредба № 26 или 2)
ако имотът е недостъпен, собственикът следвало да се снабди с удостоверение от
Общинско предприятие „Комунална дейност и поддръжка на инфраструктурата” на
основание чл.14 ал.4 от Наредба № 26 по
заявление до 30 март на текущата година в деловодството на звеното. Изложени са
съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при
спазване на процесуалните правила и материалния закон. Решението е получено на
30.08.2017г /л.35/. Жалбата срещу АУЗД е подадена на 12.09.2017г, в срока по
чл.107, ал.4 от ДОПК, видно от разписка и касов бон на л.46.
По делото са приети като
доказателства документите, образуващи преписката по издаване на АУЗД № 246 – МИ /05.07.2017г на
орган по приходите при община Казанлък и потвърждаващото го Решение №
3/23.08.2017г на Директор Дирекция
„Местни приходи”.
Представени са и приети
като доказателства заповеди на Кмета на Община Казанлък по чл.63, ал.2 и чл.71
от ЗМДТ за определяне границите на районите за сметосъбиране и сметоизвозване и
графици за дейностите, а именно Заповеди №№2380/29.10.2013г, №2323/29.10.2014г и
№1977/30.10.2015г, Схема за разполагане на контейнери за съхранение на
отпадъци /л.133/, АОС /публична/ №389/25.07.2016г за ПИ 000550 в местност
„Каракос” с.Черганово с предназначение за сметище, стар акт за градското
сметище- АОС №429/20.07.2001г., Решение на основание чл.78 ал.9, вр.с чл.35
ал.3 и ал.5 от ЗУО вр.със заявление №762/21.02.2014г, на Директора на РИОСВ
Стара Загора за регистриране и издаване на регистрационен документ №13-РД-258-00/25.02.2014г,
Решение № 13-ДО-354-00 от 21.02.2011г на Директора на РИОСВ Стара Загора, с
което на основание чл.42 ал.1 вр.с чл.12 ал.1 т.1 от ЗУО се разрешава за срок от 21.02.2011г—21.02.2014г Община Казанлък да извършва дейности по
събиране и транспортиране на отпадъци в посоченото депо, скица на имота,
предвиден за сметище, графици за
отчитане явяването и неявяването на работа от заетите в общинското предприятие—ОП
„КС и ПИС” за дейност „метене” /л.135 и
сл./, пътни листи /л.151 и сл/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Росица В.Тишева, която работи от 2007г. в Общинското предприятие
„Комунална дейност, поддръжка на инфраструктурата” при община Казанлък, като
„Координатор чистота”. От показанията й се установява, че местност „Дерелика”,
в която е разположен имотът на жалбоподателката, е след Художествената
гимназия, като посочва разположените в близост контейнери са отпадъци — на
паркинга на гимназията и до „Кучкарника” след нея. На входа на парка „Тюлбе” и
от другата страна на реката също имало контейнери тип „Бобър” и 4-кубиков. Обяснява
как се осигурява обслужването на контейнерите и графиците за сметосъбиране,
съответно къде се осъществява сметоизвозването. Твърди, че са разпределени
метачки за района на парк „Тюлбе и се почиства ежедневно. Имотът на
жалбоподателката бил на неголямо разстояние от парка, представлявал поле и
черен път, по който колите за сметосъбиране и извозване минавали.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно
икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която е представено във варианти
според погасителния ефект на извършваните от Д. плащания в зависимост от
зачитане на посочения в него период. Вещото лице сочи, че в периода 2013-2016г
данъчната оценка на имота е 54169.00лв. Размерите на следващите се ДНИ и ТБО съобразно
определените за всяка календарна година ставки, е представен таблично по
видове, години и компоненти, както следва: ДНИ —по 81.25лв за всеки от
периодите:2013, 2014, 2015г и 2016г общо 325.00лв. ТБО по 108.34лв за всеки от
периодите 2013, 2014, 2015г, и 60.67лв за 2016г, общо 385.69лв /т.1.2 от
констативната част, л.169/.
Размерите на главниците на задълженията за ДНИ и ТБО за
периоди 2013г-2016г, посочен от вещото лице, съответства на посочения в АУЗД и
е изчислен при правилно съотнасяне на относимия за изчисляване размера на задълженията промил /1.5 на хиляда върху
данъчната оценка за ДНИ, 2 на хиляда за ТБО—който промил е еднакъв за жилищни и
нежилищни имоти/. Отговорът на първия въпрос в заключението на СИЕ по
изчисляване на дължимия от жалбоподателката размер на главниците и при отчитане
или не на волята й при извършените от нея плащания, е представен във варианти—
според това, дали се следва приспадане на платените суми съобразно най-старите
задължения от съответния вид или дали се съобразява вписания в платежния
документ период на задължението, за който се отнася плащането.
Така в таблица №1 е отразен първият вариант на
изчислението въз основа приспадане на платените от Д. суми без да се взема
предвид указания в платежния документ период на задължението. При този вариант, плащанията от 06.11.2013г,
25.01.2017г и 27.04.2017г са отнесени за погасяване по-стари задължения от
съответния вид. От таблицата е видно, че
с плащането от 25.01.2017г са погасени:
със сумата 67.33лв —задължения за ДНИ за 2006, 2009 и 2010г, със сумата
83.04лв.задължения за ТБО за 2006, 2009, 2010г, лихва за ДНИ за 2012г, лихва за ТБО за 2012г. и част
от ДНИ за 2013г; с плащането от 06.11.2013г
са погасени ДНИ и ТБО за 2012г главница и лихва; с плащането от
25.01.2017г са погасени задължения за
лихви за периоди преди 2012г, лихви ДНИ и ТБО за 2012г и част от главниците ДНИ
и ТБО за 2013г, а с плащането от 28.04.2017г са погасени задължения ДНИ за 2013
и 2014г. Съответно при този вариант се явяват неплатени задълженията за ДНИ за
част от 2014г —34.39лв, за 2015 -81.25лв и за 2016г -81.25лв —както е
установено и в АУЗД, както и задълженията за ТБО за 2013г — 96.06лв, 2014г—108.34лв,
2015г — 108.34лв и 2016г —108.34лв,
както е установено в АУЗД /таблица 1, л.170/.
Вторият вариант представя приспадане на платените суми
съобразно вписаните периоди в представените платежни документи за погашение на
МДТ, вследствие на което задълженията за ДНИ 2013—2016г се сочат платени, а като
неплатени остават задълженията за ТБО за
2015г—108.34 лв и за 2016—60.67лв, общо
169.01лв /таблица №2, л.171/.
Също във варианти са преизчислени лихвите за забава,
както следва: първи вариант — без да се приспадат платените суми от задълженията
за посочените в платежния документ периоди, при което: лихви ДНИ са 32.79лв—повече
от установените в АУЗД /26.57лв/, и лихви ТБО -94.29лв към 05.07.2017г, също в
размер малко по-голям от посочения в АУЗД /93.38лв/. При този вариант не са
приспаднати от в.л. заплатените лихви в
размер 61.33лв, т.2.1., л.171. При втория вариант на изчисление на лихвите,
изчислението е направено въз основа на отчитане погасителния ефект на платените
от жалбоподателката суми спрямо задълженията за периода, вписан в платежния
документ, при което лихва ДНИ е 39.03лв за главници за ДНИ за периоди
2014-2016г, а лихвата върху главници ТБО за периоди 2013-2016г е 54.16лв /таблица
№4, л.172/. В отговор на въпрос трети, СИЕ потвърждава, че за периода на 2016г
жалбоподателката е подала декларация по чл.71 ал.1 от ЗМДТ, взета предвид от
администрацията, за 2016г размера на ТБО е определен с оглед ставката от
0.64промила за услугите по обезвреждане в депа на битови отпадъци и 0.48
промила-за поддържане чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно отговора на въпрос
№5, извършвано е служебно погасяване на задължения за предходен период преди
2013г със заплатените от жалбоподателката суми общо 362.74лв /на 06.11.2013г,
на 25.01.2017г/ като същите са отнесени за ДНИ и ТБО за периоди преди 2012г и
за ДНИ и ТБО и лихви за 2012г /л.177/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл.160 ал.2 от ДОПК, чл. 168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което АУЗД
№ 246-МИ / 05.07.2017 г е неблагоприятен,
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци и лихвите върху
тях, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3
от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1 т.1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ приложимият
ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и
във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4,
ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета
на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал.5 на чл.4
е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл.152, ал.2 от ДОПК, а Ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
АУЗД №246-МИ/05.07.2017г. е издаден от инспектор местни приходи в дирекция
„Местни приходи” при община Казанлък Мария Георгиева Илучева, която е
упълномощена да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията
на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед №711/10.05.2016г на Кмета на
община Казанлък /л.60 по делото/. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от
надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Съгласно
чл.107, ал.4 от ДОПК, актът за установяване на задължение по ал.3, може да се
обжалва в 14-дневен срок пред директора на териториалната дирекция, а съгласно
чл.4, ал.5 от ЗМДТ, правомощия на териториален директор на НАП изпълнява
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. В случая
правомощия на териториален директор в Община Казанлък изпълнява Директорът на
Дирекция „Местни приходи” в общината. С оглед на изложеното, издаденото от
Директора на дирекция „МП” в община Казанлък Решение № 3/23.08.2017г е
постановено от компетентен орган.
АУЗД №246-МИ /05.07.2017г е издаден в предписаната от закона форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. подробни мотиви.
Посочено е, че същият се издава на
основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, като от съдържанието на акта е несъмнено, че е
издаден служебно поради неплащане в срок на задължения, размерът на които е
установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Съгласно чл. 10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот. Следователно двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, т.е задълженията възникват и съществуват за лицето-титуляр на правото на собственост върху имота/или вещта.
В случая от фактическа страна
по делото се установява, че жалбоподателката в изпълнение на
задълженията си по чл. 14 от
ЗМДТ е декларирала притежаван от нея недвижим имот, с кад. №4288 в гр.
Казанлък, земя с площ от 6068 кв.м.
Имотът е нейна собственост за периодите, за които се сочат определени публични задължения за ДНИ и ТБО.
Същият е облагаем, разположен в
регулационните граници на гр.Казанлък и спрямо които граници с т.1 от Заповеди
№№2380/29.10.2013г, №2323/29.10.2014г и №1977/30.10.2015г Кметът на община Казанлък на основание чл.63 ал.2 и чл.71 от ЗМДТ е
определил,
че се следва предоставяне на услугите сметосъбиране,
сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждането в депа на битовите отпадъци се следва /л.51—59/.
Безспорно се
установява
от събраните по делото доказателства, че услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане чистотата на обществени територии, насрещна престация
за каквито е ТБО, са реално предоставяни за процесните периоди от
Община Казанлък.
Не
се спори за данъчната основа /данъчната оценка на недвижимия имот/ и начина на
изчисляване на главниците. ДНИ е бил правилно изчислен
като главница,
при спазване на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ и чл.15 от Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък
/достъпна на интернет сайта на общината/, а именно в размер 1.5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот -54169.00 лв. А ТБО е изчислена в
съответствие с чл.62 и чл.64 от ЗМДТ и чл.18 от Наредба №26 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък
при
отчитане на установения с размер на
пропорцията - 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на имота, от
които: за
сметосъбиране и сметоизвозване —0.88 на хиляда, за обезвреждане в депа или
др.-0.64 на хиляда; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
-0.48 на хиляда. Размерът на ДНИ и ТБО като главници е потвърден от заключението
на СИЕ, което като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира с доверие.
Спорът по делото е
относно размера на дължимите суми с оглед направените от Д. плащания и изявления за
давност, т.е. дали следва да се зачете като погасено задължението, посочено в
платежния документ или сумите следва да се отнесат за погасяване на по-стари
задължения, както е процедирала приходната администрацията в Община Казанлък. Безспорно
Д. е направила следните плащания по банков път за МДТ за процесния имот по
банкова сметка ***:
-на 31.10.2011г—135.42 лв, посочено основание ДНИ 81.25лв
и ТБО 54.17лв за период 2011г /платежно нареждане на л.16/,
-на 03.04.2012г — 399.05лв, посочено ДНИ 206.56лв и ТБО
192.49лв за 2012г /л.17/,
-на 05.11.2013г— 189.59лв ДНИ 81.24лв и 108.34лв за 2013г
/л.19/,
-на 25.01.2017г— 108.34лв с посочено основание ТБО за
2014г
-на 25.01.2017г—81.25 лв, посочено ДНИ за 2014г /л.90/
-на 27.04.2017г — 162.50лв, посочено ДНИ период от 01.01.2015г до 31.12.2016г /л.21/.
Към
датите на плащанията, включително в актуалната редакция, разпоредбите на чл.169, ал.1 и ал.3 от ДОПК,
относими
към последователността на погасяванията, не са променяни. Съгласно чл.
169, ал.1 ДОПК,
публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви,
разноски, а според ал.3 на чл.169 при наличие на няколко публични вземания,
които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на
принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред
съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
Считано от 01.01.2016г е в сила чл.169, ал.3а ДОПК, според
която до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния
вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година,
лицето има право да заяви кое от тях погасява. Тази разпоредба
като специално правило спрямо общото в ал.3, е
приложима за плащанията, направени от Д.
през 2017г.
Следователно
при плащанията на 31.10.2011г, 03.4.2012г и 05.11.2013г по силата на чл.169, ал.3 от ДОПК и при липса на принудително
изпълнение приходната администрация на община Казанлък е обвързана от изрично
заявеното желание от Д. като задължен за ДНИ и ТБО субект относно погасяваното
от нея задължение като вид. Затова на така посочените дати и с оглед изричното й
волеизявление да погаси задълженията за периода, посочен в платежния документ
ДНИ и ТБО за 01.01.2011-31.12.2011г—в платежното от 31.10.2011г, съответно 01.01.2012-31.12.2012—в платежното
от 03.04.2012г и 01.01.2013-31.12.2013г в платежното от 05.11.2013г, и при
съответствие на сумите с размера на задълженията за тези периоди, последните са били изцяло погасени чрез
плащане задълженията на Д. за ДНИ и ТБО за 2011г, 2012г и 2013г.
Установено
е чрез СИЕ, че софтуерната система на община Казанлък е отнесла плащането от 05.11.2013г
за погасяване на задължения за ДНИ и ТБО от 2012г /вж таблица №1 от СИЕ, л.170/.
Това е направено при неправилно прилагане на чл.169, ал.3 от ДОПК след като
преводното нареждане от тази дата №BORD00496235-л.19 съдържа изрично
волеизявление на данъчнозадължения
субект за погасяване задълженията за ДНИ и ТБО за 2013г. При направено
от длъжника изявление кое задължение погасява органът не може по свое
усмотрение да погасява други задължения, различни от посочените от платеца,
дори да съществуват няколко задължения от този вид. Освен това, за 2012г задълженията от същия вид /ДНИ и
ТБО/ не са съществували, тъй като са били своевременно погасени чрез плащане с
платежно нареждане BORD 00376551 от 03.04.2012г на л.17 по делото.
Към 25.01.2017г е в сила коментираното
по-горе правило на чл.169, ал.3а, предл.първо от ДОПК, , но то е приложимо в
случай, че към момента на плащането задължението съществува. Неправилно с
плащанията на 108.34лв и 81.25лв от 25.01.2017г /л.20 и л.90/, с посочено
основание за ТБО за 2014г и ДНИ за 2014г, са били погасени ДНИ от преди 2012г в
размер 67.33лв и ТБО за периоди преди 2012г -83.04лв /таблица №1 СИЕ л.170/,
каквито задължения към тази дата жалбоподателката няма. Доказва се, че задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 и 2012г Д. е платила съответно през 2011 и 2012г, като тези
за 2012г и в срок /л.16 и л.17/. Ако произходът на сумата 67.33 лв е лихви за главници ДНИ за период, по-стар от
2012г, а на сумата 83.04.лв е лихви върху главници ТБО за периоди преди 2012г, то следва да се преценява спрямо тях дали са
погасени по давност с оглед направеното на 20.01.2017г волеизявление в този
смисъл /л.71/. Според чл.171, ал.1от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задълженията за ДНИ и ТБО са
платими за годината, за която се отнасят. Съгласно чл.11, ал.1 от Наредба №31 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Казанлък, данъкът се
заплаща на две вноски в следните срокове от 01.март до 30.юни и до 30 октомври
на годината, за която е дължим. Съгласно чл.15, ал.5 от Наредба № 26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък, ТБО се заплаща на вноските и в сроковете за
заплащане на данъка върху недвижимите имоти, т.е. визираните в чл.11 ал.1 от
Наредба №31, цитирано по-горе. Ако
лихвите са за главници за 2011г, то при броене срока по чл.171, ал.1 ДОПК,
считано от 01.01.2012г и липса на данни за спирането и/или прекъсването му, той е изтекъл към 31.12.2016г. На 20.01.2017г в община Казанлък е получено
възражението на Д., с което тя оспорва задължения за
лихви за 2011 и 2012г с
твърдение, че са погасени по давност, вкл. лихви ДНИ 67.33лв и лихви ТБО —83.04лв. Съгласно чл.173, ал.1
ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в
случаите, предвидени със закон. Следователно при неправилно приложение на
закона /чл.173 ал.1, вр. с чл.171 ал.1 ДОПК/, плащането на Д. от 25.01.2017г за
ТБО от 2014г общинската администрация е
отнесла като погасяващо задължения за ДНИ и ТБО от периоди преди 2012г,
без дори да е ясно за какви по вид задължения и кой конкретен период. Видно е от таблица
№1, ред 1 и 2 на АУЗД, че фигурира и
задължение за ДНИ и ТБО за 2006г, в
който случай публичните задължения се явяват погасени поради изтичане на
абсолютната давност от 10 години и които е следвало да бъдат служебно отписани,
считано от 01.1.2017г /чл.173 ал.2, вр.с чл.171 ал.2 ДОПК/.
На следващо място неправилно
суми от платените на 25.01.2017г са отнесени за лихви за ДНИ за 2012г -5.57лв и
4.19лв, лихви за ТБО за 2012г.- 7.43 и 5.59лв. Задължения за лихви за
главниците за ДНИ и ТБО 2012г не са съществували, след като главниците са били изцяло погасени в срок съгласно платежно
от 03.04.2012г за 399.05лв с основание ДНИ за 2012г -206.56лв и ТБО за 2012г —
192.49лв. С оглед правилото на чл.169, ал.3 ДОПК плащането от 03.04.2012г и при
наличие на волеизявление за погасяване с него на ДНИ и ТБО за 2012г, съответно
и при липса на данни за започнало принудително изпълнение, е произвело ефект да погаси посочените
задължения и отнасянето му като погасяващо някакви други задължения е
неправилно.
В случая плащането,
направено на 03.04.2012г, изобщо не
фигурира в информационната система на общината и задълженията за ДНИ и ТБО за
2012г неясно защо са фигурирали към 06.11.2013г и 25.01.2017г като непогасени и
с лихви. Плащането на 189лв, направено на 06.11.2013г с платежно BORD00496235 /05.11.2013г е за погасяване
на ДНИ за 2013г - 81.25лв и ТБО за 2013г.-108.34лв и съответно погасява тези
задължения, а със суми от платените на 25.01.2017г не могат да се платят лихви
върху главници от 2012г, нито за по-стари периоди, тъй като такива към момента
на плащането не са съществували. Следователно
за 2013г неправилно с АУЗД се установява задължение за ТБО за 2013г - 96.06лв
(непогасена част от 108.34лв и при отчитане частично погасяване - 12.28лв от
платените на 25.01.2017г). Към 25.01.2017 задълженията за ДНИ и ТБО за 2013г
главници са били вече погасени от Д. чрез плащане на 06.11.2013г, но е била
налице лихва за забава плащането на ТБО
за 2013г в размер 2.05лв (1.94+0.11лв) за периода 01.07.2013г - 06.11.2013г.
/СИЕ, таблица №4, л.172/.
Към 25.01.2017г са
съществували непогасени следните задължения за МДТ за процесния имот: ДНИ 2014
–главница 81.25 лв и лихви 19.88лв (10.63+9.25 според СИЕ л.172), ДНИ 2015-
главница 81.25лв и лихви, ДНИ 2016г - главница 81.25лв и лихви; както и ТБО за 2013г- лихви 2.05лв, ТБО за 2014г - главница 108.34лв и лихви, ТБО
2015г- главница 108.34лв и лихви и ТБО 2016г –главница 60.67лв и лихви. Към датите на плащанията от 25.01.2017г и
27.04.2017г е била в сила нормата на чл.169 ал.3а ДОПК, според която до
заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид,
установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година,
лицето има право да заяви кое от тях погасява.
Следователно с платената
сума 81.25лв на 25.01.2017г с посочено основание за ДНИ /платежно на л.90/ се
погасяват задължения на жалбоподателката за ДНИ, като се започне от най-старото
по време от съществуващите към тази дата е задължението за 2014г. и главницата
на същото, с оглед поредността по чл.169 ал.1, е погасена изцяло. С платената
на 27.04.2017г сума от 162.50лв за ДНИ, следва да се отнесе за погасяване на най-рано
възникналото задължение от този вид—това за лихви за ДНИ 2014г в размер 19.88 лв /според СИЕ, л.172/,
след това към главница ДНИ 2015г /81.25лв/, лихви за забава плащането й-
13.72лв и част от главница ДНИ 2016г, която се погасява до размера на 33.60лв
(162.50- 19.88-81.25-13.72-81.25). Други погасявания на задълженията за ДНИ до
датата на издаване на АУЗД 246-МИ /05.07.2017г няма, следователно към тази дата
се явява непогасено и правилно установено задължението за ДНИ 2016г -33.60лв
(81.25лв—47.65лв) и лихви за забава в плащането на това задължение в размер
5.43лв. Следователно АУЗД се явява издаден при правилно приложение на
материалния закон по отношение на ДНИ главница за 2016г —33.60лв и лихви в
размер 5.43лв, съответно за горницата над тези суми се явява незаконосъобразно
издаден и следва да се отмени.
По отношение на ТБО през
2017г са платени на 25.01.2017г 108.34лв с платежно нареждане от тази дата
/л.20/, като с оглед чл.169 ал.3а и ал.1 ДОПК, следва да се погаси първо
най-рано възникналото и съществуващо към тази дата задължение за ТБО - това за
лихви за забава в плащането на главницата за 2013г, която е в размер 2.05лв за
периода 01.07.2013г-06.11.2013г; след това
остатъкът /106.29лв/ следва да се отнесе за погасяване задължението за ТБО
за 2014г, което е 108.34лв или то се погасява до размер на 2.05лв.
Липсват други плащания за
ТБО до датата на АУЗД от 05.07.2017г. Следователно към датата на АУЗД №246-МИ /05.07.2017г
непогасени, съответно и правилно установени с този акт са следните задължения
за ТБО: главница ТБО 2014г в размер 2.05 лв, лихви за забава 26.53лв (14.19
+12.34 съгласно СИЕ, л.172); главница ТБО 2015г - 108.34лв и лихви 18.56лв,
който размер на лихвата е посочен в АУЗД и е по-благоприятен от посочения в СИЕ
(20.36лв); и главница за ТБО за 2016г в
размер 60.67лв, с прилежащи лихви 4.24 лв, който размер на лихвата по акта е по
благоприятен от посочения в СИЕ размер на лихвата 5.22 лв. Следователно АУЗД се
явява правилно и законосъобразно издаден
по отношение на: ТБО 2014г главница
в размер на 2.05 лв (108.34-106.29лв) и лихви 26.53лв, ТБО 2015г главница 108.34лв и лихви 18.56лв, и ТБО за
2016г -главница 60.67лв, с прилежащи лихви 4.24лв. Сумарно задълженията за ТБО
главници за 2014-2016г са 171.06лв с прилежащи лихви до 05.07.2017г— 49.33 лв, до който размер АУЗД по отношение на ТБО следва да бъде
потвърден, съответно за горницата над тези суми, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С
оглед на изложеното съдът приема, че АУЗД №246-МИ /05.07.2017г,
издаден от старши инспектор «Приходи»
при Община Казанлък, потвърден с Решение № 3/23.08.2017г на
Директор Дирекция „Местни приходи”, с който в производство по чл.107, ал.3 от
ДОПК по отношение на поземлен имот с партиден №5408086513001 са установени задължения на А. Ал.Д. за данък върху
недвижимите имоти - главница за 2016г в размер на 33.60лв и лихви за забава в
размер 5.43лв до 05.07.2017г и задължения за такса за битови
отпадъци за периода 2014г-2016г главница в размер 171.06лв с лихви за забава до 05.07.2017г— 49.33 лв, е законосъобразен и в тази част жалбата на Д. е
неоснователна и следва да се отхвърли, а в останалата си част или за разликата над
ДНИ 33.60лв и лихви 5.43лв до 05.07.2017г и ТБО за разликата над 171.06лв и лихви над
49.33лв до 05.07.2017г, АУЗД е издаден при неправилно приложение на материалния
закон и следва да се отмени.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за разноски в размер на 350лв от които 150лв за експертиза и 200 лв
за юрисконсултска защита се явява частично основателно. На основание чл.161,
ал.1 от ДОПК то следва да се уважи съразмерно на потвърдената част на акта
/259.42 лв от установени задължения в
размер 690.25лв/ или е основателно за сумата 131.54лв и съответно следва да се
осъди жалбоподателката А.Д. *** тази сума.
Водим от тези мотиви и на основание чл.160,
ал.1 пр.последно и чл.161 ДОПК от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Д. ЕГН ********** ***-МИ
/05.07.2017г, издаден от старши инспектор «Приходи» при Община Казанлък, потвърден с Решение №
3/23.08.2017г на Директор Дирекция
„Местни приходи” Община Казанлък , в частта, с която на А.А.Д. за поземлен имот
кад. №4288 в гр. Казанлък, местност
„Дерелика” са определени задължения за данък върху недвижимите имоти ЗА
РАЗЛИКАТА над 33.60лв главница и ЗА РАЗЛИКАТА над 5.43лв лихви за забава до
05.07.2017г, както и в частта, с която на
А.А.Д. са определени задължения за такса битови отпадъци ЗА РАЗЛИКАТА над
171.06лв главница и ЗА РАЗЛИКАТА над
49.33 лв лихви за забава до 05.07.2017г, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Д. против АУЗД №246-МИ /05.07.2017г
издаден от старши инспектор «Приходи»
при Община Казанлък, потвърден с Решение № 3/23.08.2017г на Директор Дирекция „Местни приходи”, в останалата
част като неоснователна.
ОСЪЖДА А.А.Д. ЕГН ********** ***
да заплати на Община Казанлък сумата 131.54лв, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: