Р Е Ш Е Н И Е № 68

гр. Стара Загора, 27.03.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

Членове :

при секретар Стефка Христова и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм. дело № 502 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба (наименувана „жалба“), подедена от С.И.П. чрез адвокат К.Н. против принудителна административна мярка (ПАМ) от 18.09.2017г. – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” от длъжностни лица от „Звено за кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. В жалбата се сочи, че на 18.09.2017 г., след като жалбоподателят – ищец паркирал на паркомясто, обозначено с подвижен пътен знак за паркиране пред офис на Уникредит Булбанк в гр.Казанлък, автомобила му е репатриран. Твърди се, че за освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатил сумата от 50 лева, както и 1 лев по чл.44а, ал.5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Заявява се, че наложената устна принудителна мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Сочи се, че не му е съобщено от кого е издадена оспорената заповед и дали органът, който я е издал е компетентен. Обосновава се, че при прилагането на обжалваната мярка е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че паркираното от жалбоподателя – ищец МПС е паркирано на място, платено от банката с цел ползване от служители и клиенти, поради което обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна и при издаването й е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което подлежи на отмяна. С оглед незаконосъобразността на наложената ПАМ и по повод възникнали за жалбоподателя – ищец имуществени вреди на основание чл.7, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ оспорването е съединено с иск срещу Община Казанлък за имуществени вреди на стойност 51 лева. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата – Д.К.Б. – главен специалист „Звено кратковременно паркиране“ при Община Казанлък и Е.Б.Ц. – служител в „Звено кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.С. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се иска отхвърлянето й.

Ответникът по иска за вреди – Община Казанлък, в подробен писмен отговор и чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт С., оспорва предявения иск като неоснователен и иска отхвърлянето му. Твърди, че жалбоподателят – ищеца е паркирал автомобила си в нарушение на правилата на движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване. Поради това, като е съобразил извършеното нарушение, за да осигури безопасността на движението по пътищата и за да преустанови административното нарушение, компетентният орган е наложил ПАМ напълно съобразно с целта на закона. Сочи, че въпреки, че банката има пропуск за преференциално паркиране на МПС и служебни автомобили, в случая автомобилът на жалбоподателя – ищец е бил паркиран извън обхвата на определеното място, което е видно от снимковия материал. Обосновава, че иска за възстановяване на претендираните вреди е неоснователен, доколкото в случая не са налице материалноправните предпоставки за това – незаконосъобразен административен акт, причинена вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между двете обстоятелства, тъй като ПАМ е законосъобразна с оглед наличието на основания за прилагането й.

Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като автомобилът на жалбоподателя – ищец не е бил паркиран на мястото, за което на Уникредит Булбанк е издаден пропуск, а това място е било заето от друг автомобил. Сочи, че общинските служители са действали правилно и моли съда жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Улица „Розова долина“ в гр.Казанлък е разположена в посока север-юг (л.64). На кръстовището на тази улица с улица „Пейо Яворов“ се намира офис на Уникредит Булбанк (л.67). Офисът е разположен с лице към улица „Розова долина“ и се намира на №4 от нея (л.60). След кръстовището на двете улици, в посока на движение юг – север, са поставени пътни знаци „Д3“ и „В27“, като с последния е въведена забрана за престой и паркиране (л.12).

Със заявление №17-07-8/10.11.2016г. от Уникредит Булбанк, представлявано от Венцислав Петров, е поискано издаването на пропуск за преференциално паркиране на МПС – „служебен абонамент“, където е въведен режим за кратковременно паркиране, съгласно чл.19 от Наредба №4 на Общински съвет – гр.Казанлък (л.60). Заявлението е за издаване на пропуск за ноември и декември 2016г. и за периода 9 януари – 31 декември 2017г. Към заявлението са приложени квитанции за заплатени такси за издаване на пропуска (л.61 и 62). От Община Казанлък са издадени два пропуска за служебен абонамент – карта 252 и карта 218, за преференциално служебно паркиране за исканите периоди (л.69 и л.70).

На 18.09.2017г. жалбоподателят – ищец С.И.П. паркирал управлявания от него лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.№СТ 0586 ВТ пред офиса на Уникредит Булбанк в гр.Казанлък, като предната част на автомобила била ориентирана в посока „юг“, т.е. автомобилът се намирал в насрещната по посоката на движението му пътна лента. П. паркирал автомобила до указателната табела на Уникредит Булбанк за „служебен абонамент“, непосредствено до източния тротоар на улицата. Заедно с П. в автомобила се намирал и свидетеля Бранимир Костадинов Караиванов, като двамата влезли в офиса на банката. Малко след това пред банката пристигнал свидетеля Йосиф Георгиев Йосифов, който имал уговорка с П. да се чакат пред банката.

В 14:57 часа жалбоподателя – ищец извършил банкова операция в клона на Уникредит Булбанк (л.71). В същото време служителите на „Звено за кратковременнопаркиране“ – Б. и Ц., започнали да извършват репатриране на лекия автомобил на П.. Последният е уведомен от служител на банката и излязъл, като попитал общинските служители защо репатрират автомобила му, но не получил отговор. Лекият автомобил на П. е откаран на наказателен паркинг, като при репатрирането са направени цветни снимки (л.10 и л.11). По повод репатрирането на лекия автомобил не са изготвяни рапорт или докладна записка от общинските служители (л.52).

Впоследствие за освобождаване на автомобила си П. заплатил сумата от 50 лева – такса по чл.31, ал.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък и 1 лев – такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък (л.7). Във връзка с освобождаването на автомобила е съставен и приемно-предавателен протокол №11 от 18.09.2017г.

По делото е приложена преписката по налагане на обжалваната ПАМ и са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетелите Караиванов и Йосифов се установява, че на процесната дата автомобила на П. е паркиран пред офиса на Уникредит Булбанк, непосредствено до указателната табела за служебен абонамент, като автомобила е бил ориентиран с предната си част на юг, в посока, обратна на посоката му на движение. Показанията на тези двама свидетели са взаимно допълващи и непротиворечиви, и кореспондират с приложения към преписката снимков материал, поради което съдът ги кредитира с доверие.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането – 18.09.2017г., по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца – т.е. до 18.11.2017г. Жалбата, като подадена на 27.09.2017г., се явява в срок, изхожда от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП, са включени длъжности лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на §1, т.6 от ЗДвП има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка, като определи изрично тези лица.

В разглеждания случай не се спори, че мястото, където е бил паркиран автомобила се намира е пределите на гр.Казанлък и е общинска собственост. Със Заповед №1246/25.07.2017г. Кмета на Община Казанлък Д. Костантинов Б. и Е.Б.Ц., като служители на „Звено за кратковременно паркиране“, са определени като длъжностни лица от Община Казанлък, имащи право да извършват или да нареждат принудително преместване на автмобили без знанието на техните собственици или упълномощен от тях водач, за извършени нарушения на ЗДвП и Наредба №4, приета с решение №79/25.02.2016г. (л.9). Ответниците са назначени с трудови договори в „Звено кратковременно паркиране“ и Общинско предприятие „КД и ПИС“ към Община Казанлък (л.53 и л.57), като задачите, възложени им с утвърдените им длъжностни характеристики включват и тези да „посочва кой автомобил да бъде репатриран“ – за първия от тях (л.54-56) и да „извършва или нарежда принудителното преместване на автомобили“ – за втория (л.58-59). С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентни органи, овластени с правомощия по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Доводите на ищеца в тази насока касаят неправилното приложение на материалния закон, а не допуснати процесуални нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП (възпроизведена дословно в чл.31, ал.4, изр.1-во от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък) съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато паркирането създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая не е установено процесното МПС да попада в последните две хипотези – да е създавало опасност или правило невъзможно преминаването на другите участници в движението. За наличието на първата хипотеза са необходими две кумулативни предпоставки – 1. МПС да е паркирано в нарушение на правилата за движение и 2. МПС да е паркирано на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ принудително преместване на ППС.

В случая по делото се установи, че е налице първата предпоставка, а именно, е жалбоподателят – ищец е паркирал автомобила си в нарушение на правилата за движение. Това е така, защото разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП регламентира, че престоя и паркирането в населените места се осъществява, като пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя. От приложения по делото снимков материал и от показанията на свидетеля Йосифов се установява, че процесния автомобил е бил паркиран с предната си част на юг, т.е. в насрещната по посоката на движение на автомобила пътна лента, а не възможно най-вдясно по посоката му на движение. Следователно П. е паркирал автомобила в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. По делото обаче остана недоказана втората предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“, предложение първо от ЗДвП, а именно – МПС да е паркирано на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ принудително преместване на ППС. Видно от приложения план за организацията на движението, мястото, където е било паркирано МПС на П. е в зоната на действие на пътни знаци „Д3“ и „В27“, но не и на такъв, предупреждаващ за принудително преместване. Наличие на такъв знак не се установява и на приложения снимков материал. Освен това с определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2017г. (л.41, т.5) съдът изрично е изискал от ответника по делото да представи справка, от която да е видно с какви пътни знаци е обозначен участъка от пътя на ул.Розова долина №4 в гр.Казанлък, като в случай, че този участък е обозначен с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС, справката да съдържа и обстоятелства защо това не е отразено в плана за организация на движението. Такава справка обаче не е представена от ответника, нито са представени доказателства, че мястото на паркираното МПС е било в зоната на действие на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС.

При тези данни се налага извода, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, следователно същата следва да бъде отменена.

Освен гореизложеното в случая, че налице и друго обстоятелство, сочещо за незаконосъобразност на наложената ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък, на територията на Община Казанлък се допуска режим на платено паркиране – „Служебен абонамент“ до три места за кратковременно паркиране, обозначени по подходящ начин с указателна табела с посочване на лицето – ползвател, в непосредствена близост до съответния обект. В ал.2 от същия текст е регламентирано, че разрешението по ал.1 може да бъде със срок до една година, а редът за ползване на режим на платено паркиране „Служебен абонамент“ се определя със Заповед на Кмета на Община Казанлък.

В конкретния случай за процесната дата офисът на Уникредит Булбанк в гр.Казанлък с притежавал такова разрешение за ползване на едно парко място, като от Община Казанлък е издаден пропуск за служебен абонамент – карта №218 (л.70). Действително в заявлението за издаване на този пропуск за преференциално паркиране (л.60) е отразено, че следва да бъде приложен копие от регистрационния талон на съответния автомобил за удостоверяване на собствеността му, което сочи, че вероятно този пропуск се издава за конкретно посочен автомобил. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредбата обаче самият ред за ползване на режим на платено паркиране се определя със заповед на Кмета на Общината, като в случая такава заповед не е била издавана (л.68), съответно не би могло да се приеме, че това парко място е определено само за служебни автомобили на банката, но не и за нейни клиенти. А в случая, видно от приложения снимков материал и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че автомобила на П. е паркиран непосредствено до указателната табела, поставена пред офиса на Уникредит Булбанк. В този смисъл ищецът не е нарушил абсолютна забрана за паркиране, въведена с пътен знак „В27“, тъй като е паркирал на място, определено от Община Казанлък като „служебен абонамент“.

Всички така изложени обстоятелства в условията на съвкупност се явяват съществени за крайния извод по спора, а именно, че конкретния случай липсват законово регламентираните препоставки по налагане на спорната ПАМ, която следва да се използва като крайна и лимитативно приложима мярка за едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на МПС, доколкото собствеността е неприкосновена.

С оглед горните мотиви се налага извод, че разпоредената от длъжностни лица от Звено за кратковременно паркиране при Община Казанлък ПАМ – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ е незаконосъобразна – постановена в нарушение на приложимата правна норма – чл.171, ал.5, б. „б“ от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена. Предвид това и в съответствие с нормата на чл.204, ал.2 от АПК, на разглеждане подлежи и искът за обезщетяване на жалбоподателя – ищец в размер на 51 лева, представляващ имуществени вреди в същия размер, от който 50 лева за репатриране на лекия автомобил и 1 лев за предстоя му на наказателен паркинг.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани следва да са налице при условията на кумулативност следните материалноправни предпоставки: 1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.вреда, причинена на гражданите или юридическите лица и 3.пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай ищецът претендира възстановяване на претърпените от него имуществени вреди, представляващи такса за репатриране и такса на престои на автомобила му в наказателен паркинг в общ размер на 51 лева. Настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен по следните съображения:

От изложените по-горе мотиви се обосновава извод за незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП – общинските служители са разпоредили преместването на паркираното от жалбоподателя – ищец МПС без неговото знание и съгласие. Принудителната административна мярка е незаконосъобразна поради липсата на основанията за нейното прилагане, регламентирани в чл.171, ал.5, б. „б“ от ЗДвП. При това положение, от обективна страна е осъществена първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при и по повод изпълнение на административната дейност. На изследване в производството подлежат претърпените от ищеца имуществени вреди и наличието на причинна връзка с незаконосъобразния административен акт. От представените по делото 2 бр. фискални бонове (л.7) се установява, че за извършеното репатриране на автомобила ищецът е заплатил на Община Казанлък сумата от 50 лева – такса по чл.31, ал.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък и 1 лев – такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Престирането на тази сума е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Отговорността за причинените вреди следва да се носи от Община Казанлък, чийто служители са разпоредили процесното незаконосъобразно преместване.

Предвид гореизложеното, исковата молба на С.И.П. се явява основателна и следва да се уважи за сумата от 51 лева, от които 50 лева – такса по чл.31, ал.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък и 1 лев – такса по чл.44а, ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя – ищец в процеса. След като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на С.И.П. разноски в размер на 10 лева за платена държавна такса. По делото не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да се присъждат такива. Видно от представения договор за правна помощ №098634 /без дата/, приложен на л.13, е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, без да е отбелязано, че сумата е заплатена в брой, нито са представени банкови извлечения за заплащането й по банков път. Таксите за банкови преводи не се включват към разходите, които следва да бъдат възмездени при отмяна или обявяване нищожност на административен акт, респективно при оттеглянето му преди произнасяне от съда по неговата законосъобразност, поради което не следва да се присъждат такива.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, постановена на 18.09.2017г. от длъжностни лица от „Звено за кратковременно паркиране“ при Община Казанлък – Д.К.Б. и Е.Б.Ц., с която на основание чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено преместването на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.№СТ 0586 ВТ, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на С.И.П. ЕГН **********,***, сумата от 51 /петдесет и един/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди за заплатена такса за репатриране и престой на наказателен паркинг на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.№СТ 0586 ВТ.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на С.И.П. ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: