Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 118                                                            04. 05.2018г.                      град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

                    СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   Минка Петкова                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 505 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл.226 Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 и чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

           

            Образувано е по жалба на В.Д.Х. и К.В.Х. против Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на община Стара Загора, с което  на основание чл.56 ал.1 от ЗУТ във връзка с Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на  градското обзавеждане - НРУИРПВПСЕГО,  се разрешава на Р.Г.В. да извърши поставяне на слънцезащитно устройство пред кафе-аперитив, находящ се  в жилищна сграда с административен адрес ********, гр.Стара Загора, с площ от 30.20 кв.м, урегулиран поземлен имот УПИ ІІ1513, 1514, 1515 кв. 526б по плана на гр.Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.388 по кадастралната карта и кадастралните регистри.

            В жалбата се твърди, че разрешението е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Жалбоподателите обосновават, че  обектът, предмет на разрешението за поставяне, е поставен върху място, което по естеството си и предназначението си е обща част по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността, а именно слънцезащитното устройство било поставено посредством конструкция върху стоманени греди на терасовидна част от проход в жилищната сграда и която част е и покрив на подземни гаражи. Твърдят, че притежават магазин №10 на партерен етаж на седеметажната жилищна сграда, като достъпът до него и другите обекти за стопанска дейност се осъществява чрез прохода. Твърдят, че за законосъобразно издаване на разрешението за поставяне е следвало да се иска съгласието на етажните собственици, каквото те не са давали. Отделно твърдят, че се касае за обект, който е не преместваем, а е строеж,  тъй като устройството не е леко, отваряемо по смисъла на чл.11 ал.7 от НРУИРПВПСЕГО, а трайно закрепено към терена. Твърди, че са били нарушени изискванията на чл.6 ал.1 т.7 и ал.2 от Наредбата. Иска се отмяна на издаденото разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на община Стара Загора и присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът – Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юр. Д.Ж., оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й.

            Ответникът – Р.Г.В. чрез процесуалния си представител адв.М.Г. заема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че разрешението е законосъобразно издадено, в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита потвърдено от СТЕ, че слънцезащитното устройство е преместваем обект, при издаване на акта не са допуснати нарушения, вкл.от гл.точка на изискването за уведомяване на заинтересуваните страни. Счита, че не се следва съгласие на етажните собственици, вкл.на жалбоподателите за издаването на акта, вкл.счита такова изискване не произтича от статута на мястото на поставяне на съоръжението, тъй като то не е обща част. Обосновава, че откритата използваема тераса не  включена в площообразуването, като база за разпределяне дяловете на етажните собственици. Твърди, че тази площ не е включена в застроената площ на сградата, не е обща, а е част от свободната дворна площ. Отделно твърди, че обектът не натоварва конструкцията на сградата, нито възпрепяства достъпа или ползването на обектите, не засяга елементи на инженерна, социална и техническа инфраструктура. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане направените от нея разноски по делото.

            Заинтересованите страни – Т.П.С., като управител на Етажната собственост на жилищния блок на ******** , вх.Б в гр.Ст.Загора и Й.Г. Х., като управител на Етажната собственост на адрес ******** вх.“А“ и „В“,  заемат становище за основателност на жалбата. Според С. поставянето на съоръжението непосредствено до  неговия апартамент в сградата създава риск за безопасността, защото може от него да се проникне в жилището, отделно и риск за пожарната безопасност. Двамата управители излагат и доводи за нарушение на процедурата изразяващо се в неуведомяване на етажните собственици за издаването на акта. Считат, че за поставянето на съоръжението е върху площадка, която представлява едновременно покрив над подземни гаражи,и  обща част  по смисъла на чл.38 от ЗК, се изисква съгласие на етажните собственици, каквото не е налице. Твърди още, че устройството не е леко, а масивно, представлвявало навес, не съответствало на архитектурната естетика на сградата.

            Заинтересованите страни  - П.Д.Д., К.К.С., А. М.А. и Д.Д. К.-А., живущи на адрес ***,  не се явяват нито представляват по делото.

 

            Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Производството по делото е по заявление вх.№19-39-30 от 13.07.2017г подадено от Р.Г.В., за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на основание чл.56 от ЗУТ –слънцезащитно устройство пред кафе-аперитив категория VІ, ЗП и РЗП 30.2 кв.м, в  УПИ ІІ1513, 1514, 1515 кв. 526б по плана на гр.Стара Загора, на адрес *********/л.21/. Представила е удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, нотариален акт №23/15.01.2013г за собственост на дворното място, скица от СГКК/л.22-24/, проектна документация л.27 и сл.. Съгласно обяснителна записка, проектът е разработен на основание техническо задание на инвеститора и комбинирана скица с виза за проектиране.

            Собственик на УПИ е Р.В., която е изаявител. Проектът предвижда изграждане на преместваем обект на основание чл.56 от ЗУТ – слънцезащитно устройство пред кафе аперитив /УВЕ № Уве -105/ 05.05.2011г – л.22. Преместваемото устройство се сочи, че ще бъде изградено с метална носеща конструкция, дъсчена обшивка, PVC мембрана. Сочи се, че същото ще се монтира така, че да не пречи на достъпа до останалите обекти в близост до кафе аперитива и е на 10 см под еркера на първия жилищен етаж на сградата, ЗП 30.20 кв.м /л.33-34/. Представени са чертежи в различните части, вкл.части архитектурна и конструктивна. Според обяснителна записка част конструктивна, конструктивния проект е разработен в съответствие с действащата нормативна уредба, в необходимия обем с текстова и графична част, със статистически изчисления и спецификации. Разработената конструктивна част е в съответствие с изискванията по чл.169 ал.1 от ЗУТ, вкл.носимоспособност, дълготрайност, безопасност при пожар, експлоатация на конструкцията на сградата, опазване на живота и здравето на хората /л.42/.

            За обекта и издадена скица- виза за проектиране от главния архитект на община Стара Загора /л.31/. Изготвено е съобщение  за издадената виза вкл.до живущите в гр.Ст.Загора на ********, поставено на 16.05.2017г съгласно съобщение и служебна бележка от 16.05.2017г /л.25-26/.

            Проектът е разгледан и приет с решението по т.6.20 Протокол № 30/19.07.2017г на ЕСУТ при Община Стара Загора /л.20/.

            С Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г Кметът на Община Стара Загора, на основание чл.56 ал.1 от ЗУТ, във връзка с Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на  градското обзавеждане,  разрешава на Р.Г.В. да извърши поставяне на слънцезащитно устройство пред кафе-аперитив, находящ се  в жилищна сграда с административен адрес ********, гр.Стара Загора, с площ от 30.20 кв.м, урегулиран поземлен имот УПИ ІІ1513, 1514, 1515 , кв. 526б по плана на гр.Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.388 по кадастралната карта . Няма данни за съобщаване разрешението за поставяне.

                       

По делото са приети като доказателства документите приобщени към административната преписка.  Приет е проекта за обект „Жилищна сграда с ОСД в гр.Стара Загора кв.526б, УПИ ІІ-1513,1514,1515 л.104 и сл и за преустройство на л.109./.

            Допусната, назначена и изслушана е съдебно – техническа експертиза, изпълнена от в.л.П.Р., което като неоспорено от страните, обективно и компетентно изготвено съдът кредитира с доверие л.128 и сл. Според заключението, въз основа проучване на документите и направен оглед, вещото лице сочи, че процесното слънцезащитно съоръжение е предвидено в инвестиционния проект и изпълнено на стоманени колони с кутиообразно сечение стъпват посредством метална планка и стоманени шпилки върху съществуваща ст.бетонова плоча /кота +0.00, върху колоните лягат металните греди и столици, а върху тях е лека дъсчена обшивка и РVC /ПВЦ/ мембрана.

            Твърди, че слънцезащитното устройство е метална конструкция, която след срязване на шпилките и болтовете, задържащи я за ст.бетоновата конструкция на сградата може посредством кран да бъда транспортирана на друго място, във вида, в който е монтирана в момента. Закрепянето не е нарушило настилката от шлайфан бетон, в която само са пробити отвори за монтаж на анкерните болтове, не е нарушена целостта на конструкцията, върху която е монтирано. След демонтажа на устройството заетата от него площ може да се ползва по начин, както и преди неговото монтиране. Съгласно инвестиционния проект за сградата, на кота +0.00 са предвидени 4 обекта за стопанска дейност – магазини за промишлени стоки, като в случая ОСД, пред който е монтирано съоръжението е преустроен законно в кафе-аператив, за което има издадени документи. Мястото, върху което е монтирано устройството се явява пешеходен достъп до тези четири ОСД през проход на кота +0.00 на жилищна сграда от обслужваща от изток улица, който се използва по предназначение. Площадката , върху която е монтирано съоръжението в одобрения инвестиционен проект не е назован с предназначение, няма предвидена конкретна функция. В  приложената таблица за разпределение на площите от жилищната сграда по самостоятелни обекти това пространство не фугурира като обща площ съм сградата и това обстоятелство е отразено от проектанта в края на таблицата. Поставянето на слънцезащитното устройство сочи, че не променя начина на ползване по предназначение на площадката.

            В отговор на въпрос №4  отговаря, че съоръжението е монтирано в място, което по определение е свободна дворна площ по смисъла на §5 т.16 от ДР на ЗУТ /към такава се числят и откритите използваеми тераси/. Отговаря положително, че площадката на която то е монтирано съоръжението има два подземни етажа с гаражи, достъпът до които се осъществява от различни улици. Отговаря, че етажът, разположен под котата на която е монтирано слънцезащитното устройство е подземен етаж по см. на §5 т.48 ДР ЗУТ, стоманобетоновата плоча, върху която е монтирано слънцезащитното устройство представлява част от конструкцията на сградата. Дава подробен отговор на въпроса относно съответствието на изпълнените работи с проекта.  Сочи извършено предварително обследване като е отчетено че допълнителното натоварване на плочата би било пренебрежимо малко, дадена е положителна оценка за сеизмична осигуреност / съгласно чл.5 ал.1 и чл.6 ал.2 т.4  от Наредба № 07/2/.  Сочи, че конструкцията обезпечава поемането на сеизмичните въздействия. Според експерта, слънцезащитното устройство по никакъв начин не препятства ползването на съседните имоти, предвидена е площ за преминаване към другите ОСД с широчина 1.75м. Твърди, че е приложен ПРЗ за имота, показателят за плътност на застрояването и достигнал 60.99% при норма 100%, показателя за интензивност на застрояването би представлявал 4.44 при норма неограничена /л.135/ .

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законсъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването е процесуално допустимо. То е насочено срещу индивидуален административен акт по чл.56 ал.1 от ЗУТ Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на Община Стара Загора, изхожда от лица, собственици на обект в етажната собственост /постановление за възлагане на магазин №10, л.5/. Обектът е част от сграда, етажна собственост, която разрешението касае. Оспорването е  с доводи за засягане от акта на законни права и интереси на жалбоподателите. Няма данни за датата на съобщаване на  акта, с оглед на което жалбата е в срока по чл.215 ал.4, вр.с чл.214 т.1 от ЗУТ.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на Община Стара Загора е в надлежна, писмена форма, подписано е административен орган, разполагащ с териториална и материална компетентност да издава разрешения за поставяне на преместваеми обекти вкл. в частни имоти, на територията на община Стара Загора. Съгласно чл.56 ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и др. обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).  Посочено е в ал.2 на чл.56, че за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.             Регламентация на реда, приложим в случая се съдържа в Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на  градското обзавеждане / НРУИРПВПСЕГО/, приета от Общински съвет Стара Загора с Решение №216/21.05.2012г, публично достъпна на страницата на Община Стара Загора в интернет /https://www.starazagora.bg/uploads/posts/naredba_VPS_2.pdf/. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредбата, разрешенията за поставяне на преместваеми обекти в общински терени се издават от Кмета на общината. Не е посочен изрично органът, компетентен да разреши поставянето на преместваем обект в имот, частна собственост, като по аргумент  от чл.23 ал.1 предл.първо от АПК, в такива случаи актът се издава от кметът на общината. Следователно оспореното разрешение изхожда от материално и териториално компетентен административен орган.

             

            Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на Община Стара Загора е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

            Актът е издаден на основание чл.56 ал.1 от ЗУТ преместваем обект - слънцезащитно устройство пред кафе-аперитив, находящ се  в жилищна сграда с административен адрес ********, гр.Стара Загора, с площ от 30.20 кв.м, урегулиран поземлен имот УПИ ІІ1513, 1514, 1515 , кв. 526б по плана на гр.Стара Загора. Разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗУТ определя като преместваеми следните обекти: преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, като изброява павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане /спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други/. В същия смисъл е и определението за преместваем обект дадено в чл.1 ал.2 от НРУИРПВПСЕГО на Общински съвет Стара Загора, с разликата че са добавени заслони за пътници, разположени на спирки за масовия градски транспорт. Изброяването не е изчерпателно. Според §5 т.80 от ДР на ЗУТ преместваем обект е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура  да бъде преместван в пространството без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място, със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен, като поставянето му и_или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Определящо е следователно предназначението на обекта за някоя от изброените дейности,  неговата преместваемост по указания начин. В настоящия случай се касае за слънцезащитно устройство, което има  характер, обслужващ дейността на заведението в случая и е премествамо. Обекта се сочи, че ще обслужва дейността на кафе – аперитив, в сградата в УПИ ІІ-1513,1514,1515, въведен в експлоатация с удостоверение № Уве-105/05.05.2011 на главния архитект на община Стара Загора /л.22/. Обектът може да бъде преместен. съгласно СТЕ металната конструкция на слънцезащитното устройство ще може да бъде транспортирана, след срязване на задържащите я шпилки и болтове. Закрепянето не е нарушило настилката от шлайфан бетон на терасата, в която само са пробити отвори за монтаж на анкерните болтове, не е нарушена целостта на конструкцията, върху която е извършено монтирането. След демонтажа на устройството заетата от него площ може да се ползва по начин, както и преди неговото монтиране /отговор на въпрос №2, СТЕ л.130-131/. Следователно обектът, предмет на разрешението е преместваем, от вида на стационарните по начин на поставяне и към търговски обект, по определението дадено в чл.5 ал.1 т.1 и ал.3 т.2 от общинската наредба.

 

            Не се доказа несъответствие на обекта с изискванията към поставянето му, предвидени чл.1 ал.5 и чл.6 ал.1 и 2 от НРУИРПВПСЕГО. Според чл.1 ал.5 преместваемите обекти трябва да отговарят на устройствените и строителните правила за безопасност, за формиране на благоприятна жизнена среда и добър естетически облик. Тези изисквания не се доказаха нарушени. Според чл.6 ал.1 от същата наредба, преместваемите обекти трябва да отговарят на нормите за безопасност, да се поддържат в добро техническо и естетическо състояние, да не затрудняват достъпността и проходимостта на средата, да не са поставени в нарушение на нормативните правила, да не затрудняват безопасността на движението по улиците, да не са поставени върху части от входове на жилищни или обществени сгради или в непосредствена близост до тях, както и в подколонни пространства, както и да не препятстват нормалното ползване на съседни сгради, преместваеми обекти и рекламни елементи. В случая не се спори, че слънцезащитното устройство, предмет на оспореното разрешение отговаря на изискванията за безопасност /в този смисъл е заключението на СТЕ/, същото не се установи че би могло да затрудни достъпността, нито  проходимостта на средата, в която се разрешава да се постави. Според СТЕ поставянето на устройството няма да препятства ползването на съседните имоти, предвидена е площ за преминаване 1.75 м, следователно макар мястото на поставяне да е  в близост до проход и  по естество е част  от предвиден пешеходен достъп до обектите за стопанска дейност  на кота +0.00 от жилищната сграда, не са нарушени нормите на чл.6 ал.1 т.3 и 7 от общинската наредба. Не е нарушена забраната на чл.6 ал.2, в поземлени имоти с приложен застроителен план не се допуска поставяне на преместваеми обекти, с изключение елементи на градското обзавеждане, в случай че се надхвърлят установените за зоната плътност и интензивност на застрояването. В случая плътността и интензивността на застрояване в УПИ ІІ-1513,1514,1515 са неграничени по аргумент от чл.27 ал.3 от ЗУТ /извадка от ПУП, одобрен със заповед № 1038/15.04.2008г л.30/. Установи се от СТЕ, че поставянето на слънцезащитното устройство няма доведе до превишаване показателите за плътност и интензивност на застрояването /л.135/ . Не се установи поставяне на обекта върху част, нито в близост до вход на жилищната сграда /в случая се касае за близост до проход, който не се препятства/, не се доказаха пречки за ползване на други сгради, преместваеми обекти и рекламни елементи. Разпоредбата на чл.11 ал.7 от Наредбата е  относима към зоните за разполагане на маси за открито сервиране , а такава зона в случая не се установи.

 

            Съдът намира, че издаденото разрешение за поставяне е издадено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Нарушение на процесуалните правила  е издаването на разрешение в случая не по заявление от собственика на заведението, което то се сочи, че ще обслужва. Разрешението е  издадено по искане на собственика на УПИ – Р.В., която обаче не се легитимира като собственик, нито ползвател на кафе-аперитив в жилищна сграда с административен адрес ул.********** гр.Стара Загора, за нуждите на който обект се отнася обслужващото предназначение на слънцезащитното устройство /л.22/. В нарушение на процесуалните правила, не са уведомени за хода на производството собственика на кафе-аперитив, нито другите етажни собственици в сградата, в която се иска поставяне на слънцезащитното устройство. Изискването за подобно уведомяване следва от обстоятелството че в случая искането за поставяне на устройството е не в поземления имот, а в жилищната сграда с административен адрес ********в гр. Стара Загора. Разрешението в случая е за поставяне на слънцезащитното устройство в  сграда етажна собственост, каквато е сградата на ********, в гр.Стара Загора, в УПИ ІІ-1513,1514,1515.

            Посочено е в оспорения акт, че се разрешава поставянето „пред кафе-аперитив, находящ се в жилищна сграда“.  От това следва, че е приложимо изискването на чл.57 ал.4 от ЗУТ , според което върху сгради – етажна собственост, разрешението за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал.1 площ.           В случая обектът е предвиден да бъде монтиран на площадка /ст.бетонова плоча на кота + 0.00/,  която вещото лице сочи, че не е наименована в  одобрения инвестиционен проект /не е назована с предназначение/. Макар площадката да не е посочена със своето предназначение или функция в инвестиционния проект, тя е част от жилищната сграда, същата, представлява част от строежа, предвиден на кота +0.00, който съгласно инвестиционния проект за сградата, предвижда на това ниво 4 обекта за стопанска дейност. Освен това етажът, разположен под котата на която е монтирано слънцезащитното устройство е подземен етаж по см. на §5 т.48 ДР ЗУТ. Стоманобетоновата плоча, върху която се предвижда и е монтирано слънцезащитното устройство представлява част от конструкцията на сградата. Вещото лице сочи, че мястото на поставяне е част от пешеходен достъп до тези четири ОСД, същевременно това е покрив над подземни гаражи.  Дали площта на терасата е част от РЗП на обекта, това дали нейната площ е взета предвид при определяне процента на общите части на отделните обекти, и дали тя може да се определи като открита използваема тераса по смисъла на §5 т.16 от ДР на ЗУТ, е в случая ирелевантно за преценката  дали е засегната обща част от строежа.  По определение дадено в чл.38 ал.1 от Закона за собствеността, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. По аргумент от чл.38 ал.1 от ЗС, касае се в случая за площадка, част от сграда етажна собственост /Разрешение за ползване л.88/, която площадка по естество и предназначение служи за общо ползване на собствениците на обекти от жилищната сграда. Разрешението за поставяне на слънцезащитно устройство върху обща част е дадено в случая без да е търсено, нито дадено съгласието от етажните собственици, в нарушение на чл.57 ал.4 от ЗУТ. Площадката , върху която е монтирано съоръжението в одобрения инвестиционен проект може и да не е назована с предназначение, но начина на поставяне на съоръжението в случая сочи на нейното съществено изменение. Според инвестиционния проект изпълнението на устройството се свързва с поставяне на стоманени колони с кутиообразно сечение посредством метална планка и стоманени шпилки върху съществуваща ст.бетонова плоча /кота +0.00/, върху колоните лягат металните греди и столици, а върху тях е лека дъсчена обшивка и РVC /ПВЦ/ мембрана. Този начин на изпълнение на слънцезащитното устройство,   сочи на засягане на общата част, за което не е дадено съгласие на етажните собственици

            Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на Община Стара Загора е в нарушение чл.57 ал.4 от ЗУТ.

 

            Следователно оспорването е основателно, разрешението за поставяне № 26/31.07.2017г  е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят извод че е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           

            С оглед изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в общ размер 820лв, от които  20 лв за държавна такса, 600лв за адвокатско възнаграждение, 200лв депозит за СТЕ.

           

               

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.Х. и К.В.Х.   Разрешение за поставяне № 26/31.07.2017г издадено от Кмета на Община Стара Загора, с което  на основание чл.56 ал.1 от ЗУТ във връзка с Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на  градското обзавеждане - НРУИРПВПСЕГО,  се разрешава на Р.Г.В. да извърши поставяне на слънцезащитно устройство пред кафе-аперитив, находящ се  в жилищна сграда с административен адрес ********, гр.Стара Загора, с площ от 30.20 кв.м, урегулиран поземлен имот УПИ ІІ1513, 1514, 1515 кв. 526б по плана на гр.Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.502.388 по кадастралната карта,  като незаконосъобразно.

            ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.Д.Х. ЕГН ********** и К.В.Х. ЕГН ********** общо сумата 820.00 лв/осемстотин и двадесет лева/, разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: