Р Е Ш Е Н И Е

№359 20.12.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №509 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на И.С.С.,*** против мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора, да издаде Заповед, с която да му се разреши да посещава учебните занятия в училище „Поп Минчо Кънчев” при Затвора Ст. Загора. Жалбоподателят твърди, че в случая са налице законоустановените предпоставки за издаване на искания акт, поради което мълчаливия отказ на Началника на Затвора Стара Загора се явява постановен в нарушение на приложимия материален закон и като такъв моли да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Стара Загора, не се явява, чрез процесуалния си представител юриск. Тенева изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх.№112/04.09.2017 год., подадена до Началника на Затвора Стара Загора, жалбоподателят е поискал да му бъде издадена Заповед от Началника на Затвора Стара Загора, с която да му се разреши да посещава учебните занятия в откритото на територията на Затвора Стара Загора училище. На 07.09.2017 год., е поставена резолюция, с която молбата е разпределена на г-жа Найденова, без да е посочена заеманата от същата длъжност. Според изложеното становище от ответника по делото (намиращо се на лист 26 от делото), по подадената молба е била извършена проверка от г-жа Р. Найденова – Началник сектор „социална дейност и възпитателна работа”, изготвен е доклад до Началника на Затвора и жалбоподателят е уведомен устно за резултата. По делото е представен доклада (лист 17 от делото/ изготвен по повод на подадената молба, на който е поставена резолюция „К.Д.” от дата 13.09.2017 год. Не са представени доказателства обаче относно устното уведомяване на С. за резултата от извършена проверка. Не се спори между страните, че жалбоподателят И.С. е завършил средно специално образование в гр. Харманли – СПТУ ”Филип Запрянов Филев”със специалност оператор в апретурното и багрилното производство. Доказателства в тази насока не са представени, но доколкото страните изрично в съдебно заседание изразиха съгласие относно този факт, но същият не следва да се доказва.

По делото се представиха доказателства, че съществуващото на територията на Затвора Стара Загора училище „Поп Минчо Кънчев” е създадено още през 1985 год. със Заповед №РД-14-27/06.08.1985 год. На Министъра на народната просвета. Съгласно заповедта, същото е вечерно СПТУ по машиностроене и дървообработване с отдел на вечерно основно училище. Видно от извлечението от сайта на МОН, в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование (лист 28 и 29 от делото), фигурира училището с пълно наименование средно училище „Поп Минчо Кънчев”, съгласно чл.24-27 от ЗПУО.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Непроизнасянето на Началника Затвора Стара Загора е формирало мълчалив отказ, който от своя страна е мотивирал жалбоподателят да оспори същият пред Административен съд Стара Загора. Ответника по делото е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на молбата, т.е. до 17.09.2017 год. Жалбата е депозирана в деловодството на Затвора Стара Загора на 29.09.2017 год.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановеният срок по чл.149, ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Действително нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, е предвидено издаването на индивидуален административен акт, с който съответното лице да бъде включено в образователните програми, нито е посочено кой административен орган е компетентен за това. Доколкото обаче, разпоредбата на чл.133, ал.3 от ППЗИНЗС, гласи, че лишените от свобода се „включват” в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, съдът намира, че издаването на такъв индивидуален административен акт следва да се издаде, а компетентен за това е ръководителят на съответното място за лишаване от свобода, към което е създадено е съответното училище. Тъй като училището „Поп Минчо Кънчев” е създадено към и се намира в Затвора Стара Загора, а директорът на Затвора лично осъществява контрол по дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода (чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС), съдът намира, че компетентен да се произнесе по депозираната молба на жалбоподателят И.С. и изтърпяващ наказанието лишаване от свобода, е именно Началникът на Затвора Стара Загора. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.198, ал.5 от ЗИНЗС, съгласно която със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Безспорно е, че тази разпоредба е специална и се отнася само за лицата с наложено наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, т.е. такива които са поставени на специален режим. Действително по настоящето дело не се събраха доказателства относно вида на изтърпяваната присъда от страна на С., но съдът намира, че във всички случаи следва да бъде издадена заповед от страна на Началника на Затвора за включването на лишените от свобода в образователната дейност на затвора.

Съгласно чл.159, ал.1 от ЗИЗНС, в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп. Съгласно чл.162, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал.1 по тяхно желание. Видно от гореизложеното е безспорно, че жалбоподателят има право да бъде обучаван в намиращото се в Затвора Стара Загора училище и е изразил това свое желание в писмен вид.

Съществуващите училища в местата за лишаване от свобода, осъществяват своята дейност според държавните образователни стандарти, а учебните планове и програми се утвърждават при условията и по реда на ЗПУО. Съгласно чл.133, ал.2 от ППЗИНЗС, с участието си в образователните дейности, лишените от свобода могат да получат или да повишат съответната образователна степен. Целта на закона е да се повиши придобитата образователна степен от страна на лишеният от свобода, който не я е завършил, независимо от причината за това. Следователно видно от гореизложеното, посещаването на образователните дейности организирани в местата за лишаване от свобода е придобиването или повишаването на образователната степен, придобита от лишеният от свобода с цел подготовката му за интеграция в обществото, след изтърпяването на наложеното наказание, но не и опресняването на знанията му (каквито са мотивите на жалбоподателят).

Степента на образование на училището към Затвора Стара Загора е регламентирана в ЗПУО. Ето защо в конкретния случай, с посещението си на учебните занятия в училище „Поп Минчо Кънчев” при Затвора Стара Загора, И.С., като лице завършило средното си образование, нито ще получи образователната степен давана от училището, нито ще повиши притежаваната от него образователна степен. Следователно, ответника по делото няма законово задължение да включи жалбоподателят и същият да посещава учебните занятия.

Следователно с не произнасянето си по подадената молба от С. на 04.09.2017 год. год., ответника по делото е осъществил елементите от фактически състав на фикцията на мълчаливият отказ. С формирането на фикцията на мълчаливият отказ, ответникът е засегнал правата на жалбоподателя относно правото му на равен достъп до организираната образователна дейност от Затвора Стара Загора.

В конкретният случай, не е ясно каква е волята на ответника по делото. Дали същият възприема изложеното в докладната записка от главен инспектор Радост Найденова или не, като същата не може да се разбере и от поставената резолюция. Чрез поставянето на каквато и резолюция Началника на Затвора следва да изрази ясно волята си – дали приема молбата за основателна или не, както и да уведоми жалбоподателят за тази своя воля. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е бил уведомен устно от инспектор Н. Николов, макар и да няма никакви доказателства по делото за това уведомяване, то не става ясно, защо точно този служител уведомява С., както и дали е упълномощен да изрази волята на Началника на Затвора по подадената молба.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че мълчаливият отказ на Началника на Затвора Стара Загора е незаконосъобразен, но тъй като въпроса е от изключителната компетентност на административният орган, преписката следва да се върне на същият да се произнесе по същество на направеното искане.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.С. *** мълчалив отказ на Началника на Затвора, да се произнесе по подадено от него молба вх.№122/04.09.2017 год.

ВРЪЩА преписката на административният орган за произнасяне по молбата съгласно дадените указания по прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: