РЕШЕНИЕ

№365 04.01.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №511 по описа за 2017 год., за да се произнесе

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител.

Образувано е по жалба на Ж.И.Ж. ***, срещу Заповед №ЧР-13-099 от 25.09.2017 год. и Заповед №ЧР-13-100 от 25.09.2017 год. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора, с които на основание съответно чл.90, ал.1, т.5 и чл.103, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и му е прекратено служебното правоотношение с Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора за длъжността главен инспектор в ГД„Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие” Стара Загора, считано от 26.09.2017 год..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административните актове, необоснованост, издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона - касационни основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

В жалбата се твърди, че издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е немотивирана. Не са изложени мотиви, защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание, както и такива относно тежестта на нарушението, формата на вина, както и обстоятелствата при които е извършено. До датата от която е посочил като начална дата на ползване на отпуската, никой не го е уведомил, че подаденото заявление за отпуск не е удовлетворено и отпуска не му е разрешен. Не е описано обстоятелството, че на 05.09.2017 год. е бил извикан за среща с Директора на Областната дирекция, но дори и тогава никой не го е уведомил, че не му е разрешен отпуска, а са го върнали, че ще му се обадят отново. Едва на 15.09.2017 год. е научил за „безпричинното си отсъствие от работа”, когато е получил по пощата искане от Директора на Областната дирекция, с което е приканен да яви на изслушване в областната дирекция във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Дадените обяснения от жалбоподателят обаче не са обсъдени в издадената заповед, нито са събрани доказателства в тази насока. Незаконосъобразността на заповедта следва и от изложените мотиви за налагането на наказанието, в които е прието, че има наложени и преди това наказания във връзка с изпълняваните от него служебни задължения, като са цитирани три заповеди. Първата е от 26.08.2016 год., с която обаче съгласно чл.98, ал.1 от ЗДС, наложеното наказание е заличено, а с неговото заличаване се заличават и последиците от това. Що се отнася до втората цитирана заповед – от 18.09.2017 год., същата не е влязла в сила, тъй като е обжалвана пред Административен съд Стара Загора, поради което и не следва да се има в предвид при определянето на наказанието. Направено е искане за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а доколкото втората заповед за прекратяване на служебното правоотношение е следствие от първата, то и тя следва да се отмени и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото - адв. Т.Б., заема становище за неоснователност на жалбата. По съображения, че заповедта не страда от пороци, обуславящи отмяната й, иска отхвърляне на подадената срещу нея жалба като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна не е спорно, че Ж.И.Ж. до 25.09.2017 год. е държавен служител на длъжност главен инспектор в Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора, като служебното му правоотношение на тази длъжност е било прекратявано с оспорените в настоящето производство заповеди. Видно от приложеното служебно досие, жалбоподателят заема длъжността, считано от 12.03.2016 год. (заповед №ЧР-13-004/12.01.2016 год. на Директора на ОДЗ Стара Загора – лист 98), като до този момент е заемал длъжността Началник сектор в Контролно-техническа инспекция в Дирекция ГДРКПРТ в МЗГ, сектор Стара Загора от 14.05.2001 год. (съгласно заповед №55/14.05.2001 год. – лист 297) на Изпълнителния директор на КТИ при МЗГ. На 22.08.2017 год. жалбоподателят е депозирал заявление за ползване на 18 дена платен годишен отпуск за 2017 год. (лист 26) за периода 04.09.2017 год. – 29.09.2017 год., като за този период ще бъде заместван от гл. инспектор С.З.. Видно от заявлението, последният е положил подпис, че е уведомен за заместването. С дата 28.08.2017 год. е подадено ново заявление за отпуск за същия период (лист 27), като същото е депозирано на 18.09.2017 год., когато е депозирано и обяснението на Ж.. И на двете заявления липсва подпис на Директора на Областна дирекция „Земеделие” Стара Загора. По преписката не е представена нито заповед за разрешаването на отпуската, нито заповед за отказ на подаденото заявление.

На 02.05.2017 год. е издадена Заповед №РД-07-141 на Директора на ОД „Земеделие” Стара Загора, с която е назначил дисциплинарен съвет при Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора, с посочване на председател, зам. Председател, членове и резервни членове (лист 33 от делото). В последствие със заповеди №№РД-07-171 от 15.06.2017 год. и РД-07-228 от 10.08.2017 год. на Директора на ОДЗ – Стара Загора, първоначално издадената заповед е променена, като се определя нов председател на дисциплинарния съвет, както и се замества единия член. На 12.09.2017 год. е отправено искане от ответника до жалбоподателят, за предоставяне на обяснения във връзка с безпричинното му отсъствие от работа от 04.09.2017 год., като последният е поканен в 3-дневен срок от получаването на искането да се яви за изслушване (лист 31). В искането изрично е отбелязано, че неявяването в срок и непредставянето на писмени обяснения в посочения срок, ще се счита за отказ. Искането е получено на 15.09.2017 год. - петък, видно от представената обратна разписка (лист 32). Обясненията са депозирани на 18.09.2017 год. – понеделник, и са заведени под №РД-09-2982. В обясненията е посочено, че на 22.08.2017 год. е подадено заявление за платен годишен отпуск, считано от 04.09.2017 год. На 05.09.2017 год. жалбоподателят се е явил в сградата на ОДЗ – Стара Загора за среща с Директора, за която среща е бил уведомен по телефона от Главния директор на ГД”Аграрно развитие”, като 10.30 часа е бил в сградата, но срещата не се я състояла.

На 25.09.2017 год. се е събрал дисциплинарния състав, в надлежния си състав и е изразил становище, по дисциплинарно дело №5 за 2017 год., образувано във връзка с безпричинното отсъствие на служителя Ж.Ж.. Видно от становището на дисциплинарния състав, налице са две заявления за отпуск, които обаче не са входирани в деловодството и не са съгласувани с главния директор на ГД”Аграрно развитие”. Това ги мотивирало да приемат, че не е спазен реда за подаването на заявленията, като същите следва да се входират в деловодството, след което се представят на директора за резолюция. Заявлението от 28.08.2017 год. е представено от Ж. в деня в който е депозирал обясненията си /18.09.2017 год./ на Директора на ГД”АР”. Налице са били предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, а с оглед на наложените преди това наказания със заповеди с №ЧР-13-088/26.08.2016 год.; №ЧР-13-083/06.07.2017 год. и №ЧР-13-098/18.09.2017 год.,считат че следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Въз основа на това становище е издадена и оспорените заповеди №ЧР-13-099/25.09.2017 год. и №ЧР-13-100/25.09.2017 год. съответно за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение.

Първата заповед - №ЧР-13-099/25.09.2017 год. е връчена на Ж. Ж. на датата на издаването им - 25.09.2017 год., в 16:00 ч., докато втората заповед не е връчена на жалбоподателят (в преписката се съдържа докладна на Гл. счетоводител от 03.10.2017 год., съгласно която заповедта му е връчена на 25.09.2017 год., но е изгубена). Жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 09.10.2017 год. Всичко това мотивира съдът да приеме, че жалбата против оспорените административни актове е в подадена в предвиденият от закона 14-дневен срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Предмет на оспорване е акт за прекратяване на служебно правоотношение, който спор по аргумент от чл.124 от ЗДСл е подведомствен на административните съдилища. Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против актове, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването /чл.108, ал.1, предл.първо от ЗДСл/, като в случая орган по назначаването на служителите от администрация на Областна дирекция „земеделие” – Стара Загора е Директорът на Областната дирекция. Заповеди №ЧР-13-099/25.09.2017 год. и №ЧР-13-100/25.09.2017 год. са издадени от материално и териториално компетентен орган в лицето на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора.

Заповед №ЧР-13-099/25.09.2017 год., с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” е в изискуемата писмена форма. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК установява изискване за мотивиране на индивидуалните административни актове, вкл. чрез посочване на правните и фактическите основания за издаването им. В случая заповедта съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Ж., както и фактическото такова. Изискването за посочване на фактическото основание за издаване на акт по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е задължително. В конкретния случай е налице надлежна мотивировка на обжалваната заповед, като е посочено извършеното дисциплинарно нарушение (неявяването на работа), както и периода на неговото извършване (от 04.09.2017 год. до датата на издаване на заповедта). Заповедта за налагането на дисциплинарното наказание следва да има определено съдържание, предвидено в нормата на чл.97, ал.1 от ЗДС. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта отговаря на законовите изисквания.

В конкретния случай е спазена процедурата пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл.96 от ЗДСл. Съветът е взел своето решение с пълно мнозинство и го е представил на административно наказващия орган заедно с преписката по делото /чл. 96, ал.3 и 4 от ЗДСл/. Спазени са и преклузивните сроковете, предвидени в нормата на чл. 94, ал.1 от ЗДСл.

Спорният момент е налице ли е надлежно разрешен платен годишен отпуск на жалбоподателят. По делото действително са приложени две заявления за ползване на платен годишен отпуск, подписани от Ж., както и от посочения да го замества държавен служител – С.З.. Заявленията обаче не са подписани нито от Главния директор на Главна дирекция „Аграрно развитие”, нито са съгласувани от Директора на ОДЗ. Заявленията не са заведени в деловодството и няма данни да са достигнали до знанието на ответника по делото, който се явява надлежен орган разрешаващ ползването на отпуска от страна на държавните служители от ОД”Земеделие” Стара Загора. Съгласно чл.57, ал.3 от ЗДС, държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването. Ал.4 от същия член, предвижда задължение за органът по назначаването (в случая директора на ОДЗ Стара Загора) да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59. Видно от текста на и на двете разпоредби, във всички случаи да се ползва отпуск от страна на държавен служител е необходимо наличието на волеизявление от страна на органа по назначаване. Докато ал.3 изрично предвижда писмено разрешение, то ал.4 задължение на органа да „разреши” исканият отпуск. Отново се изисква волеизявление. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.59, ал.5, т.3 от ЗДС, която предвижда, органът по назначаването да издаде мотивирана писмена заповед, в случаите когато отказва ползването на поискан отпуск. Следователно във всички случаи е необходимо издаването на заповед. Дали тази заповед ще е за разрешаване на ползването на отпуск или ще се откаже ползването на исканият отпуск, е необходимо нейното издаване. В настоящето производство не се представи никаква заповед, нито такава с която се разрешава ползването на отпуска, нито такава с която се отказва неговото ползване. Всъщност липсата на такава заповед, не е спорно между страните. Нито жалбоподателят е твърдял, нито е доказал наличието на такава заповед от една страна, а от друга и ответникът не е твърдял издаването на заповед по повод на подаденото заявление.

Съдът намира, че за да е необходимо издаването на заповед от страна на органа по назначаването, с която да се разреши или откаже ползването на исканият отпуск, е необходимо същият да е бил надлежно сезиран за това. Видно от преписката, подаденото заявление от 22.08.2017 год., не е входирано в деловодството на ответника, нито е съгласувано с главния директор на ГД”Аграрно развитие”. Да, действително и двете заявления са представени от ответника по делото, което обаче не означава, че е налице надлежно сезиране. В този смисъл, липсата на надлежно сезиране на органа по назначаване го освобождава от законовото задължение за издаването на заповед, а неявяването на работа на жалбоподателят по същество си е неоснователно отсъствие от работното място. Видно от приложеното служебно досие на жалбоподателят, заявленията му през останалите години, с което е искал ползването на отпуск, са завеждани в деловодството на ответника и са издаване съответните заповеди, за разрешаването на отпуските. Действително в хода на съдебните производство, бе разпитан свидетелят З., който заяви, че заповеди с които им е разрешаван отпуск, не са им били връчвани. Това обаче, не означава, че такива заповеди въобще са били издавани. Невръчването им не е равносилно на неиздаването им. Дори и да се приеме, че заявленията са стигнали до Директора на ОД”Земеделие” – Стара Загора, то отново нямаме надлежно разрешаване на исканият отпуск. В този смисъл, според настоящия състав, това обстоятелство е ирелевантно за спора, доколкото за да се ползва отпуск от страна на който е да е държавен служител, е необходимо и волеизявление от органа по назначаването. Не на последно място, съдът намира, че е налице и известна незаинтересованост на жалбоподателят, тъй като от датата на подаването на заявлението за отпуск /22.08.2017 год./ до първия ден на исканият отпуск /04.09.2017 год./ са минали осем работни дена, през които Ж. е бил на работа, но не се е заинтересовал дали му е разрешен отпуска или не.

Исканите обяснения във връзка с неговото отсъствие и депозирането на такива на 18.09.2017 год., предполага узнаването от страна на жалбоподателят, че липсва надлежно разрешаване на ползването на отпуск. Това обаче не е мотивирало същият да се яви на работа, а напротив продължил е да отсъства. Това предполага наличието на пряк умисъл от негово страна за неявяването му на работа за периода от 18.09.2017 год. – 25.09.2017 год. Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че е надлежно доказване на извършеното дисциплинарно нарушение.

Надлежното подаване на заявленията не се доказа и от свидетелските показания на свид. С.З.. Същият само потвърди полагането на подпис от своя страна, че ще замества жалбоподателят, но не изнесе данни относно подаването на заявлението. Доколкото в тежест на жалбоподателят е да докаже надлежното подаване на заявлението за ползването на отпуск, то съдът приема, че не е налице спазването на реда за подаване на заявлението за отпуск на Ж.. Не сезирането на ответника предполага и липсата на задължение за произнасянето му относно ползваният отпуск.

Що се отнася до тежестта на нарушението и наличието на мотиви в оспорената заповед в тази й част, съдът намира, изложеното в жалбата за частично основателно. На първо място, мотивирането с наложени други административни наказания за допуснати дисциплинарни нарушения, съдът намира за доказани. По делото са представени и трите цитирани заповеди. Видно от тях, заповед №ЧР-13-088/26.08.2017 год., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие” Стара Загора (лист 68) с която на Ж. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, е връчена на 26.08.2016 год., необжалвана е и е влязла в сила на 09.09.2016 год. Доколкото първият ден на извършване на нарушението е 04.09.2017 год., то е видно, че новото нарушение е извършено в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на заповедта, поради което и наложеното наказание на 26.08.2016 год. следва да се има в предвид при издаването на оспорената в настоящето производство заповед за налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Втората цитирана заповед №ЧР-13-083/06.07.2017 год., с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание” на жалбоподателят, е връчена на 06.07.2017 год., като не се доказа същата да е обжалвана, макар и при връчването й Ж. да е посочил, че ще обжалва същата. Такива доказателства не се представиха и в настоящето производство. Ето защо съдът намира, че същата е влязла в законна сила на 20.07.2017 год. и също следва да бъде отчетена при определянето на тежестта на дисциплинарното нарушение – неявяване на работа от 04.09.2017 год. до 25.09.2017 год.

Основателно е единствено оплакването по отношение на третата цитирана заповед №ЧР-13-098/18.09.2017 год., с която е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг за една година” на жалбоподателят. Същата е връчена на 20.09.2017 год. и 25.09.2017 год. не е била влязла в законна сила. На съдът е служебно известно, че срещу заповедта е подадена жалба по повод на която е образувано адм. дело №561 по описа на Административен съд Стара Загора за 2017 год. (на доклад на настоящия съдебен състав). Следователно тази заповед не следва да се има в предвид при отчитане тежестта на санкционираното дисциплинарно нарушение. Това обаче не променя извода за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” с установената тежест на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в безпричинното неявяване на работа от страна на Ж..

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 изр.първо от ЗДСЛ, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение на основание т.3 на чл.107, ал.1 от ЗДСл, както е в случая, е достатъчно да се посочи самото фактическо основание. Действително в случая не е посочена заповедта, с която е уволнен дисциплинарно жалбоподателят, но това не е основание за отмяната й изцяло. Доколкото това обстоятелство не се оспорва от страните, а и двете заповеди се разглеждат на едно общо производство, то съдът намира, че не е необходимо да се доказва това обстоятелство. Всъщност с представената заповед №ЧР-13-099/25.09.2017 год. се доказва факта на дисциплинарно уволнение на служителят. Констатирания порок в съдържанието на обжалваната заповед обаче в случая не може да обуслови отмяната й само на това формално основание, доколкото съдебната практика приема, че е допустимо мотивите към акта да се изложат и след издаването му, вкл.в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, ведно с оспорения административен акт и преписката по неговото издаване /ТР 16/31.03.1975 год. на ВС/. В представената преписка по делото този факт се доказва.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че оспорените заповеди са издадени при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел и като такива законосъобразни, а подадената жалба е неоснователна.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно, а такова искане не е направено от страна на ответника.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Ж. ***, против Заповед №ЧР-13-099 от 25.09.2017 год. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Ж. ***, против Заповед №ЧР-13-100 от 25.09.2017 год. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: