Р Е
Ш Е Н
И Е № 5
гр. Стара Загора 30.01.2018г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Зорница
Делчева и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 512 по описа за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал.4 от
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3. «Стартова помощ за развитието на малки
стопанства» от мярка 6 – «Развитие на стопанства и предприятия» от Програма за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 10/2016г/ .
Образувано
е по жалба от С.Г.В. *** против Заповед № 03-240-РД/197 от 26.09.2017г на
Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие” гр.Стара Загора, с която на
основание чл.20а, ал.2, т.2, ал.4 от ЗПЗП, чл.24, ал.1, т.4 от Наредба №
10/2016г отказва да бъде финансирано
заявлението ѝ за подпомагане. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и
незаконосъобразност на заповедта. Според жалбоподателката заповедта е издадена
от некомпетентен орган и при липса на мотиви. Твърди, че в акта няма конкретни,
относими и адекватни констатации по отношение на заявлението за подпомагане.
Счита, че заявлението й отговаря на материалноправните предпоставки по чл.5,
ал.2, т.2 от от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка
6.3. «Стартова помощ за развитието на
малки стопанства» от мярка 6 «Развитие на стопанства и предприятия» от Програма
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Намира, че начинът, по
който административният орган е
преценил, че приходите от земеделска дейност от предходната календарна
година не надвишават 33 % от общите приходи /доходи, е неясен. По тези
съображения е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Попов оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е постановена от компетентен
ортан, при наличие на мотиви, спазване на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила, потвърдено от заключението на
съдебната експертиза. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 09.08.2016г жалбоподателката С.Г.В. подава Заявление за подпомагане
по подмярка 6.3. «Стартова помощ за развитието на малки стопанства» от мярка 6
– «Развитие на стопанства и предприятия» от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. с ИД № 24063002638 и УРН 675947 /л.28-40/. Към
заявлението е приложен бизнесплан /л.41-71/, от който се установява, че С.В.
предвижда да отглежда малини на 40.001
дка в земеделско стопанство в с.Сърнево общ.Раднево, в което през стопанската 2015/2016г на площ
15.001дка се отглеждат малини. Имот № 050007 с площ 15.001дка е предоставен на жалбоподателката
под аренда с договор от 05.08.2015г /л.92-93/ и договор за преарендоване от
18.07.2016г ведно с анекс към него от 09.08.2016г /л.94-95/ със срок до
01.10.2025г. Договорът
за преарендоване е регистриран в Общниска служба по земедерие гр.Раднево, за
което е издаден Талон рег.№ 70586010577 /л.96/.
Регистрирана е като земеделски
производител на 01.08.2016г, видно от Регистрационната й карта /л.74/. Към
заявлението за подпомагане е приложена справка -
декларация по образец /приложение № 2 към Наредба № 10/ 2016г - л.79-81/,
съгласно която през 2015 г. е получила приход от земеделска продукция -
картофи, в размер общо на 9830лв лева от имот УПИ ХI-351, находящ се в с.Сърнево. Този имот представлява дворно място с площ
1030 кв.м. /по скица 1190 кв.м./ с построена в него жилищна сграда с площ 50
кв.м. и е съсобственост при равни права между жалбоподателката и сестра й,
видно от предсатвения нотариален акт № 42, т.І, дело 12/ 2006г /л.98/.
Декларирани са още 4421.05лв получен приход/доход от публична финансова помощ,
директно свързана с извършваните земеделски дейности; 2400лв доходи от трудови
правоотношения и 1482.91лв по чл.92а от ЗКПО за данъчния финансов резултат на
„РЕЯ ВИТАЛ” ЕООД или 54.21% приходи/доходи от земеделска дейност.
Предоставена е и Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за
2015г /л.82-91/, в която в Приложение №
3 „Доходи от друга стопанска дейност са отразени получените 9830лв. В
Приложение № 1 на декларацията са посочени приходи от публична финансова помощ,
директно свързана с извършваните земеделски дейности в т.ч. финансирания за
работна заплата на стойност 4421.05лв и доходи от трудови правоотношения в
размер на 2400лв при посочена годишна данъчна основа 4 774.02лв. В
Приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от
друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ”, Част ІІІ, ред 1 са декларирани
общо приходи в 6322.10лв.
По заявлението на С.Г. са осъществени административни проверки и след
предварително уведомяване /л.120/ е извършена проверка на място, за което е
съставен контролен лист от 07.10.2016 г. /л.121 и сл./ с резултат установено
съответствие между декларираните данни и констатираните при посещението.
С оспорената Заповед №
03-240-РД/197 от 26.09.2017г на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр.Стара
Загора на
основание чл.20а, ал.2, т.2, ал.4 от ЗПЗП, чл.24, ал.1, т.4 от Наредба № 10/ 2016
г. е постановен отказ да бъде финансирано заявлението ѝ за подпомагане по
съображения, че не отговаря на изискването на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10/
2016г за доходите, придобити от земеделска дейност, съотнесени към общия размер
на придобитите за предходната спрямо кандидатстването година доходи.
Административният орган приема, че декларираните общо приходи са
6322.10лв, а приходите от
земеделска дейност приема за 3273.39лв в резултат на извършени административни
проверки. Съотношението между тях изчислява на 19.94% , което не удовлетворява
изискването на Наредба № 10/ 2016г за най-малко 33%. Посочено е още, че
независимо коя от сумите в Приложение № 2 към ГДД се вземат предвид, а именно 7
сумата, посочена в ред 1 «Общо приходи» или от ред 9.3 «Облагаем доход» от Част
ІІІ на Приложение № 2 към представената от кандидата ГДД, доходите му,
придобити от земеделска дейност, съотнесени към общия размер на придобитите за
предходната година спрямо кандидатстването доходи, не отговаря на изискването
по чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10/ 2016г.
По делото
са приети като доказателства Писмо от МЗХ с вх. № на ДФ «Земеделие»
02-0400/1237 от 08.08.2016г. относно определяне на общия доход/приход за предходната година
по смисъла на Наредба № 10/2016г и Писмо
от Заместник-министъра на земеделието, храните и горите № 10-174 от
10.08.2017г. относно прилагане на пределни добиви и цени за работа по подмярка
6.3 «Стартова помощ за развитие на малки стопанства» от Програмата за развитие
на селските райони 2014-2020г.
За
изясняване на спора от фактическа страна е допусната, назначена и изпълнена
съдебна аграрно-икономическа експертиза. Вещото лице е представило заключението си в няколко
варианта. В първия вариант са проследени действията на административния орган
при изчисляване на процента приходи от земеделска дейност на жалбоподателката
спрямо общите й приходи/доходи след извършени корекции на декларираното от нея съобразно
дадените му указания от управляващия орган и утвърдени таблици за пределни
добиви и цени. Експертът установява, че като база за изчисленията ответникът
приема добив от площ 1.140дка, общ добив за 2015г от 5500кг картофи /пределен
добив при поливни условия 5000кг с добавено 10% отклонение/, цена от 0.522071лв/кг /пределна цена от
0.47461лв/кг с добавено 10% отклонение/. След преизчисленията е получен 19.94%
приходи/доходи от земеделска дейност като не е включена сумата от 1482.91лв от
данъчния резултат на «Рея Витал» ЕООД /посочен в Годишната данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО/.
Във
втория вариант вещото лице използва декларираните от жалбоподателката данни за
приходи, при което процентът на приходи/доходи от земеделската дейност на В.
възлиза на 54.21%.
В третия
вариант експертът изчислява процента приходи/доходи на база възприетите от
ответника пределни добиви и цени като уточнява, че липсва статистическа
информация за тях за землището на с.Сърнево. Добивът и цените са диференцирани
според културата /картофи или картофи ранни/, площта на УПИ ХI-351 /1.140дка
по нотариален акт или 1.030дка по скица/ и в зависимост от това дали
жалбоподателката се приема за едноличен собственик или съсобственик при равни
права на УПИ ХI-351 - имота,
от който са получени доходите. Получените резултати за съотношението между
приходите от земеделска дейност и общите приходи във всички разгледани хипотези
не надвишават 19 %.
В
допълнителното заключение са направени изчисления за приходи/доходи от земеделска
дейност при съобразяване с всички декларирани от В. данни за приходи и правото
й на собственост. Така съотношението между приходите от земеделска дейност и
общите приходи възлиза на 40.19% при еднолична собственост и на 25.15% при
съсобственост на УПИ ХI-351.
В
устните обяснения при изслушване на експертизата вещото лице потвърждава, че за
декларираните от жалбоподателката приходи от земеделска дейност са налични
счетоводни документи. Заявява, че Методиката за определяне на обосновани /пазарни/
продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от
селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на
предложените пазарни цени/добили в бизнес плановете към заявленията за
подпомагане по подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г, при които е приложими, както и таблиците с пределни добиви ицени,
не са публикувани на сайта на ДФЗ. Заключението е прието от съда без частта му
с направени правни изводи от вещото лице относно законосъобразността на
процесния индивидуален административен акт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното от правна страна:
Жалбата е
депозирана от легитимирано лице - нейн адресат, против акт, подлежащ на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност, в законоустановения срок, с оглед на
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна.
Оспорената заповед №
03-240-РД/197 от 26.09.2017г на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” гр.Стара
Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган при
условията на надлежно делегиране на правомощия. Съгласно чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. В случая правомощията на изпълнителния
директор за издаване на заповеди за одобрение или отказ са посочени в чл. 27,
ал.2 от Наредба № 10/ 2016г, в същата разпоредба е посочена и възможността за
делегирането им на директорите на областните дирекции на фонда. Видно от
приобщената по делото заповед № 3-РД/2211 от 14.07.2016г /л.23/ на
Изпълнителния директор на ДФЗ, такива
правомощия са делегирани на издалия процесната заповед Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр. Стара Загора съобразно територалната
му компетентност.
Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви
от фактическо и правно естество, които принципно кореспондират помежду си. Те
обаче не са достатъчни, за да се приеме, че административният акт е формално
изряден. Административният орган приема, че спрямо жалбоподателката не е налице
изискването
на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10/ 2016г да е получила от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си
приходи/доходи за предходната календарна година, защото за нея този процент
възлиза на 19.94 %. Този извод е мотивиран с направени преизчисления в резултат
на извършени административни проверки, но без да са посочени аргументи за
начина на изчисляване на доходите/приходите от земеделска дейност и основанието
за определянето им в този размер. В тази връзка
неразбираемо е и съждението «Независимо коя от сумите в Приложение № 2 към ГДД
се вземат предвид, а именно сумата, посочена в ред 1 «Общо приходи» или от ред
9.3 «Облагаем доход» от Част ІІІ на Приложение № 2 към представената от
кандидата ГДД доходите му, придобити от земеделска дейност, съотнесени към
общия размер на придобитите за предходната година спрямо кандидатстването
доходи, не отговаря на изискването по чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10/ 2016г».
На ред 9.3 «Облагаем доход» от Част ІІІ на Приложение № 2 към ГДД на С.В. няма
направено вписване. Едва
от приетата част от заключението на изпълнената по делото съдебна аграрно-икономическа експертиза се констатира,
че редуцирането е в резултат на прилагане на пределни стойности за добиви и
цени на селскостопански култури.
Действително, по аргумент от ТР № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС, не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по
време с излагането на съображенията, по които административният орган е
достигнал до едно или друго разрешение. Мотивите могат да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от
помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче нито в заповедта
е посочен такъв документ, нито фигурира в административната преписка. Представеното
в съдебно заседание Писмо от Заместник-министъра на земеделието, храните и
горите № 1-0-174 от 10.08.2017г. относно прилагане на пределни добиви и цени за
работа по подмярка 6.3 «Стартова помощ за развитие на малки стопанства» от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. е получено в Държавен
фонд «Земеделие» на 11.08.2017г, но не е публикувано никъде и към настоящия
момент. Изложеното означава, че близо година след подаване на заявлението за подпомагане ДФ „Земеделие“
е приложил административни процедури и правила, които не са били надлежно
съобщени и които са въведени от страна на органа след образуване на
административното производство за подпомагане. От доказателствата по делото не
може да се проследи и надлежното им утвърждаване. По този начин е нарушен принципът за
последователност и предвидимост в дейността на административния орган,
нормативно регламентиран в разпоредбата на чл. 13 АПК. Според тази разпоредба
административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните
правила и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Ако такива
пределни стойности са били предварително доведени до знанието на потенциалните
заявители, те биха могли да направят преценка дали приходите/доходите им са
достатъчни да бъдат одобрени за подпомагане и то преди да направят разходи на
средства и време за комплектоване на нужната им обширна документация за
кандидатстване.
Затова съдът счита, че от
мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените пределни
добиви и цени за всяка култура, за която
те са редуцирани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които тези
пределни норми са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни
правото си на защита срещу оспорваната заповед или след като се убеди, че
заявлението му не отговаря на нормативните критерии, да не инициира
производство по оспорването му, което също е свързано с разноски и времеви
ресурс. Освен това наличието на пълни мотиви би позволило на съда да извърши
контрол за законосъобразност на административния акт като провери дали и с
колко стойностите на декларираните от земеделския производител добиви/приходи
са над определените пределни такива, тъй като се оказва, че е допустимо
отклонение от тях.
Необходимо е да се отбележи
също, че прилагането на пределни стойности за добиви и цени не е нормативно
установено в приложимата Наредба № 10/ 2016г. Съгласно т.23 от параграф единствен на Наредбата,
"Приход/доход от земеделска дейност за преходната календарна година"
е доход, придобит от кандидата през предходната календарна година (спрямо
датата на кандидатстване) от дейността му за производство на непреработени
земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на
собствени земеделски продукти, в т.ч. получена финансова помощ по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 2020 г., схемите за директни плащания,
националната програма за пчеларство, националната програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор и други национални схеми за подпомагане, директно свързани
със земеделските дейности на кандидата. Според чл.5, ал.12 от нея за
доказване на условието по ал.2, т.2 е предвиден специален ред: с представянето на справка декларация за
приходи от земеделски дейности по образец съгласно приложение №2- т.1 от цитираната
разпоредба; заверено копие от ТД на НАП на годишна данъчна декларация за
предходната календарна година от годината на подаване на заявлението за
подпомагане-т.2; документи, доказващи правно основание за ползване на имотите,
на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са
сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо
годината на кандидатстване, съгласно т.3; за приходи, сформирани от продажба на
земеделски продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация
на животновъден обект- т.4; приходни/разходни документи, в случай, че са
издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от
която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година на годината
на кандидатстване- т.5. Предвид изложените мотиви в обжалваната заповед
за неизпълнение изискването само на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10/ 2016г, очевидно
така регламентираният ред не е приет за
неспазен. А съдът не е овластен да допълва мотивите на органа за избранато от
него административно решение.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в
административното производство съображенията, по които административният орган
е издал или е отказал да издаде административния акт, което подпомага страните
в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Ето защо липсата
на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна. Заключението
на съдебната аграрно-икономическа експертиза, назначена в хода на съдебното
оспорване на заповедта, не може да замени мотивите в административния акт. Тя
не е част от административната преписка, а е
доказателствено средство за установяване на твърдения и възражения на страните
по делото. Съгласно чл.170, ал.1 от АПК,
в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за
издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода
на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира
пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт. В случая липсата на мотиви относно направените от
административния орган преизчисления на общия доход за 2015г и приходите от
земеделие на жалбоподателката /за които са представени допустими от Наредба №
10/ 2016г доказателства и които приходи според обясненията на вещото лице в
съдебно заседание са документално обосновани/ ведно с късното въвеждане на
нормативно неизискуми пределни стойности на добиви и цени на земеделски
продукти с неясен статут, правят заповедта за отказ за подпомагане и материално незаконосъобразна.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед № 03-240-РД/197 от 26.09.2017г на Директора на ОД на
Държавен фонд „Земеделие” гр.Стара Загора като
постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Поради липса на правомощия за съда да се произнесе по
съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне с мотивирано волеизявление по Заявлението от
09.08.2016г на С.В. за подпомагане по подмярка 6.3.
«Стартова помощ за развитието на малки стопанства» от мярка 6 –
«Развитие на стопанства и предприятия» от Програма за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
При
този изход на спора на основание чл.143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за
държавна такса от 10лв в пълен размер, а за адвокатско възнаграждение - в
редуциран спрямо заплатения размер от 1470лв по представения договор за правна
защита и съдействие. Основателно е направеното възражение за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно
приложимата за случая разпоредба на
чл.8, ал.1, т.7 от Наредба № 1/ 09.07. 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, по административни дела с предмет подпомагане
на земеделски производители минималното възнаграждение е 500лв. Делото
не представлява особена фактическа и правна сложност, реално е разгледано в две
съдебни заседания, адвокатът не представи писмена защита при направеното от
самия него искане за това, поради което съдът намира, че не са налице основания
за присъждане на пълния размер на възнаграждението, а само на ½ от него
- 740лв. По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 750лв за разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.В. ЕГН **********
*** Заповед № 03-240-РД/197 от 26.09.2017г на Директора на ОД на Държавен фонд
„Земеделие” гр.Стара Загора, с която е отказано да бъде финансирано
заявление за подпомагане на С.Г.В. с ИД № 24063002638 и УРН 675947, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА делото като преписка на Директора
на ОД на Държавен фонд „Земеделие” гр.Стара Загора за ново произнасяне по Заявлението
от 09.08.2016г на С.Г.В.
с ИД № 24063002638 при спазване на
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие” гр.Стара Загора
ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.В. ЕГН ********** *** сумата 750/седемстотин и петдесет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: