Р Е Ш Е Н И Е № 4
гр.Стара Загора, 23.01.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на петнадесети януари
през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 527 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба от С.П.Й. ***, уточнена с молба вх.№ 4478/ 06.11.2017г, против
Община Стара Загора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 600 лв и за неимуществени вреди в размер на 300лв, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, претърпени от отменено наказателно
постановление /НП/ № 1562/ 11.10.2016г, издадено от Заместник-кмета на Община
Стара Загора. Твърди, че в деня на връчване на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 20817/ 04.10.2016г ползвала адвокатска
услуга - консултация за относимото българско, европейско и международно
законодателство, както и за изготвяне на писмено възражение срещу АУАН. След
издаване на НП се обърнала към съда за отмяната му, за което продължила да
ползва правна помощ от адвокат за съдебното представителство с договорен
хонорар в размер на 600лв. Съставянето на АУАН, наложената глоба и последвалият
съдебен процес и причинили силен емоционален стрес. Като притеснителен по
природа човек била много напрегната от явяването в съд. Роднините й също се
разтревожили от наложената глоба и воденото дело. След съставяне на АУАН се
страхувала да не бъде санкционирана отново, когато говори с хората в Стара
Загора за Библията, което счита за свое конституционно право и израз на
религиозни убеждания. Притеснявала се, че поради факта на наложената глоба
хората ще гледат на нея като на престъпник и нарушител на закона. Счита, че е
претърпяла вреди, които са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. Намира,
че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, визарн в
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетение за претендираните по посочения размер имуществени
вреди и неимуществени вреди ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното изплащане и да присъди направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът –
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вълчева и в
представен писмен отговор оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Счита, че по делото не е доказано по безспорен начин наличието на реално
претърпени вреди за ищцата, настъпили от описаните в исковата молба фактически
обстоятелства, а именно от ангажирана правна защита и съдействие за реализиране
правото на възражение против АУАН и обжалване на НП. Позовава се на
представения договор за правна защита и съдействие № 136/ 28.02.2017г, сключен
в деня на насроченото открито съдебно заседание по делото за обжалване на НП,
образувано в Районен съд Стара Загора.
Обосновава, че на репариране подлежат само имуществените вреди, които са
действително претърпени и са безспорно доказани в рамките на
съдопроизводството, за което се поддържа да са направени. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред
районния съд. Претендира за присъждане на разноски в размер на минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск в
частта за имуществените вреди е частично основателен и доказан. Предлага при
определяне размера на обезщетението да се вземат предвид аргументите за липса
на доказателства за адвокатска защита в досъдебната фаза във връзка с
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По
отношетие на претенцията за неимуществени вреди счита, че представените
доказателства не сочат убедително основателност на целия претендиран размер.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу ищцата С.П.Й.
*** въз основа на съставен АУАН № 20817/ 04.10.2016г е издадено НП № 1562/ 11.10.2016г
от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с което на основание чл.13, б.”б” от
ЗАНН във връзка с чл.29, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара
Загора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400лв за
нарушение на чл.25з, ал.4 от Наредбата за обществения ред в Община Стара
Загора. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на
04.10.2016г в 16.40ч в гр.Стара Загора, на бул.”Цар Симеон Велики” на източния
ъгъл с ул.”Цар Иван Шишман” С.Й. предлага безплатни печатни материали на
религиозно общество „Свидетелите на Йехова”.
По жалба на
ищцата е образувано АНД № 68/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора,
приключило с Решение № 161/ 24.03.2017г, с което НП № 1562/ 11.10.2016г е
отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че деянието, извършено
от привлеченото към отговорност лице, не е противоправно. Решението като необжалвано е влязло в законна
сила. Във връзка с този съдебен акт ищцата е изпратила покана рег.№ 10-02-6185/
30.08.2017г до Кмета на Община Стара Загора да й бъдат заплатени в 7-дневен
срок щети, представляващи платени хонорари за правна помощ и съдебно
представителство в размер на 600лв и морални щети в размер на 300лв.
Видно от приложения по АНД № 68/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие № 136/
28.02.2017г и пълномощно /л.106/, С.П.Й. е възложила и упълномощила адв. В.С. ***
да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв, платено изцяло в брой.
С Решение № 74/
06.04.2017г по адм.д.№ 484/ 2017г по описа на Административен съд Стара Загора
е обявена нищожността на разпоредбите на чл.25а, чл.25е, чл.25ж, чл.25з и
чл.25к от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Няма данни
решението да е влязло в сила.
От показанията
на разпитания свидетел Марко Бекер се установява, че в негово присъствие на
ищцата Й. е съставен АУАН за нарушение на наредба в Община Стара Загора с оглед
провеждане на разговори с граждани на религиозна тематика. Тогава общинските
служители я предупредили, че актът е втори и глобата ще бъде с по-висок размер.
Когато получила НП с глоба от 400лв, изпитала голям стрес, защото това бил
размерът на една нейна заплата и не се чувствала виновна, че споделя с хората
религиозните си убеждения. Притеснена била и в хода на съдебното дело за
обжалване на НП, тъй като не знаела дали ще спечели. След получаване на
решението за отмяна била много щастлива. При среща с полицаи и общински
служители обаче продължава се притеснява да не бъде отново санкционирана.
Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 68/ 2017г по
описа на Районен съд Стара Загора в цялост.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявените
обективно съединени искове за обезщетение за вреди са допустими като предявени
от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП
не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на
нормативно възложени задължения, от упражняване на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС,
за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледани
по същество, исковете са частично основателни и доказани.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника Община Стара Загора, респективно увреждането на ищцата, се основава
на незаконосъобразно НП № 1562/ 11.10.2016г, издадено от Заместник-кмета на
Община Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.
След като това НП е отменено, независимо дали на формално или материалноправно
основание, съдът по обезщетяването не може да коментира повторно обстоятелствата, при които то е
издадено.
При прилагане на разрешението, дадено с
Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване
на административна дейност от административни органи при упражняване на
нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за
извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз
на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред
районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за
изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4
от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на общината при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на
посоченото НП ищцата е ангажирала адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. Направените от С.Й. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено
представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и
пряка причинно-следствена връзка между направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и
единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 1562/ 11.10.2016г,
издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договор за правна защита и съдействие № 136/
28.02.2017г, с оглед на което съдът намира, че той е неотносим към извънсъдебни
действия в процедурата по реализиране на административнонаказателна
отговорност. Липсват каквито и да са доказателства, че ищцата е упражнила
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да подаде възражение против съставия й АУАН, нито
че е ползвала правна помощ за това.
Сключването
на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В
тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 600лв се явяват
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 1562/ 11.10.2016г
от Заместник-кмета на Община Стара Загора.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е
и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното АНД №
68/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора се установява, че адвокат С. е
участвала в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в направени от нея разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство
по обжалване на НП №
1562/ 11.10.2016г на Заместник-кмета на Община Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен
акт.
При определяне на размера им следва да бъде взето предвид направеното в
настоящото производство възражение за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение. Възражението е допустимо, съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 1/ 2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ВАС, а разгледано по същество, се явява
основателно. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.2 във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обжалване на НП с
наложено административно наказание „глоба” до размер 1000лв минималното възнаграждение е 300лв. Делото не
представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно
заседание, а датата и предметът на сключения договор за правна защита и
съдействие № 136/ 28.02.2017г не позволяват той да бъде съотнесен към
изготвянето на депозираната на 30.12.2016г жалба срещу НП, още по-малко към
липсващо възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Поради изложеното съдът намира, че
не са налице основания за присъждане на по-висок размер на възнаграждението от
нормативно установения. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата 300лв като обезщетение за имуществени вреди
ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2017г /датата на
завеждане на делото/ до окончателното изплащане. В останалата част до пълния
размер от 600лв претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Незаконосъобразното административнонаказателно преследване само по себе си
предполага страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за
обвиненото лице, напрежение и притеснение, промяна в поведението, унилост,
разстроеност без да е необходимо те да се доказват. Въпреки това по делото несъмнено се установи от показанията на разпитания
свидетел, че вследствие на административнонаказателното обвинение ищцата е
претърпяла страдания от психичен характер. Съдът напълно
възприема тези показания като ясни, точни, обективни и дадени от очевидец. В резултат
на незаконосъобразното административнонаказателно
производство е
ищцата е преживяла стрес и притеснения като последните се проявявали и при
среща с общински или полицейски служители.
Според чл. 4 от ЗОДОВ, приложим съгласно чл.203, ал.2 от
АПК, неимуществените вреди, за които се дължи
обезщетение, следва да са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от длъжностно лице,
т.е. за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна
връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Безспорно е налице такава връзка
между отмененото
НП и установеното по делото отрицателно въздействие върху
духовната сфера на ищцата
с характер на причинена неимуществена вреда.
С оглед гореизложените съображения съдът
намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране
отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени,
въпреки отмяната на НП и подлежат на възмездяване. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с
нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по
справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът
на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. В разглеждания случай при определяне размера на
обезщетението от значение е, че извършената проверка, съставеното НП и причинените от това неудобства не се отличават с необичайна продължителност,
интензитет и специфика в
сравнение с други сходни случаи дори с оглед обстоятелството, че
наложеното наказание съставлява една месечна работна заплата на ищцата. Времетраенето на
притеснението,
на промяната в поведението и на негативните емоции не се установяват от
свидетелските показания.
Предвид посочените по-горе обстоятелства по извършване
на увреждането, последиците от него върху психично състояние на ищцата и факта, че административнонаказателното производство е
продължило около девет месеца /от съставяне на АУАН до постановяване на
окончателен съдебен акт по обжалваното НП/ съдът приема, че адекватната сума за
възмездяване понесените вреди с оглед техния характер, степен, интензитет и продължителност е 200лв. Върху определената като обезщетение сума
ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от 16.10.2017г -
датата на завеждане на делото. В останалата част до пълния размер от 300лв
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на
делото, следва да бъде уважено искането на С.П.Й. за присъждане на направените по делото разноски, като Община Стара
Загора бъде осъдена да й заплати на
сумата 343 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 333лв. – съразмерно на уважената част от исковете адвокатско
възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор
за правна защита и съдействие № 304476/ 15.01.2018г.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 107 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Й. ЕГН ********** *** СУМАТА 300
/триста/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1562/ 11.10.2016г от
Заместник-кмета на Община Стара Загора, изразяващи
се в направени по АНД № 68/ 2017г. по описа на
Районен съд Стара Загора и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума от 16.10.2017г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 107 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Й. ЕГН ********** *** СУМАТА 200
/двеста/лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1562/ 11.10.2016г от
Заместник-кмета на Община Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази
сума от 16.10.2017г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.П.Й. в останалата им част до размер 600лв за обезщетение
за имушествени вреди и до 300лв за обезщетение за неимуществени вреди като
неоснователни.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 107 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Й. ЕГН ********** *** СУМАТА 343
/триста четиридесет и три/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: