РЕШЕНИЕ

№129 10.05.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №541 по описа за 2017 год., за да се произнесе

Образувано е по жалба на С.Ш.М. против Заповед №876/26.09.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение със С.Ш.М., на длъжност "инспектор", с ранг V м., в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Стара Загора в Главна дирекция "Автомобилна инспекция", считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че при съкращаване на длъжността е следвало да бъде извършен подбор при съблюдаване принципите на чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК и чл. 14, и чл. 15 от Закона за администрацията. Към момента на връчване на заповедта за уволнение му е било предоставен за подпис и формуляр за оценка на изпълнение на служебните задължения. Оценката била направена от лице, което се явявало пряк ръководител от по-малко от 40 дни и била направена в разрез с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Твърди, че заповедта трябва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни решения и точно неговата длъжност е съкратена, представлявало съществено нарушение на административнопроиз-водствените правила. От заповедта било видно, че е налице делегиране на права на длъжностни лица извън кръга на нормативно определените такива. Счита, че не е налице реално съкращение, а лично отношение. Ако е налице съкращение, то същото е извършено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че са налице формално изискванията на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДС, както и че тези три длъжности са реално съкратени в този Областен отдел, но други три такива са открити в три други отдела на същата дирекция и същите са останали свободни. Излага съображения, че длъжността продължава да съществува, но е намален броя на заемащите я служители в отдела Стара Загора, но пък е увеличен броя на служителите, които заемат същата длъжност в други три отдела. Предложението на Главният директор е за оптимизиране на работата, а не съкращаване на служителите, т.е. липсва изрично предложение за съкращаването на служителите, както и обосновка за извършването на такова. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. К. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, чрез пълномощник гл. юрисконсулт С.Г., счита жалбата за неоснователна.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият С.Ш.М. е заемал длъжността "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция "Автомобилна администрация, на която длъжност е назначен въз основа на Заповед №1090/02.10.2015 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, с която заповед е преназначен от ОО“АА“ Пловдив в ОО“АА“ Стара Загора.

От представената по делото административна преписка, е видно, че съгласно длъжностно разписание на ИА"АА", в сила от 19.09.2017 год. и Заповед №РД 02-37/19.09.2017 год. на Изп. Директор на ИААА за изменение на длъжностно разписание, към 26.09.2017 год. в Главна дирекция Автомобилна инспекция" (ГДАА) - Областен отдел "Автомобилна администрация" - Стара Загора на пълно работно време са били определени 15 броя служители, със следните длъжности: Началник областен отдел – 1 щатна бройка по служебно правоотношение, инспектор – 7 щатни бройки по служебно правоотношение; инспектор – 3 щатни бройки по трудово правоотношение и главен специалист - 3 щатни бройки по трудово правоотношение.

Със Заповед №РД-02-38 от 25.09.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" считано от 27.09.2017 год. е изменено длъжностното разписание на ИА"АА", като съгласно т.8-11 от тази заповед са съкратени 3 щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора и са разкрити по 1 щатна бройка за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в областните отдели "Автомобилна администрация" на агенцията в гр. Сливен, гр. Ямбол и гр. Хасково. Със заповед №876/26.09.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с оспорващия за длъжност "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора.

От заключението на назначената по делото съдебна експертиза става ясно, че съгласно длъжностното разписание, действало след прекратяване на правоотношението на оспорващия, в сила от 27.09.2017 год., длъжността му - "инспектор" по служебно правоотношение съществува като наименование (нормативно определена позиция), но са намалени щатните бройки, предвидени в длъжностното разписание за тази длъжност от 7 на 4.

Вещото лице е извършило сравнителен анализ като система, функции и задължения между д., която е заемал оспорващият, и сега съществуващите длъжности "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Стара Загора, при което е констатирал, че преките им задължения за напълно идентични с тези, посочени в длъжностната характеристика на жалбоподателя.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, оспорената заповед е съобщена на оспорващия на 27.09.2017 год. по телефона, а екземпляр от същата му е връчена на 10.10.2017 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 13.10.2017 год. Съдът намира, че съобщаването на заповедта по телефона не отговаря на изискванията на чл.62, ал.2, предложение първо от АПК. За да се приеме, че е налице валидно съобщаване по този ред, следва да се удостовери по безсъмнен начин, че съдържанието на заповедта, в т.ч. фактът на нейното наличие, обективираното в нея волеизявление (вид на наказанието, срок и мотиви за налагането му) и издателя на същото, пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, са доведени до знанието на заинтересованите лица, като това следва да е надлежно документирано с подписа на извършилото го длъжностно лице. В случая не е ясно какво е съобщено по телефона, дали наличието само на съществуването на заповедта, дали в съдържанието й е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на оспорване и т.н. Не е ясно и каква длъжност заема посоченото длъжностно лице, както и дали влиза в служебното му задължения съобщаването на заповеди за уволнение. Всичко това мотивира съдът да приеме, че заповедта е връчена по надлежния ред на 10.10.2017 год., което обстоятелство е удостоверено с подписа на самият жалбоподател /лист 4 от делото – на гърба/ от който момент започва да тече и срокът за нейното оспорване. Следователно, като подадена на 13.10.2017 год. жалбата е допустима и подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат на акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е валидна, като изхождаща от компетентен орган. Съгласно чл.7, т.13 от Устройствен правилник на ИААА, Изпълнителният директор на последната назначава и освобождава държавните служители в агенцията.

Заповедта, предмет на обжалване, е издадена в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, а посоченото правно основание за издаването й чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е достатъчно да мотивира административния акт, тъй като съвпада с фактически установеното по делото. При издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като макар в подадената жалба да е формулирано оплакване в тази насока, то същото не е обосновано.

Административният акт е издаден при осъществяване на материално-правните основания за издаването му. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл.7, т.12 от Устройствения правилник на ИААА, Изпълнителния директор е утвърдил на 25.09.2017 г. промени в длъжностно разписание на агенцията. При съпоставка между предвиденото към датата на издаване на оспорения административен акт длъжностно разписание на ОО "Автомобилна администрация" Стара Загора и предходното длъжностно разписание на този отдел, и при анализ на действащите към 26.09.2017 год. и 27.09.2017 год. поименни разписания на длъжностите в ОО“АА“ Стара Загора, се извежда фактическият извод, че преди утвърждаването на сега действащото длъжностно разписание, жалбоподателят е изпълнявал длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в ОО“АА“ Стара Загора, за която в отдела са били предвидени 7 щатни бройки. Поради извършената промяна в организационната структура на агенцията, без да се засяга съществуването на последната, считано от 27.09.2017 год. в ОО“АА“ Стара Загора, са предвидени 4 щатни бройки за длъжността "инспектор", заемани по служебно правоотношение.

За да възникне основанието, посочено в чл.106, ал.1, т. 2 ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), не съществува или ако същата е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Именно този факт се установи от събраните по делото доказателства, като е намален броя на длъжностите "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора. Действително изпълняваните от оспорващия служебни функции са идентични с тези осъществявани и от други служители в отдела заемащи длъжността "инспектор", но при установеното намаляване на числеността, действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, какъвто е смисълът на съкращението.

По делото безспорно се установи, че съкратените длъжности за "инспектор" в ОО“АА“ Стара Загора са прехвърлени в областните отдели на ИААА в гр. Сливен, гр. Ямбол и гр. Хасково. В случая обаче не може да се направи извода, че е налице хипотезата на чл.87а от ЗДСл, а именно преобразуване на администрация или преминаване на дейност от една администрация в друга.

Забраната на чл.87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношение при преобразуване на администрацията, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, има отношение към чл.106, ал.1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т.2, какъвто е настоящия случай. Тази забрана има за цел запазване нормалното функциониране на администрацията по смисъла на чл.36 от Закона за администрацията при промяна на организационната й форма. Когато обаче е налице промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки, разпоредбата на чл.87а от ЗДС е неприложима.

Разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗДСЛ посочва, че в акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. В случая мястото на работа е посочено и това е ОО“АА“ Стара Загора. В подписаната длъжностна характеристика от С.М. от 02.10.2015 год. е посочена длъжността "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора /лист 54-58 от делото/. Когато мястото на изпълнение на длъжността е станал задължителен елемент от длъжността, съкращаването на длъжности в структурното звено, включително длъжността на оспорващия, представлява съкращаване в щата по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл – в този смисъл Решение №6558 от 25.05.2017 год. на ВАС по адм. дело №5874/2016 год.; Решение №14871 от 05.12.2017 год. на ВАС по адм. дело №205/2017 год. и т.н.

Предвид изложеното, след като ОО“АА“ Стара Загора е териториално структурно звено на централизираната административна структура на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е намален щата за длъжността заемана от оспорващия със заповед на изпълнителния директор на агенцията, то длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в този териториален отдел е премахната като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Увеличаване на щата на останалите областни отдели е ирелевантен за правилното решаване на спора, както и заемането на тези щатни бройки чрез конкурс. Липсва вменено задължение на изпълнителния директора на ИААА при съкращаване на длъжността да предлага други свободни, незаети длъжности в други структурни звена. Ето защо не може да се направи извод за нарушаване на принципа на чл.6 от АПК, неспазване целта на закона и превратно упражняване на правомощия.

Следователно налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение с правно основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. В случая оспорения административен акт е съобразен с целта на закона, тъй като е оптимизиран броя на служителите в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора, като по този начин със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се постига резултат, който се обхваща от разума на законовата норма. Право на органът е да организира структурата си по начин, който да осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране, което обаче е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С намаляването на бройките за длъжността са осъществени материалноправните основания на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.

При липсата на нормативно установени критерии и правила за това, кои от служителите, изпълняващи една и съща длъжност, ще останат на работа и на кои служебните правоотношения ще бъдат прекратени, преценката за това е предоставена изцяло на органа по назначението и не може да бъде контролирана от съда. (Решение №8246 от 17.06.2014 год. на ВАС по адм. дело №13684/2013 год.). Не е налице задължение за извършването на подбор от страна на органа по назначаване, каквото оплакване е изложено в жалбата. Не представлява нарушение на процедурата по прекратяването на служебното правоотношение и връчването на формуляр за оценка на изпълнението на служебните му задължения след връчването на заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуалните правила по издаването му и в съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изхода на спора искането на оспорващия за присъждане на разноски се явява неоснователно.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. Съдът намира същото за основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ИААА гр. София, сумата от 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ш.М. от гр. Стара Загора против Заповед №876/26.09.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като неоснователна.

ОСЪЖДА С.Ш.М., ЕГН ********** от гр. Стара Загора да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, представлявана от Изпълнителния директор К.С. сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: