Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                 №  376     09.01.2018г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Пенка Маринова                                                                         и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 543 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                          

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на И.Г.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г., издадена от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на И.Г.К. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно с оспорената заповед му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. Твърди, че не е налице възприетото от административния орган материалноправно основание по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагането на ПАМ по отношение на физическото лице И.Г.К., тъй като не е собственик на моторното превозно средство което е било управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Оспорва се като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка по съображения, че управлението на автомобила не е възложено от „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД на неправоспособен водач, а на правоспособен шофьор, който самоволно и въпреки волята на работодателя е преотстъпил по непозволен начин управлението на поверения му автомобил. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата – Началник на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На Райчо Цанков Попов е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 0348212/ 11.09.2017г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.09.2017г., около 18.10 часа, по път IV 66615 от с. Бузовград към с. Горно Черковище, Райчо Попов управлява автобус „Мерцедес 906 КА 50” с рег. № СТ2034ВХ, собственост на „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД, като водачът извършва обществен превоз на пътници без да притежава необходимата категория към която спада управляваното от него МПС, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г., издадена от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя И.Г.К. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 11.09.2017г., около 18.10 часа по път IV 66615 от с. Бузовград към с. Горно Черковище, И.Г.К. като собственик на фирма „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД – гр. Казанлък, преотстъпва за управление автобус „Мерцедес 906 КА 50” с рег. № СТ2034ВХ, собственост на същата фирма, на лицето Райчо Цанков Попов, като водачът не притежава нужната категория за управление на управляваното МПС – неправоспособен. Посочено е и че заповедта се издава на основание съставен АУАН серия Д № 0348212.  

           

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000528 от 18.09.2017г., както и Пътен лист за автобус „Мерцедес” с рег. № СТ2034ВХ за 11.09.2017г., Договор № Д07-30/ 09.06.2017г., сключен между „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД и Община Казанлък за изпълнение на обществен превоз на пътници по линиите от утвърдените общинска и областна транспортни схеми, квота на Община Казанлък; маршрутни разписания; Справка за нарушител/ водач за лицето Райчо Цанков Попов; Свидетелство за регистрация на МПС № 008457561 част I  и част II и др.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на Районни управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП № 17-0284-000528 от 18.09.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Дали правилно физическото лице И.К. е определено като субект, спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в закона ограничителна мярка - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на обжалвания административен акт. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г. е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма /в приложимата редакция ДВ бр. 54 от 05.07.2017г./, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на И.Г.К. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 11.09.2017г., около 18.10 часа по път IV 66615 от с. Бузовград към с. Горно Черковище, И.Г.К. като собственик на фирма „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД – гр. Казанлък, преотстъпва за управление автобус „Мерцедес 906 КА 50” с рег. № СТ2034ВХ, собственост на същата фирма, на лицето Райчо Цанков Попов, като водачът не притежава нужната категория за управление на управляваното МПС – неправоспособен. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. 

 

               От представеното и прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № 008457561 /част I  и част II/, е видно, че автобус „Мерцедес 906 КА 50” – моторното превозно средство, което е било управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, е собственост на „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД – гр. Казанлък.

 

               Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като  налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП /в приложимата редакция ДВ бр. 54 от 05.07.2017г./, с управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия Д № 0348212/ 11.09.2017г., управлявания от водача на МПС Райчо Цанков Попов автобус „Мерцедес 906 КА 50” с рег. № СТ2034ВХ, не е бил собственост на физическото лице И.Г.К., а на юридическото лице „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД със седалище и адрес на управление  гр. Казанлък, ул. „Софроний Врачански” № 24, ЕИК 123077640. Следователно И.К. не може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП във връзка с управлението на автобус „Мерцедес 906 КА 50” с рег. № СТ2034ВХ от лицето, непритежаващо съответното СУМПС – Райчо Цанков Попов.

            Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя И.Г.К.. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че И.К. е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик,  чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП /в приложимата редакция на нормата/. Ирелевантно е обстоятелството, че И.Г.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „КУМАКС ИНВЕСТ” ЕООД – дружеството, което е собственик на автобус „Мерцедес 906 КА 50” с рег. № СТ2034ВХ, чиято регистрация е прекратена с приложената ПАМ. За разлика от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, административното наказание се налага на неговия законен представител, такава възможност не е предвидена в закона при прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП т.е принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП в хипотезата, когато собственик на управляваното МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, е юридическо лице, се налага именно на юридическото лице, а не на неговия законен представител.  

            С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с която на И.Г.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

 

            Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И.Г.К. сумата от 10лв., представляваща внесена държавна такса.  Доколкото на репариране подлежат само действително направените разноски, такива за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение на представляващия жалбоподателя адвокат.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.К. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г., издадена от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на И.Г.К. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски. 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: