Р Е Ш Е Н И Е

№ 211 05.07.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 545 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по исковата молба на С.Р.Ж. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.София с която е предявен иск за присъждане на сумата 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С.Р.Ж. в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест - гр.Стара Загора за периода 26.10.2011г-27.10.2012г., изразяващи се в неосигуряване минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, недостатъчна свободна жилищна площ /пренаселеност/, липса на постоянен достъп до светлина, вода, санитарен възел, липса проветрение, отопление, спални принадлежности, достатъчно хранене и двигателна активност в посочения арест и за посочения перииод.

В исковата молба ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди следствие условия, които определя като унизителни и нехуманни в следствен арест- гр.Стара Загора, където пребивавал в периода 26.10.2011-27.10.2012г.поради наложена мярка „задържане под стража“. Не били осигурени и нормални условия на живот: не била осигурена минимално изискуемата жилищна площ, полагаща се на задържаните лица. Килията била тясна, без прозорец,без достъп на слънчева светлина, без санитарен възел и течаща вода, поради което всички задържани удовлетворявали физиологичните си нужди в кофи или шишета ,вкл.пред очите на другите задържани. Не била осигурявана разходка, нито престой на открито, т.к. ареста се намира на последния етаж на сградата. При невъзможност за проветрение в килиите през летния сезон било непоносимо горещо, температурите достигали до 40градуса, не се проветрявали, почиствали, обезпаразитявали, миришело на урина. Дюшеците били мръсни и прашни, на десетки години, спално бельо нямало, хигиената на задържаните лица била изключително лоша, почиствали с влажни кърпи. Хигиенно битовите условия определя като толкова лоши, че представлявали сериозен риск за здравето, вкл.твърди че било увредено неговото здраве- почувствал от обездвижването болки в кръста, ставите, гръбнака. Твърди че през зимата бил неописуем студ, килиите не се отоплявали пряко, а чрез калорифер поставен в коридора. Покрива течал, капело на главите им и за да се предпазят слагали торбички. Храненето твърди некачествено, бедно на калории, без необходимите съставки, минерали, соли, витамини, белтъчини. Твърди, че изложеното се дължало на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „ИН“ вследствие на които претърпял унижение, срам и неудобства, емоционални страдания и психически стрес, значително надвишаващи неизбежното ниво на тези преживявания, до които би било нормално да доведе прилагането на мярката „задържане под стража“. Тези вреди оценява на 100 000лв и претендира да бъде осъден ответника ГД“ИН“ Гр.София да му заплати обезщетение в размер 100 000лв за неимуществени вреди, претърпени в периода на задържането на ищеца в ареста Стара Загора 26.10.2011г-27.10.2012г .

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание чрез юр. Ст.С. заема становище за недопустимост на иска на основание §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13 / 2017г/, като предявен на 24.10.2017г, повече от 6 месеца след освобождаването на ищеца от ареста и отделно, становище че иска е неоснователен като недоказан по основание и размер. Счита, че претенцията е частично погасена по давност, за периода 26.10.2011-23.10.2012г., а в останалата част 24.10.-27.10.2012г е неоснователна и недоказана, поради липса на елементите на фактическия състав, обуславящ възникване на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Признава, че ищецът е бил задържан в периода 26.10.2011г-26.10.2012г, обстоятелствата че килийните помещения, в които е пребивавал не са разполагали със собствен санитарен възел, както и обстоятелството, че престой на открито е осъществяван в специално обособено за тази цел помещение, което не е открито, т.е. не е изнесено извън сградата, но било такова, което осигурявало достъп до слънчева светлина и свеж въздух. Отрича обаче да е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ.чл.3 от ЕКПЧОС, съответно и незаконосъобразно бездействие от гл.т.условията в Арест Стара Загора и счита че в причинна връзка с тези условия не са настъпили вреди за ищеца. По тези съображения и по съображения за недоказаност размера на претенцията, иска отхвърляне на иска изцяло.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение че искът е не-основателен и недоказан за периода 26.10.11-24.10.2012г –като погасен по давност, а за периода 25.10.2012-27.10.2012г-поради липса на вреди, обезщетение за каквито ищецът претендира.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С.Р.Ж. *** в периода: 26.10.2011-26.10.2012г /справка л.61/. Настаняването му е на основание Постановление №3033/2010 от 26.10.2011г на Окръжна прокуратура Стара Загора по д.п.№277/2010г на ОД МВР Стара Загора, съответно №3033/10 на ОП-Ст.Загора, след това на основание взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ . Взетата спрямо Ж. мярка за неотклонение задържане под стража по чнд № 543/2012г на ОС Стара Загора е заменена с парична гаранция /л.11-14/. Съгласно справка рег.№ 0063/05.01.2018г през исковия период ищецът е бил конвоиран за процесуално следствени действия в гр.Стара Загора общо 15 пъти, и в гр.Пловдив общо 5 пъти за периода на задържане, като конкретното време на конвоиране, съответно и престой в Арест Пловдив са уточнени в справка вх.№1616/18.04.2018г. и са за време между 2 и 5 дни /л.111/.

Съгласно справка рег.№ 0063/05.01.2018г /л.62/ при настаняването му в ареста на 26.10.2011г и до 21.03.2012г, е бил настанен в спално помещение /килия/ №8 с площ 9.60 кв.м, капацитет 4 легла; брой настанени 4 лица; в периода 22.03.-15.06.2012г е в килия №10, площ 9.60 кв.м, капацитет 2 легла, брой задържани 2ма; в периода от 16.06.2012-02.07.2012г е в килия №2, с площ 11.28 км.м, капацитет 4 легла, брой задържани -4лица ; в периода 03.07.2012-16.09.2012г-в килия №10, а след 17.09.2012г -27.09.2012г, бил преместен в килия №2 по негова молба; в периода 28.09.2012г - 26.10.2012г е бил в килия №8, с посочен капацитет.

Арест—гр.Стара Загора се помещава в сградата на ОД на МВР Стара Загора, на ул.”Граф Игнатиев”№16, етаж 7. Задържаните лица спазват седмични графици за разпределение на времето, вкл.за хигиена, храна, престой на открито и почивка /л.76 и сл./. Правилата за вътрешния ред е утвърден със Заповед № Л-6399/26.07.2010г на Главния директор на ГД „ИН“ , л.54 и сл. Хигиената в спалните помещения се осигурява посредством миене три пъти на ден с дезинфекционни препарати, събиране и изхвърляне на отпадъците от кошчета за боклук. Задържаните лица сами поддържат лична и на спалните хигиена, осигурявани са им за целта почистващи средства и препарати, както и възможности за миене, къпане, пране и часове за хигиенизиране /л.62/. По делото са приети като доказателства фактури за закупувани в период 11.11.2011-15.10.2012г, съвпадащ с исковия период миещи, дезинфекционни препарати и пособия за Арест Стара Загора.

Всяко от спалните помещения /килии/ в Ареста, вкл. тези в които е пребивавал ищецът в исковия период е със оборудване: масичка, легла, химическа тоалетна /само спално помещение №7 е било снабдено и със санитарен възел, но това в случая е неотносимо, тъй като ищецът не е пребивавал в него/. Леглата са с дюшек, възглавница, одеяло. Спално бельо се е предоставяло по желание, като в случая няма данни да е предоставяно на ищеца. Не е спорно, че не са непосредствено снабдени със санитарен възел и течаща вода, такива са ползвани от задържаните лица в общо помещение на коридора. Общото санитарно помещение се състои от санитарни възли-2бр, баня с 4 бр душове, 4 бр.мивки, 3 бр.бойлера. Според представената справка, в исковия период е бил осигуряван в Арест Стара Загора безпрепятстван достъп до общото помещение при изявено желание на лицата и по всяко време на денонощието, в изпълнение на т.20.1 от заповедта за вътрешния ред в арестите /изискването е предвидено в т.19.1 от вътрешния ред, утвърден със заповед № Л-6399/26.07.2010г, л.57/. Съгласно справката, признава се изключение от горното, поради невъзможност в някои случаи да се изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му.

Всяка от килиите в Арест Ст.Загора, вкл. тези, в които е настаняван ищеца са снабдени с прозорец с размер 60х130см. Осветлението е и чрез осветителни тела тип „луна“. Проветряването е било осигурявано от буферен коридор и отваряема горна част на вратата на килията и коридора.

В Арест Ст.Загора е налице специално обособено помещение /6.50м / 6.2м/, осигуряващо свеж въздух и естествена светлина чрез 2 големи четирикрилни прозорци, обезопасени с решетки Според т.6 от представената справка, задържаните лица, вкл.Ж. са извеждани за престой на открито ежедневно, но ответника признава, че поради ангажираност на НОС е имало и периоди, в които графика за престой на открито е нарушаван.

В Ареста е извършен ремонт на ВиК на сервизно помещение за тоалет и баня през 2012г без данни за конкретна промяна на описаните обстоятелства /л.67-70/.

На задържаните лица е осигурявано три пъти дневно хранене съгласно седмичен график, утвърден от началник сектор „Арести“/л.76/ и договор рег.№ 2771/29.07.2010г, анекс към него рег.№3029/29.07.2011г, и Договор вх.№ 0768/16.07.2012г, сключени по възлагане на ГД“ИН“ гр.София, на фирма изпълнител. Първият от посочените договори предвижда задължение на изълнителя да доставя готова храна за задържаните в Арест Стара Загора лица три пъти на ден, ежедневно, по предварителна заявка, като видът, количеството и енергийната стойност /вкл.готвени ястия и суха храна в определени случаи/ съответстват на утвърдените „Примерни седмични менюта“ съобразно Таблица №1 и Таблица №2 и заменителна таблица, утвърдени на 08.03.2007г от министъра на правосъдието. Според втория от договорите, изпълнителят се задължава да доставя за нуждите на арест Стара Загора храна, по вид и цена, описани в ценова оферта и приготвени по „Сборник рецепти за заведенията за обществено хранене, изд.“Техника“ София 2008г, съобразена с калорийния състав на дневна дажба и полагащите се пранителни продукти за 1 лишен от свобода възрастен., вкл. 1.топла храна – основно меню в размер на 2622 килокалории средно на ден /закуска, обед и вечеря/; 2. Суха храна -2 бр.консерви, вкл.1 бр. готово ястие от свинско, пилешко или мляно месо и 1 бр рибна консерва, русенско варено или пастет и хляб 600 гр.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Разпитани са като свидетели лицата И.С.И. и И.Ж.М., и двамата-пребивавали като задържани в Арест Стара Загора в периоди, приблизително съвпадащи с исковия. Свидетелят И.С.И. заяви,че бил задържан в Следствен арест Стара Загора от 15.11.2011г-01.09.2012г, съвпадащ с по-голямата част от исковия период. Твърди, че през цялото време с прекъсване от около 20 дни е бил заедно с ищеца /«С.»/. В началото били в килия с 4 легла, пет човека, като едно от лицата спяло на земята, след това били заедно в килии №8 и №10. Твърди, че ищецът не можел да спи, вземал транквиланти, оплаквал се от болки в ставите. Помни, че на косата му имало псориазис, започнала да се лющи кожата и му носили нещо да се маже. Казали му че е от липсата на дневна светлина. Описва условията в Ареста като «ужасни», нямало слънчева светлина, а светлина от 2 лунички, като едната винаги била изгоряла.Отоплението било осигурявано чрез климатици в коридора. През зимата било студено, а през лятото-горещо /50градуса/. Всеки ден имали каре-разходка в една стая, в която има повече светлина, но ако има свиждане –за 10 мин минават всички и вече няма каре. Твърди че били извеждани, вкл.ищеца до тоалетна два пъти дневно-сутрин и вечер, баня можели да ползват веднъж седмично. Понякога, ако отправяли молба надзирателите ги извеждали до тоалетна и по друго време. Проветрявало през решетката към коридора, нямало от другаде откъде, тъй като нямало прозорец, нито вентилация. Отрича да са предоставяни от администрацията препарати за почистване, не си спомня да са пръскали, вкл.от външна фирма, за обезпаразитяване. Твърди че през нощта задържаните лица нямали възможност да ходят до тоалетна, ползвали кофа, на сутринта я изхвърляли. По въпроса за ответлението допълва, че не е влизала естествена светлина в килията, трудно би могло да се чете книга. Заявява, че не си спомня да има прозорец.

Свидетелят И.Ж.М. твърди, че пребивавал в Арест Стара Загора по същото време, в което и ищеца и познава условията в него, тъй като бил в килии №2, №4, №6 и №8. Твърди, че във всички тях, освен килията със санитарен възел, условията били сходни. Твърди, че били извеждани до тоалет сутрин и вечер, през другото време-в кофа. На въпроса относно престоя на открито заявява, че всичко е закрито, казвали им че имат престой на открито в една стая. В тази стая се провеждали и свиждания с адвокатите и с близки. Периодът на извеждане варирал между 2 и 5 минути , според това дали има срещи между адвокати и подсъдими. Твърди, че в периода, в който били със «С.» арестът бил пренаселен, защото имало дюшеци по земята В неговата стая били 5-6 човека, двама от които лежали на дюшеци на пода. Отоплявали се с одеяла, вътре не можело да се вкара печка от съображения за сигурност и такива нямало. Хигиената била на много ниско ниво. Имало и хора с краста, а фирмата с кетъринг ги заразила с дизентерия, били с висока температура. Вечер идвали хора от болницата, защото някои от тях, арестантите били на системи, тоалетната се препълнила. Къпането ставало в голям диапазон от време. Отрича да са носили препарати за обезпаразитяване в килията.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна по естеството си дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди, сочи настъпването им в резултат действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. Исковата претенция е от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимиран ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на наказанията”, които ръководят и контролират и дейността на арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители от ответника са с административен характер, доколкото са елемент от изпълнявана от служителите в сектор „арести” дейност по изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража”, обхващаща и обезпечаване на правата на задържаните лица, извън тези, чието упражняване наложената им мярка изключва. Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. Искът не е недопустим, както възразява ответника, поради предявяването му в срок, надвишаващ периода от 6 месеца след напущане на ареста от страна на ищеца /§47 ПЗР ЗИД на ЗИНЗС ДВ бр.13/2017г/. В случая ищецът е бил освободен от ареста гр. Стара Загора на 26.10.2012 г, искът за обезвреда от унизителни и нехуманни условия на задържане е предявен на 24.10.2017г. Спорният въпрос по допустимостта на иска е дали имат право на иск за обезщетение на вреди от лоши условия на задържане, онези лица, които са освободени преди повече от шест месеца преди влизане в сила на ЗИД на ЗИНЗС в сила от 07.02.2017г. и които не са предявили правото си на обезщетение пред съд към релевантната дата, както е в случая. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Съгласно §47 от ПЗР към ЗИДЗИНЗС в сила от 07.02.2017 г., лишените от свобода и задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца преди влизане в сила на този закон, могат да предявят иск по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. С тази разпоредба се разширява приложното поле на иска по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС и спрямо вече осъществили се факти и обстоятелства, вкл. в 6 месечен период преди влизане в сила на този закон. Срокът обаче не е преклузивен. Забраната за подлагане осъдените на унизителни и нехуманни условия е налице и в исковия период /чл.3 от ЗИНЗС, чл.3 от ЕКПЧ, чл.29 ал.1 от КРБ/. Дори и разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС да е неприложима към момента на задържане на С.Р.Ж., то приложима би била разпоредбата на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По аргумент от чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, за периода от време 26.10.2011г-27.10.2012г., за който твърди, че е претърпял неимуществени вреди от лоши условия в Арест Стара Загора, не би било недопустимо да претендира обезщетение /Определение №13048 от 31.10.2017г на ВАС по а.д.№ 9788/2017г/. Да се тълкува §47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/ в смисъл, че ограничава възможността от предявяване иск за обезвреда от страна на лицата, които твърдят че са претърпели вреди от условията, в които са били поставени като лишени от свобода или задържани по стража и освободени преди повече от 6 м.преди влизане в сила на ЗИД ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017/, но които не са били подали иск за обезщетяването им до този момент пред ЕСПЧ или пред национален съд, би било в противоречие с чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /въвеждаща изискване за осигуряване на ефективни вътрешноправни средства за защита вкл.спрямо правото на обезщетение за вреди от нарушение по чл.3 от страна на органи по изпълнение на наказанията/. Поради изложеното, предявяването на искова претенция извън 6 месечния срок по §47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, не може да бъде разглеждано като процесуална пречка за предявяване на иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС /Определение №189/08.01.2018г. по адм.д.№ 10037 /2017г ВАС/. С оглед на изложеното, предявения иск е процесуално допустим.

По същество, искът е частично основателен.

Съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност за част от исковият период. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на административните органи е момента на преустановяването им. Давността за предявяване вземането за обезщетение за вреди за периода 26.10.2011-27.10.2012г, е започнала от преустановяване на фактическите действия, посочени в причинна връзка с вредите, т.е. от момента на освобождаване на ищеца – на 26.10.2012г. Исковата молба е депозирана на 24.10.2017 г., то не е изтекла погасителната давност от 5 г / чл.110 от ЗЗД/.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС/. В конкретния случай с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора в периода 26.10.2011г-27.10.2012г, в който период ищецът – С.Р.Ж. ***, във връзка с наложена му мярка за неотклонение /л.11-14, л.61/. За 27.10.2012г., с оглед на това, че ищецът е бил освободен, не са налице вреди и за този период искът е неоснователен.

Спорът е дали е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно чл.3 ЕКПЧ в периода 26.10.2011г-26.10.2012г. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Ж. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника се свързват с оплакванията за поставянето му при нехуманни и унизителни условия на пребивававане в Арест Стара Загора, от гл.т. неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия /чл.43 ал.4 ЗИНЗС/, не осигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, осветление, проветрение, отопление, нормални битови и хигиенни условия /чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 ППЗИНЗС/, неосигуряване достатъчна по калориен състав храна, спални принадлежности / чл.84 ал.2 т.1 и т.3 ЗИНЗС/, както и на правото на престой на открито /чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС/. Следователно въпросът е дали конкретните битови, санитарно хигиенни и пр.условия при които е бил поставен ищеца при налагане мярката за неоткление задържане под стража, сочат на накърняване на основното човешко право на неподлагане на мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение /чл.29 ал.1 КРБ, чл.3 ЕКПЧ /. Това основно човешко право е закрепено изрично и в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС спрямо лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, и тези, на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по аргумент от чл.240 ЗИНЗС . Според чл.3 ал.1 ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009 в сила от 01.06.2009г/, действала в исковия период, осъдените /респ-задържаните под стража/ лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това тяхно право съответства насрещно административно задължение, приизпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите за нормално човешко съществуване условия, т-е- такива, обезпечаващи физическо и психическо здраве на лицата и зачитане правата и достойнството им /чл.2 т.3 ЗИНЗС/.

Според чл.3 ал.2 т.2 и 3 от ЗИНЗС, в същата редакция за изтезания и жестоко или нечовешко отношение се считат умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето /т.2/; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Редът на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран освен чрез правните норми в Част ІV ЗИНЗС и чрез препращане към реда на изпълнение наказанието лишаване от свобода, доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Приложими са следователно разпоредбите на чл.43 ал.4 и 5, чл. 84 ал.2 т.1 и т.3 чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.21 от ППЗИНЗС.

Относно жилищната площ: Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, в редакция към исковия период, но с посочено отложено действие, а сега ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС /ДВ бр.103/2012г/ тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. Независимо от това, осигуряването на минимално необходима жилищна площ следва да се прецени като елемент от условията на ареста и тяхното съответствие като цяло, с изискванията за хуманно отношение, съответно за неподлагане на изтезания, нечовешко и унижаващо отношение /чл.3 ЕКПЧ/. /В §124-128 от Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г по делото Й. срещу България, ЕСПЧ в гр.Страсбург коментира основни принципи, на които следва да се основава преценката нарушена ли е забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ЕКПЧ/. Съдът е посочил в §127и §128, че п

ретърпените страдания и унижение трябва да излизат извън границите на неизбежния елемент страдание или унижение, свързан с определена форма на законно отношение или наказание. .. тази разпоредба /чл.3/ задължава държавата да осигури на задържаното под стража лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. ..

Важен фактор, заедно с материалните условия, е режимът на задържането под стража. При преценката по дадено дело дали един ограничителен режим може да доведе до отношение, което е в противоречие с чл. 3, трябва да се вземат предвид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и неговия ефект върху засегнатото лице.

В конкретния случай Ж. *** в периода 26.10.2011-26.11.2012г. /справка № 0063/05.01.2018г л.62/.

В периодите 26.10.2011г - 21.03.2012г и 28.09.2012г - 26.10.2012г –т.е. общо около 6 месеца е настанен в спално помещение /килия/ №8 с площ 9.60 кв.м, капацитет 4 легла, в която са били настанявани между 4 и 5 задържани лица. Според справката, представена от ответника, били са настанени в килия № 8 четири лица, но според свидетелските показания на св.И.И. е имало периоди и на настанен 5-ти човек, който спял на земята. Свидетелят твърди, че бил в килия с четири легла заедно с ищеца в началото на настаняването си, като в килията били пет човека, единия спял на земята. Свидетелят И.С.И. е пребивавал с ищеца по приблизително същото време, свидетелят е задържан в периода 15.11.2011г-01.09.2012г, чийто период се обхваща от периода на задържане на ищеца /26.10.2011-26.10.2012/. Свидетелят М., също настанен в ареста в период частично съвпадащ с исковия, твърди, че и в неговата килия имало хора да спят на земята, макар да не конкретизира периода и номера на килията, в която се е случило това. Съдът кредитира свидетелските показания в тази част като дадени от лица очевидци. В периода 22.03.-15.06.2012г и от 03.07.12-16.09.12г ищецът е в килия №10, която е с площ 9.60 кв.м капацитет 2 легла, общо 2ма задържани; в периода от 16.06.2012-02.07.2012г и от 17.09.2012г.-до 27.09.2012г - в килия №2 с площ 11.28 кв.м, капацитет 4 легла, брой задържани -4лица.

Съдът намира за неспазване изискването за нормално жилищно пространство по отношение на параметрите на килия № 8. Същата е с площ от 9.60 кв.м –недостатъчни както спрямо 4-ма, така и 5-ма настанени в нея задържани в периодите, в които Ж. е пребивавал в нея –26.10.2011г-до 21.03.2012г и 28.09.2012г - 26.10.2012г. При направено аритметично изчисление площта от 9.60кв., спрямо броя лица 4 или 5, сочи на твърде малко жилищно пространство –около 2 кв.м на човек +/-. Пространството от около 2 кв.м, заедно с негативното по естество въздействие и на другите условия, с каквито се характеризират килиите в арест Стара Загора и при които са били поставени задържаните, вкл.ищеца, а именно ограничен достъп на въздух и светлина в килиите, ограничени условия за лична и на мястото хигиена, използване на кофа за физииологичните нужди на лицата, почти никаква двигателна активност, сочат на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, съответно и на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Поставянето при тези условия не се обосновава от ответника с конкретни обстоятелства от гл.т.необходимост от по-голяма строгост при прилагане на мярката за неотклонение или други цели. В случая това сочи на заплаха за здравето и доброто състояние на задържаното лице и на унижение на достойнството му. За останалите спални помещения с оглед на това че минимума от 4 кв.м на човек е преблизително постигнат, съдът намира, че не е налице нарушение от гл.т.достатъчността на жилищната площ.

Относно изискването за осигуряване на задържаните лица на достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух, топлина и пр. В чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС вкл.към исковия период е регламентирано изискването на лишените от свобода, респективно задържаните лица, да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип е посочено, че ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения. В случая в никое от спалните помещения, в които е бил настанен Ж. по време на престоя си в ареста Стара Загора не е имало непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода. Задържаните лица са ползвали през деня общото помещение със санитарни възли и чешми, като според свидетелските показания на двамата разпитани свидетели И. и М., практиката е била да бъдат извеждани само два пъти дневно –сутрин и вечер за тоалет. През останалото време от деня допускът до санитарното помещение е бил осигуряван от надзорно охранителния състав по поискване, или, при невъзможност за осигуряване на такъв достъп, както и през нощта- чрез използване на кофа за физиологичните нужди на лицата, която на сутринта изхвърляли. Да се използва кофа за физиологични нужди и пред погледа на останалите задържани лица е срамно и унизително /§134 Решение Й. срещу България/. Изложеното сочи на нарушение на чл.3 ал.1 ЗИНЗС, чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Условията в мястото на задържане са били налице през целия период на задържане на Ж. *** 26.10.2011-26.10.2012г., независимо от доказателствата за ремонт на санитарното помещение, доколкото този ремонт не сочи да е променил нещо от гл.т. описания начин на удовлетворение на естествените човешки физиологични потребности.

Относно изискването за достъп на светлина и въздух, отопление, проветрение и хигиена на спалните помещения. Според правилото на чл.20 ал.2 изр.първо ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. След като и за наказателните килии в чл.96 ал.2 ППЗИНЗС е предвидено да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло, то на още по-голямо основание, това се следва и за помещенията в местата за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. В случая се установи че спалните помещения в Арест Стара Загора са били снабдени с прозорец размер 60/130см, през който обаче поради разположението /високо/ и размерите, не е влизала достатъчно естествена светлина. Свидетеля И. твърди че дневна светлина не влиза в килията…».. има прозорец в килията, но има решетка и не влиза светлина. Прозорецът е скрит. Тъмница е. Има прозорец, но той е много отгоре и ние не можем да видим светлина» /л.81/. Недостатъчната дневна светлина е наложило ползване и на изкуствено осветление чрез лампи тип «луна». През прозорците в килиите не е влизал въздух. Проветрението е чрез буферен коридор, т.е.опосредено. Килиите не са били добре отоплявани през зимата. Св.М. твърди, че е нямало печка в килията и му било студено, отоплявали се с одеяла.. Изложеното сочи, че не е било изпълнено изискването достъпът до светлина и въздух да е пряк. Изложеното също сочи на нарушение на чл.3 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС.

Относно оплакването за неосигуряване на спално бельо. Според чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС, вкл. в редакция към исковия период, формулирано е задължение на администрацията за осигуряване спални принадлежности на лишените от свобода, съответно и на задържаните. Твърдението на ответника, че се е следвало искане за да изпълни задължението си с посочения характер, не кореспондира със закона, визираните правни норми, които формулират без модалитети изискването за осигуряване спални принадлежности. Следователно бездействието на администрацията по неосигуряване на спални принадлежности на ищеца в периода на задържането му в Арест Стара Загора сочи на нарушение на това изискване. Липсата на спални принадлежности също сочи на лоши материални условия и в този смисъл на нарушение по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът намира за неизпълнено и изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в Арест Стара Загора през исковия период. Действително според представената от ответника справка /л.62/, хигиената в спалните помещения се е осигурявала посредством миене три пъти на ден с дезинфекционни препарати, събиране и изхвърляне на отпадъците от кошчета за боклук, в подкрепа на което са представените фактури за закупувани миещи материали в периода 11.11.2011-15.10.2012г, съвпадащ с исковия и предназначени за Арест Стара Загора. Според свидетелите, препарати не са били предоставяни. Съдът намира, сами по себе си доказателствата за закупувани материали са недостатъчни за да се приеме, че средата в килиите в Ареста е била на задоволително хигиенно ниво. Доказа се по делото, че помещенията в които е бил настаняван ищеца са били заключени, неснабдени със самосоятелен санитарен възел и течаща вода, задържаните лица са извеждани до санитарните помещения само два пъти дневно, а през останалото време преимуществено са ползвали кофа за физиологични нужди. Според свидетелските показания на св.М., къпали са се веднъж седмично. Същият свидетел твърди че имало заразени с дизентерия, идвали хора от болницата, арестантите били на системи, тоалетната се препълнила. С оглед на тези факти, изискванията за хигиенна среда в Ареста не са били изпълнени на задоволително равнище в исковия период.

Не се доказа да е било нарушено правото на безплатна и достатъчна по калориен състав храна /чл.84 ал.2 т.1 ЗИНЗС/. Обратно на твърдяното от ищеца, храненето на задържаните лица е било осгурявано три пъти дневно по договор с външна фирма, като храната е била съобразявана с изисквания за хранителната й стойност.

Не е било изпълнено през периода на задържане на ищеца и изискването за осигуряване на двигателна активност. Според чл.86 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, а доколкото друго не е установено в Част Четвърта, това и задържаните лица имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. В случая се признава и от ответника, че престой е бил осигуряван регулярно, приблизително всеки ден, с изключение дни, в които е имало посещения, в специално обособено помещение. Касае се за помещение с площ 6.5м /6.2м, с големи прозорце, осугуряавщи непосредствен достъп на естествени светлина и въздух. Изискването е обаче за осигуряване ежедневно на престой на открито с оглед възможността за движение на задържания. Изискването не е удовлетворено от престояването в помещение. Обстоятелството, че задържания е бил извеждан за различни процесуално следствени действия също не удовлетворява посоченото изискване. Съдът намира, че оплакването е основателно.

Кумулативното въздействие на описаните условия от гл.точка на неосигуряване на достатъчна площ в килията в Арест Стара Загора в периода 26.10.2011г-до 21.03.2012г и от 28.09.2012г - 26.10.2012г; неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление в спалните помещения, в които е настаняван през периода 26.10.2011-26.10.2012г, както и неосигуряването на условия за двигателна активност в периода 26.10.2011г-26.10.2012г., обективират незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест-Стара Загора, по аргумент от чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и определят условията в Арест Стара Загора като неблагоприятни и нехуманни.

Строгостта на прилагане на мярката е неоправдана в случая и в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Длъжностните лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. С оглед на изложеното съдът приема че описаните бездействия обективират нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в този смисъл е доказана първата материална предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Налице са и другите две материални предпоставки – вреди в причинна връзка с нарушението. В исковата молба ищецът твърди, че е усещал унижение, срам и неудобство, емоционални страдания, психически стрес в следствие поставянето му при описаните условия на живот. Установените по делото условия, за които се доказа, че противоречат на въведените от законодателя минимални изисквания, както и на европейските стандарти: се свързват с неосигуряване на достатъчна площ в килията в Арест Стара Загора в отделни периоди, приблизително общо 6 месеца; неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление, удовлетворителни хигиенно-битови условия в спалните помещения и неосигуряването на престой на открито на ищеца през периода - 26.10.2011-26.10.2012 /прибл.една година/. Тези условия не отговарят на изискването условията на задържане да са такива, че да осигурят уважение към неговото човешко достойнство, неподлагане лицата на страдание или трудности над неизбежно присъщите на приложената мярка и не гарантират здравословно и физическо състояние на задържаното лице. Описаните условия са от естество да породят такива неблагоприятни психо-емоционални изживявания, каквито ищецът описва, съответно и свидетелите сочат. Така описани условията са нехуманни, недостойни и биха могли да породят чувства от вида на изброените – унижение, срам и др.. Не се доказаха твърденията за увреждания на здравето нито влошаване състоянието на ищеца вследствие пребиваването при описаните условия. В исковата молба същия твърди че са започнали болки в ставите, кръста, гръбнака, а от липсата на въздух и физически болки. Не се представи медицинска документация във връзка с оплакванията. По делото се доказа от свидетелските показания на св.И.И., че ищецът не е можел да спи и е вземал успокоителни, оплаквал се от болки в ставите, започнала да се лющи кожата на главата му. Не се установи обаче произходът на тези оплаквания, нито дали са в причинна връзка с условията в мястото на задържане описаните оплаквания. С оглед на изложеното, неимуществените вреди в причинна връзка с описаните по-горе условия в Арест Стара Загора, обективиращи незаконосъобразни бездействия, съдът приема се изразяват в претърпени негативни психо-емоционални изживявания.

При това положение настоящият състав приема, че исковата претенция е доказана по основание. Искът по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е предвиден като средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца. Следва при определяне размера на обезщетението да се обсъди кумулативния ефект на нарушенията, т.е.общото им въздействие върху задържаното лице и продължителността на периода, в който са влияли и др.релевантни обстоятелства /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/. В случая се касае за засягане на основни блага, вкл. от гл.т.ограничение достъпа до светлина, въздух, неосигуряване възможности за двигателна активност за сравнително дълъг период от време – близо година, неосигуряването на адекватна жилищна площ за около 6 месеца. Обстоятелството, че на посочени дати, общо 10 дни, част от общия период 26.10.2011-26.10.2012г ищецът е бил привеждан в Арест Пловдив /л.111/ само по себе си не сочи, че в тези дни не е било налице твърдяното нарушение, нито това се отразило в посока смекчаване като цяло негативния ефект на факторите на средата, за които се доказа нарушение. Обезщетението следва да се определи по справедливост, с оглед на което и при прилагане спрямо настоящите обстоятелства на принципа на справедливостта , съдът намира, че обезщетението в размер на 1000лв би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца негативни чувства, състояния и изживявания. До посочения размер искът следва да се уважи, а до претендираните 100 000.00 лв. искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС следват се на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 10лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати С.Р.Ж. ЕГН ********** сумата от 1000лв /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“Изпълнение на наказанията“ по неосигуряване на достатъчна жилищна площ в периодите 26.10.2011г -21.03.2012г и от 28.09.2012г - 26.10.2012г, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в спалните помещения в Арест Стара Загора, в които е настаняван ищеца в периода 26.10.2011-26.10.2012г, както и условия за двигателна активност в същия арест за период 26.10.2011-26.10.2012г.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Р.Ж. срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София за горницата над сумата 1000лв до претендираните 100 000лв, претендирана като обезщетение за вреди от нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС в периода 26.10.2011-27.10.2012г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати С.Р.Ж. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: