Р Е Ш Е Н И Е

№ 385 24.01.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 562 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ред.ДВ, бр.26 от 2009г./.

Образувано е по жалба на К.Н.К., с настоящ адрес: ***, против Заповед № 179/ 08.09.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0025/ 16.10.2017г. на Директора на Регионалната дирекция “Социално подпомагане” /РДСП/ – Стара Загора, с която му е отказано настаняване в специализирана институция – Дом за възрастни хора с физически увреждания /ДВХФУ/ гр.Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за необоснованост на същата. Оспорва се извода на административния орган за наличие на пречка да бъде уважена молбата на жалбоподателя за настаняването му в дом за възрастни хора с физически увреждания гр.Стара Загора. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

Ответникът по жалбата – Директора на дирекция “Социално подпомагане” гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган и в съответствие с приложимия материален закон, поради което е законосъобразна.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 21.08.2017г. жалбоподателят К.Н.К. е подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Стара Загора молба за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, с която е заявил желанието си да бъде настанен дългосрочно в Дом за възрастни хора с физически увреждания гр.Стара Загора. Към молбата са приложени изискуемите документи, в т.ч. и експертно решение на ТЕЛК № 0692 от 26.02.2013г./л.19/, от което е видно, че на К.Н.К. е определена 100% степен на увреждане, с чужда помощ, пожизнено. Като водеща диагноза се сочи карцином на кожа на долен крайник, включително тазобедрена област. Описана е следната история на заболяването: „През 1982г. по повод травма получава открита фрактура на лява подбедрица с фистулозен остеомиелит. През 2012г. по повод Ка на кожата на лява подбедрица – извършена ампутация на ляво бедро – горна трета. Провежда ХТ и лъчелечение в КОЦ – Ст.Загора.” Приложено е също и медицинско удостоверение за общо здравословно състояние с изх.№ 3/ 17.08.2017г., издадено от общопрактикуващ лекар, в което е отбелязано, че К.Н.К. е с увредено общо състояние, подвижен без чужда помощ, неврологичен статус- в норма, психичен статус: психомоторика-запазена, говор – запазен, ориентация, навици и поведение – добри; няма данни за наличие на мании и за проява на агресия. Направен е извод, че лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция – Дом за възрастни хора с физически увреждания. В издадената от лекар-психиатър медицинска характеристика на кандидат-потребителя за ползване на социални услуги в общността/специализирана институция с изх.№ 749/ 14.08.2017г./л.17/ също се съдържа заключение, че К. е подходящ за настаняване в Дом за възрастни хора с физически увреждания, въпреки описаната диагноза:„Друго психично разстройство, дължащо се на мозъчна увреда или друго соматично заболяване.” Към административната преписка е приложен и протокол на медицинска комисия – Специализирана лекарска консултативна комисия при „ЦПЗ-гр.Стара Загора”ЕООД с № 288/ 11.08.2017г./л.20/, съставена по повод експертна оценка на психичното състояние за настаняване в специализиран дом за хора с физически увреждания, в който е описана следната обективна находка при освидетелстване на лицето К.Н.К. - видимо спокоен, охотно контактен, обстоятелствен, ориентиран правилно, критичен. Мисленето е с нормален темп, с елементи на резоньорство. Липсват налудности и сетивни измами. Не споделя субективни оплаквания. Емоционално – съзвучен, нормобуличен. Отрича суицидни мисли. Памет и интелект – без груби увреди. Посочена е диагноза: „Друго психично разстройство, дължащо се на мозъчна увреда или друго соматично заболяване.(F 06.9). Заключението на СЛКК е, че лицето е психически годно да бъде настанено в дом за стари хора.

Подадените от жалбоподателя документи са били разгледани от назначената със Заповед № 2406-РД01-0164/ 09.05.2017г. на Директора на ДСП гр.Стара Загора комисия от социални работници от ОХУСУ, за което е бил съставен Протокол № 7 от 07.09.2017г./л.22-23/. В протокола се сочи, че кандидатът за дългосрочно настаняване в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания /ДПЛФУ/ гр.Стара Загора е на 75 години, вдовец, има трима сина, които живеят извън страната. К. е с ампутирана лява бедрена кост на ниво горна трета, движи се с помощни средства-две патерици и извършва бързи движения с тях. Независим е, сам се храни, облича. Приема лекарства. Говори разбираемо. Със Заповед № 178/ 28.08.2014г. на Директора на ДЗСП Стара Загора е бил настанен дългосрочно в дом за стари хора, Старозагорски бани, който напуска след близо две години по собствено желание. Обсъдени са представените от кандидата медицински документи и въз основа на заключенията на медицинските специалисти, определящи актуалното здравословно състояние на К.К., комисията взема решение да не бъде настанявано лицето в специализираната институция – ДПЛФУ, тъй като диагнозите, поставени от лекари със специалност „психиатрия”, не съответстват на спецификата на предоставяните услуги в дома. Прието е, че кандидат-потребителят не отговаря на профила на социалното заведение. Направено е предложение за издаване на заповед за отказ за настаняване на К.Н.К. ***.

С обжалваната в настоящото производства Заповед № 179/ 08.09.2017г., издадена от изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора, на основание чл.40а, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, е отказано настаняване на К.Н.К. в специализирана институция /делегирана от държавата дейност/ - Дом за възрастни хора с физически увреждания гр.Стара Загора. Като мотив за отказа се сочи, че съгласно протокола на медицинска комисия при ЦПЗ, гр.Стара Загора, СЛКК № 228/ 11.0.2017г., е поставена диагноза „Друго психично разстройство, дължащо се на мозъчна увреда или друго соматично заболяване(F06.9)”, която не отговаря на статута на специализираната институция.

Заповедта е връчена на К. на 13.09.2017г., видно от направеното отбелязване върху нея, и е обжалвана по административен ред - пред директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора, който с решение № 24-РД06-0025/ 16.10.2017г. е отхвърлил жалбата на К. Н.К., като неоснователна. Изводът на горестоящия административен орган за законосъобразност на заповед № 179/ 08.09.2017г. на директора на ДСП Стара Загора е обоснован с обстоятелството, че заключенията на специалистите в представените от К.К. документи са противоречиви и от тях не ставало ясно какво е актуалното му здравословно състояние, коя конкретна социална услуга съответства на здравословното му състояние и е подходяща за настаняването му.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е своевременно подадена, от легитимирано лице с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е и основателна.

Заповед № 179/ 08.09.2017г. е издадена от компетентния административен орган по см. на чл.40а, ал.1, ППЗСП /в редакцията, действала към датата на издаване на обжалваната заповед – ДВ, бр.63 от 2011г./ - директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора. Постановена е в надлежна форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и мотиви за издаването си.

Обжалваната заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.2, ал.5 от Закона за социално подпомагане право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, за които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот. Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗСП регламентира, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл.16, ал.2 от същия закон, която предвижда социални услуги в специализирани институции да се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставянето им в общността. Правилата и реда, по които се развива процедурата по предоставяне на социални услуги са нормативно установени в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане /арг.чл.19, ал.4 от ЗСП/.

Административното производство по предоставяне на разглеждания вид социална услуга по чл.36, ал.3, т.2, б.”в” от ЗСП – настаняване в дом за пълнолетни лица с физически увреждания, е инициирано с молба за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности с вх.№ 170/ 21.08.2017г., подадена от жалбоподателя до директора на ДСП гр.Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.4 от ППЗСП /в относимата й редакция – ДВ, бр.63 от 2011г./ въз основа на подадената молба и приложените документи се изготвя социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги, съгласно утвърден образец /приложение № 10 към ППЗСП/, която се отразява в доклад-предложение /също изготвен по образец – прил.№8/. Именно въз основа на този доклад се издава и заповедта за настаняване в специализирана институция.

В случая сред приложените към административната преписка документи не са представени нито социална оценка за потребностите на заявителя К. от ползване на социална услуга, нито изискуемия доклад-предложение. Действително, било е проведено заседание на комисия от социални работници, назначена със заповед на директора на ДСП гр.Стара Загора от 09.05.2017г., на която са разгледани подадени от жалбоподателя молби с вх.№ 179/ 11.08.2014г./л.14 от делото/ и вх.№ СУ/Д-СТ/113 от 21.08.2017г./л.13 от делото/ за дългосрочно настаняване в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания /ДПЛФУ/ гр.Стара Загора. Съставеният и приложен по делото Протокол № 7/ 07.09.2017г., обективиращ резултата от работата на комисията, обаче не изпълнява нормативното изискване за изготвяне на доклад-предложение, тъй като не е във формата и със съдържанието, изискуеми съгласно приложение № 8 към чл.40, ал.4 от ППЗСП /ред.ДВ, бр.63 от 2011г./. Доколкото в протокола на комисията няма препращане към предходно съставен доклад във връзка с първоначалното произнасяне по подадените от К. молби от 2014г., нито такъв се съдържа в представената от административния орган преписка, не може да се приеме за установено, че комисията е извършила всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, релевантни за правилната преценка относно потребността на лицето за ползване на заявената от него социална услуга. В протокол №7/ 07.09.2017г. не е описано какво е материалното положение на кандидат-потребителя; не е извършена преценка на потребностите на лицето и възможностите му за задоволяване на основните жизнени потребности. Освен направения извод че „диагнозите, поставени от лекари със специалност – психиатрия, не съответстват на предоставените услуги в дома”, комисията не е анализирала възможностите за подкрепа на лицето и съответно не е посочила кои са подходящите за него социални услуги.

Така извършената формална и непълна проверка по случая, освен че е в нарушение на нормативно установените правила за провеждане на процедурата по предоставяне на социални услуги, обуславящо съществено процесуално нарушение по см.на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената заповед, има за последица и необоснованост на констатацията, че кандидат-потребителят не отговаря на профила на социалното заведение, обективирана в протокола от 07.09.2017г. на комисията, възприет безкритично от решаващия орган – директора на ДСП гр.Стара Загора, и посочен като единствен мотив за отказ да бъде настанен К.К. в Дом за възрастни хора с физически увреждания гр.Стара Загора.

Според дефиницията, съдържаща се в §1, т.41 от ДР на ППЗСП "Дом за пълнолетни лица с физически увреждания" е специализирана институция за лица с физически увреждания, установени с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти на потребителите. А съгласно §1, т.47, ал.3, т.1 от ДР на ППЗСП: "Физическо увреждане" е частична или пълна загуба на фина или груба двигателна способност на части от тялото, водеща до нарушена способност за придвижване, самообслужване и/или социална адаптация. Нарушаването на двигателната способност следва да е удостоверено с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Разпоредбата на §1, т.40 от ДР на ППЗСП гласи, че „дом за пълнолетни лица с психични разстройства” е специализирана институция за хора с водеща диагноза, попадаща в обхвата на психичните разстройства, установена с експертно решение на ТЕЛК.

От така цитираните норми се налага извода, че документът, който удостоверява диагнозата, определяща вида институция, от чиито услуги има нужда заявителя, е решението на ТЕЛК. Следователно приложения към преписката Протокол № 228/ 11.08.2017г. на СЛКК при „ЦПЗ гр.Стара”ЕООД не е сред документите, годни да обосноват правилност на извода на административния орган, че заявителят не е подходящ за настаняване в ДПЛФЗ. Лекарските консултативни комисии, включително специализираните такива, извършват експертиза на временната неработоспособност по аргумент от чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, и следователно нямат компетентността на ТЕЛК/ НЕЛК, определена в чл.3, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт.

Независимо от изложеното за вида на документа, въз основа на който органите на ДСП следва да определят дали лицето има нужда от предоставяне на заявената социална услуга, следва да се каже, че в протокола на СЛКК е дадено заключение за психическа годност на лицето да бъде настанено в Дом за стари хора. В медицинското удостоверение за общо здравословно състояние като водеща диагноза на лицето е записана диагнозата му, посочена в решението на ТЕЛК, обусловила определяне на 100% нетрудоспособност с необходимост от чужда помощ. Психичният статус е оценен в медицинското удостоверение, включително и в медицинската характеристика, дадена от лекар–психиатър, като и в двата документа се сочи, че лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция – дом за възрастни хора с физически увреждания. При това положение посоченият в обжалваната заповед аргумент за отказ да бъде предоставена заявената от К. социална услуга, се явява в явно противоречие с оценката на експертите, поставена във всички представени медицински документи за годност на заявителя да бъде настанен в ДПЛФУ.

По тези съображения съдът приема, че изведеното от административния орган заключение за наличие на пречки за настаняването на жалбодателя в специализирана институция – дом за възрастни хора с физически увреждания гр.Стара Загора, е направено при неправилна преценка на събраните в административното производство доказателства и в нарушение на материалния закон. В случая не са налице обективираните в заповедта фактически основания, годни да обусловят отказ по подадената от К. молба от 21.08.2017г. Оспореният акт е постановен при липса на законоустановените предпоставки за неговото издаване, същият противоречи на материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменен.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К.Н.К. Заповед № 179/ 08.09.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0025/ 16.10.2017г. на Директора на Регионалната дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, с която му е отказано настаняване в специализирана институция – Дом за възрастни хора с физически увреждания гр.Стара Загора, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, за ново произнасяне по подадената от К.Н.К. Заповед молба за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности с вх.№ 170/ 21.08.2017г., при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

СЪДИЯ: