Р Е Ш Е Н И Е

№36 15.02.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шести февруари 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №567 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А.Д.Д. против Заповед №17-0327-000166/31.08.2017г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, въз основа на АУАН №Г794963/27.08.2017г., съставен за това, че на 27.08.2017г. около 11.40ч, в село Знаменосец, ул. ***, управлява МПС Форд Ескорт с рег. №СТ5379АХ, под въздействието на наркотични вещества „Канабис-5“, установено с техническо средство дрегер дръг тест 5000, с фабричен №ARJM-0050, проба №227. Издаден е талон за медицинско изследване №0005314. АУАН е връчен на водача в условията на отказ. В преписката по налагане на принудителната административна мярка са приложени Заповед №349з-95/11.01.2017г. на Директор ОД на МВР Стара Загора за оправомощаване на началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР да издават заповеди по чл.171т.1,2,4,т.5 б. “а“ и т.6 от ЗДвП, АУАН серия Г №794963/27.08.2017г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества №327р-6769, съставена на 27.08.2017г. от актосъставителя.

С жалбата се твърди, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна като издадена в нарушение на изискванията на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН, в който липсва яснота относно мястото на нарушението, като се оспорва и факта на управление на моторното превозно средство непосредствено преди извършване на проверката. Жалбоподателя счита, че при извършване на проверката е нарушен реда по Наредба №30/27.06.2001г. за установяване на употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС, а при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на ЗАНН, които са пренесени и в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. За установяване на твърдението, че не е имал качеството на водач на моторното превозно средство към момента на проверката, както и за несъответно на обективната истина място на нарушението ангажира гласни доказателствени средства. В съдебно заседание жалбоподателя твърди, че е бил пред дома си, когато полицейските служители са спрели пред него и са извършили проверка без основание. Не са възприели действия по управление на моторното превозно средство, нито са го следвали до дома му, а са го търсели тенденциозно. Актовете за административни нарушения са съставени в сградата на РУ Раднево, в която е бил задържан.

От съда се иска да бъде отменена принудителната административна мярка, наложена със Заповед №17-0327-000166/31.08.2017г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево с присъждане на разноските по делото.

Ответника – Началник група към ОД МВР Стара Загора, РУ Раднево, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, предвид неуспешно проведеното от жалбоподателя оспорване на описаната в АУАН фактическа обстановка. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което и предвид липсата на доказателства за твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, следва да се приемат за доказани възприетите от контролните органи факти за извършено административно нарушение на закона за движение по пътищата. Не посочването в диспозитива на заповедта на ЗДвП не представлява съществено нарушение на изискванията за съдържание на административните актове, тъй като от съдържанието на мотивите става ясно кой материален закон е приложен.

От съда се иска отхвърляне на жалбата без заявена претенция за разноски.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповед № 17-0327-000166/31.08.2017г. на Началник група към ОД МВР Стара Загора, РУ Раднево е връчена на адресата й на 27.10.2017г., а жалбата е подадена в съда на 06.11.2017г, в рамките на 14-дневния преклузивен срок за оспорване на административните актове и от неблагоприятно засегнато лице – отнето му е свидетелството за управление на моторно превозно средство, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №17-0327-000166/31.08.2017г. е издадена от компетентен административен орган, предвид упълномощаването на Началник група „Охранителна полиция“ в РУ към ОД на МВР Стара Загора да издава заповеди по чл.171 т.1 от ЗДвП, извършено със Заповед №349з-95/11.01.2017г., издадена от Директора на ОД МВР Стара Загора, която структура е определена със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи като компетентна служба за контрол по ЗДвП.

При нейното издаване не са допуснати нарушения на материалния закон, нито на изискванията за съдържание на административните актове. Непосредствено под номера на административния акт, в заглавната част е вписано правното основание за прилагане на принудителната административна мярка, а именно по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП / ред. ДВ бр. 101/2016г . в сила от 21.01.2017г/, поради което липсата на наименованието на закона в диспозитива не е накърнило правото на защита, нито е довело до неяснота касателно правното основание, от което органа черпи правомощие за изричното си волеизявление.

От фактическите мотиви за налагане на принудителната административна мярка, приложените в преписката документи и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства се установява изпълнението на фактическия състав на посоченото правно основание - чл.171 т.1 б. „Б“ от ЗДвП- който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Жалбоподателя твърди, че не е управлявал моторното превозно средство, а проверката за употреба на алкохол и наркотични вещества е извършена без основание, като и мястото на нарушението е несъответно на описаното в АУАН и оспорената заповед. За установяване на тези факти са допуснати до разпит двама свидетели, които живеят до и срещу дома му с административен адрес в с. Знаменосец, ул.***, и които твърдят, че са възприели лично идването на контролните органи, но на улица ***, към която двора на жалбоподателя има лице и врата. Свидетеля Д.М.К. твърди, че колата на жалбоподателя е била паркирана пред нейната врата и после е дошла полицейската кола, от която са излезли мъж и жена. При започване на проверката на автомобила на жалбоподателя свидетелката се прибрала в къщата си, а възприела изнесените факти от двора, без да излиза на улицата. Уточнява, че видяла само идването на полицейската кола, като в този момент е била на двора. Казва още, че къщата на комшиите има врата и към улица ***“, но гаражните врати и официалния вход са на улица***. Свидетелката Г.С.Р. е непосредствен съсед, който излязъл от къщата си на двора без причина и видял колата на Д., е пред нея и полицейската кола. Друго не е видяла, нито чула. Колите са били паркирани на улица ***“, а нейната къща е с административен адрес ул. ***. Къщата на жалбоподателя има два входа, като този към улица ***“ е малка врата. Автомобила обикновено е паркиран на ул.***, където са гаражните врати.

По делото са събрани показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта, които твърдят, че при извършване на обход в село Знаменосец през месец август са забелязали автомобил марка „Форд“, който при възприемане на полицейския автомобил рязко е ускорил скоростта си на движение. Това действие на водача ги е мотивирало да го последват. Проверявания водач е извършвал резки завои, въпреки липсата на асфалтова настилка и тесните улици на селото. Спряла е пред една къща в селото и се опитал да влезе през входната врата, която се оказала заключена. Актосъставителя също слязъл от колата, познал водача, който е проверяван и друг път, а поради съмнение, че свидетелството му е отнето, поискал представяне на документа. Водача заявил, че не носи в себе си СУМПС. При спиране на полицейския автомобил от съседна къща, която е срещу къщата, в която водача се опитал да влезе, излязла една жена. Според актосъставителя причина за нейната поява е силния шум и прах от движението на двата автомобила, по причина на лошата настилка на пътя. Водача извикал баща си, който донесъл и личната му карта. На място е извършена проверка за употреба на алкохол, но не и за наркотични вещества, тъй като проверяващите не разполагали с техническо средство. Поискали съдействие от колегите си в РУ Раднево и за да ги улеснят се придвижили до центъра на селото, където е била извършена и проверка са техническо средство за употреба на наркотични вещества. Контролните органи претърсили и автомобила на лицето за притежаване на наркотици, но такива не били открити.

Свидетелката по акта – Й.Ч. потвърждава обстоятелствата по извършване на проверката като добавя, че актовете за административни нарушения на жалбоподателя и неговия баща са съставени в сградата на РУ Раднево, а името и номера на улицата, пред която са спрели автомобилите са установили от личната карта на проверяваното лице.

Предвид обстоятелството, че свидетелите на жалбоподателя са възприели само пристигането на полицейския автомобил, както и твърдението, че автомобила на съседа им обикновено спира пред гаражните врати на улицата от другата страна на двора, а именно ул.***, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите на ответника относно извършена проверка след възприемане на управление на моторното превозно средство проверяваното лице и след като то е спряло пред вратата на дома си, пред която обикновено не паркира автомобила си. В опит да избегне проверката жалбоподателя е направил опит да влезе в двора на къщата си откъм улица ***“, но поради факта, че е била заключена не е успял, което е позволило и на контролните органи да извършат проверката. Вписването в оспорената заповед на адреса на жалбоподателя като място на извършване на нарушението не може да се определи като съществено нарушение на правилата за налагане на принудителна административна мярка, тъй като се установи по делото, че между двете улици ***“ и*** е разположена къщата, чийто административен адрес е регистриран на като постоянен и отразен в АУАН и в оспорената заповед като място на нарушението. Контролните органи са останали с убеждение, че се намират пред дома на лицето, предвид наличието на врата към двора и въз основа на неговите твърдения, че живее на същото място заедно с баща си, който е излязъл и присъствал при извършване на проверката в центъра на село Знаменосец. Грешката в наименованието на улицата не обуславя извод за липса на доказателства за управление на автомобила на посочените място и дата, тъй като безспорно се установи, че същото е преустановено до дома на водача, в който същия живее постоянно.

Следва да се каже, че принудителната мярка се налага до разрешаване на въпроса за отговорността, поради което от значение е наличието на редовно съставен АУАН с отправено фактическо обвинение, което осъществява състава на мярката по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. В случая, процесния акт за установяване на административно нарушение е съставен от младши автоконтрольор при РУ Раднево, който има право да извършва контрол по спазването на ЗДвП в присъствието на свидетел, подписан е и връчен на нарушителя в условията на отказ, поради което освен официален документ в частта му относно извършените от и пред длъжностното лице действия, същия е годно доказателствено средство и в частта му относно установените факти, осъществяващи състава на приложената принудителна мярка. В тази връзка допустими са всички доказателствени средства, които опровергават съществуването в обективната действителност на фактическите основания за прилагане на държавната принуда. При тяхното съпоставяне се налага извод, че посочените от жалбоподателя свидетели са възприели единствено пристигането на полицейския автомобил и контролните органи, както и местоположението на автомобила на провереното лице, но не и действия по неговото управление. Двете съседки са излезли от къщите си на двора без да посочват причина, което прави много вероятно твърдението на актосъставителя, че шума от движението на автомобилите е провокирало любопитството им, а този факт наред с твърдението им, че автомобила не спира обикновено пред входа откъм улица ***“ кореспондира с показанията на свидетелите на ответника, че лицето е направило опит да избегне полицейската проверка. Следователно факта, че жалбоподателя е бил водач се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, а употребата на наркотични вещества от протокола за извършена проверка с техническо средство, в който е отразена положителна проба за употреба на Канабис-5. Резултатите от този протокол следва да бъдат зачетени предвид липсата на данни от проведен химичен анализ на дадената кръвна проба, които жалбоподателя е следвало да представи на контролните органи.

Претенцията за разноски на процесуалния представител на ответника е заявена за първи с писмената защита, вместо до приключване на устните състезания по делото, поради което не може да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Д. против Заповед №17-0327-000166/31.08.2017г. издадена от Началник група към ОД МВР Стара Загора, РУ Раднево.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: