Р Е
Ш Е Н
И Е № 17
гр. Стара Загора 01.02.2018г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Ива
Атанасова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 568 по описа за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от от Д.Д.Д.
*** чрез пълномощника му адвокат Ф.Г. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0327-000167 от 31.08.2017г,
издадена от Руси Георгиев - Началник
група „Охранителна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево с правно основание чл.171, т.2а от
ЗДвП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като постановен в нарушение на приложимия материален закон.
Оспорва се възприетата в заповедта фактическа обстановка. Поддържат се
оплаквания за нарушение на чл.57 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ при издаването й. Въз основа на наведените оплаквания е
направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски в
производството по представен списък.
Ответникът по жалбата - Началник група към
ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Русева оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспорената заповед
за законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя за
присъждане като разноски по делото.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената заповед № 17-0327-000167 от 31.08.2017г,
издадена от Началник група «Охранителна полиция» към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево на
жалбоподателя Д.Д.Д. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство с рег.№ СТ 5379 АХ за срок от 6 месеца до 1 година - от 27.08.2017г до
02.06.2018г включително, а именно за 280 дни. Заповедта е постановена на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г./, като от фактическа страна е обоснована
с допускане управлението на пътното превозно средство от лицето А.Д.Д., който
не притежава СУМПС, за което е съставен /акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ бл.№ Г 794964/ 27.08.2017г.
Съставеният
АУАН бл.№ Г 794964/ 27.08.2017г. е против А.Д. *** затова, че на 27.08.2017г около
11.40ч в с.Знаменосец общ.Раднево, ул. „Детелина” до дом № 15 в посока юг управлява лек автомобил „Форд Ескорт” с рег.№ СТ 5379 АХ, собственост на Д.Д.Д.,
след като е лишен от това право по административен ред. Деянието му е
квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
За
изяснаване на фактическата обстановка по делото за разпитани две групи
свидетели. Водените от ответника А.П.В. - актосъставител и Й.М.Ч. - свидетел по
съставяне на АУАН, дават идентични
показания, че управлението на лекия автомобил на посочените в АУАН място и дата
е извършвано от А.Д.. Двамата са единодушни, че водачът е забелязан да се движи
с нормална скорост в центъра на селото, след което безпричинно увеличил
скоростта и се наложило преследването му по улиците до дома му. При спиране на
автомобила на ул.”Детелина” от него слязъл единствено А.Д.. За факта на
управление на автомобила водените от жалбоподателя свидетели Д.М.К. и Г.С.Р.
нямат непосредствени впечатления. Свидетелката К. твърди, че полицейската кола
спряла пред дома й на ул.”Чайка” № 6, а Д.Д. живее точно на отсрещната страна
на същата улица. Според свидетелката Р. в момента на проверката освен полицаите
са присъствали А.Д. и баща му Д.Д..
Жалбоподателят не оспорва факта, че лицето Андон Д. към момента на
извършената му проверка на 27.08.2017г е било лишено по административен ред от
право да управлява МПС, видно от изричното изявление на процесуалния му
представител в съдебно заседание на 22.01.2018г.
По делото е
представена преписката по издаване на оспорения административен акт, включваща
съставения АУАН и заповеди № 8121з-1524/
09.12.2016г на Министъра на вътрешните работи, № 349з-95/ 11.01.2017г и № 268/
30.01.2017г, двете издадени от Директора на ОД на МВР Стара Загора, за оправомощаване на длъжностни лица.
След като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган – Началник група „Охранителна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, 2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният
акт е издаден от заемащия длъжност Началник група „Охранителна полиция” в
Районно управление Раднево към ОД МВР Стара Загора, надлежно оправомощен за
това съгласно Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г на Министъра на вътрешните
работи и Заповед № 268/ 30.01.2017г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в диспозитива на заповедта е отразен само чл. 171, т.2а без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. Но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че със собствения на жалбоподателя лек автомобил е извършено нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.2а от ЗДвП. Възпроизведените факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателката /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.
При постановяването на оспорената заповед правилно е приложен материалният закон.
За налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г./ следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: 1. управление на моторно превозно средство и 2. водачът да не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът е управляван от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.
В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на първата хипотеза от разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП и деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП. Нарушението на водача е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. Жалбоподателят не оспорва, че на посочените в заповедта време и място притежаваният от него лек автомобил „Форд Ескорт” с рег.№ СТ 5379 АХ е управляван от лицето А.Д., който е лишен от право да управлява МПС по административен ред. Тези обстоятелства се потвърждават освен от показанията на полицейските служители-очевидци, така и от съставения на А.Д. АУАН бл.№ Г 794964/ 27.08.2017г, материалната доказателствена сила на който не е оборена от страна на жалбоподателя. Ангажираните от него гласни доказателства не дават основание да се направи обоснован извод за друга фактическа обстановка, а не посочената в заповедта.
Оплакванията за
допуснати множество нарушения при извършване на полицейската проверка и за
различно място на провеждането й са неотносими към законосъобразността на
заповед за налагане на ПАМ. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност
за нарушение на ЗДвП. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не
съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на
ЗАНН, поради което оплакванията за нарушение на чл.57 от този закон са ирелевантни
за настоящия спор. По отношение управлението на МПС от А.Д. без съответното
свидетелство за управление в хода на съдебното производство се събраха
безпротиворечиви доказателства от двете групи свидетелски показания.
Обстоятелството, че проверката не е извършена на посоченото в АУАН място не
променя извода за наличие на законоворегламентираната
материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” доколкото
главният релевантен факт е именно управление на
МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за правоуправление.
Мястото на нарушението /а не на проверката за установяването му/ е задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление, формалната
законосъобразност на което се проверява по реда на чл.63 от ЗАНН докато
настоящото производство се провежда по правилата на АПК. В тази връзка
следва да се подчертае само за пълнота, че самият Д.Д. е отбелязал в жалбата за
свой адрес ул. „Детелина” № 15 в с.Знаменосец, а
свидетелските показания, сочещи нещо различно, са твърде неубедителни.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед Заповед № 17-0327-000167 от 31.08.2017г, издадена от Началник група „Охранителна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево, е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д. *** против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 17-0327-000167 от 31.08.2017г,
издадена от Началник група „Охранителна полиция” към ОД на МВР
Стара Загора, РУ Раднево с правно основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: