Решение по Административно дело 591/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107 30.04.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

при секретар Стефка Христова и с участието

на прокурор Петко Георгиев като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 591 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Н.А.И. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Т.Д. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Община Павел баня, за присъждане на обезщетение в размер на 500лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г., издадено от Кмета на Община Павел баня, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г., издадено от Кмета на Община Павел баня, й е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. Н.И. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 415 от 10.10.2017г., постановено по АНД № 89/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 89/ 2017г. по описа на Районен съд - Казанлък, е заплатила сума в общ размер на 500лв. за адвокатска защита, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. за сумата от 200лв. и разписка от 02.10.2017г. за сумата от 300лв., представляваща доплащане на основание чл.14 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че направените от нея разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г. на Кмета на Община Павел баня. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 500лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът – Община Павел баня, чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск, като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че при липса на регламентирано в закона задължително процесуално представителство и защита на лицата в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Счита, че доколкото наказателното постановление е било отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, липсва виновно поведение на издателя на наказателното постановление и съответно по аргумент от чл.45, ал.1 от ЗЗД липсва и основание за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Поддържа се и недоказаност на исковата претенция по размер, тъй като в Договора за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. страните са били договорили единствено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Твърди, че представената разписка, с която адв. Т.Д. е декларирала, че е получила от Н.И. сума в размер на 300лв. - доплащане за явяване по АНД 89/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, не удостоверява направен разход за адвокатско възнаграждение, поради обстоятелството, че за тази сума не е бил сключен договор по чл.36 от Закона за адвокатурата. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна, а при условията на евентуалност – искът да бъде уважен до размера на 200лв.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание, но не и по размер. Поддържа, че исковата претенция е основателна единствено в частта за присъждането на обезщетение в размер на 200лв. за направените от Н.И. разходи за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. Счита, че останалата заплатена от ищцата сума не представлява пряка имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 17 от 10.01.2017г., издадено от Кмета на Община Павел баня, на основание чл.41, ал.2, чл.42, ал.1 и ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за обществения ред на община Павел баня, на Н.А.И. е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.4, ал.1 от същата наредба.

По жалба на Н.И. против наказателното постановление е било образувано АНД № 89/ 2017г. по описа на Районен съд - Казанлък.

На 28.02.2017г. в гр. Казанлък, между Н.А.И. и Адвокатско дружество „Д. и М.“, е сключен договор № 100007 за правна защита и съдействие, с който договор Н. И. е възложила на адвокатското дружество, съответно и го е упълномощила, да осъществява процесуалното й представителство и защита по АНД № 89/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, срещу договорено възнаграждение в размер на 200 лева, заплатено в брой при подписването на договора. На същата дата /28.02.2017г./ Адвокатско дружество „Д. и М.“, като пълномощник на Н.И. и на основание чл.71, ал.1, изр. второ от ЗА, е преупълномощило адв. Т.Д. с правата по пълномощното.

По административнонаказателно дело № 89/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд са проведени открити съдебни заседания на 01.03.2017г., на 05.04.2017г., на 12.05.2017г., на 06.06.2017г., на 08.08.2017г., на 12.09.2017г. и на 02.10.2017г. По делото е била представена разписка от 02.10.2017г. /л. 80 по приложеното АНД № 89/ 2017г./, с която адв. Т.Й.Д. е удостоверила, че на основание чл.14 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е получила от Н.А.И. сумата от общо 300лв. доплащане за явяване по АНД № 89/ 2017г. по описа на РС - Казанлък.

С влязло в сила Решение № 415/ 10.10.2017г., постановено по АНД № 89/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17/ 10.01.2017г., издадено от Кмета на Община Павел баня.

Във връзка с откритото на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на разписка от 02.10.2017г. относно верността на удостовереното в посочената разписка изявление за получаване от издателя на документа - адв. Т.Й.Д., на сумата от 300лв. от Н.А.И. – доплащане за процесуално представителство по АНД № 89/2017г. по описа на РС - Казанлък, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А. А.К.. Свидетелят К. - брат на ищцата, заявява, че знае за издаденото срещу сестра му наказателно постановление и че сестра му е водила дело, по което дело е била представлявана от адв. Д.. Твърди, че сестра му заплатила на адвокат Д. първо сумата 200лв., а после - по 100лв. на заседание. Н.И. давала парите на адв. Д. след заседанията, като свидетелят присъствал всеки път, когато сестра му плащала на адвоката. Общата сума, която Н. И. платила на адв. Д. във връзка с делото, била 500лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от Кмета на Община Павел баня наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ - Община Павел баня. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Павел баня е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата и общините възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г., издадено от Кмета на Община Павел баня, на основание чл.41, ал.2, чл.42, ал.1 и ал.3 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за обществения ред на Община Павел баня, на Н.А.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 415 от 10.10.2017г., постановено по АНД № 89/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Н.И. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Павел баня по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата респ. на общината е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Н.И. по АНД № 89/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък. За да се приеме, че И. действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е зплатено. Видно от приложените по АНД № 89/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд Договор за правна защита и съдействие № 100007 от 28.02.2017г., пълномощно и пълномощно по чл.71, ал.1, изр. 2 от ЗА, Н.А.И. е възложила на Адвокатско дружество „Д. и М.“ с управител адв. Т.Д. да осъществи процесуалното й представителство и защита по образуваното по нейната жалба срещу Наказателно постановление № 17/ 10.01.2017г. АНД № 89/ 2017г. по описа на КРС. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в полза на адвокатското дружество в размер на 200лв., платимо в брой при подписване на договора, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 200 лева изцяло е заплатена от клиента т.е от Н.И.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 100007 от 28.02.2017г., че сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – Н.И., удостоверява направения от И. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 89/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищцата, то същия следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищцата имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. по Договора за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищцата Н.И. на адвокатско дружество „Д. и М.“ да осъществи процесуалното й представителство и защита по образуваното в Районен съд – Казанлък АНД № 89/ 2017г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 200лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищцата имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу нея административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 17 от 10.01.2017г. на Кмета на Община Павел баня, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, както твърди ответника, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. за процесуалното представителство и защита на Н.И. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административно наказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление и че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и съотв. че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. Да се приеме, че разходваните средства за защита срещу санкционен акт, впоследствие отменен като незаконосъобразен, следва да останат в тежест на лицето, което е било подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, би довело до допускане ограничаване на упражняването на основни права във връзка с ползването на ефективни правни средства за защита и възможността лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат по наказателно по своя характер обвинение. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

Предвид кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Павел баня по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г. на Кмета на Община Павел баня, се явява доказан по основание.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, е доказана до размера на 200 лева – сумата, представляваща направения от Н.И. разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. за процесуално представителство и защита по АНД № 89/ 2017г. по описа на КРС във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17/10.01.2017г.

Както беше посочено, съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в сключвания между адвоката и клиента договор за правна защита и съдействие. В приложеното към настоящото дело АНД № 89/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд не се съдържа писмен договор, по силата на който да е договорено възлагане на отделна адвокатска услуга, различна от възложената на Адвокатското дружество „Д. и М.“ с Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017г., съответно да е договорено заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение. Не представляват доказателства за сключването и съдържанието на договор за допълнителна адвокатска услуга нито приложената по АНД № 89/ 2017г. по описа на КРС разписка от 02.10.2017г., подписана от адв. Т. Д. нито показания на свидетеля А. Кокор. Представената в хода на производството по АНД № 89/ 2017г. разписка от 02.10.2017г., с която адв. Т.Й.Д. е удостоверила, че на основание чл.14 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е получила от Н.А.И. сумата от общо 300лв. доплащане за явяване по АНД № 89/ 2017г. по описа на РС – Казанлък, не обективира волеизявление на Н.И. и съответно не може да се приеме, че този документ съдържа изявление на И., което да се тълкува като елемент от договор. Показанията на св. К. касаят правени от ищцата плащания на адв. Д. във връзка с воденото дело по обжалването на НП № 17/ 10.01.2017г., но не могат да бъдат доказателство нито за основанието за заплащането на сумите, нито за съдържанието на сключен от И. договор за адвокатска услуга по АНД № 89/ 2017г. по описа на КРС с адв. Т.Д.. Обстоятелството, че в случая не се доказва да е договорено заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по АНД № 89/ 2017г. между Н.И. и адв. Т.Д., прави безпредметно да се обсъжда дали посочената в разписката от 02.10.2017г. сума общо в размер на 300 лева е заплатена от И. съотв. получена от адв. Д.. За пълнота следва да се отбележи, че в случая не може да намери приложение нормата на чл.14 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е 100 лв. Всяко от проведените открити съдебни заседания по АНД № 89/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд е приключило в същия ден и следователно не се установява основанието по чл.14 от Наредба № 1 /09.07.2014г. за заплащане на услуги за явяване на заседание, продължило повече от един ден.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният от Н.И. *** се явява доказан по основание и по размер в частта му за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от 200лв., представляваща направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017г. и в тази си част искът следва да бъде уважен. В останалата част до размера на претендираното от ищцата обезщетение от 500лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. При съобразяване на разрешението, дадено с ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 200 лева от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на обезщетението.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски, като Община Павел баня бъде осъдена да заплати на Н.И. сумата от 130 лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 120лв. - съразмерно на уважената част от иска възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Павел баня, гр. Павел баня, ул. „Освобождение” № 15, ЕИК 000817931, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Н.А.И. ***, EГН **********, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Н.И. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17 от 10.01.2017г., издадено от Кмета на Община Павел баня, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.И. ***, EГН **********,***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 500лв., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Община Павел баня, гр. Павел баня, ул. „Освобождение” № 15, ЕИК 000817931, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н.А.И. ***, EГН **********, сумата от 130 /сто и тридесет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: