Р Е Ш Е Н И Е

№ 69 26.03.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТ.МАНОЛОВ административно дело № 592 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс), вр. чл.24, ал.9 от ЗАвП (Закона за автомобилните превози.

Образувано е по жалба на „К.Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, против Отказ на Зам.Кмета на Община Казанлък да бъде издадено разрешение за извършване на таксиметрова дейност на същото дружество, обективиран в писмо №68-6114-1#1/27.10.2017г. В жалбата се сочи, че решението на административния орган е незаконосъобразно, тъй като са нарушени административнопроизводствените правила, материалноправни норми, и същото не е издадено в съответствие с целта на закона. Твърди се, че е подадено заявление за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз като търговец – от свое име и за своя сметка, като „К.Д.“ ЕООД е едновременно и притежател на удостоверението за регистрация и данъчно задължено лице. Заявява се, че са представени всички изискуеми от закона документи, и тъй като „К.Д.“ ЕООД няма задължения към съответната община, АО е приложил неправилно материалния закон. Обосновава се, че със съдържащите се в мотивите на административния акт обстоятелства, че не е ясно какъв превозвач е Светлана Колева и че липсва пълномощно за използването на представения автомобил, АО е нарушил грубо административнопроизводствените правила, като се е опитал да изземе функциите на други административни органи. Заявява също, че мотивите на оспорения отказ за липса на изпълнение на чл.12 от ЗАвП – писмен договор за правоотношенията между превозвач и водач, се затвърждават убеждението, че АО не прави разлика между двете хипотези на чл.12, ал.1 – писмен договор се изисква само в случаите на хипотеза 2 – когато водач извършва таксиметров превоз за своя сметка, но от името на друг превозвач. Моли се съда да отмени изричния отказ на кмет на Община Казанлък да издаде разрешение за извършване на таксиметров превоз на „К.Д.“ ЕООД, като задължи кмета да издаде такова.

Ответникът – Заместник Кмет по инфраструктурата, строителството и транспорт – гр.Казанлък, представляван от юрисконсулт С., оспорва жалбата като излага съображения, че към заявлението на жалбоподателя е било необходимо на основание чл.12 ЗАвП да бъде представен договор, уреждащ правоотношенията между дружеството, притежаващо удостоверение за регистрация и водача, извършващ дейност от името на регистрирания превозвач. Сочи, че освен удостоверението за липса на задължения за данъци и осигурителни вноски на дружеството е следвало да бъде представено и удостоверение за липса на задължения на превозвача, извършващ превоз за своя сметка. Моли съда да остави в сила обжалвания отказ. Претендира разноски по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 26.10.2017г. управителят на „К.Д.“ ЕООД е подал заявление вх.№68-6114-1, с което е поискал от Кмета на Община Казанлък да издаде разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за един автомобил за лек – марка „Шевролет Калос“ с рег.№А 9643 ВА от лиценза на дружеството (л.18). Към заявлението са приложени: копие от удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и СУМПС (л.19); копие от свидетелство за регистрация на автомобила – част I (л.20); копие от удостоверението за техническа изправност на автомобила (л.21); списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз (л.22); удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз (л.23); справка за общите задължения на дружеството от НАП (л.26); удостоверения на водача Светлана Маркова Колева – „водач на лек таксиметров автомобил“ и „психологическа годност“ (л.28 и л.30); удостоверение за наличието или липсата на данъчни задължения на дружеството (л.29).

Заместник кмета на Община Казанлък се е произнесъл по заявлението на „К.Д.“ ЕООД с писмо №68-6114-1#1, с което е отказано на заявителя да бъде издадено разрешение за извършване на таксиметрова дейност на територията на гр.Казанлък (л.17). Като мотиви за отказа е посочено, че: не е изпълнен чл.24 и чл.24а, ал.2 от ЗАвП – липса на задължения на лицето, извършващо таксиметрова дейност към НАП и към „Местни данъци и такси“ в Община Казанлък; не е ясно лицето Светлана Маркова К. какъв превозвач е – собственик или превозвач за собствена сметка; липсва пълномощно за използването на представения автомобил като таксиметров от С. К.; липсва изпълнение на чл.12 от ЗАвП – писмен договор за правоотношенията между превозвач и водач.

По преписката няма данни кога отказа от 27.10.2017г. е съобщен на жалбоподателя, но жалбата срещу него е заведена в Община Казанлък на 06.11.2017г., т.е. в 14-дневния срок от издаване на оспорения акт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна, макар и не по посочените в нея съображения.

Процесният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил (чл.24а, ал.1 от ЗАвП) или със заповед се отказва издаването му (чл.24, ал.4 от с.з.). В случая със Заповед №222/16.02.2016г. Кметът на Община Казанлък е упълномощил Заметник – кмета по инфраструктурата, строителството и транспорта – Даниела Коева, да подписва разрешенията за ползване на таксиметров превоз, като именно от нея е издаден и оспорения административен акт (л.45).

Издадения административен акт е в предвидената от закона писмена форма. Макар и да не е наименуван като „заповед“ съобразно изискването на чл.24, ал.4 от ЗАвП, в съдебната практика е безспорно, че наименуването на акта никога не е водещо при преценка за неговата същност и законосъобразност.

При издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – самостоятелно отменително основание по чл.146, ал.3 от АПК. Разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК задължава административния орган да уведоми заявителя, когато искането не удовлетворява останалите изисквания на закона да отстрани недостатъците в 3-дневен срок от съобщението затова с указание, че неотстраняването им в срок ще предизвика прекратяване на производството. С тази императивна правна норма не се е съобразил зам.кмета на общината в развилото се пред него административно производство по издаването на процесния административен акт. Констатирайки, че към заявлението липсват изискуеми документи – в конкретния случай, че търговското дружество не е представило пълномощно за използването на представения автомобил като таксиметров от Светлана Колева, липса на писмен договор за правоотношенията между превозвач и водач, както и наличието на неяснота лицето Светлана Маркова Колева какъв превозвач е – собственик или превозвач за собствена сметка, административния орган е следвало да даде на заявителя 3-дневен срок за представяне на тези документи като му укаже, че при неотстраняване на тази нередовност в този срок административното производство по заявлението ще бъде прекратено. Действително в Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и ЗАвП липсва изрична правна норма, която да задължава административния орган да укаже на заявителя да отстрани нередовностите по искането си, но това не може да игнорира общата правна норма на чл.30, ал.2 от АПК.

Що се отнася до констатацията на административния орган, че са налице задължения на лицето, извършващо таксиметрова дейност към „Местни данъци и такси“ в Община Казанлък, то не е ясно как е достигнато до този извод при положение, че по преписката липсват данни в тази насока. Колкото до задълженията към НАП със заявлението е представено Удостоверение изх.№020201700308317/06.10.2017г. от Териториална дирекция на НАП – гр.Бургас, от което е видно, че към 06.10.2017г. дружеството – жалбоподателя няма задължения (л.29). Действително приложена е и „справка за общите задължения“ на „К.Д.“ ЕООД, актуална към 25.10.2017г., от която е видно, че са налице за дружеството задължения в размер на 95,68 лева, но видно от справката и съобразно разпоредбите на чл.66, ал.11 и чл.42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, тези задължения са възникнали през месеца, когато е подадено процесното заявление. Следователно и за тази пречка за издаване на разрешение за извършване на таксиметрова дейност административния орган е следвало изпълни задължението си по чл.30, ал.2 от АПК и да даде 3-дневен срок, за да бъде удовлетворено това изискване на закона.

Освен гореизложеното в случая следва да се има предвид и служебното начало, регламентирано в чл.9 от АПК. Съгласно чл.9, ал.4 от АПК административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, включително със споразумение. Вземайки предвид тази правна норма, може да се направи извод, че водещата производството институция (съдът или административният орган) са длъжни да оказват процесуално съдействие на страните, в това число и да им дават указания за събирането на релевантни доказателства, тъй като в противен случай биха допуснали съществено нарушение на процесуалния закон, каквото е допуснал в настоящия казус Заместник Кмета на Община Казанлък.

С оглед констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила от Заместник Кмета на Община Казанлък при издаване на процесния административен акт – самостоятелно основание по чл.146, т.3 от АПК, съдът не намира за необходимо да обсъжда другите доводи на страните.

Предвид естеството на спора и разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК делото следва да се върне като преписка на Заместник Кмета на Община Казанлък за издаването на нов административен акт по процесното заявление, като се съобрази с мотивите на настоящия съдебен акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, вр. чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „К.Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, Отказа на Зам.Кмета на Община Казанлък да бъде издадено разрешение за извършване на таксиметрова дейност същото дружество, обективиран в писмо №68-6114-1#1/27.10.2017г., като незаконосъобразен.

ВРЪЩА преписката на Зам.Кмета на Община Казанлък за произнасяне по Заявление вх.№68-6114-1/26.10.2017г. на „К.Д.“ ЕООД, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

СЪДИЯ: