Решение по Административно дело 604/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227 19.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 604 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на А.Т.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.М. ***, уточнена с жалба вх. № 5302/ 21.12.2017г., срещу незаконосъобразното отвеждане и задържане на А.Н. в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора на 15.11.2017г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на предприетите спрямо А.Н. действия по задържането му от полицейски орган на 15.11.2017г., по съображения, че принудителната административна мярка е наложена при допуснати груби нарушения на нормативно предвидените формални изисквания и процесуални правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че не са спазени законово регламентираните формални изисквания за прилагането на принудителната административна мярка, доколкото в нарушение на императивната разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗМВР, за извършеното от полицейски орган задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, не е издадена писмена заповед с посочване на фактическите и правните основания за задържането. Твърди, че административната принуда е осъществена при липса на която и да е било от нормативно установените материалноправни предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 – т.6 от ЗМВР. Излага доводи, че отвеждането и задържането му в РУ – Казанлък, е довело до ограничаване и нарушаване на основни негови права и законни интереси, вкл. на правата му по чл.72, ал.5 – ал.7 от ЗМВР. Направено е искане за постановяване на решение, с което осъщественото от полицейски орган задържане на А.Н. в Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора на 15.11.2017г., да бъдат обявено за незаконосъобразно и отменено на това основание.

Ответникът по жалбата – Началник на сектор „Криминална полиция“ в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Недопустимостта на жалбата се основава на съображения, че липсва издадена заповед за задържане по чл.74, ал.1 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗМВР и съответно индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спрямо А.Н. не е прилагана принудителна административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР; спрямо лицето не са извършвани каквито и да е било действия по задържане, нито са използвани физическа сила и помощни средства, като пребиваването му в сградата на РУ – Казанлък на 15.11.2017г., е било във връзка с извършено призоваване по чл.69 от ЗМВР в хипотезата на неотложен случай. По тези съображения и такива за липса на осъществено спрямо А. Н. задържане по ЗМВР, ППЗМВР или НПК, е направено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Съгласно писмо рег. № 284000-1338/ 18.01.2018г. на Началника на РУ – Казанлък, в резултат на провеждани множество ОИМ и ПСД по повод редица кражби на корени маслодайна роза, са били установени група лица, евентуално съпричастни към кражбите, едно от които лица бил А.Н.. От Началник сектор „Криминална полиция“ в РУ – Казанлък – гл. инспектор Х.С.П., било разпоредено на служители от участък Павел баня да бъдат установени и съотв. призовани за незабавно явяване в РУ – Казанлък конкретни лица, вкл. А.Н., като при липса на техен транспорт и с тяхно съгласие да бъдат транспортирани със служебен автомобил. Видно от представените и приети като доказателства по делото извлечение от Дневника за пропускателния режим на РУ – Казанлък за дата 15.11.2017г. и писмо рег. № 284000-23504/ 01.12.2017г. на РУ – Казанлък /л.11 и сл./, А.Т.Н. е влязъл в сградата на РУ – Казанлък в 14.16 часа на 15.11.2017г. за извършване на справка по разпореждане на гл. инспектор Х.П.и призоваване в условията на неотложност по чл.69, ал.3 от ЗМВР, във връзка с провеждани оперативно-издирвателни мероприятия по извършени серия престъпления по чл.194 от НК. След проведа с лицето беседа и непотвърждаване на данните за участието му в извършено престъпление, е напуснал сградата на РУ – Казанлък в 16.43 часа, като по отношение на А.Н. не е осъществявано задържане по реда и на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР и съответно не е издавана заповед за задържане.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Н.Т.К. – Началник на Полицейски участък – Павел баня към РУ – Казанлък. Свидетелят /който е и оперативен работник/, заявява, че във връзка с работа по случай за кражба на разсад на лавандула, е получена оперативна информация, че от лек автомобил „Мерцедес“, син на цвят, с рег. № или СТ е предлаган такъв разсад за продажба. Последвала е проверка в с. Горно Сахране при която се установило съвпадение на номера на автомобила на А.Н. с този, за който е била получена оперативната информация. Свидетелят К. докладвал на Началник сектор „КП“ в РУ – Казанлък – гл. инспектор Х.П., който разпоредил лицето /А.Н./ да бъде призовано в условията на неотложност да се яви в РУ – Казанлък. След проведен по телефона разговор с Н. за явяването му в полицейското управление, лицето заявило, че не може да се яви в РУ – Казанлък тъй като не разполага в момента с финансови средства да пътува и че въпреки че разполага с транспорт е неправоспособен водач и не може да управлява автомобила до гр. Казанлък. Полицейските служители отишли до магазина за хранителни стоки в с. Горно Сахране, където Н. им казал, че се намира и след проведен с него разговор той се съгласил да бъде откаран със служебния автомобил до РУ – Казанлък. Н. им показал притежавания от него л.а „Мерцедес“, след което бил откаран до полицейското управление в Казанлък, вписан в книгата за посетители и представен на Началник сектор „КП“. На същия ден имало и други призовани лица и свидетелят не си спомня кой от полицейските служители е провел беседата с Н.. Свидетелят заявява, че при извършено призоваване по телефона, няма практика да се съставя протокол, когато лицето се яви, като такъв протокол се съставял само при неявяване на призованото по телефон лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата, което възражение се основава на съображения, че липсва издадена заповед за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР и съответно индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Следователно предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, което ограничаване може да бъде и извършено и без съответна заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липса на разпореждане за задържане, ако правото на свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. Възприемането на становището на ответника означава да се признае съдебна защита само на лица, задържани след постановена писмена заповед и да се откаже такава на лица, за които писмен акт не е издаден, независимо от причината за това, което е недопустимо. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Доколкото в случая се твърди осъществено спрямо А.Н. от полицейски орган фактическо задържане в Районно управление – Казанлък при ограничаване правото на жалбоподателя на свободно придвижване, задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. А дали и доколко лицето е било задържано по см. на чл.72 от ЗМВР е въпрос на основателност, а не на допустимост на подадената жалба.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт на полицейски орган, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението нормата, като сред основните дейности на МВР са оперативно - издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления /чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР/. В случая от доказателствата по делото се установява, че в резултат на проведени оперативно - издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия във връзка с извършени серия престъпления по чл.194 от НК, са били установени група лица, евентуално съпричастни към кражбите, сред които лица е бил и жалбоподателят А.Н.. Началник сектор „Криминална полиция“ в РУ – Казанлък – гл. инспектор Х. П., е разпоредил на служители от участък Павел баня да бъдат призовани при условията на неотложност, незабавно да се явят в РУ – Казанлък посочени от него лица, вкл. А.Н., като при липса на техен транспорт и с тяхно съгласие да бъдат транспортирани със служебен автомобил. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, като ал.3 на чл.69 от ЗМВР регламентира че в неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Във връзка с разпореденото от Началник сектор „КП“ в РУ – Казанлък незабавно явяване на Н. в полицейското управление и в условията на неотложност по см. на чл.69, ал.3 от ЗМВР, Началникът на Полицейски участък – Павел баня към РУ – Казанлък е извършил призоваване по телефона. Поради заявеното от А. Н., че не може да се яви в РУ – Казанлък тъй като няма финансови средства да пътува и че въпреки че разполага с транспорт е неправоспособен водач и не може да управлява автомобила до гр. Казанлък, Н. е транспортиран до РУ – Казанлък със служебен полицейски автомобил, като няма никакви данни, още по-малко доказателства, това да се е случило против волята му или без неговото съгласие. С оглед на което съдът приема, че разпоредените и осъществени действия по довеждането на жалбоподателя А.Н. в РУ – Казанлък на 15.11.2017г. са били законосъобразни – извършени са от полицейски органи в изпълнение на функционалните им задължения и при упражняване на правомощията по чл.64, ал.1 във вр. с ал.2, чл. 69, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМВР във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4 от ЗМВР, като разпореденото явяване на лицето и респ. неговото призоваване е с цел изпълнение на дейностите, възложени от закона на органите на МВР /оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпленията/. Действията са предприети и извършени в условията на неотложност във връзка с провеждани оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия по повод извършени серия престъпления по чл.194 от НК, като са били насочени към установяване на евентуалната съпричастност на лицето към кражбите с оглед получената оперативна информация. Довеждането на А.Н. в РУ – Казанлък за извършване на справка и проведената с лицето беседа, е било във връзка с осъществяваната оперативно-издирвателна дейност по случая. Само по себе си обстоятелството че длъжностното лице, извършило призоваването на Н. по телефон в хипотезата на чл.69, ал.3 от ЗМВР, не е удостоверило писмено така извършеното призоваване, не може да обуслови извод, че Н. незаконосъобразно е бил заведен до РУ – Казанлък, доколкото липсват данни и доказателства за изразено изрично или с конклудентни действия несъгласие на лицето да сътрудничи и да се яви в полицейското управление. С оглед на което съдът приема, че разпореденото довеждане на А.Н. в РУ – Казанлък на 15.11.2017г. за извършване на справка и проведената с него беседа във връзка с провежданите оперативно-издирвателни мероприятия, е било съобразено с нормативно регламентираните материалноправни и процесуални изисквания за законосъобразност и съответно на целта на закона, в изпълнение на вменените като функционални задължения на полицейските органи задачи и дейности на МВР по противодействие и превенция на правонарушенията, като същото е било реализирано при наличието както на правни, така и на фактически основания /данни/ за това.

Недоказано и като такова неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че извършените спрямо него действия от полицейските органи, са такива, осъществяващи фактическия състав на задържането по см. на чл.72 от ЗМВР. Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване правото на свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск, проверка на личните вещи и др. В случая от представеното и прието като доказателство по делото извлечение от Дневника за пропускателния режим на РУ – Казанлък за дата 15.11.2017г., се установява, че А.Н. е влязъл в сградата на РУ – Казанлък в 14.16 часа на 15.11.2017г. за извършване на справка по разпореждане на гл. инспектор Х.П. и е напуснал сградата на РУ – Казанлък в 16.43 часа на същата дата. Видно от посочената извадка от регистрационно – отчетния документ, за лицата, които са били задържани по чл.72 от ЗМВР, това обстоятелство изрично е отразено, в съответствие с изискванията на чл.11, ал.7 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. А.Н. не е бил вписан в книгата за задържаните лица; липсват каквито и да е било доказателства, че лицето е било настанявано и съотв. е престоявало в помещението за задържане в РУ "Полиция" – Казанлък т.е. правото му на свободно придвижване не е било ограничавано, поради което престоят му в полицейското управление следва да бъде определен като такъв в качеството му на „доведено лице", а не на „задържано лице“.

Следва да се отбележи, че принципно не всяко пребиваване на лице в район на сграда на МВР може да се квалифицира като „задържане". С оглед естеството на работа на МВР, в работните сгради и в помещенията е въведен строг режим на придвижване, престой и напускане на същите, както от граждански лица, така и от самите служители, като не всяко действие, регламентиращо спазване на определени ограничения при движението и поведението на едно лице на територията на една институция, може и следва да се квалифицира като „задържане" по смисъла на закона. Ето защо само по себе си обстоятелството, че въз основа на даденото от ответника - Началник сектор „КП“ в РУ – Казанлък разпореждане за незабавно явяване в РУ – Казанлък, жалбоподателят А.Н. е пребивавал около два часа и половина в РУ "Полиция" – Казанлък, не може да обуслови извод, че спрямо Н. е било осъществено задържане по см. на чл.72, ал.1 от ЗМВР. При липса на каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, за приложена спрямо А. Н. принудителна административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР, възраженията на жалбоподателя за неспазване на императивното изискване по чл.74, ал.1 -за издаване на писмена заповед за задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР; за липса на нормативно предвидените материалноправни предпоставки за задържането по чл.72, ал.1, т.1 – т.6 от ЗМВР и за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата му по чл.72, ал.5 – ал.7 от ЗМВР, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.

Абсолютно недоказани са и съдържащите се в жалбата твърдения за осъществено от полицейските органи физическо и психическо насилие /нанесен побой, отправяне на заплахи и обиди/ при довеждането на Н. и по време на престоя му в РУ – Казанлък. Въпреки дадените от съда указания, че в доказателствена тежест на А.Н. е да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения и изложените в жалбата твърдения за осъществено спрямо него незаконосъобразно отвеждане и задържане в РУ – Казанлък на 15.11.2017г. и въпреки многократно предоставена възможност и отлагане на делото за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на сочени от Н. като свидетели-очевидци лица, оспорващият не ангажира каквито и да е било доказателства за установяване на нито едно от твърденията, на които се основава подадената от него жалба срещу незаконосъобразно му отвеждане и задържане в РУ – Казанлък на 15.11.2017г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя А.Н. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.Н. ***, срещу незаконосъобразно отвеждане и задържане на А.Н. в Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора на 15.11.2017г., като неоснователна.

ОСЪЖДА А.Т.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: