Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 26

 

гр. Стара Загора  31.01.2018г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на  тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                            Членове :

       

при секретар   Стефка Христова                                                                                           и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 618 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

   Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

   Образувано е по жалба от Г.Г.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/  № 17-1228-001442 от 11.11.2017г на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора с правно основание чл.171, т.2а от ЗДвП. В жалбата и писменото становище на пълномощника й адвокат Е.Ж. са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на приложимия материален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката  твърди, че от заповедта не става ясно защо е прието, че е предоставила управлението на собствения си лек автомобил на лице, чието свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ е с изтекъл срок на валидност. Според нея не е посочено точното правно основание, на което й се налага ПАМ, допуснато е явно несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение, не са събрани служебно относимите доказателства относно собствеността на автомобила. Поддържа, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, тъй като тя на посочените дата и място не е била водач на автомобила. Поддържа, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. На последно място обосновава непропорционалност на мярката, наложена поради управление на МПС със изтекъл срок на валидност на  свидетелството за управление на МПС /СУМПС/,  с оглед подновяването му само три дни след извършената проверка. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски в производството по представен списък.

 

Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

         С оспорената заповед № 17-1228-001442 от 11.11.2017г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция”  ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателката Г.Г.П. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ СТ 9526 ВА за срок от 6 месеца, считано от 11.11.2017г. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, като от фактическа страна е обоснована с допускане управлението на пътното превозно средство от лицето Петър Димитров Петров, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност, за което е съставен /акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№ Д 0334342/ 11.11.2017г.

 

         Съставеният АУАН серия Д № 0334342/ 11.11.2017г е против Петър Димитров Петров затова, че на 11.11.2017г около 21.25ч в гр.Стара Загора, кв.Трите чучура-юг, на ул.”Димитър Друмев” срещу бл.52 в посока юг управлява собствения си лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ СТ 9526 ВА, собственост на Г.Г.П., със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 25.09.2017г.

 

         Петър Димитров Петров е съпруг на жалбоподателката Г.П. от 18.06.2005, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак № 102643/ 18.06.2005г. От представената справка  за нарушител/водач се установява, че той е правоспособен водач със СУМПС, издадено на 14.11.2017г.

 

         Лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ СТ 9526 ВА е регистриран на 08.04.2005г като собственост на Г.Г.П., съгласно приетата като доказателство разпечатка от АИС КАТ „Регистрация”.

 

         По делото е представена преписката по издаване на оспорения административен акт, включваща съставения АУАН и заповеди  № 8121з-1524/ 09.12.2016г на Министъра на вътрешните работи, № 349з-95/ 11.01.2017г и № 268/ 30.01.2017г, двете издадени от Директора на ОД на МВР Стара Загора, за оправомощаване на длъжностни лица.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

     Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, 2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от заемащия длъжност Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР Стара Загора, надлежно оправомощен за това съгласно Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г на Министъра на вътрешните работи и Заповеди № 349з-95/ 11.01.2017г и № 268/ 30.01.2017г на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Макар Заповед № 349з-95/ 11.01.2017г да е неотносима към процесната ПАМ, посочването й в обжалвания акт не го опорочава.

 

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в диспозитива на заповедта е отразен само чл. 171, т.2а без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. Но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че със собствения на жалбоподателката лек автомобил е извършено нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.2а от ЗДвП. Възпроизведените факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателката /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.

 

При постановяването на оспорената заповед обаче неправилно е приложен материалният закон. 

 

                    За налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: 1. управление на собствено моторно превозно средство и 2. водачът да не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Адресати на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС  в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбодателката, че спрямо нея в качеството на собственик на МПС незаконосъобразно е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на цитираното правно основание.

 

     В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение,  е прието наличието на първата хипотеза от разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП и деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП. На практика жалбоподателката не оспорва описаната в оспорената заповед фактическа обстановка, включително, че на посочените в заповедта време и място притежаваният от нея лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ СТ 9526 ВА е управляван от лицето Петър Петров, чието СУМПС е със срок на валидност до 25.09.2017г. Тези обстоятелства се потвърждават и от съставения му АУАН серия Д № 0334342/ 11.11.2017г, материалната доказателствена сила на който по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от страна на жалбоподателката.

 

Спорният въпрос по делото е правен и се свежда до преценка дали управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност представлява управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за правоуправление като законоворегламентирана материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”.

 

Видно от разпоредбата на чл. 50 от Закона за българските лични документи, СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от същия закон, който се издава от органите на МВР със срок на валидност 10 години. Нормата на  чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия. СУМПС удостоверява правоспособността на водача, а именно, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС. Този документ не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Аргумент в тази насока е и настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП /ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г/, при която една от материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” вече е собственикът или водачът да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

 

Между страните няма спор, а и се установява от представената по делото Справка за нарушител/водач, че лицето Петър Димитров Петров е придобило правоспособност на водач на МПС, категория „В", „М” и „АМ” по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. При това положение независимо, че СУМПС е изтекло на 25.09.2017 г., към датата на проверката - 11.11.2017 г. водачът не е лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС.

 

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, тъй като тя на посочените дата и място не е била водач на автомобила. Видно от приложимата редакция на правната норма /преди изменението с ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, адресат на процесната ПАМ е и собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

 

Тъй като по своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове,  те следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателката лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, предл .1 от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

 

 При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор „Пътна  полиция”/ следва да бъде осъдена да запалати на жалбоподателката Г.Г.П. направените по делото разноски в общ размер 310лв - 10лв за държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, съобразно посоченото в представения списък на разноските, което съответства на приложените платежни документи /вносна бележка и договор за правна защита и съдействие от 10.01.2018г с характер на разписка за платения адвокатски хонорар.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

          Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба от Г.Г.П. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001442 от 11.11.2017г на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.П. ЕГН ********** *** сумата 310 /триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.    

 

                                                                                                                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: