№ 2 12.02.2018г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Ива
Атанасова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Ирена Янкова адм. дело № 633 по описа за 2017 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.11 ал.4 от
Правилника за приложението на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано
е по касационна жалба на Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж., подадена чрез
пълномощника им — адв. Л.Е.А.-САК против Решение № 1083 /17.10.2017г,
постановено по гр.д. № 5621/2016г по описа на Районен съд-Стара Загора, с което
е отхвърлена жалбата на изброените лица, настоящи касатори
против Заповед № 10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора и
същите са осъдени да заплатят на община Стара Загора разноски в размер на 500 лв..
В
касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на
изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила — отменителни основания по чл.209
т.3 АПК. Иска се отмяна на решението, и вместо това се постанови друго, с което
се отмени Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора в частта, която не е
определена като свободна от застрояване конкретизирани от жалбоподателите площи
от ПИ 68850.513.100 и 68850.513.6734, част от признати им за възстановяване
бивши земеделски имоти, попадащи в строителните граници на гр.Стара
Загора. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба — Кмет
на община Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото — юр.Д.Вълчева оспорва жалбата и иска отхвърлянето й като
неоснователна. Твърди, че претенцията за разноски е неоснователна, тъй като се
претендират и такива, направени по други дела.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора, участващ в производството дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Обосновава,
че решението е правилно и законосъобразно.
Административния
съд, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
решението е неблагоприятно и е процесуално допустима и се следва разглеждането
й по същество.
РС Стара Загора е бил сезиран с жалба на
Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж. в качеството им на наследници на К.И. Ж.
против Заповед № 10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора, с
която на основание чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решение по т.8.8. протокол № 31 от 05.08.2015г, ведно с
графична част към него на Експертния съвет по устройство на територията при
община Стара Загора, в частта на акта, с която са определени като застроени 300
кв.м от ПИ 68850.513.6734 —за стадион „Локомотив”, и за която като находяща се
северно от магазин „Лидл” и южно от стадион Локомотив се сочи, че съществува
реално и е свободна от застрояване, както и в частта 10018 кв.м и 1101 кв.м от
ПИ 68850.513.100 —за парк „Бедечка”, за които
поддържат че са свободни от застрояване /оспорения акт е представен на л.14 л.66 и сл. по гр.дело №5512/2015г./.
Производството по гр.д. №
5621/2016г Районен съд-Стара Загора се
развива след обезсилване от касационната инстанция на предходно постановено по
спора решение №471 /28.04.2016г по гр.д.№ 5512 /2015г по описа на РС Стара
Загора по съображения за противоречия в диспозитива и произнасяне свръхпетитум. Съответно на дадените указания, делото е
разпределено на друг състав. За изясняване на обстоятелства по делото съдът е
допуснал, назначил, изслушал и приел съдебно технически експертизи, изпълнени
съответно от вещите лица Камен Йорданов, Георги Илиев и Иван Сотиров.
С оспореното пред настоящата инстанция Решение
№ 1083 /17.10.2017г, по гр.д. № 5621/2016г, Районен съд-Стара Загора е приел за
установено от фактическа страна следното: Имотите са признати за
възстановяване на наследници на К.И. Ж. с
Решение № 52844/26.06.2002г на ПК Стара Загора. Части от бившата нива в м.”Кулов бент” /имот №3086 по кадастрален план от 1961г/ е възстановена в реални граници с
Решение№858/22.08.2010г. по гр.д. № 1931/2002г на Районен съд Стара Загора
придружено от скица, подписана от съдебния състав и неразделна част от
решението (л.75—76). Съдът е възпроизвел съдържанието на заповедта, предмет на
оспорване и е посочил разположението и местонахождението на двете бивши ниви,
признати на наследници на Куна Ж., попадащи в строителните граници на гр.Стара
Загора, а именно имотът в м.”Молла гермя” —ПИ №504.80
и невъзстановената част от имота в м.”Кулов бент” — ПИ 504.62, като е определил изрично и оспорваната
част на акта -част от ПИ 698850.513.6734 /за стадион Локомотив/ с площ от 300
кв.м, и части от ПИ 698850.513.100 /за парк Бедечка/
с площи 10008кв.м и 1101 кв.м. Съдът е приел, че бившите имоти попадат в
преобладаващата си част в имот, предвиден за парк /ПИ с идентификатор
6850.513.100/, като е налице одобрен кадастрален и регулационен план за
територията, отредена за парк „Бедечка” - Заповед №
443/2804.1960г на председателя на ОНС-Стара Загора. Посочено е и одобрен идеен
проект за изграждане на парка от 1978г. Съдът е приел, че с решение № 1069 от
Протокол № 55/11.09.2003г на Общински съвет Стара Загора е определена територията на парк Бедечка,
по отношение на която се следвало промяна на предназначението и частта от територията
спрямо която се следва запазване на предназначението „за парк”, като спорите
площи попадат в територията с непроменено отреждане като такава за парк. Въз основа заключението на вещото лице,
изпълнило допълнителната СТЕ, изпълнена
от в.л. Георги Илиев съдът е приел че бивш имот 504.80 в частта си от 10018 /9/
кв.м. попада в територията на парк „Бедечка” /ПИ
68850.513.100/, а останалата площ от 332 кв.м—в улицата за „Труд 97”. Съдът е
приел за установено и от двете съдебно
технически експертизи, че частите с площ
10018 кв.м и 1101 кв.м от имот с идентификатор 68850.513.100 попадат в парк „Бедечка”. С приетия ОУП от 2011 г бил установен спрямо тази
територия /в частта на север от алеята на „Труд”, на изток от ул.”Иван Вазов”,
на юг до езерото Загорка и за запад до р.Бедечка/ режим
на превантивна защита (Тпз), който означавал
съхраняване на наличния начин на ползване на територията, без да се опуска
влошаване на нейните качества. Само южната част след алеята на Труд до
ул.”Христина Морфова” била с променено предназначение
и е започнало строителство. По отношение на имот ПИ 698850.513.6734
съответстващ на УПИ ІХ -49 за стадион „Локомотив” кв.208а, е приел, че е
реализиран стадион „Локомотив” и спорната част от 300 кв.м.е отредена за
реализиране на това мероприятие.
Съдът е разгледал жалбата по същество,
като е обосновал, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган.
Подробно е разяснил характера и същността на производството, което оспорената
заповед приключва. Посочил е, че в рамките на това производство — по чл.11 ал.4
от ППЗСППЗ не подлежи на изследване законността на построеното, кога, от кого и
на какво основание и съответно ли е на отреждането, а единствено въпросът за
фактическото застрояване на имота, за да послужи акта, съответно издаденото въз
основа на него удостоверение да послужи за издаване на акт от страна на
Общинската служба по земеделие. Приел е на следващо място, че за наличието на
застрояване в един имот следва да се изхожда от определението дадено в §1в ал.1
и 3 от ППЗСПЗЗ и това по т.38 §5 от ДР на ЗУТ /в което са включени и
благоустройствените и спортни съоръжения/. Приел е, че застрояване по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ
е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите
терени, необходими за нормалното им функциониране, съобразено с устройствените
и хигиенните норми, като озеленяването е вид зелено строителство, когато е
предвидено по регулационен план като самостоятелно мероприятие, а съпътстващи
благоустройствени мероприятия са тези, при които е изпълнено основното такова.
Посочил е още, че благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл.61 от ЗУТ
са едно комплексно по същността си мероприятие, свързани с естетизиране на
околната среда, поради което имат характер на застрояване и са пречка площта да
се счита свободна. По отношение на обжалваната част от Заповед № 10-00-2145/05.10.2015г
на вр.и.д.кмет на община Стара Загора –по отношение на ПИ 6850.513.6734 по КК е
посочил, че е проведено комплексно мероприятие, поради което същото не подлежи
на възстановяване и следва да се счита, че не е свободно от застрояване по
смисъла на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът е отхвърлил
жалбата на Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж., против Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора и е осъдил жалбоподателите да заплатят на
общината разноски в размер 500 лв.
Така
постановеното Решение № 1083 /17.10.2017г по гр.д. № 5621/2016г на СтРС е валидно и
допустимо.
Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена
жалбата на Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж. против тази част от Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора и одобреното с нея Решение
по т.8.8. протокол № 31 от 05.08.2015г на ЕСУТ по определяне като застроена площта от
10018кв.м от ПИ идентификатор 68850.513.100 по КККР, в която попада част от
бивш имот 504.80 по помощния план „Бедечка”. По
отношение на тази част от решението, са неоснователни оплакванията и доводите в
касационната жалба— за неправилно приложение на материалния закон, допуснати
процесуални нарушения, посредством назначаването на допълнителна СТЕ и
необоснованост /касационно основание по чл.209 т.3 АПК/. По отношение на частта от ПИ 68850.513.100 с площ
10018кв.м./в областта на припокриване с бившия земеделски имот № 504.80 по
помощния план/, съдът е назначил допълнителна СТЕ, която да отговори дали тази
част е застроена без оглед законността на построеното, както и да онагледи местоположението. Неоснователно
касационните жалбоподатели поддържат, че допълнителната СТЕ е назначена в
нарушение на чл.171 ал.2 АПК, тъй като
първоначалната СТЕ е отговорила на поставените въпроси. Разпоредбата на чл.171
ал.2 от АПК допуска съдът служебно да назначава вещи лица. От друга страна,
обстоятелството, че е била изпълнена експертиза, не е пречка за назначаване на
допълнителна и повторна. От значение за доказателствената стойност на едно
експертно заключение не е само това дали съдържа отговор на въпроси, а дали
съдържа отговор на релевантните по делото въпроси. Релевантен в случая е
въпроса за фактически застроената част от процесните имоти и този въпрос следва
от разпоредбата на чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Този въпрос е бил поставен от
въззивния съд и на първоначално назначеното вещо лице, Йорданов с определение
от 16.12.2016г по делото. На същия е възложено след като се запознае с
материалите по делото, извърши оглед и проучвания, да предостави по делото
заключение, с което да определи застроената, прилежаща и свободна площ на имоти
с идентификатори 68850.513.100 и 68850.513.6734 и да я онагледи. Видно от
заключението на СТЕ, експертът Йорданов е
основал отговора си, че е свободна от застрояване площта от 10018 кв.м. от ПИ
5103.100 по КК но на база констатации че не е започнало законно осъществяване
на парка: „работен проект, по който да започне реалното осъществяване на
приетия идеен проект няма изготвен и одобрен. Ето защо не е започнало и
законното осъществяване на предвидените в окончателния идеен проект мероприятия
на територията на целия парк, а не само на територията на частта от имотите,
попадащи в парк „Бедечка” /л.13/. В случая дадения
отговор не се основава на констатации за фактическото състояние на имота /оглед
изобщо не се сочи извършен от вещото лице/. Освен това отговорът на релевантния
по делото въпрос в контекста на чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, която норма изисква
определяне фактически застроената, съответно свободна от застрояване площ, не
изисква изследване законността на построеното. Поради необоснованост на дадения
с първата експертиза отговор на релевантния за решаване на делото въпрос, налице
са били предпоставки за възлагане на повторна експертиза по този въпрос /чл.201
предл.второ от ГПК, вр.с
чл.144 АПК/. Макар СтРС непрецизно да е означил като
допълнителна вместо като повторна експертизата, възложена с определение №923 от
закрито заседание на 06.04.2017г, то това не обуславя съществено нарушение.
Макар да се нуждаят от прецизиране,
правилни и обосновани от доказателствата са изводите на съда, че частта от ПИ
68850.513.100 с площ от 10018 кв.м в частта на припокриване от бивш имот №504.80
е заета от проведено мероприятие парк. Процесната площ е част от територията,
отредена за парк с приетия със Заповед № 443/28.04.1960г на Председателя на ОНС
Стара Загора кадастрален и регулационен план. Идейния проект с предвидени
дейности за реализиране на парка се сочи
одобрен с решението по Протокол №13/07.06.1978г на Съвета по архитектура и
благоустройство при ОНС-Ст.Загора, вкл.спрямо процесната площ. С Решение №1069 по протокол №55 /11.09.2003г, ОбС Стара Загора е
изрично конкретизирал в коя част от територията, с оглед отпадане на парковото
предназначение, и в коя част от
територията се следва запазване на парковото предназначение. Запазването
предназначението парк е отнесено от ОбС и се отнася и
за частта от територията, северно от алеята
към предприятието „Труд 97” и в която е разположена процесната част от бившия
земеделски имот. Неотносимо е в случая дали мероприятието
или строителството са в съответствие със сегашното отреждане на имота и дали са
законно реализирани. В този смисъл е налице
обилна и безпротиворечива съдебна практика, наред
визираната в съдебния акт, също и тази в Решение № 12343 от 04.10.2011г на ВАС
по адм.дело № 8961 /2010г., Решение №7165 от
25.05.2011г на ВАС по адм.дело №14905/2010г и др. Релевантно
е фактическото състояние на имота или територията с оглед проведени в нея
строителни дейности и мероприятия. Дали те съставляват пречка с оглед своята
законност или не за възстановяване на собствеността ще преценява общинската
служба по земеделие. Като не е кредитирал заключението по първата СТЕ в частта
относно счетената за свободна от застрояване площ от 10018кв.м. от ПИ 513.100
от КК, част от бивш имот 504.80, поради изводи за незаконност на осъщественото
парково мероприятие, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Единствено
релевантен в производството по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, е въпросът дали е застроена
или свободна от застрояване частта от бившия земеделски имот в строителните
граници на населеното място. За да отговори на този въпрос съдът е изхождал от
разбирането, че изброяването на възможните обекти на строителна дейност, дадено
в §1в ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, което следва да се
сподели. В тази насока също е налице обилна съдебна практика /Решение № 7165 /
25.05.2011г на ВАС по а.д.№14905 /2010г,
Решение № 6136 /11.05.2010г на ВАС по адм.д.№
13646/2009г и др./. Съгласно чл.11 ал.2
т.2 ППЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците върху незастроени имоти
или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти
(парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно,
вилно и курортно строителство. Дали
реализираните мероприятия в изброените имоти, части от имоти и терени за
обществени мероприятия са пречка или не за възстановяване на собствеността
следва да прецени общинската служба по земеделие (ОСЗ), която при постановяване
на решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
извършва собствена преценка дали върху имотите са проведени такива мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността, поради което и лицата -
бившите собственици или техните наследници имат право на обезщетение с
равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Решението на ОСЗГ ще подлежи на обжалване в срока и по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху този
административен акт ще бъде упражнен отделен и самостоятелен контрол за
законосъобразност в друго производство, различно от настоящото. В
производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
се установява застроената част от имота или терена, респективно свободната площ
съобразно техническите, хигиенните и противопожарните норми. Според изречение
първо от тази разпоредба, застроената част се определя служебно от техническата
служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на
хигиенните и противопожарните норми. Вярно
е, че процесната част от ПИ 68850.513.100, е свободна от строителство в тесния
смисъл на това понятие —липсват в тази част сгради по смисъла на чл.11 ал.3
ППЗСПЗЗ. Но с оглед смисъла, вложен в чл.11 ал.2 т.2 от ППЗСПЗЗ, в
производството по чл.11 ал.4 от същия
нормативен акт, при определяне на застроена част в терени, предвидени за
обществени мероприятия, подлежи на проверка и провеждането на съответното
мероприятие. Парковете са посочени сред
обектите за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално или общинско значение, наред с градините и улично озеленяване /чл.61 ал.2 от
ЗУТ/. Правилно съдът е приел, че благоустрояването
и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ
когато е самостоятелно проведено или част от комплексни мероприятия, като свързани са с естетизиране на околната среда и
с обществена значимост, и има характер на застрояване. Доказано е в случая, че се
касае за терен, вкл. спорната част от 10018 кв.м от ПИ 68850.513.100, която се
припокрива с част от бившата нива в м.”Молла гермя”
/ПИ 504.80/, предвиден за обществен парк
още през 1960г, което мероприятие е и
реализирано чрез дейности по озеленяване и залесяване. Онагледено е на
комбинираната скица —Приложение № 3 към
допълнителната СТЕ /л.49/ че в спорната част от имота са засадени „декоративни дървета”
и храсти, налице е заравнена тревна площ. Същите са видни на приложения снимков
материал, както е видна и алея, покрита с плочки /л.54/. Площта от 10018 кв.м.съставлява процентна част 1—1.5% от територията на парк „Бедечка” по Решение №1069/11.09.2003г /съгласно
допълнителната СТЕ л.42/. Обстоятелството, че в процесната площ, като част от
парка не били поставени пейки и осветление не опровергава, че тя е част от
територията на парка. Не следва да се разглежда изолирано в случая процесната
площ, ако и да е в голямата си част затревена, доколкото същата е в
непосредствена близост със залесени площи, а това сочи че е част от парка. В случая, спрямо спорната площ е правилно е установено от съда,
че макар да не е заета от постройка, тя е заета от реализирано мероприятие - обществен
парк.
С оглед на изложеното, тази част от ПИ 68850.513.100 /10018кв.м, част от бивш
имот 504.80/ не може да се определи като свободна от застрояване, поради което
решението на въззивния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора, в посочената част, се
явява правилно.
Решение № 1083 /17.10.2017г по гр.д. № 5621/2016г на СтРС, в частта с която е отхвърлена жалбата на Ж.Л.А., Л.Е.А.,
С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж. против частта от Заповед № 10-00-2145/05.10.2015г на
Кмета на община Стара Загора и одобреното с нея
Решение по т.8.8. протокол № 31
от 05.08.2015г на ЕСУТ, с която е
определена като застроена площта от 1001 кв.м
от ПИ идентификатор 68850.513.100 по КККР и частта от 300 кв.м от ПИ
идентификатор 68850.513.6734, е неправилно и необосновано. В тази част изводите
на съда не се потвърждават от събраните доказателства. Допълнителната СТЕ не се
отнася за частта от 1101 кв.м от ПИ идентификатор 68850.513.100 по КККР, в
областта на припокриване с бивш имот № 504.62, съответно не може да се установи
проведени ли са мероприятия върху тази част от имота. Следователно в тази част,
спрямо решението е налице основанието по чл.209 т.3 от АПК, и същото като
неправилно следва да се отмени.
В случая не са събрани доказателства, относими към преценката за съответствието на оспорената
заповед с чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ в тези й части. Не могат да се формират изводи
на база заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от в.л. Йорданов, според който експерт въпросните части са
свободни от законно застрояване. Експертът
е посочил, че общо в ПИ 68850.513.6734 могат да бъдат възстановени 300 кв.м на наследниците на К.И. Ж., който извод е основал на
изчисление като от площта на имота 54958 е извадил застроената площ на стадион
„Локомотив” която е посочил на 54658 кв.м и без да
онагледи местоположението на тези 300 кв.м. Както се посочи законността на мероприятието
в производството по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е неотносимо.
Релевантни са разпоредбите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, хигиенните и
противопожарни норми. За преценка материалната законосъобразност на Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора и потвърденото с нея
решение на техническата служба, в частта относно 1101 кв.м от ПИ 68850.513.100,
в която част същия се припокрива с бивш имот 504.62 и по отношение на частта
от ПИ 68850.513.6734, в която част се
припокрива с бивш имот №504.80, не
са налице по делото и следва да се
съберат доказателства вкл. за фактическото им състояние и заетостта им
от застрояване съобразно указаните норми. На база на събраните доказателства
следва да се формират изводите -при
правилно приложение и в съответствие с материалния закон ли е преценката на
административния орган, че не е налице свободна от застрояване площ на имотите в
посочените части или не. Следва да се
отмени и решението в частта за разноските, тъй като въпросът за дължимостта им следва да се реши с окончателното решение по
спора.
Настоящата инстанция взе предвид обстоятелството, че в
конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК. Тя задължава
касационната инстанция при повторна отмяна на решението на първоинстанционния
съд да реши делото по същество. Видно от употребения от законодателя глагол
"отмени" в приложното поле на нормата се включват само хипотезите на
отмяна на първоинстанционното решение. Това са двата случая, предмет на
регулиране в на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК.
По този начин извън обхвата й остават хипотезите на чл. 221, ал. 3 и ал. 5 на
АПК: обезсилване на решението, като
процесуално недопустимо и обявяването му за нищожно. Поради това в конкретния
случай на обявено за нищожно първоинстанционно решение и отмяна на неправилно
решение при повторното разглеждане на делото, не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, а тази
на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. По тези
съоръжения след отмяната на решението, делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение второ от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1083 /17.10.2017г,
постановено по гр.д. № 5621/2016г по описа на Районен съд-Стара Загора, в
частта с която е отхвърлена жалбата на Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж.
против тази част от Заповед № 10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара
Загора и одобреното с нея Решение по т.8.8. протокол № 31 от 05.08.2015г на
ЕСУТ при община Стара Загора, с която са определени като застроени: площта
от 1 101 кв.м
от ПИ идентификатор 68850.513.100 по КККР и площта от 300 кв.м. от ПИ идентификатор 68850.513.6734 по КККР на
гр.Стара Загора, както и в частта относно разноските.
ВРЪЩА делото в тази
част за ново разглеждане от друг състав на съда.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1083 /17.10.2017г,
постановено по гр.д. № 5621/2016г по описа на Районен съд-Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ж.Л.А.,
Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А., Д.С.Ж. против тази част от Заповед №
10-00-2145/05.10.2015г на Кмета на община Стара Загора и одобреното с нея Решение
по т.8.8. протокол № 31 от 05.08.2015г на ЕСУТ при община Стара Загора, с която е определена
като застроена площта от 10018кв.м ПИ идентификатор 68850.513.100 по КККР, в
която част същия се припокрива с част от бивш имот 504.80 по помощния план.
Решението не подлежи на обжалване и/ или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.