Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22 01.02.2018г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 637 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Д.Б. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0284-000665 от 21.11.2017г., издадена
от Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.22 от ЗАНН и
чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, на Д.Б. е наложена принудителна административна мярка
– „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по
същество съображенията са за издаването му в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания по чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно с
оспорената заповед му наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП като твърди, че не е налице възприетото от административния орган
материалноправно основание за прилагането на ПАМ. Обосновава, че с оглед
издаденото Постановление за прекратяване на наказателно производство № 5271/
2017г. от 01.12.2017г. на РП – Казанлък, липсва посоченото в заповедта
фактическото основание за налагането на ограничението по чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП – управление
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда. Оспорва се и формалната законосъобразност на заповедта, по съображения
за необоснованост от фактическа страна на упражненото административно
правомощие. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление –
Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Д.Д.Б., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Д-0348722 от 18.11.2017г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 18.11.2017г., около 22.20ч, в село Турия, община Павел баня до стопанския
двор в посока север – юг, Д. Б. е управлявал МПС – мотопед, който не е
регистриран по надлежния ред, като поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия на мокро пътно платно губи контрол над МПС и пада на платното
за движение. Настъпва ПТП с материални щети. Водачът управлява МПС под
въздействие на алкохол - тестван с тарирано техническо средство ”Alcotest 7410
Drager +” с фабр. № ARSM - 0189, който в 22.45 часа е отчел 2.66 промила
алкохол в кръвта измерено чрез издишания от водача въздух. Издаден талон за
медицинско изследване № 0018440/ 18.11.2017г., който водачът отказал да получи
и подпише.
Видно от отбелязване върху АУАН №
Д-0348722 от 18.11.2016г., срещу Д.Б. е образувано
БП № 284 ЗМ-1341/ 2017г. по описа на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора, за престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0284-000665 от 21.11.2017г.,
издадена от Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя
Д.Д.Б. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите,
съдържащи се в съставения срещу Д.Б. АУАН № Д-0348722 от 18.11.2016г., за това, че на 18.11.2017г.,
около 22.20ч, в село Турия, община Павел баня до стопанския двор в посока север
– юг, е управлявал МПС – мотопед, който не е регистриран по надлежния ред, като
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия на мокро пътно платно
губи контрол над МПС и пада на платното за движение. Настъпва ПТП с материални
щети. Водачът управлява МПС под въздействие на алкохол - тестван с тарирано
техническо средство ”Alcotest 7410 Drager +” с фабр. № ARSM - 0189, който в
22.45часа е отчел 2.66 промила алкохол в кръвта измерено чрез издишания от
водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0018440/ 18.11.2017г.,
който водачът отказал да получи и подпише.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000665 от 21.11.2017г., в т.ч АУАН № Д-0348722 от 18.11.2017г. и АУАН № Д-0348729 от
18.11.2017г.; Талон за медицинско изследване № 0018440/ 18.11.2017г., Справка
за нарушител/водач за лицето Д.Д.Б. и др.
Представено и прието като
доказателство по делото е и Постановление за прекратяване на
наказателно производство № 5271/ 2017г. от 01.12.2017г. на прокурор при РП –
Казанлък, с което, на основание чл. 199, чл.357, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство срещу Д.Д.Б. за
престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Видно от посоченото постановление, на 18.11.2017г. срещу Д.Б. е било образувано БП
№ 284 ЗМ-1341/ 2017г. по описа на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора
/пр. преписка № 5271/ 2017г./, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като в
хода на разследването в качеството на обвиняем е привлечен Д.Д.Б. за
престъпления по чл.343б, ал.1 от НК /управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред/ и по чл.345,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК /управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред/. Постановеното прекратяване на образуваното срещу Д.Б. наказателно
производство е обосновано с обстоятелството, че от събраните в хода на
проведеното разследване по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства не е установено по несъмнен начин, че на 18.11.2017г., около
22.30ч, в село Турия, община Павел баня, Д.Б. да е управлявал МПС – мотопед,
поради което липсва елемент от обективна страна от съставите и на двете
престъпления, по които е било повдигнато обвинението, а именно не е доказано управлението
на МПС. Постановлението за прекратяване на наказателно
производство № 5271/ 2017г. от 01.12.2017г. на прокурор при РП – Казанлък, е
влязло в законна сила на 13.12.2017г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и
Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1, б.б“ от ЗДвП/, сред които е
и Началникът на група „Пътен контрол“ към РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора. Следователно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 17-0284-000665 от 21.11.2017г., е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган - Началник група
„Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено
е както правното основание за упражненото от
Началник група „ПК“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора
правомощие /чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема,
че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от
АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
По
дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за
издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0284-000665 от 21.11.2017г. е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна
мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач“, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Приложената на Д.Б. с обжалвания административен
акт ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на
съставен Акт за
установяване на административно нарушение № Д-0348722 от 18.11.2017г. за това, че на 18.11.2017г.,
около 22.20ч, в село Турия, община Павел баня до стопанския двор в посока север
– юг е управлявал МПС – мотопед, под въздействие на алкохол – водачът е тестван
с тарирано техническо средство ”Alcotest 7410 Drager +” с фабр. № ARSM - 0189,
който в 22.45часа е отчел 2.66 промила алкохол в кръвта измерено чрез издишания
от водача въздух.
С
оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Д.Б.
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издаването на
обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по
надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от водача Д.Б. с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване на
издишания въздух.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че при извършената на Д.Б. на 18.11.2017г. в 22:45ч проверка за употреба
на алкохол с тарирано
техническо средство ”Alcotest 7410 Drager +” с фабр. № ARSM - 0189, е
отчетен резултат 2,66 ‰ концентрация на алкохол в издишания въздух. Спорният по
делото въпрос се свежда до това, дали Д.Б. е управлявал МПС – мотопед, нерегистрирано по
надлежния ред, след като е употребил алкохол, по времето, на мястото и
при обстоятелствата, посочени в обжалваната заповед.
Както
вече беше отбелязано, приложената на Д.Б. ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в Акт за
установяване на административно нарушение № Д-0348722/ 18.11.2017г. Във връзка с установеното с
посочения акт, че на 18.11.2017г., около 22.20ч, в село Турия, община Павел
баня, Д.Б. е управлявал МПС – мотопед, под въздействие на алкохол, при отчетена
с техническо средство ”Alcotest 7410 Drager +” 2.66 промила концентрация на алкохол
в кръвта, измерена чрез издишания от водача въздух и доколкото управлението на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, съставлява престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, на
18.11.2017г., е
било образувано БП № 284 ЗМ-1341/ 2017г. по описа на РУ – Казанлък при ОД на
МВР – Стара Загора /пр. преписка № 5271/ 2017г./, за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, като в хода на разследването в качеството на обвиняем е привлечен Д.Д.Б..
От представеното и прието като доказателство по делото Постановление
за прекратяване на наказателно производство № 5271/ 2017г. от 01.12.2017г. на
прокурор при РП – Казанлък, се установява, че на основание чл. 199, чл.357,
ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено образуваното срещу Д.Д.Б.
наказателно производство вкл. за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК. Постановеното прекратяване на
образуваното срещу Д.Б. наказателно производство е обосновано с
обстоятелството, че от събраните в хода на проведеното разследване по
досъдебното производство писмени и гласни доказателства не е установено по
несъмнен начин, че на 18.11.2017г., около 22.30ч, в село Турия, община Павел
баня, Д.Б. да е управлявал МПС – мотопед, поради което липсва елемент от
обективна страна от съставите и на двете престъпления, по които е било повдигнато
обвинението, а именно по чл.343б, ал.1 /управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда установено по надлежния ред/ и по чл.345,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК /управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред/. Прието е, че събраните доказателства не сочат извършено от Б.
„управление на МПС - мотопед“ към момента на извършената от полицейските органи
проверка и преди това и съответно че липсват безспорни и категорични
доказателства удостоверяващи наличието на елемент от престъпните състави по
чл.343б, ал.1 от НК и по чл. чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно
„управление на МПС“. Постановлението за прекратяване на наказателно
производство № 5271/ 2017г. от 01.12.2017г. на прокурор при РП – Казанлък, е
влязло в законна сила на 13.12.2017г.
Установеното в хода на разследването по БП № 284 ЗМ-1341/ 2017г. по
описа на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора /пр. преписка № 5271/
2017г./ и постановеното прекратяване на образуваното срещу Д.Б. наказателно
производство за престъпление по чл.34б, ал.1 от НК, на основание и при
прилагане на хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
мотивират съда да приеме, че е оборена доказателствената сила по чл.189, ал.2
от ЗДвП на АУАН №
Д-0348722 от 18.11.2017г., досежно
посоченото в акта, че на 18.11.2017г., около 22.20ч, в село Турия, община Павел баня Д.Б. е управлявал МПС – мотопед, под
въздействие на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 2.66 промила,
установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух. Доколкото законът свързва издаването
на заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП с извършено от
водач на МПС правонарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а в случая наличието на
такова правонарушение е отречено с влязло в сила Постановление № 5271/ 2017г. от
01.12.2017г. на прокурор при РП – Казанлък за прекратяване на образуваното
срещу Д.Б. наказателно производство поради липса елемент от престъпния състав по чл.343б, ал.1 от
НК, а именно „управление на МПС“, следва да се приеме, че съдържащите
се в АУАН № Д-0348722/
18.11.2017г. фактически констатации досежно управлението от Д. Б.
на МПС – мотопед на посочените в АУАН
дата, час и място, се явяват необосновани и опровергани от доказателствата,
събрани в хода на проведеното разследване по БП № 284 ЗМ-1341/ 2017г. по описа на РУ –
Казанлък. Съответно АУАН №
Д-0348722/ 18.11.2017г.
не може да бъде доказателство за наличието на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП по отношение на Д.Б..
Принудителните административни мерки /каквато
по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения. Именно с оглед този характер на
принудителните административни мерки законодателят е предвидил строго формални
процесуални правила и материалноправни изисквания за тяхното прилагане. С оглед
на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на
принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното
прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени,
материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно
тълкуване. В случая, с оглед приетото с влязло в сила Постановление за
прекратяване на наказателно производство № 5271/ 2017г. от 01.12.2017г. на
прокурор при РП – Казанлък, че нито към момента на извършената от полицейските
органи проверка за употреба на алкохол, нито преди това, е доказано, че Д.Б. е
управлявал МПС – мотопед, очевидно лицето не е имало качеството на водач на МПС
по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и съответно не е управлявало МПС под
въздействието на алкохол. А както беше посочено, материалноправна предпоставка
за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е установено по надлежния
ред управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на
правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“
по отношение на жалбоподателя Д.Б.. С оглед на което спорената заповед за
прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон.
Целта на принудителните
административни мерки е да предотвратят извършването на административно
правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен
резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е
за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
конкретния случай, предвид установените
по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от
гл.т. наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП, но не се основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна
административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата
е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0284-000665 от 21.11.2017г. на Началник група „ПК“ в РУ – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора, като постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.Д.Б. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0284-000665 от 21.11.2017г., издадена от Началник
група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.”б”
ЗДвП на Д.Б. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.