Р Е Ш Е Н И Е

81                                           21.03.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети март 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Пенка Маринова

ПРОКУРОР: Маргарита Димитрова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №679 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на К.Д.Я. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София с искане за осъждането й да заплати сумата от 300лв./триста/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди /изплатено възнаграждение на един адвокат/ от незаконосъобразно Наказателно постановление №43-0000241/26.07.2017г. издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се и разноските по настоящото съдебно производство в размер на 400лв. възнаграждение за един адвокат и 10лв. държавна такса.

       Наказателното постановление е отменено с влязло в сила на 08.12.2017г. Решение №708/21.11.2017г., постановено по АНД №2444/2017г. по описа   на РС Стара Загора, по което ищеца е представляван от адвокат по силата на договор за правна защита и съдействие №105730/02.08.2017г. срещу сумата от 300лв., изплатена в брой. Договора е приложен по АНД №2444/2017г. по описа на РС Стара Загора на стр.19 по делото, процесуалния представител е изготвил въззивната жалба и се е явил в двете проведени открити съдебни заседания.

      В исковата молба се твърди, че е налице фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно издаден е незаконосъобразен правораздавателен акт от административен орган, отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по въззивната жалба на ищеца, а за успешната защита срещу наложеното административно наказание е заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв., представляващо пряка и непосредствена имуществена вреда.  В открито съдебно заседание процесуалния представител навежда доводи против наличието на предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК, въпреки изричното признаване на иска за обезщетение, заявено от ответника в писмения отговор, тъй като издаването на незаконосъобразно наказателно постановление представлява повод за завеждане на делото за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност.

        Ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез упълномощения процесуален представител признава иска, като въз основа на признанието и предвид липсата на покана да се платят разноските по АНД №2444/2017г. по описа на РС Стара Загора счита, че не е дал повод за завеждане на исково производство с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което иска от съда да не бъдат възлагани разноските по настоящото дело в негова тежест, алтернативно да бъдат намалени до определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за административни дела с материален интерес.

        Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на исковата претенция.

        Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима, а  разгледана по същество е основателна за сумата от 300лв, представляваща възнаграждение за един адвокат, изплатено до приключване на АНД №2444/2017г по описа на РС Стара Загора.    

        От приложеното АНД №2444/2017г. по описа на РС Стара Загора се установява, че Наказателно постановление №43-0000241/26.07.2017г. на  Началник ОО „АА“ Стара Загора с наложено на ищеца административно наказание „глоба” в размер на 200лв. за нарушение на чл.178в ал.4 от Закона за движение по пътищата е отменено с влязло в сила Решение №708/21.11.2017г., постановено по АНД №2444/2017г. по описа  на РС Стара Загора. В хода на въззивното съдебно производство, образувано по жалбата на ищеца против наложеното му административно наказание, същия е представляван от редовно упълномощен адвокат срещу заплатено брой и до приключване на производството възнаграждение в размер на 300лв. Ответника не оспорва наличието на фактическия състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, нито основателността и размера на предявения иск, като признава същия и въз основа на признанието, заявено от изрично упълномощения процесуален представител иска от съда да приеме, че са налице основанията по чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от тежестта за разноските в настоящото исково производство.

       Тази претенция се явява неоснователна, въпреки заявеното признание на иска, защото с отмяна на наказателното постановление разноските за адвокат не придобиват качеството на изискуемо вземане. Същите се дължат въз основа на съдебно решение, постановено по предявен иск за тяхното присъждане. Впрочем, разноските по делата, включително и възнаграждението за един адвокат се признават, установяват и присъждат със съдебно решение, поради което са дължими едва след влизането му в сила. По тази причина ищеца няма основание да отправи покана за плащане на сума, чиято дължимост е предмет на исковото производство. Повод за завеждане на дело с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по аргумент от чл.204 от АПК  е отмяната на незаконосъобразен административен акт, съответно разпореждане за прекратяване на неоснователни фактически действия или осъждане да се изпълнят дължими фактически действия, като незаконосъобразността на фактическите действия или бездействия може да бъде установена и от съда по иска за обезщетението т.е. повод по смисъла на чл.78 ал.2 от ГПК винаги е незаконосъобразната правна или фактическа административна дейност, като установяването на незаконосъобразността е условие за допустимост на исковата претенция за присъждане на обезщетения за вреди. Ответната администрация, считайки иска за основателен, разполага с възможността да плати претендираните с исковата молба разноски за един адвокат, сторени за защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление, но до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства, че освен признаването на иска е направено плащане или е поискана информация от ищеца за начина, по който да се удовлетвори вземането, в който случай би отпаднал правния интерес от воденото на делото и би могло да се формира извод за наличие на предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК.

    Искането за присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид на правилото, че лихви върху разноски не се дължат.  След отмяната на наказателното постановление, разноските по делото не стават изискуемо вземане, поради това че същите по смисъла на ЗАНН и НПК не се присъждат със съдебния акт, приключващ производството. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление, но тази причинно следствена връзка, представляваща елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не променя вида на вземането – разноски за един адвокат. Процесуалния ред за присъждането на този разход не отрича приложението на материално правните норми, уреждащи института на разноските, включително че същите се дължат от присъждането им, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление. Вземането за разноски е нелихвоносно, а обезщетяването е признато от закона вземане, основано на принципа, че всеки дължи да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму– аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК. За отговорността на държавата и за разноски, отклонението от този фактически състав на отговорността се състои в отпадане на изискването за виновно причиняване.

      Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение, тъй като е налице признание на иска, а минималния размер на възнаграждението по чл. 8 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е за сумата от 300лв. при материален интерес до 1000лв.

            Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

РЕШИ

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на К.Д.Я. ЕГН:********** сумата от 300лв/триста/, представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно НП№43-0000241/26.07.2017г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора.

        

        ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на К.Д.Я. ЕГН:********** сумата от 310лв/триста и десет/, представляваща разноски по адм.д.№679/17г по описа на АС Стара Загора.

         ОТХВЪРЛЯ искането на К.Д.Я. за заплащане от Изпълнителна агенция „ Автомобилна администрация“ на лихва върху сумата от 300лв / триста/, считано от 22.12.2017г. до окончателното плащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: