Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
08.03.2018г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 4 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Г.В. и Е.С.В.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-001802 от 30.12.2017г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че лекият
автомобил, чиято регистрация се прекратява с обжалваната заповед, е съпружеска
имуществена общност между жалбоподателите, тъй като е придобит от тях по време
на брака. При това положение и предвид граматическото тълкуване на разпоредбата
на чл.171, т.2а ЗДвП, както и особената защита на правото на собственост по
чл.17 от Конституцията на РБългария, се налагал извод, че прекратяването на
регистрацията на МПС е приложима принудителна административна мярка единствено
спрямо водачите, еднолични собственици на управляваното в момента на
нарушението пътно превозно средство. В случая с прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а ЗДвП спрямо автомобил, съсобственост на две лица, се разширявал предметния
обхват на мярката и незаконосъобразно се засягало правото на собственост на
жалбоподателката В., в нарушение на установения в чл.6 от АПК принцип за
съразмерност. На следващо място в жалбата са изложени и твърдения, че
оспорената заповед е издадена и при допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от
АПК, доколкото в разпоредителната й част не било посочено и конкретизирано
моторното превозно средство, по отношение на което е постановена прекратяване
на регистрацията за срок от 6 месеца. Направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, не изразява становище по подадената
жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На А.Г.В. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 577892/ 30.12.2017г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 30.12.2017г., около 02.30 часа, в гр.Стара Загора, по ул.“Генерал
Столетов“ в посока изток-запад, пред №1, А.В. управлява собствения си лек
автомобил „Пежо 307“ с рег.№ СТ3539ВТ, като е под въздействието на алкохол –
тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARDN-0019, който е отчел0,57 промила алкохол
в издишания въздух /проба № 07445 в 03.00ч. на 30.12.2017г./, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-001802 от 30.12.2017г., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателят А.Г.В. е наложена
принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от
фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 30.12.2017г., около
02.30 часа, в гр.Стара Загора, по ул.“Генерал Столетов“ в посока изток-запад,
пред №1, А.В. управлява собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№
СТ3539ВТ, като водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания
въздух 0,57 на хиляда. Тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0019,
с проба № 07445 в 03.00ч. на 30.12.2017г.Издаден и връчен талон за медицинско
изследване.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната заповед.
По делото са представени и приети
като писмени доказателства Свидетелство за регистрация на МПС № 008260334 от
28.11.2016г., част I и
удостоверение за сключен граждански брак от 01.03.2008г., от които се
установява, че моторното превозно средство, което е обект на приложената с
оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, е притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/ от двамата жалбоподатели /арг.чл.21 от
Семейния кодекс/.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните
правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо.
Жалбата е подадена в законово
установения преклузивен срок и е против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. По отношение и на двамата
жалбоподатели е налице активна процесуална легитимация, тъй като А.В. е лице,
участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен
интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта, а оспорващата Е.В.,
въпреки че не е адресат на обжалвания акт и не е участвала в производството по
неговото издаване, има правен интерес от оспорването, тъй като процесната ПАМ е
наложена спрямо вещ, нейна собственост, с което непосредствено се засягат нейни
права и интереси.
Разгледана по същество жалбата е и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото са представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от
11.01.2017г. и Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР
– Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на началниците на
групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно
обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./ „прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой
нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно
основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото
обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните
последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата,
несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за
издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0284-000528 от 18.09.2017г., е по
чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно
правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. Неоснователно
се явява и възражението на жалбоподателите за липса на индивидуализация в
разпоредителната част на акта относно пътното превозно средство, чиято
регистрация се прекратява. Доколкото в
обстоятелствената част на заповедта се съдържа пълно и ясно описание на
автомобила, с който е извършено твърдяното административното нарушение, за
адресата на акта е налице възможност да разбере, че именно на това ППС се
прекратява регистрацията. С
оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от
АПК.
При постановяването на оспорената
заповед обаче неправилно е приложен материалният закон.
Принудителните административни мерки
/каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка
по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. С оглед на
нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на
принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното
прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени,
материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно
тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, предл. второ от
ЗДвП /в приложимата редакция ДВ бр. 54 от 05.07.2017г./, с управление на пътно
превозно средство от неговия собственик след употреба на алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая от съставения АУАН серия Д, №577892, който
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила
до доказване на противното, се установява съществуването на елементите от
фактическия състав на мярката по чл.171 т.2а предл. второ от ЗДвП. Съгласно
формулировката на законовата разпоредба обаче се налага извод, че мярката ще
бъде законосъобразна само тогава, когато
се прилага спрямо пътни превозни средства, които са еднолична
собственост на нарушителя, но не и когато са собственост и на трети лица,
какъвто е настоящият случай, доколкото от събраните по делото доказателства е
видно, че обект на обжалваната ПАМ е пътно превозно средство, притежавано в
режим на СИО от двамата жалбоподатели. Принудителните мерки, чиято цел е
посочена в чл.22 от ЗАНН представляват форма на наказателна репресия, а предвид
на правната им същност се допустими в хипотезите на осъществени административни
нарушения или престъпления. Следователно, като се изхожда от основните принципи
на правото, че административната отговорност е лична, че никой не може да търпи
последиците от наказателна репресия без да е субект на нарушение или
престъпление, както и особената защита на правото на собственост по чл.17 от
Конституцията на РБ, и предвид граматичното тълкуване на текста на чл.171 т.2а
от ЗДвП /на собственик, който управлява, а не на собствениците на пътното
превозно средство/ може да се стигне до извода, че прекратяването на
регистрацията е приложима мярка спрямо водачите – еднолични собственици, на
управляваното в момента на нарушението пътно превозно средство. Ограничителното
тълкуване на всички норми, установяващи принудителни административни мерки е
обусловено от посочения по-горе репресивен характер, от тяхната цел и от
предпоставките за прилагането им, а именно осъществено административно
нарушение, което следва да бъде преустановено, както и да се предотврати
настъпването на вредни последици, извършването на същото или друго нарушение,
съответно престъпление, или с цел осигуряване на възможност за реализиране на
отговорността на нарушителите. Мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП има за последица
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, защото макар пътното
превозно средство да остава под властта на неговия собственик, прекратяването
на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства
възможността за движението му по
пътищата, с което в случая се ограничава правото на жалбоподателката В., в
качеството й на съсобственик на този автомобил, да се ползва от собствеността
си. В този смисъл съдът приема, че с прилагане на обжалваната ПАМ е нарушен и
един от основните принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от
АПК, а именно принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията.
Във връзка с довода, че спрямо
жалбоподателя В. е била приложена и ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, с което
удовлетворява целите н ачл.22 от ЗАНН, следва да се каже, че законодателя
допуска едновременното прилагане и на двете мерки – отнемане на свидетелството
за правоуправление и прекратяване на регистрацията на ППС, тъй като имат
различни обекти и цели. Отнемането на
свидетелството за управление представлява лишаване от права по административен
ред и има за цел охраната на особено важен обществен интерес – живота и
здравето на всички участници в движението по пътищата. Съответно собствениците
на пътни превозни средства винаги са длъжни да предоставят управлението на
правоспособни водачи, но когато водача, чието правото да управлява е отнето по
силата на ПАМ, притежава собствено ППС, то в този случай разполага със
средство, чрез което може да осъществи същото нарушение на закона и именно с
цел отричане и на тази възможност е предвидена мярката „прекратяване на
регистрацията”. След като целта на законодателя е да отнеме всички възможности
на водача да осъществи отново същото нарушение, то се налага и извода, че
разширяването на предметния и спрямо субектите обхват на мярката, не води до
постигане целта на закона, а до недопустимо засягане правата на трети лица. В
този смисъл, неоснователно е твърдението, че само с отнемането на
свидетелството за управление на моторното превозно средство целта на закона е
постигната, тъй като двете мерки имат различни цели и обекти, но въпреки
неоснователността на този довод, поради изложеното по-горе, не е допустимо
прекратяване на регистрацията на съсобствено ППС.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че обжалваната принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от
ЗДвП, като приложена в нарушение на материалния закон, е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото следва да
бъде уважено направеното от пълномощника на жалбоподателката Е.В. искане за
присъждане на направените разноски, като на основание чл.143, ал.1 от АПК
Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Е.С.В.
сумата от 210лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 200лв.
адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 04.01.2018г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001802,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора, с която на А.Г.В. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара
Загора да заплати на Е.С. В., ЕГН **********,***, сумата от 210 /двеста и
десет/, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: