Р Е Ш Е Н И Е
№312 11.10.2018г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
девети октомври
2018г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена
Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №5 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО
вр. с чл.128 от АПК, образувано по жалбата на В.Т.И. против Решение
№2153-23-69/05.12.2017г. на Директор ТП НОИ Стара Загора за отмяна на
Разпореждане №**********/06.10.2017г. на Ръководител ПО при същото териториално
поделение в частта му, отнасяща се до отразените % загубена
работоспособност/вид и степен на увреждане и основанието за прекратяване на
пенсията и вместо него и на основание чл.96 ал.1 т.4 от КСО е прекратена
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В.Т.И., считано от
02.05.2017г. поради липса на определена загубена работоспособност/вид и степен
на увреждане с влязло в сила Решение №0746 от 27.07.2017г. на НЕЛК.
Обжалваното решение е постановено по
жалбата на И. против Разпореждане №**********/06.10.2017г.
на Ръководител ПО, с което на основание чл.96 от КСО и считано от 02.05.2017г.
е прекратена личната пенсия за инвалидност на И. поради общо заболяване по
чл.74 от КСО за 74.00 на сто трайно намалена работоспособност, отпусната от
15.07.2005г. до 01.06.2020г. по обжалвано експертно решение. С експертно
решение №746/27.07.2017г. НЕЛК е определила 74 на сто трайно намалена
работоспособност. С жалбата си, подадена пред Директора на ТП НОИ Стара Загора И.
е заявила, че определения процент трайно намалена работоспособност сочи на
право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и, както и че
разпореждането не е конкретно правно мотивирано предвид различните основания по
чл.96 от КСО.
По преписката няма данни за датата на
връчване на Решение №2153-23-69/05.12.2017г. на Директора на ТП НОИ Стара
Загора по причина на посочения номер на придружителното писмо, с което е
изпратено на И.. На стр.9 по делото е приложено заверено за вярност копие на
известие за доставяне на документ с рег. № 1012-23-119/13.11.2017г., а датата
на решението е 05.12.2017г., поради което удостовереното връчване лично с
подписа на И. от 12.12.2017г. не е относимо към преценката за срочност на жалбата. В тази връзка допустими за разглеждане
по същество се явяват и двете искания на жалбоподателя – за обявяване
нищожността на решението и за неговата отмяна като незаконосъобразно по доводи,
че е постановено при съществено нарушение на административно производствените
правила, при не влязло в сила решение на НЕЛК, липса на форма и на
компетентност.
Претендират се и разноските по делото.
Ответника Директор ТП на НОИ Стара
Загора, чрез редовно упълномощения си процесуален представител предоставя на
съда да се произнесе по законосъобразността на оспореното негово решение с
оглед изхода на адм.д.№51/18г. по описа на АС Стара Загора, в хода на което
жалбата на И. против ЕР на НЕЛК е допусната до разглеждане по същество, въпреки
че е отхвърлена като неоснователна.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е допустима като подадена от лице –адресат на
неблагоприятен за него административен, а разгледана по същество е частично
основателна досежно претенцията за отмяната му като незаконосъобразен. Искането
за обявяване нищожността на решение №2153-23-69/05.12.2017г., заявено
алтернативно с жалбата и потвърдено с аргументи, изложени в молба, подадена на
02.02.2018г. по пощата с вх.№506/05.02.2018г. на стр.85 по делото е
неоснователно. Решението съдържа мотиви и правни основания, изложени в писмена
форма като е подписано лично от компетентния административен орган – Директора
на ТП НОИ Стара Загора, която длъжност е заета от известно на обществеността
лице – Д.Щ.. Същото не съдържа недопустимо спрямо императивните материални
разпоредби на КСО разпореждане, но разкрива основания за отмяната му като
незаконосъобразно по следните причини:
Експертно решение № 1398/02.06.2017г. на
І състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“
гр. Стара Загора определя на И. 74.00 на сто намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане със срок до 01.06.2020г. Предходния период на
освидетелстване е изтекъл на 01.05.2017г. с определена до тази дата 75.00 на
сто намалена работоспособност. Несъгласен с определената степен на намалена
работоспособност председателя на Медицинската комисия към ТП НОИ Стара Загора
обжалва решението на ТЕЛК по реда на чл.98 ал.6 пред НЕЛК, която постановява
Решение №0746/27.07.2017г. за отмяна на Решение №1398/02.06.2017г. поради
процесуални нарушения – не е приложен действащия към 02.06.2017г. материален
нормативен акт. С решение №12773 от 24.11.2016г. на ВАС на РБ обнародвано в ДВ
бр.40 от 19.05.2017г. е отменена Методиката за прилагане на отправните точки
/Приложение №2 км чл.63 ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението
на НЕЛК е обжалвано от И. като по жалбата е образувано адм.д.№
51/18г. по описа на АС Стара Загора, приключило с Решение №162/14.06.2018г. за
отхвърляне на жалбата й като неоснователно. Решението е влязло в законна сила
на 07.07.2018г., поради което на тази дата влиза в сила и Решението на НЕЛК, на
което Директора на ТП на НОИ се позовава, за да обоснове си, че е налице
основанието по чл.96 ал.1 т.4 от КСО за прекратяване на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на И.. Изразената в решението воля на
ответния административен орган е за потвърждаване на обжалваното разпореждане,
тъй като с отменителния диспозитив са поправени
допуснатите от Ръководител ПО неверни установявания досежно факта на определена
с решението на НЕЛК степен на намалена работоспособност и е отстранена
непълнотата досежно конкретното правно основание за прекратяване. Предвид
правомощието му да отмени разпореждането и да реши въпроса по същество, което е
сторено с диспозитива за прекратяване на личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, с постановяване на решението Директора не е упражнил
правомощия, които не му принадлежат и оттук следва още веднъж извода за наличие
на компетентност и отсъствие на основание за обявяване на решението за
нищожност. Съгласно чл.117 ал.3 Директора решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. След като е
приел за изяснени всички факти, представляващи основание за прекратяване на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване Директора на ТП НОИ е
упражнил правомощието си да разреши въпроса за основателността на изложеното в
жалбата искане за продължаване на нейното изплащане според определената или не
74.00 на сто намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.
Изложената фактология сочи на липса на
основанието по чл. 96 ал.1 т.4 от КСО за прекратяване на пенсията, тъй като въпроса
за процента намалена работоспособност на И. не е разрешен окончателно, нито към
06.10.2017г., нито към 05.12.2017г, нито дори с влизане в сила на Решение
№162/14.06.2018г. по адм.д.№51/18г. на АС Стара Загора по причина на факта, че
с решението си НЕЛК е върнала преписката на ТЕЛК за прилагане на действащите
към 02.06.2017г. разпоредби на НМЕ, без да се произнася и да проверява
правилността на определения процент намалена работоспособност спрямо
приложимите норми. Поради това отхвърлянето на жалбата на И. с влязло в сила
съдебно решение не потвърждава решаващия довод на ответника за наличие на
основание по чл. 96 ал.1 т.4 от КСО за прекратяване на пенсията, защото НЕЛК не
е определила процент намалена работоспособност. По този въпрос липсва изобщо
произнасяне на НЕЛК, която не е формирала извод, че лицето е със 100 процента
работоспособност и не му се следва пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Следователно въпроса, който медицинската комисия към ТП НОИ Стара
Загора е повдигнала с жалбата си против решението на ТЕЛК не е разрешен и не е
настъпил юридическия факт визиран в чл. 96 ал.1 т.4 вр. с чл.74 от КСО.
Въпросът за процента намалена работоспособност на И. е висящ и към настоящия
момент, поради отхвърлянето с влязло в сила съдебно решение на жалбата й против
решението на НЕЛК за връщане на преписката на ТЕЛК за ново произнасяне. В тази
връзка в съображения влиза и разпоредбата на чл. 98 ал.7 от КСО, изискваща
плащане на пенсията за инвалидност в хипотеза на оспорване пред НЕЛК, съответно
пред съда, макар и в размер на социалната пенсия за старост.
Въпроса за разноските следва да се разреши
съобразно уважената част от жалбата, поради което от представения договор за
правна помощ и съдействие с уговорено и платено в брой възнаграждение в размер
на 300лв. се следва сумата от 150лв., съобразно основателността на второто
искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно.
Воден
от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Т.И.
за обявяване нищожността на Решение №2153-23-69/05.12.2017г. на Директор ТП НОИ
Стара Загора.
ОТМЕНЯ Решение
№2153-23-69/05.12.2017г. на Директор ТП НОИ Стара Загора, по жалба на В.Т.И..
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт гр. София да заплати на В.Т.И. ЕГН********** сумата от
150лв / сто и петдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: