Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 22.02.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 7 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба, подадена от И.Р.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против Заповед № Л-8 от 02.01.2018г., издадена от Началника на отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с която заповед, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.3 от Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е наредено превеждането на лишения от свобода И.Р.И. ***, за доизтърпяване на наложеното наказание. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че местожителството му е в гр. Раднево, поради което той следва да изтърпи наказанието си в затвора гр. Стара Загора.

Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че към датата на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят И.Р.И. изтърпява наказание „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 584/2017г. по описа на Районен съд – Сливен, както и че изтърпяване на наложеното наказание И. Р. е бил настанен в Затвора гр. Стара Загора. От служебно изисканата и приложена по делото справка от НБД „Население” се установява, че регистрираният, считано от 10.10.2017г., постоянен адрес на И.И. е в гр. Раднево.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Л-8 от 02.01.2018г., издадена от Началника на отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.3 от Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е наредено превеждането на лишения от свобода И.Р.И. ***, за доизтърпяване на наложеното наказание. Със заповедта е разпоредено и Началникът на Затвора – Стара Загора да уведоми ГДИН за преместването на лицето, съотв. Началникът на Затвора гр. Бургас да уведоми ГДИН за постъпването на лишения от свобода и за номера на личното му досие. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че осъденото лице е с постоянен адрес в гр. Сливен.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваната Заповед № Л-8 от 02.01.2018г., в т.ч и постановената на основание чл.13, ал.2, т.1 и чл.58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС – за преместването на лишения от свобода И.Р.И. ***. Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В разпоредбата на чл.62, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че Главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № Л-5683 от 28.12.2017г. е видно, че на основание чл.13, ал.2, т.1, чл.58 и чл. 62, ал.4, вр. с ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС и чл.5, ал.5 от ППЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е възложил на комисар Б.Д.С. - Началник на отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София упражняването на правомощията по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН или да прави отказ за преместването. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № Л-8 от 02.01.2018г. е издадена от материално компетентен орган - Началника на отдел„Правни, международни, квалификационни и медицински дейност” в ГД „Изпълнение на наказанията” – комисар Борис Стратиев, при упражняване на делегирани му със Заповед № Л-5683 от 28.12.2017г. на Главния директор на ГДИН правомощия.

Обжалваната заповед е постановена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно принципа залегнал в чл. 58,,ал.1,т. 2 от ЗИНС осъдените с първоначално определен строг режим се разпределят в затвори или затворнически общежития от закрит тип по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43,ал.3 от ЗИНС. Посоченият в разпоредбата – чл. 32,ал.3 от ЗИНЗС е отменен и заменен с нова ал.4, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е 4 кв. м.1 като ГДИН следва да поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Следователно при преценка за настаняване на лицата в местата за лишаване от свобода водещият критерий е постоянният адрес на лицата, но ГДИН следва да съобрази и изискването на ал.4 за минимална жилищна площ на един лишен от свобода и настаняването да се извършва и съобразно капацитета на местата за лишаване от свобода. Принципът, залегнал в чл. 58,ал.1 от ЗИНС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Освен постоянният адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други. В нарушение на този принцип е разпоредено преместване на жалбоподателя от Затвора гр. Стара Загора в затвора в гр. Бургас без административния орган да извърши проверка, че постоянният адрес на лицето е в гр. Раднево.

Отделно от това неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС. Както беше посочено относимата норма за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, е тази на чл.62, ал.1, т.1 – т. 5 от ЗИНЗС.

Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на Заповед № Л-8 от 02.01.2018г. на Началник отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София отдел „СДВРП” в ГД „Изпълнение на наказанията” и на разпореденото със заповедта преместване на лишения от свобода И.Р.И. ***, за доизтърпяване на наказанието, от гл.т. наличието на материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, обуславя извод за формална и материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

С оглед на изложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.Р.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора, Заповед № Л-8 от 02.01.2018г., издадена от Началника на отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с която е наредено превеждането на лишения от свобода И.Р.И. ***, за доизтърпяване на наказанието, като незаконосъобразна.

Решението е окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

СЪДИЯ: