Решение по Административно дело 8/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58 09.03.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 8 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000212 от 09.11.2017г., издадена от Началника на Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на С.К.С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 07.11.2017г. до 05.06.2018г., включително, а именно за 210 дни. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно с оспорената заповед му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. Твърди, че не е налице възприетото от административния орган материалноправно основание по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагането на ПАМ по отношение на физическото лице С.К.С., тъй като не е собственик на превозното средство, което е било управлявано от лице, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Оспорва се като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка, по съображения, че собственикът на товарен автомобил „МАН“ с рег. № В1968СВ – ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“, не е допуснал управлението на автомобила от водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност, доколкото по силата на сключен договор за наем превозното средство е било предоставено за ползване на „ПАНТЕКС АГРО“ ЕООД. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник на Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена при спазване и в съответствие със закона, като правилно е определен субектът, спрямо който следва да бъде приложена принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На Вълчо Георгиев Вълчев е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 055083/ 07.11.2017г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.11.2017г., около 13.30 часа, в гр. Раднево, по път ІІ - 57 в посока запад – изток, Вълчо Вълчев управлява т.а. „МАН“ модел 8.150 с рег. № В1968СВ, собственост на ЕТ „СКАЛА 13 – С. Стойчев“, БУЛСТАТ 030096387, гр. Провадия, като водачът управлява МПС с изтекъл срок на СУМПС № 209696485 – валидно до 23.04.2017г., с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000212 от 09.11.2017г., издадена от Началника на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С.К.С. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 07.11.2017г. до 05.06.2018г., включително, а именно за 210 дни. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че С.К. Стойчев като собственик на т.а „МАН“ модел 8.150 с рег. № В1956СВ, е допуснал управлението му от водача Вълчо Георгиев Вълчев от с. Аспарухово, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 23.04.2017г., за което му е съставен АУАН № Д – 055083/ 07.11.2017г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-0327-000212 от 09.11.2017г., както и Свидетелство за регистрация на МПС серия С № 413794 и Договор от 01.11.2017г.., сключен между ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“ и „ПАНТЕКС АГРО“ ЕООД, за отдаване под наем на товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № В1968СВ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на Районни управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП № 17-0327-000212 от 09.11.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на Районно управление – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Дали правилно физическото лице С. Стойчев е определено като субект, спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в закона ограничителна мярка - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на обжалвания административен акт. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000212 от 09.11.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000212 от 09.11.2017г. е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма /в приложимата редакция ДВ бр. 77/ 2017г., в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на С.К.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че С.С., като собственик на т.а „МАН“ модел 8.150 с рег. № В1968СВ, е допуснал управлението му от водача Вълчо Георгиев Вълчев от с. Аспарухово, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 23.04.2017г., за което му е съставен АУАН № Д – 055083/ 07.11.2017г. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

От представеното и прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС серия С № 413794, е видно, че товарен автомобил „МАН“ модел 8.150 с рег. № В1968СВ - превозното средство, което е било управлявано от лице, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, е собственост на ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“***.

               Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП /в приложимата редакция ДВ бр. 77/ 2017г./, с управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия Д № 055083/ 07.11.2017г., управлявания от водача Вълчо Георгиев Вълчев товарен автомобил „МАН“ с рег. № В1956СВ, е бил собственост на ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“***. Следователно във връзка с управлението на т.а „МАН“ с рег. № В1968СВ от лице, непритежаващо съответното СУМПС, субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, е следвало да бъде ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя С.К.С.. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че С.С. е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП /в приложимата редакция на нормата/. Не води до друг правен извод обстоятелството, че с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец същото не придобива нова, различна правосубектност, а само се разширява тази правосубектност за търговски цели. Доколкото не се касае за понасяне на административнонаказателна отговорност, която по принцип е лична, принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП в хипотезата, когато собственик на управляваното МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, е едноличен търговец, следва да се налага именно на едноличния търговец. Както беше посочено материалноправните норми, предвиждащи прилагане на ПАМ, подлежат на стриктно тълкуване и след като законовата норма на чл.171, т.2а, предл. последно регламентира налагането на принудителната административна мярка на собственика на превозното средство, то законосъобразното прилагане на ограничението е изисквало същото да бъде насочено към ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“, в качеството му на собственик на товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № В1968СВ.

Отделно от това от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършване на нарушението и съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 055083/ 07.11.2017г., товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № В1968СВ е бил предоставен за ползване на „ПАНТЕКС АГРО“ ЕООД по силата на Договор за наем от 01.11.2017г.., сключен между собственика на превозното средство ЕТ „СКАЛА-13 С.С.“ /наемодател/ и „ПАНТЕКС АГРО“ ЕООД /наемател/. В този смисъл направеният от решаващия административен орган извод, че С.С. като собственик на т. а „МАН“ с рег. № В1958СВ, е допуснал управлението му от водача Вълчо Вълчев, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 23.04.2017г., като основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, е правно и доказателствено необоснован. Очевидно е, че след като т. а марка „МАН“ с рег. № В1958СВ е бил предоставен за ползване за превоз на товари на „ПАНТЕКС АГРО“ ЕООД, не собственика на ППС, а наемателя в качеството му на ползвател на товарния автомобил, е допуснал управлението на превозното средство от лице, което не притежава съответното СУМПС.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000212 от 09.11.2017г. на Началника на РУ – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, с която на С.К. Стойчев е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.К. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000212 от 09.11.2017г., издадена от Началника на Районно управление – Раднево към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на С.К.С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 07.11.2017г. до 05.06.2018г., включително, а именно за 210 дни, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: