Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

112                                           30.04.2018 год.                   гр. Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на  трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

          СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев  административно дело №17 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

                         

                             

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.              

Производството е образувано по исковата молба на В.Р.В. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено високо кръвно налягане, намалено зрение, предшествано от възпаление на очите, стрес и дискомфорт, причинени в периода от 17.12.2013 год. до 03.06.2014 год., в резултат на лошите битови условия, липса на лекар и закъсняла медицинска помощ в ареста в град Ямбол. С решение №120/27.04.2016 год. постановено по адм. дело №10 по описа на Административен съд Стара Загора за 2016 год., искът е уважен за сумата от 1746.00 лв., а в останалата част е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решение №479/12.01.2018 год., постановено по адм. дело №7179 по описа на ВАС на Република България за 2016 год., решението е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания по прилагането на закона. Съгласно решението, е било необходимо назначаването на съдебно-медицинска експертиза, който да установи причинно-следствената връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и условията в Ареста в гр. Ямбол. Неназначаването на такава експертиза е прието като нарушение на процесуалните правила, което е довело до неизясняването на фактическата обстановка по делото и вследствие на това съдебният акт е бил необоснован.

В исковата молба се твърди, че в килията  е липсвала естествена светлина, свеж въздух и достатъчно пространство. Не е имало свободен достъп до санитарен възел, а нощем никакъв, което е принуждавало ищеца да ползва кошчето за боклук или пластмасови тубички, липсвал е лекар за оказване на своевременна медицинска помощ, както и не са удовлетворявани исканията за диетична храна. Режима в ареста е бил без престой на открито, което наред с условията е довело стрес и високо кръвно налягане, до влошаване на съществуващо заболяване „гастрит”, поради липса на диетична храна, до намаляване на зрението, след  възпаление на очите в резултат на липсата на естествена светлина, която му е причинила и виене на свят. Ищеца бил настанен в килия с размери от 6.38 кв.м., в която са били общо трима, спал е в дупка с размери 1/1, нямало е въздух, нямал е свободен достъп до санитарен възел. Иска от съда да приеме за установено, че условията и режима в ареста в град Ямбол за посочения период са му причинили високо кръвно налягане, намаляване на зрението като понастоящем и след излизането от ареста са му предписани очила за четене при диоптър за двете очи от +1.25, и обща увреда на здравословното му състояние.

Ищецът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС, според която условията следва да не накърняват физическото и психическото здраве на лишените от свобода, тъй като в ареста в град Ямбол не е имало възможност за престой на открито, липсвали са естествена светлина, въздух, лично пространство, достъп до санитарен възел, медицинско лице за оказване на своевременна медицинска помощ. Всички тези фактори са довели до сочените от него болки и страдания, за които са представени по делото доказателства. Иска от съда да осъди ответника да заплати обезщетение в предявения размер.

Ответника ГД „ИН”, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва изцяло жалбата с доводи, че изискванията за пространство и условия в арестите и затворите не са били в сила към исковия период. През престоя си ищецът е бил настанен с още едно лице, с изключение на периода от 13.02.2014 год. – 20.02.2014 год., когато е бил сам в килията. По този начин му е била осигурена жилищна площ, която не е по-малка от установеният с пилотното решение Н.и други срещу България от 3.00 кв.м. Килията е разполагала с необходимото обзавеждане, осветление и проветряване, както е изисквала Заповед №Л-6399 от 26.02.2010 год. Произтичащите ограничения в притока на естествена светлина, постоянна осветеност от изкуствена осветеност през нощта, както и графика за обслужване нуждите на задържаните лица, произтича от специфичният характер на помещенията и изтърпяването от негова страна на постановената мярка задържане под стража. Неосигуряването на престой на открито е поради липсата на изградено такова помещение, а в не в резултата на незаконосъобразно бездействие от страна на арестната администрация. Твърди, че претенцията е недоказана и неоснователна, а дори и да са налице някакви негативни емоции по време на престоя, същите не могат да се квалифицират като жестоко и нечовешко отношение или като изтезание по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и като надхвърлящи степента на строгост по чл.3 от ЕКПЧ.

Прокурора дава становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Ако се приеме от съдът, че иска е основателен, то счита че размера му следва да бъде съобразен с социално- икономическите условия на живот, както и с практиката на Европейският съд по правата на човека.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявения иск е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – конкретно посочени увреди на здравето, причинени от режима и условията на ареста в град Ямбол, за периода от 17.12.2013 год. до 03.06.2014 год. Действително първоначално в исковата молба е посочено като правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но след измененията на ЗИНЗС, в сила от началото на 2017 год., правното основание за иска е именно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, която разпоредба е специална спрямо тази на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът В.В. е бил задържан на 17.12.2013 год. и приведен в ареста Ямбол в 18.20 ч. и е пребивавал до 03.06.2014 год. 08.05 ч., когато е приведен в Затвора Стара Загора. В периода на задържане е бил настанен в килии №6 на ареста Ямбол с площ от 6.38 кв. м., като през целия му период на задържане е бил в килията с още едно лице, с изключение на периода 13.02.2014 – 20.02.2014 год., когато е бил сам в килията. Видно от приложената справка /лист 25, 26 от адм. дело №10/2016 год./, Ареста гр. Ямбол се намира в масивна монолитна сграда на четвъртия етаж в сградата на ОД на МВР – Ямбол. Всички килии са снабдени с две легла, разположени едно над друго, маса и стол монтирани неподвижно /съгласно справката на лист 25/. Налице е едно общо санитарно помещение със санитарен възел, оборудвано със тоалетна, мивка и място за къпани. Килиите имат прозорец с размер на 60 см. х 120 см., както и прорез в самата врата с размери 50 см. х 40 см. и осигуряващи приток на естествена светлина и въздух от арестния коридор. Осветлението се осъществява и чрез изкуствено осветление в килията. Не са изградени място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли, поради причини от технически характер. Доставяна е храна от външен доставчик, чаршафите са сменяни ежеседмично, почистването в килията се осъществява от задържаните, които са имали възможност и сами да закупуват хигиенни материали. Медицинското обслужване до месец април 2014 год. се е осъществявало от фелдшер, но след неговото пенсиониране, медицинските прегледи на задържаните лица са осъществявани от общопрактикуващият лекар д.-р П., а при нужда са се ползвали услугите на ЦСМП – Ямбол. На задържаните са раздавани предписаните лекарства. Към справката за условията е представена и медицинска справка от фелдшер К., относно здравословното състояние на В. към момента на приемането му и по време на престоя ум в ареста. Според справката В. е приет в „клинично здрав”, след освидетелстване от доктор в.а при спешно приемно отделение на МБАЛ „Свети Пантелеймон” град Ямбол. Съобщил е за проблем в стомаха – гастрит и, че приема препарата „омепразол”, но в момента няма оплаквания. На 07.01.2014 год. е обявил гладна стачка, след което е отведен в ЦСМП Ямбол, като е констатирано високо кръвно налягане с предписано лечение, което е провеждано до 05.02.2014 год. На същия ден 07.01.2014 год. е консултиран с психиатър, който е констатирал липса на данни за психично заболяване. На 09.01.2014 год. отново е заведен в спешния център, където е установено, че е в добро общо състояние. На 07.05.2014 год. е прегледан от очен лекар с диагноза „ечемик”. Всички лекарства, които са му предписани са закупени и давани по схема. От представените към медицинската справка първични медицински документи се установява, че прегледи в ЦСМП по повод оплакване от главоболие са извършени и е установено на 07.01.2014 год. високо кръвно налягане с предписано лечение. Освен това видно от бланката за консултация с лекар специалист – очни болести, на В. са му предписани капки за очи, констатиран е ечемик /лист 34 от дело №10/2016 год. по описа на АССЗ/, като са изписани и очила за близо на 07.05.2014 год.

По допустимостта на иска:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на ареста Ямбол/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. чл.284 и следв. от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на ареста гр. Ямбол представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед местожителство *** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. Подсъдността е изборна и зависи единствено и само от волята на ищеца, която в конкретния случай е делото да се разгледа от Административен съд Стара Загора.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явяват частично основателни, по следните съображения: 

          Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/.

          В конкретния случай с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Ямбол. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от В.В. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия, в нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 във връзка с чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; не осигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража.

          В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от  ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода, респективно задържаните лица, се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно обаче § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Наличието на отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един задържан и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, предполага, че същите не са задължителни към периода на исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за неотклонение задържане под стража, неизпълнението на което задължение да представлява незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност.

В съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Помещението в което е бил настанен В., по време на престоя си в ареста Ямбол е с квадратура от 6.38 кв.м. с две легла /. От събраните данни по делото, е видно, че за периода на престоя си в ареста Ямбол, В. е бил настаняван с други задържани в помещението, но никога броя на задържаните не е надвишавал броя на леглата. Ето защо, съдът приема, че на ищеца не му е било осигурена и изискуемата по закона жилищна площ от минимум 4 кв.м. за килии с №6, макар и това законово задължение за осигуряването й да е в сила от 01.01.2019 год. Съдът намира, че не осигуряването на минималната жилищна площ е доказано за целия период на престоя на ищеца в ареста Ямбол, с изключение на периода 13.02.2014 год. – 20.02.2014 год., когато е бил сам в килията. Всъщност изискването на закона е за чиста жилищна площ. Основателно е изложеното в твърденията на ответника по делото, че за процесния период минималната изискуема чиста жилищна площ е била 3.00 кв.м., съгласно пилотното решение Н. и други срещу България, постановено на 27.01.2015 год.

Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение, създава известен дискомфорт и неудобство за задържания с мярка за неотклонение задържане под стража. В случая по степен и интензитет те могат да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството”. Обстоятелството че липсва санитарен възел в помещенията, само по себе си може индиректно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Факта, че задържания е имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода три пъти дневно, а при нужда ползването на тоалетните се е извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател, очевидно на В. е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в хигиенна и здравословна среда.

Претендираните неимуществените вреди – негативни психически изживявания, дискомфорт при престоя или здравословни последици от лошите условия не са доказани в пълна степен в хода на съдебното производство.

Що се отнася до третата искова претенция, а именно липсата на свеж въздух и светлина в помещението, в което В. е бил настанен, съдът намира същата за доказана и обоснована. Основателни са твърденията на ищеца за липса на достатъчно светлина. Макар и ограниченията в притока на естествена светлина да са свързани със специфичният характер на помещенията, в които е пребивавал и изискванията за сигурност и охрана на лицата с ограничение в свободата на придвижване. Независимо от това във всяка една от процесните килии е имало прозорец към коридора, от които макар и по-малко, е влизало индиректна естествена светлина. Имало е и постоянна осветеност от изкуствена светлина. Безспорно е от друга страна, че възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж въздух е субективно възприятие и зависи от физиологическото състояние на всеки един човек. Няма данни по делото, ищецът да страда от болести, които да изискват по голямо количество свеж приток на въздух или развита фобия от липса на достатъчно светлина или въздух. Всичко това, води до извода, че на В. не е било необходимо осигуряването на специфични по-добри условия, от нормално осигурените за всяко едно лице, лишено от свобода, макар и липсата да е била през целия период на престоя му в ареста Ямбол.

С оглед на гореизложеното съдът приема че условията, при които е бил постановен ищецът В. ***, надхвърлят минималния предел над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с неговото достойнство. Макар и начинът на изпълнение на мярката за неотклонение да не надхвърля неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които понася  задържаното лице. Ето защо исковата претенция в частта й за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от липсата на санитарни възли, годна за пиене течаща вода в спалното помещение, малка квадратура и липса на свеж приток на въздух и светлина, се явява доказана и като такава  частично основателна. При определянето на размера на обезщетението, следва да се имат в предвид като продължителността на престоя в следствения арест /169 дена/, липсата на последващи заболявания, причинени от тези условия и интензитета на въздействие на същите върху психиката, здравето и общото психическо състояние на ищеца. Няма данни по делото лицето да е било настанено в килии, които съответстват на европейските стандарти за площ и санитарен възел, но доколкото тези твърдения на ответника са доказани със съответните официални документи, както и необорването им от ищеца, същите не могат да бъдат игнорирани в пълна степен.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Видно от представените от ответника по делото справки за задържаното лице и относно материално – битовите условия в ареста Ямбол, изпълнението на престоя на открито реално не се е осигурявало през целия период на исковата претенция. Следователно съдът намира, че исковата претенция в тази си част е основателна и доказана. В Ареста няма помещение за престой на открито, а извеждането на ищеца за процесуално-следствени действия не може да се приравни на изискуемия от закона престой на открито.

От гореизложеното съдът намира, че твърденията на ищеца за неосигуряване на достатъчна площ в килията; отсъствие на дневна светлина; липса на санитарен възел и течаща вода се приемат за частично доказани в процеса, поради което, към исковия период е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, респ. налице са правопораждащите факти да се ангажира отговорността на държавата.

Въз основа на приетите в хода на съдебното производство документи, удостоверяващи условията и режима в ареста в град Ямбол съдът намира за доказани твърденията в исковата молба относно наличието на заболяване на очите, изразяващо се в т.н. ечемик. Същото е с краткокраен ефект, а по отношение на това дали е налице причинно-следствена връзка между условията и заболяването, съдът намира, същото за недоказано.   В разпореждането за насрочването на делото в открито съдебно заседание бяха дадени указания на страните относно доказателствената тежест на твърдяните от тях факти. Безспорно е че това разпореждане  не е получено от ищеца, поради обстоятелството, че не е открит на постоянния си адрес, който е и настоящ. След излизането си от Затвора Стара Загора, ищецът В.В. не е декларирал друг адрес – постоянен или настоящ, на който биха могли да му се връчат книжата по делото. В този смисъл, същият не е доказал наличието на причинно-следствена връзка между наличието условия на пребиваване в Ареста гр. Ямбол и установеното заболяване /ечемик на окото/, както и намаляването на зрението му /предписани са очила за близо/. С оглед на възрастта на В. /43 години/ към датата на предписването на очилата за близко виждане, съдът намира, че същото е вследствие от нормалното физиологично развитие на човека и намаляването на зрението е естествено с оглед на възрастта му.

Европейския съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Й. срещу България - Решение от 2.02.2006 год., делото Ш. срещу България - решение от 10.01.2012 год.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание е разглеждан конкретно въпросът за липсата постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди на задържаните лица вътре в затворническите помещения или следствените арести, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България; липсата на дневна светлина и течаща вода. Тези "неудобства" следва да бъдат преценявани и с оглед продължителността им.

Ето защо в конкретния случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време В.В. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. При това положение настоящият състав приема, че исковата претенция е доказана по основание, независимо от факта, че в ЗИНЗС са установени отлагателни срокове за влизане в сила на някои от разпоредбите му. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти.

Длъжностните лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на законност и правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) осъдените, респективно задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 от горепосочената норма е посочено какво се смята за изтезания, жестоко или нечовешко отношение, като в т.2 и т.3 е изброено: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респективно задържания под стража, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно предвидените в ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС конкретно изброени неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху задържаното лице, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно и с отделна степен на влияние и въздействие върху личността. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012 год. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция „води да намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Този подход лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е, само по себе си, достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретното задържано лице, ако е било преценено в контекста на съдебната практиката във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.“ Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде разгледан в съвкупност, а не отделно – като неизпълнение на отделни законови задължения и да се определи едно общо обезщетение.

По въпроса за размера на обезщетението съдът, в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за ищеца намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 300.00 лева, в какъвто размер искът е основателен и доказан. В останалата част, до предявения размер от 50 000.00 лв. искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София да заплати на В.Р.В. *** сумата от в размер на 300.00 /триста/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в ареста Ямбол и дължима за периода 17.12.2013 год. – 10.06.2014 год.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Р.В.,*** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия за периода 17.12.2013 год. – 10.06.2014 год.  в останалата му част до 50 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: