Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№48                                  15.02.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

          СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №19 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                            

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Н.П.Ж. *** против Заповед №17-1228-001530/27.11.2017 год. на Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на Ж. е отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Счита че заповедта е незаконосъобразна тъй като е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Според изложеното в жалбата, на жалбоподателят не му е акт за установяване на административното нарушение. Твърди, че не е извършил административното нарушение, не е тестван с дрегер, нито му е връчван талон за медицинско изследване. Това нарушение намира за съществено. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище относно подадената жалба.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №17-1228-001530 от 27.11.2017 год. на Началника на група в сектор „ПП” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят Н.П.Ж. е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи констатираното в мотивите на АУАН №Д 288089/27.11.2017 год. против Н.Ж., който на 27.11.2017 год. около 22.50 часа в гр. Стара Загора по ул. ”Екзар Антим Първи” в посока север-юг до дом 42, управлява лек автомобил „Опел” с рег. №СТ 5546 СС, собственост на К.Д.К., като е под въздействието на алкохол. Тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №0019, който с проба №07021 в 22.57 часа отчете 2.24‰ алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0016151. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателят, за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Заповедта е връчена на Ж. на 04.01.2018 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 16.01.2018 год.. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

Неоснователно е направеното възражение в жалбата, че оспорената заповед не е връчена на Ж.. Видно от приложеното копие на заповедта, лицето е получило същата на 04.01.2018 год., като за това обстоятелство, лицето е написало собственоръчно датата на получаване, както и се е подписало за получаването. Неоснователно е и второто оплакване, че лицето не е употребило алкохол. По делото е прието като доказателство  извлечение от техническото средство, съгласно което, отчетеното количество на алкохол в издишвания въздух е 2.24 ‰, което показание не е прието от жалбоподателят, видно от приложеният талон за изследване /лист 12 от делото/. В същият талон е записан собственоръчно от Ж., че е получил екземпляр от талона в 23.15 часа на 27.11.2017 год.. При така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-95/11.01.2017 год.  на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят не е направил възражение за компетентността на органа, но при извършената служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, обжалваният административен акт за издаден от компетентен орган.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на Н.Ж. след употреба на алкохол.

Съгласно чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца" се налага при наличието на четири хипотези:

-  на водач, за когото се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух;

-  на водач, който е под въздействието на друго упойващо вещество;

-  на водач, който е отказал да бъде проверен с техническо средство;

-  на водач, който е отказал да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол.

За да се наложи ПАМ е необходимо да е налице една от четирите посочени хипотези, а не кумулативното наличие и на четирите. Процесната ПАМ има временен характер, като срока й на действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността /чрез издаване на наказателно постановление от страна на административно-наказващия орган, което следва да е влязло в сила или постановяване на присъда от страна на съда, която също следва да е влязла в сила/, но за не повече от осемнадесет месеца. При установяване на предпоставките, органа действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да издаде административният акт. Основанието за прилагането на ПАМ в оспорената заповед се съдържа като такова в посочената разпоредба – Ж. е управлявал МПС след употреба на алкохол. От мотивите на АУАН №Д 288089 от 27.11.2017 год. се установява, че на 27.11.2017 год. около 22.50 часа в гр. Стара Загора по ул. ”Екзар Антим Първи” в посока север-юг до дом 42, управлява лек автомобил „Опел” с рег. №СТ 5546 СС, собственост на К. Д. К., като е под въздействието на алкохол. Тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №0019, който с проба №07021 в 22.57 часа отчете 2.24‰ алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0016151.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, жалбоподателят Ж. не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл.17, ал.2 от АПК, във вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

При установената от административния орган фактическа обстановка налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от осемнадесет месеца. Административният орган е съобразил това ограничение и е определил срока на мярката така: "до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца".

Проверката на законосъобразността на едни административен акт се извършва към момента на неговото постановяване, респективно издаване – чл.142, ал.1 от АПК. В конкретния случай, това е датата 27.11.2017 год., към която дата са били налице всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и като такава заповедта се явява законосъобразна.

Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."б" ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежен ред, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган и в предвидената форма, като не се констатираха допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й, наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е налице основание по чл.146, т.1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.

Видим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административен съд Стара Загора,

 

Р Е Ш И:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.П.Ж. *** против заповед №17-1228-001530/27.11.2017 год. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква” б” от  Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС",  като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: