Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                 №  110     23.04.2018г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Стефка Христова                                                                        и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 22 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                           

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на Х.Д.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000733 от 15.12.2017г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С обжалваната заповед на Х.Д.Д. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца.  

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като собственик на МПС е преотстъпил собствения си автомобил за управление на неправоспособен водач. Поддържа, че нито е предоставил автомобила, нито по какъвто и да е било начин е бил уведомен, че автомобилът му е бил предоставен съответно управляван от лице, което не притежава СУМПС.  По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата – Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На К.С.Ч. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0280564/ 06.12.2017г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.12.2017г. около 17.00 часа в гр. Казанлък, по бул. „Княз Александър Батенберг” до № 221, К.Ч. управлява л. а „Мерцедес Е 270” с рег. № СТ7282ВС, собственост на Х.Д.Д., без да е правоспособен водач – СУМПС е отнето на 10.05.2016г. и унищожено по чл.157 от ЗДвП.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000733 от 15.12.2017г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Х.Д.Д. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 06.12.2017г. около 17.00 часа в гр. Казанлък, бул. „Княз Александър Батенберг” до № 221, преотстъпва собствения си л. а „Мерцедес Е 270ЦДИ” с рег. № СТ7282ВС за управление на лицето К.С.Ч., като водача не притежава СУМПС – неправоспособен. Съставен е АУАН серия Д № 0280564.   

           

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000733 от 15.12.2017г.

           

            Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С.Н.М.. Свидетелят заявява, че Х.Д. е оставил при него колата си за ремонт. Свидетелят отстранил някои от повредите но впоследствие установил, че има и други проблеми – електрически и закарал колата в друг сервиз – при К.Ч. в с. Тулово. Оставил колата в сервиза на К.Ч., за да я поправи. Впоследствие, след два-три дни, когато Д. дошъл, свидетелят му казал че е закарал колата на друго място за ремонт.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на сектор/ група „Охранителна полиция” в РУ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП № 17-0284-000733 от 15.12.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000733 от 15.12.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000733 от 15.12.2017г. е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма /в приложимата редакция ДВ бр. 77/ 2017г., в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Х.Д. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че Х.Д., на 06.12.2017г. около 17.00 часа в гр. Казанлък, бул. „Княз Александър Батенберг” до № 221, преотстъпва собствения си л. а „Мерцедес Е 270ЦДИ” с рег. № СТ7282ВС за управление на лицето К.С.Ч., като водачът не притежава СУМПС – неправоспособен. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. 

 

               Не е спорно по делото, а и се установява от представеното Свидетелство за регистрация на МПС № 007917222, че л а „Мерцедес Е 270ЦДИ” с рег. № СТ7282ВС - превозното средство, което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, е собственост на Х.Д.Д.. Но от събраните гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С.Н.М. по несъмнен начин се установява и че Х.Д. е оставил автомобила си за ремонт в сервиза на свидетеля М. ***, който след като отстранил част от повредите, закарал колата в сервиза на К.Ч. в с. Тулово и я оставил в този сервиз за ремонт. За това Д. разбрал впоследствие, след като узнал, че е извършено ПТП с участието на неговия автомобил и когато отишъл да пита св. М. на кого е дал автомобила.

 

               Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП /в приложимата редакция ДВ бр. 77/ 2017г./, с управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС /в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на л. а „Мерцедес Е 270ЦДИ” с рег. № СТ7282ВС – Х.Д.Д., по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Оставяйки МПС за ремонт в сервиза на свидетеля С.М., Х.Д. нито е знаел, нито е могъл да знае, нито е бил длъжен да предположи, че М. ще закара колата в друг сервиз – при К.Ч. в с. Тулово, още по малко че лицето, на което автомобилът е оставен за ремонт, ще ползва автомобила като го управлява въпреки че не е правоспособен водач. Следователно управлението на л. а с рег. № СТ7282ВС от лице, непритежаващо съответното СУМПС, не се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС, а е изцяло резултат от действията на неправоспособния водач К.Ч., който без знанието и съотв. без съгласието на собственика на автомобила е управлявал оставеното му за ремонт МПС. 
 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че Х.Д. е преотстъпил собствения си л. а „Мерцедес Е 270ЦДИ” с рег. № СТ7282ВС за управление на неправоспособния водач К.С.Ч., като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП по отношение на Д., в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

 

 Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на Х.Д., сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което с наложената на Хр. Д. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК.

 

            С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000733 от 15.12.2017г. на Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с която на Х.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х.Д.Д. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000733 от 15.12.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на Х.Д. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: