РЕШЕНИЕ

№ 99      23.03.2018г.      град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд,III състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова                                                                                  и с участието

на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №31 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Т.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0327-000207 от 02.11.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник РУП към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, РУ Раднево,с която заповед на Т.И.И. е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 210 дни, от 31.10.2017 г. до 29.05.2018 г.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че процесната заповед е нищожна, действаща при липса на действаща законова разпоредба за издаването й , алтернативно твърди, че същата е незаконосъобразна. Със ЗИД на ЗДвП / ДВ 2 от 2018 г./ се конкретизирал закона кога се прекратява регистрация на МПС. Преди изменението основание за прилагане на тази ПАМ било само , като лицето е неправоспособен водач, а не когато се допускало управление на МПС от лице с изтекъл срок на валидност на СУПМС. С оглед на гореизложеното релевира доводи, че административното производство е протекло при съществени нарушения на процесуалния и материални закон, което е основание за отмяна на оспорената от него заповед на това основание. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник РУ Раднево към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна .


 

2

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На п.м.л. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17-1013 от 31.10.2017г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че около 10,30 часа, на 31.10.2С17г., гр. Раднево на път 111.554 до Борова гора посока север лицето управлява лек автомобил „ Фолксваген пасат" с per . № СТ 9594 СМ, собственост на Т.И.И. с изтекъл срок на валидност на СУМПС.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №"17-0327-000207 от 02.11.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник РУП към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, РУ Раднево на жалбоподателя Т.И.И. е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 210 дни. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на посочените в заповедта време и място п.м.л. е управлявал лек автомобил марка „ Фолксваген пасат" с per . № СТ 9594 СМ, собственост на Т.И.И. , с изтекъл срок на СУМПС на 06.11.2016 година.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед 17-0327-000207 от 02.11.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник РУП към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, РУ Раднево както и заповед 3493-268 от 30.01.2017 г.свидетелство за регистрация на МПС част I , заповед № 3493-96 от 11.01.2017 година.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата .оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.б и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед N° 3493-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.З, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците Районните управления при ОД на МВР - Стара Загора.

Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 0327-000207 от 02.11.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - Началник РУ Раднево към Областна дирекция на МВР - Стара Загора в рамките на предоставените му


3

правомощия. И този смисъл тя не представлява нищожен административен акт, издаден при липса на компетентност

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 0327-000207 от 02.11.2017г. непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, управлението на МПС след като водачът е бил лишен от правоуправление по административен или по съдебен ред и при отнето СУМПС или управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност представлява ли управление на моторно превозно средство без водачът да притежава съответното свидетелство за правоуправление, като законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство". Основното възражение на жалбоподателя el че Лесов има издадено СУМПС със срок на валидност до 06.11.2016г., като управлението на МПС след като водачът е имал СУМПС, но същото е и изтекъл срок на валидност не може да бъде квалифицирано и приравнено на управление на превозното средство от неправоспособен водач, тъй като това не е сред законово регламентираните факти, правните последици на които се свързват със загубване на правоспособността.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, технИят вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни


 

мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед законова предвидената цел на ПАМ по чл.22 от ЗАНН и нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане, материалноправните норми, предвииодащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване.

В случая, противно на твърденията на жалбоподателя, законът не свързва прилагането на ПАМ по'чл. 171, т.2а от ЗДвП с липса /изначална или последваща/ на придобита правоспособност за управление на МПС, а регламентира като материалноправна предпоставка на налагането на ограничението „управление на моторно превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление"."" По аргумент от трайната съдебна практика във връзка с прилагането на ПАМ по ЧЛ.171, т.2, б. „з" от ЗДвП /отм./, идентична от гл.т на обуславящите материалноправни предпоставки с принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, „управлението на моторно превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление", не се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС. В този смисъл материалноправно основание за прилагането на ограничението би било налице, когато водачът изобщо /изначално/ не притежава СУМПС; когато СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред; когато СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността; когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която спада управляваното от него МПС и в случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност т.е след удостоверения в СУМПС срок на право на управление и съотв. на правоспособността за управление.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория Не се спори". След като документът, удостоверяващ правоспособността да се управлява моторно превозно средство като признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, е с изтекъл срок на валидност следва извода, извод, че П.Л. е управлявал притежаваното от Т.И.И. МПС без да притежава съответното свидетелство за управление.

При издаване на принудителната административна мярка по чл. 171, т 2А от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка за около средно предвидения срок, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При издаването на административен акт при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви е основание за отмяна на административния акт.


5

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000207 от 02.11.2017Г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник РУП към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, РУ Раднево с която на Т.И.И. е наложена принудителна административна мярка по чп.171, т.2а от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.И. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 0327-000207 от 02.11.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник РУП към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, РУ Раднево, с която заповед на Т.И.И. е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 210 дни, от 31.10.2017 г. до 29.05.2018 г, като незаконосъобразна

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

 

Ч'


 

 

 

...

h

JI
. i
1 •