Р Е Ш Е Н И Е

79                                           15.03.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На дванадесети март 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Минка Петкова

 

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №33 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „А.Ф.Ф.“ ЕООД с управител ХР.Н.П., съдебен адрес ***, представлявано по делото от редовно упълномощения адвокат Б., против Заповед №17-1228-001695/10.12.2017г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.2А от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС № СТ4850ВН, собственост на дружеството за срок от 6 месеца, считано от 10.12.2017г. за това, че на 10.12.2017г около 17.30ч в град Стара Загора по ул. „Г. Папазчев“ до ЖП гара в посока изток, Х.Н.П. управлява товарен автомобил Фиат Добло с рег. №СТ4850ВН, собственост на „А.Ф.Ф.“ ЕООД, със СУМПС валидно до 09.11.2016г – с изтекъл срок на валидност.  Нарушението е установено въз основа на  АУАН №17-4029/10.12.2017г., съставен по данни на двама свидетели, с повдигнато на Х.Н.П. обвинение за извършено нарушение на чл. 150а от ЗДвП за това, че на 10.12.2017г. управлява товарния автомобил, собственост на управляваното от него дружество на посочените в заповедта място и час, след изтичане срока на валидност на СУМПС №259209949, валидно до 09.11.2016г. т.е. повече от година преди датата на нарушението.

В преписката по издаване на Заповедта за налагане ПАМ са приложени АУАН №17-4029 от 101.12.2017г, редовно съставен от компетентни длъжностни лица по данни на двама свидетели – очевидци на управлението на ППС от Х.Н.П., в който е вписано, че срока на валидност на издаденото СУМПС №259209949 е установен след справка в оперативната дежурна част на ОД МВР Стара Загора, издадено наказателно постановление № 17-1228-004029/15.12.2017г. с наложено на Пенчев административно наказание за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП – управление на МПС с изтекъл срок на СУМПС на 09.11.2016г, протокол за доброволно предаване на СУМПС на 11.12.2017г. с подпис на Пенчев и на служителя на МВР, който  е приел документа, заявление от Пенчев до Началник сектор ПП гр. Стара Загора с молба да бъде върнат автомобила с цел осъществяване на търговска дейност, докладна записка от 10.12.2017г за извършената проверка на водач на МПС без СУМПС рег. №27432 от 10.12.2017г, вносна бележка за плащане на наказателно постановление и фиш в полза на Главна дирекция НП-КАТ от 03.01.2018г, от които е видно, че наложените глоби в размер на 120лв. с наказателното постановление от 03.01.2018г. са платени, справка за водач /нарушител, Заповеди  №349з-95/11.01.2017г и №349з-268/30.01.2017г на Директор ОД МВР Стара Загора  за оправомощаване на Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП, Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по чл.165 от Закона за движение по пътищата за определяне нан ОД на МВР като служби за контрол.

С жалбата се твърди, че при правилно установена фактическа обстановка не правилно е приложен материалния закон, тъй като до изменението на чл.171 т.2А от ЗДвП в сила от 03.01.2018г не е имало законово основание да се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Поддържа се тезата, че в периода от 26.09.2017г. до 03.01.2017г. основание за налагане на мярката е установено управление на ППС от собственик, който е неправоспособен, но не и от собственик, чието свидетелство за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност. Изтичането на срока на валидност на документа няма за последица изгубване на придобитата правоспособност, поради което под израза „не притежава съответното свидетелство за управление“ следва да се разбира „неправоспособен“ водач. Едва след изменението на чл.171 т.2А от ЗДвП в сила от 03.01.2018г е въведено изрично като основание непритежаването на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

От съда се иска да бъде отменена Заповед № 17-1228-001695/10.12.2017г на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора.

Ответника Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора не се явява и не се представлява.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на  страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата на „А.Ф.Ф.“ ЕООД е подадена от заинтересовано лице – собственик на пътно превозно средство, което е обект на оспорената принудителна административна мярка, видно от Свидетелство за регистрация част І на стр.30 по делото,  и в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалването й, считано от датата на връчване. Заповед №17-1228-004029/13.12.2017г. на Началник група в сектор ПП при ОД НА МВР Стара Загора е връчена лично на управителя Пенчев на 03.01.2018г., а жалбата е подадена, чрез административня орган на 16.01.2018г. / тринадесети ден от срока/.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №17-1228-004029/13.12.2017г. на Началник група в сектор ПП при ОД НА МВР Стара Загора е издадена от компетентен орган по аргумент от представеното заверено копие на Заповед № 349з-268/30.01.2017г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора за оправомощаване на началниците на групи в сектор Пътна полиция да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП, като ОД на МВР Стара Загора е определена от Министъра на вътрешните работи за служба, компетентна да упражнява контрол за спазване на ЗДвП със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.

Спазено е изискването за писмена форма с наименование на длъжността, имената и подписа на длъжностното лице, което прилага принудителната мярка, както и условието на чл.172 ал.1 от ЗДвП заповедта да бъде мотивирана. Принудителните мерки се налагат в условията на обвързана компетентност, при което в преценка на органа остава единствено срока на мярката, за чиято продължителност също е задължително излагането на мотиви с оглед контрол по чл. 169 от АПК. В случая ответника е определил минималния срок на действие на мярката, установен от закона, поради което необходимо и достатъчно е да бъдат изложени фактически и правни мотиви, за да се осигури право на защита и възможност за съдебен контрол върху съществуването на основанието за налагане на държавната принуда.

Жалбоподателя не оспорва съществуването на фактите, въз основа на които ответния орган е разпоредил прилагане на принудителна административна мярка, които се и доказват от него, чрез представения редовно съставен АУАН, но спори по правото, а именно  управлението на ППС след изтичане срока на валидност на СУМПС  представлява ли основание по чл.171 т.2А от ЗДвП и конкретно: субсумира ли се под състава на деянието „ който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление“, редакцията на нормата в сила от 26.09.2017г / ДВ бр. 77/2017г/.

Отговора на този въпрос е положителен, тъй като няма разлика в съдържанието на изразите „ съответно свидетелство за управление“ и „валидно за категорията, към която спада управляваното МПС“, които са употребени от законодателя в редакцията на чл.171 т.2А от ЗДвП в сила от 26.09.2017г и след изменението в сила от 03.01.2018г., с което хипотезата вече е под номерацията на чл.171 т.2А, буква „а“ предложение второ от ЗДвП. И двете редакции на разпоредбата визират включително нарушение на изискването на чл.150а ал.1 от ЗДвП, като изменението на чл.171 т.2А, в сила от 03.01.2018г, внесе яснота относно хипотезите на административни деяния, за които се налага принудителната мярка „прекратяване регистрацията на ППС“.  До изменението на чл.171т.2А от ЗДвП под не притежаване на съответно свидетелство  се включваха всички случаи на неправоспособност – изначална, изгубена, поради отнемане на контролни точки, временно отнета по административен или съдебен ред, като спорния момент в практиката се отнасяше до случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, предвид не изгубването на правоспособност с изтичане годността на документа.

Съдебната практика към настоящия момент е изяснила, че под  „притежаване на съответно свидетелство“ следва да се разбира  СУМПС в срок на валидност и отнасящо се за категорията на управляваното МПС т.е. управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност представлява основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А и в действащата към 10.12.2017г  редакция на ЗДвП / ДВ чр.71 от 26.09.2017г./ Под хипотезата на чл.171 т.2А от ЗДвП в приложимата към 10.12.2017г редакция се субсумират всички случаи на не притежаване на съответно свидетелство за управление на МПС - поради изначална неправоспособност, поради изгубена или отнета правоспособност, поради изтичане срока на административна годност на документа, включително и при управление на МПС от различна категория. Аргументите за определяне на СУМПС с изтекъл срок на валидност като несъответно се черпят от изискването водача да докаже наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, след изтичане на определен период от време т.е. продиктувани са от целта, за постигане на която законодателя е определил срок на действие на установената годност на водача. След изтичане на този срок, в който тази годност се презумира е необходимо същата отново да се провери, а нейното наличие е условие за признаване правоспособността на водача. При просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 177, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без "подновено" СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. Предвид липсата на установена годност да се управлява МПС, а оттам и на продължаване срока за упражняване на правоспособността, законодателя не е предвидил като наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.  Ако изтичането на срока на валидност на документа не се свързваше от законодателя със загуба на призната годността да се упражнява дейност по управление на МПС, то би предвидил наказание „лишаване от права“, което е безпредметно, ако същите не са в притежание на нарушителя.

Изменението на чл.171 т.2А от ЗДвП внесе яснота в израза „който не притежава съответното свидетелство“ като определи конкретно всички хипотези на нарушения на ЗДвП, които се обхващаха от родовото понятие „съответно свидетелство“. В този смисъл не основателна е тезата, че нарушението на чл.150а ал.1 от ЗДвП е предвидено като състав на мярката едва с изменението на закона от 03.01.2018г.     

Следва да се каже, че на основание чл.171 т.2а  предложение последно от ЗДвП / ред. ДВ бр.71/26.09.2017г/ е налице основание да се наложи ПАМ на собственика на МПС, управлявано от лице, не притежаващо съответното свидетелство за управление. При посочване на правното основание за издаване на оспорената заповед не е конкретизирана хипотезата по чл.171 т.2А от ЗДвП, но тази непълнота не е довела до нарушаване правото на защита на дружеството – собственик, нито е пречка да се извърши контрол за законосъобразност, поради което не е налице съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на административния акт. Адресата на ПАМ е определен правилно – собственика на управляваното МПС-во, и няма неяснота относно приложената хипотеза на принудителната административна мярка.

           Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

   

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Ф.Ф.“ ЕООД *** против Заповед № 17-1228-001695/10.12.2017г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора. 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: